№ 1363
гр. Варна, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500555 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, във вр. с чл.407 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №261208/28.01.2022г. по описа на ВРС, на СВ. Б.
П., ЕГН **********, от гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат С.С., АК-Варна,
срещу разпореждане №260282 от 19.01.2022г. на Варненски районен съд, постановено по
гр.д. №1179/2021г. по описа на ВРС, 18-ти състав, с което е оставена без уважение молбата й
за издаване на обратен изпълнителен лист за сумите, чиято недължимост е установена с
постановеното по делото решение.
Като оспорва мотива на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 245, ал.3,
изр.второ от ГПК следва да се тълкува като пораждаща правото да бъде получен обратен
изпълнителен лист само ако размера на постъпленията по изпълнителното дело надвишава
размера на сумата, недължимостта на която е установена с влязло в сила решение в
производство с правно основание чл. 422 от ГПК, за което излага конкретни аргументи,
позовава се и на съдебна практика, в т.ч. и на ТР №4/2013 на ВКС, ОСГТК, жалбоподателят
иска от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да уважи молбата за издаване
на обратен изпълнителен лист.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от
ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.
Ответната по частната жалба страна „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, е подала писмен отговор, в който обосновава подробно становище за
неоснователност на частната жалба.
При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като
1
процесуално допустимо.
За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази следното:
Производството по гр.д. №1179/2021г. по описа на Варненски районен съд (ВРС), 18-
ти състав, е било образувано по исковата молба на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, с която в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, от ГПК, са били
предявени положителни установителни искове за установяване спрямо ответника СВ. Б. П.,
ЕГН **********, от гр. Варна, съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор
по издадената в негова полза по ч.гр.д. №8430/2020г. по описа на ВРС заповед за
изпълнение №3923/31.07.2020г., произтичащи от сключен между „ЕКСПРЕСБАНК” АД,
чийто правоприемник след преобразуване (вливане) е дружеството - молител в заповедното
производство „Банка ДСК” ЕАД, от една страна, и А.Н.А., ЕГН **********, и СВ. Б. П.,
ЕГН **********, от друга, Договор за кредит Експресо №299932 от 03.04.2019г., по
основание и размер както следва: 7 853 лева - неиздължена главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.07.2020 г., до
окончателното й плащане; 7 278,24 лева – неплатена договорна лихва за периода от
08.12.2012 до 08.04.2019г., вкл.; 387,91 лева – дължимо обезщетение за забава за периода от
08.12.2012 до 08.04.2019г.; 1 009,98 лева – дължимо обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост, за периода от 09.04.2019г. до 21.07.2020г. Претендирано е и
осъждане на ответника да заплати на ищеца разноските по делото, в т.ч. и за заповедното
производство.
С решение №262605/12.10.2021г. исковата претенция на ищеца е била уважена
изцяло по основание, но частично по размер поради прието за основателно възражение на
ответницата за погасяване на част от вземанията по давност. В резултат съдът е приел за
установено, че ответницата СВ. Б. П., ЕГН **********, дължи на ищеца Банка ДСК” ЕАД,
солидарно с другия длъжник А.Н.А., ЕГН **********, сумите 5 307,56 лв. – част от
неиздължената главница, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020г. до
окончателното й плащане; 1 144,74 лв. – част от неиздължената договорна лихва, начислена
за периода от 21.07.2015г. до 08.04.2019г. вкл.; 387,91 лв. – дължимото обезщетение за
забава за периода от 08.12.2012 до 08.04.2019г.; 692,99 лв. – част от дължимото обезщетение
за забава за периода от 09.04.2019 до 21.07.2020 година. За останалата част до пълните
претендирани размери исковете са били отхвърлени.
Решението е обжалвано единствено от ответника С.П. в частта му относно частично
уважените искове. Образувано е въззивно гр. дело №548/2022г. по описа на Окръжен съд –
Варна, което понастоящем е висящо (насрочено е открито съдебно заседание за
04.05.2022г.).
