Р Е Ш Е Н И Е № 735
гр. Монтана, 28 ноември 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 02 11 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 464 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във
вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на л/св К.Д.И.,
понастоящем в Затвора гр. Враца против Административен Съд Враца и
Административен Съд Плевен, каквото уточнение ищецът прави с молба вх. №
3499/28 07 2023 г. и молба вх. № 3764/05 09 2023 г. от назначения по делото
служебен защитник - адв. В.И.. (първоначално искът е предявен против
Министерство на Правосъдието на РБьлгария).
Ищецът К.Д.И., понастоящем в Затвора гр. Враца предявява иска си
срещу двама ответници, а именно: Административен Съд Враца и Административен
Съд Плевен, които да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за
причинени неимуществени вреди, причинени от съдиите на Адм
Съд Враца и Адм Съд Плевен, за периода 07 07 2022 г.
– 12 12 2022 г., в размер на 102888 лева, които вреди произтичат от
прекратително Разпореждане № 272 от 08 03 2022 г. по адм.д.
№ 62/2022 г. на Адм Съд Враца, същото оставено в сила
с Определение № 1415/07 07 2022 г. по ч.к.адм.д. №
565/2022 г. на Адм съд Плевен. С оглед на така
постановените съдебни актове, съдът на практика не е извършил съдебно дирене,
не е имало ход по същество на делото, нито решение и поради това счита, че е
лишен от достъп до Сьд и правосъдие. (л. 3 и 4 на адм.д. № 2/2023 г. Адм Сьд Враца). Тези факти са породили у него негативни
чувства, описани като безсилие, безпомощност, страх за живота и правата му,
отхвърленост от обществото, заради което моли да му се заплати исканото
обезщетение, каквото определя в размер на 102888 лв., ведно сьс
законната мораторна лихва. В уточнителната искова
молба (л. 53-54) на настоящото дело) ищецът отново посочва, че е лишен от
достъп до Сьд и от ефективни правни средства за
защита пред сьд, в нарушение на чл. 6, чл. 13 от
ЕКПЧОС. В писмени бележки моли сьдьт да се мотивира
въз основа на събраните в хода на делото доказателства. Счита, че искът му е
доказана по безспорен начин. Заявява, че по адм.д. №
62/2022 г. на Адм Съд Враца не е проведено нито едно
съдебно заседание, не му е дадена възможност да направи доказателствени искания
и представя доказателства. Изобщо не е даван ход по същество, не е имало
съдебно дирене и устни състезания, с което освен че е нарушен процесуалния и
материалния закон на АПК, са нарушени и чл. 47 от ХОПЕС, чл. 6 и чл. 13 от
ЕКПЧОС, като по този начин е лишен от достъп до сьд,
както и от справедлив и обективен сьдебен процес. С
оставяне сила от Адм Сьд
Плевен на постановеното по адм.д. № 62/2022 г.
разпореждане, този съд, също нарушава цитираните правни норми. От тази липса на
разглеждане на подадената от него молба у него се пораждат негативни чувства на
безпомощност, безсилие, чувство на отхвърленост от обществото, загуба на вяра в
правосъдната система в РБьлгария. Тези негативни
чувства са се отразили на неговото здравословно състояние, което се е влошило и
за което е бил лекуван и които негативни чувства се установяват също по
безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства.
В писмени бележки служебният защитник адв. И. излага
съображения, че средствата, които ищецът получава в затвора от неговата майка Ц***
И*** са му необходими за закупуване на хигиенни материали като четки и паста за
зъби, сапун, тоалетна хартия и др., които суми, обаче не достигат до него поради
това, че Началникът на затвора прави удръжки от тях. Обръщайки се с иск до
Административен съд Враца, с молба да задължи Началника да преустанови
неправомерното удържане на средствата, образуваното адм.
дело № 62/2022 г. е прекратено с разпореждане № 272/08.03.2022 г. и молбата на И.
е оставена без разглеждане. След обжалване разпореждането е потвърдено с Определение
№ 1415/2022 г. на Административен съд Плевен по КАД № 565/ 2022 г. С тези актове
ответниците са нарушили чл. 6, чл. 13 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС гарантиращи право
на достъп до независим и безпристрастен съд на гражданите и правото на
ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. От това
закононарушение за ищеца произтичат неимуществени вреди под формата на изживяни негативни чувства като безсилие, безпомощност,
страх за живота и правата му, отхвърленост от обществото. Тези негативни
психически последици са безспорно установени със събраните гласни
доказателства. В показанията си по делото св. Халил подробно обяснява, че в
резултат на процесните съдебни актове ищецът И. „доста притеснен се чувстваше и
това притеснение в него продължи доста дълъг период, в рамките на 4-5 месеца може
би". По-нататък допълва „..Изпитвал е болка, тъга, но е изпитвал и чувства
на агресия и недоволство.... Изпитвал е и безпомощност, тъй като ние лишените
от свобода сме уязвима категория хора, тъй като правата ни често са нарушавани
от институции и съдилища.“ И всяко неблагоприятно поведение на българската
държава, чрез нейните институции или чрез съд им се отразява неблагоприятно. Освен
психическите травми ищецът е имал и здравословни проблеми. Според същия
свидетел често пъти е посещавал медицинския център, поради притеснения и нерви
не е могъл да спи. Често пъти е отказвал и храна, тъй като е губил и апетит. По
неговите думи И. в продължение на 4-5 месеца е приемал и изписани от доктора на
затвора успокоителни. Разказаното от свидетеля красноречиво илюстрира тежките
психологически травми, които цитираните съдебни актове са предизвикали у ищеца.