В частта му, с която исковете са отхвърлени, решението на първоинстанционния
исков съд не е било обжалвано от страните и е влязло в сила на 18.11.2021 година.
В резултат на изискани от първоинстанционния съд уточнения и пояснения на
2
въззивната жалба, ответникът е подал нарочна молба, с която, основавайки се на влязлата в
сила част на решението, е поискал да му бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу
ищеца за отхвърлените (по размер) вземания, а именно за сумите 2 545,44 лв. – част от
главницата, законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -
21.07.2020 г. до окончателното плащане, 6 133,50 лв. – част от договорната лихва за периода
от 08.12.2012 до 08.04.2019г., вкл., 316,99 лв. - част от обезщетението за забава след датата
на настъпване на изискуемост, за периода от 09.04.2019 до 21.07.2020 година.
Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК, ако установителния иск бъде отхвърлен с
влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл.245, ал.3, изр.2-ро от
ГПК, предвиждащ, че съдът, който е постановил решението, издава обратен изпълнителен
лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа
на допуснатото предварително изпълнение на заповедта за изпълнение, както и за събраните
от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.
При частично отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415
ГПК поради невъзникване на вземането, недействителност на основанието, от което
вземането произтича, или поради погасяване на вземането по давност, на ответника се
издава обратен изпълнителен лист съгласно чл.245, ал.3, изр.2-ро от ГПК за сумата, предмет
на отхвърлената част на иска. Това, обаче, не е безусловно следствие от отхвърлянето на
иска. За да се издаде обратен изпълнителен лист е необходимо да се установи, че в
образувания от кредитора изпълнителен процес въз основа на издадения му в резултат на
допуснатото по реда на чл.418 ГПК незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение
изпълнителен лист, от длъжника са събрани суми за удовлетворяване на вземанията на
кредитора – взискател. Обратния изпълнителен лист се издава до размер на тези суми. В
този смисъл са разрешенията по т.13 от ТР № 4/2013 на ВКС, ОСГТК. Това означава, че, за
да се установи дали събраните в рамките на изпълнителното производство, образувано по
издадения в хипотезата на чл.418 ГПК изпълнителен лист, суми от ответника – длъжник
включват и отречените (по основание и/или размер) вземания, следва по окончателен начин
да е разрешен въпросът със съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В хипотеза като настоящата (преди
решението по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, да е влязло в сила в цялост), меродавно
за издаването на обратен изпълнителен лист е удостоверението на съдебния изпълнител за
събраните от длъжника суми към момента на влизане в сила на частта от съдебното
решение, с което иска на кредитора по чл.422 ГПК е отхвърлен частично по размер. В този
случай обратен изпълнителен лист може да бъде издаден единствено, ако събраните суми
надхвърлят по размер съдебно установените вземания (макар и решението в тази му част все
още да не е влязло в сила), т.е. включват и суми, предмет на отхвърлената част на иска.
Това условие в случая не е налице. С решението си по същество на спора,
първоинстанционният съд е установил съществуването на вземания на кредитора „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, по оспорената от длъжника СВ. Б. П., ЕГН **********, заповед
за изпълнение №3923/31.07.2020г., издадена по ЧГД №8430/2020г. на ВРС, в общ размер на
3
7 533,20 лева, законната лихва върху главница 5 307,56 лв., считано от 21.07.2020 г. до
окончателното плащане, присъдил е и разноски в размери съответно 173,56 лв. - за
заповедното и 421,31 лв. - за исковото производство. Частично отхвърлени по размер са
вземания в общ размер на 8 995,93 лв., законната лихва върху главницата 2 545,44 лв.,
считано от 21.07.2020 г. до окончателното плащане. Частта от решението, с което исковете
по чл.422 ГПК са отхвърлени частично по размер, не е било обжалвано от страните и е
влязло в сила на 18.11.2021г. Съгласно удостоверението на съдебния изпълнител по
воденото изп. дело №20208830400909, към 08.11.2021г. събраните от длъжника СВ. Б. П.