Тяхната парична оценка законът предоставя на съда, който следва да се произнесе
в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Счита, че
заявеният в исковата молба размер на обезщетението е справедлив и следва да
бъде уважен. Отговорността на ответниците при непозволено увреждане е солидарна
и затова се претендира присъждане на обезщетението при това условие. Счита, че
е налице „достатъчно съществено нарушение" на правота на ЕС и конкретно на
чл. 6, чл. 13 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, които гарантират право на достъп до
независим и безпристрастен съд на гражданите и правото на ефективни правни
средства за защита и на справедлив съдебен процес. Тези правни възможности не
са били осигурени на ищеца от ответниците. Неговото искане до съда не е било
допуснато до разглеждане по същество, не му е осигурена възможност да представя
доказателства и да иска събирането на такива и не му е осигурен достъп до
адвокат. Лишавайки го от тези способи за осъществяване на правото на справедлив
процес съдилищата на практика са му отказали достъп до правосъдие, въпреки че
предмет на искането му е конкретен и защитен от правото имуществен интерес.
Ефективните правни средства за защита са гарантирани на всички граждани от
ЕКЗПЧОС и ХОПЕС, но са приложими с още по-голяма сила за лишените от свобода,
които са много по-ограничени във възможностите си да ги защитят. В случая
нарушението е несъмнено и следва да бъде обезщетено по предвидения в закона
начин.
Ответникът
– Административен съд Враца счита, че предявеният иск е недопустим. Посочените
от ищеца за нарушени разпоредби на чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, вр. с чл. 7 от
КРБ и чл. 47 от XOПЕC, регламентират общи принципи и не покриват изискването за
посочване на конкретен акт от първичното или вторичното право на ЕС (конкретна
нарушена правна норма на Съюза, която да предоставя права на частноправните
субекти), който да е бил нарушен от АдмС - Враца при
постановяване па сочения съдебен акт. Независимо от този факт, ищецът не
посочва в какво се изразява твърдяното нарушение на правото на ЕС, дали
непредоставената му правна помощ му е попречила да осъществи достьп до правосъдие или искането му не е било разгледано
справедливо, в разумен срок и пр. За да бъде допустим така предявеният иск е
необходимо същият да е вероятно основателен, а твърдялото нарушение на правото
на ЕС да е достатъчно съществено. В случая с така депозираната искова молба се
цели ревизия на окончателния съдебен акт на АдмС -
Плевен, което е недопустимо да бъде извършено по избрания от ищеца ред. АдмС - Монтана не може да осъществява извънреден инстанционен контрол по отношение на влезлите в сила и
окончателни съдебни актове на останалите Административни съдилища, независимо
от твърдяното, в случая общо и бланкетно, нарушаване на
правото на ЕС. Да се приеме обратното би означавало, че всеки постановен
съдебен акт е основание на недоволния от него да търси отговорност от
съответния съд или съдия, което е недопустимо. В случай, че не се сподели това
становище, заявява, че предявеният иск е неоснователен, необоснован и
недоказан. Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: претърпяна вреда; нарушена правна норма,
която да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е
достатъчно съществено и да съществува пряка причинно - следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда. Счита, че предявеният иск не съдържа нито
една от горепосочените предпоставки. Фактическата обстановка описана в исковата
молба не съответства на действителната такава. Произнасянето по адм.дело № 62/2022 г. по описа на АдмС
- Враца и ЧКАД № 565/2022 г. по описа на АдмС -
Плевен е извършено от легитимни, независими и безпристрастни съдебни състави, в
справедлив съдебен процес съгласно българското и европейско правосъдие, като са
обсъдени всички факти и обстоятелства и са постановени законосъобразни съдебни
актове. Постановените съдебни актове са съобразени изцяло с относимата
законодателна уредба и константната съдебна практика на ВАС и други
административни съдилища по множество молби и искания на същото лице.
Постановеният акт па АдмС - Враца и преминал и инстанционен контрол. Предявяването на настоящия иск цели
отвод на съдиите от АдмС - Враца по дела на ищеца и
промяна на определената от закона родова и местна подсъдност. Претендираните от
ищеца неимуществени вреди са напълно недоказани, както по основание, така и по
размер. В тази връзка са налице голословни твърдения за разочарование,
безпомощност, психически болки и страдания. Отделно е налице прекомерност на
претендираното обезщетение за нанесени неимуществени вреди, които ищеца е
определил в размер на 102888 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
„обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост",
като единствено и само съда е компетентен да определи естеството и характера на
страданията, които подлежат на обезщетяване, като не всяко неприятно усещане
или чувство и нe всяка душевна депресия, дават
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези,
които справедливостта изисква да бъдат възмездени. Не е налице, нито една от
предпоставките за търсене на отговорност на Административен съд - Враца на
основание чл. 2в, т. 1 от ЗОДОВ. Не е нарушена нито една правна норма, било на
българското или европейското право и по никакъв начин не са ограничени или
нарушени гражданските права на ищеца. Моли да се отхвърли иска изцяло.