суми са в общ размер на 6 856,69 лева. Видно е, че тази сума не надхвърля по размер
потвърдените с първоинстанционното решение вземания на кредитора – ищец по издадената
му заповед за изпълнение. До окончателното разрешаване на спора за съществуването на
вземанията (по основание и размер) с влязло в сила съдебно решение по иска, предявен по
реда на чл.422 ГПК, правото на кредитора да събира принудително вземанията си, включени
в издадената му заповедта за изпълнение не е отречено. Същото е разрешено от заповедния
съд с допуснатото на основание чл.418 ГПК незабавно (предварително) изпълнение на
заповедта за изпълнение. Съгласно чл.422, ал.2 ГПК предявяването на иска не спира
допуснатото незабавно изпълнение (освен в случаите по чл.420 ГПК) и до неговото
отхвърляне с влязло в сила решение воденото принудително изпълнение има своето
легитимно (законово) основание.
Като неоснователно се преценява доказателственото искане в частната жалба за
събиране на данни от съдебния изпълнител за допълнително събраните от длъжника –
ответник С.П. суми в хода на продължаващото принудително изпълнение по изп. дело
№20208830400909. Меродавно за настоящото произнасяне е удостоверението за събраните
от длъжника суми към момента на влизане в сила на първоинстанционното решение в частта
му, с която са отхвърлени частично по размер исковете по чл.422 ГПК. Решението в тази му
част има за последица частично прекратяване на образуваното изпълнително производство,
съответно забрана за принудително събиране от длъжника на суми за отречените (по размер)
вземания на кредитора – аргумент от чл.422, ал.3 ГПК. Поради това събираните след този
момент суми от длъжника са неотносими към вземанията, отречени като съществуващи с
влязлата в сила част на съдебното решение. Евентуалното нарушаване на разпоредбата на
чл.422, ал.3 ГПК би породило отговорност на кредитора и/или съдебния изпълнител за вреди
на длъжника, но не е основание за издаване на обратен изпълнителен лист за събраните към
този момент (частичното влизане в сила на решението по иска по чл.422 ГПК) суми. Както
беше посочено по-горе, съгласно удостовереното от съдебния изпълнител същите са в общ
размер на 6 856,69 лева (от които на взискателя са преведени 6 230,06 лв., а с остатъка от
626,63 лв. са покрити дължимите такси към ЧСИ), като тази сума не надхвърля по размер
установените с решението като съществуващи вземания на кредитора. При промяна на
релевантните за издаването на обратен изпълнителен лист обстоятелства ответникът –
длъжник може да инициира ново искане, като настоящото произнасяне не формира сила на
пресъдено нещо, съответно не преклудира тази възможност.
4
По тези съображения молбата на ответника С. П. за издаване на обратен
изпълнителен лист за отхвърлените (по размер) вземания на ищеца – кредитор с влязлата в
сила част на решението по предявените от него искове по чл.422 ГПК се преценява като
неоснователна. Като е достигнал до същия правен извод районният съд е процедирал
законосъобразно и правилно. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260282 от 19.01.2022г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. №1179/2021г. по описа на ВРС, 18-ти състав, с което молба на
ответника СВ. Б. П., ЕГН **********, от гр. Варна, за издаване на обратен изпълнителен
лист за сумите 2 545,44 лева, представляваща неиздължена главница по Договор за кредит
Експресо № 299932 от 03.04.2019г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда -
21.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, 6 133,50 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 08.12.2012г. до 20.07.2015г., включително, 316,99 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата след датата на настъпване на
изискуемост, за периода от 09.04.2019г. до 21.07.2020г., чиято недължимост е установена с
постановеното по делото решение №262605/12.10.2021г., влязло в сила в тази му част на
18.11.2021 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5