Ответникът
- Административен съд Плевен в писмено становище заявява, че исковата молба е
недопустима за разглеждане по същество, алтернативно за неподсъдна на
административните съдилища, алтернативно - за неоснователна и недоказана. С
оглед твърденията на ищеца следва да се приеме, че вредите се претендират от разпореденото прекратяване на делото. Посочените дела
действително са заведени пред Административен съд Враца и Административен съд
Плевен като с Разпореждане № 272/08.03.2022 г. Адм. съд Враца е освободил К.И.
от заплащане на държавна такса по това дело, оставил е без уважение искането му
за предоставяне на правна помощ по същото дело, оставил е без разглеждане като
недопустима молбата му с искане Началника на Затвора Враца да бъде задължен да
преустанови удръжките от пощенските записи, които получава, като е прекратил
производството по адм.д. № 62/2022 г. по описа на
Адм. съд Враца. При обжалване на разпореждането, с Определение №
1415/07.07.2022 г. по ч.к.адм.д. № 565/2022 по описа
на Административен съд Плевен, съдът е споделил като основателни мотивите на
Административен съд Враца, като е изложил и допълнителни съображения. Счита, че
текстовете на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) определят в кои случаи
могат да се предявяват искове за вреди от правораздавателна дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд, като посочва, че за
вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд, вредите следва да
са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
В този случай исковете се разглеждат от съдилищата по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Цитираната разпоредба е във връзка с чл.
203, ал. 3 от АПК, който също определя, че исковете за обезщетения за вреди от
правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС се разглеждат
по реда на АПК единствено в хипотезата, когато вредите са причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В исковата
молба са изложени твърдения, че състав на Административен съд - Враца не е
приложил правилно материалния закон и съдопроизводствените правила при
постановяване на своето разпореждане, като Административен съд Плевен е
допуснал същите нарушения, като е оставил в сила същото. Видно, обаче от
изложените в ИМ факти относно произнасянето на съдилищата, се оспорва
прекратяването на делото въз основа на процесуални норми. Това прекратяване
може да се оспорва само по реда на инстанционния контрол, който в случая е
осъществен, и същото не може да се пререшава. От изложените от ищеца твърдения
е видно, че не се претендират вреди, които да са причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Във връзка с това следва
да се посочи, че ХОПЕС, включително посочения чл. 47 от същата, се прилагат от
институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и от държавите
членки единствено когато те прилагат правото на Съюза - този смисъл е чл. 51 от
ХОПЕС. Доколкото няма доказателства И. да е обжалвал принудителното изпълнение
върху парични средства, а и предмет на посочените дела не е т. обжалване,
правото на ЕС не е приложимо в случая. Нарушение на правото на ЕС би било
налице, ако И. е обжалвал насочването на принудително изпълнение върху
притежавани от него парични средства по реда на ГПК и му е отказано
неоснователно произнасяне по същество, каквото обжалване не е било предмет на
посочените в ИМ дела. Нарушение на материалното право на ЕС не се и твърди в
ИМ. По тези причини позоваването на ХОПЕС в ИМ е неоснователно. Позовава се на съдебната
практика - Определение № 8258 от 28.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8539/2022
г., Определение № 9294 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2022 г.,
Определение № 7402 от 25.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6036/2022 г. и др. Алтернативно
изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Производството по дело
62/2022 по описа на Административен съд Враца, не е дело по чл. 437 ГПК. Както
е посочено подробно и аргументирано в Определение № 1415/07.07.2022 г. по ЧКАД
№ 565/2022 по описа на Административен съд Плевен, е налице принудително
изпълнение по отношение на парични средства, притежание на И., по отношение на
които Затвора - Враца има качеството на трето задължено лице. Оспорването на
това принудително изпълнение може да бъде оспорено от И. по реда на ГПК. В
случая т. оспорване няма доказателства да е направено и правилно образуваното
дело пред Административен съд Враца е прекратено, тъй като действията на
началника на Затвора Враца във връзка с принудителното изпълнение не може да се
оспорват. На оспорване подлежат само актовете и действията на ДСИ и ЧСИ в
случаите, посочени в ГПK, на основанията и по реда, посочени също в ГПК. Административен
съд Монтана е длъжен да зачете силата на присъдено нещо по отношение на отказа
да се разгледа делото по същество с оглед на наличието на специален процесуален
ред, по който И. може да защити правата си, с оглед на което редът по АПК е
неприложим. Достъпът до съд на И. не е бил възпрепятстван. За да се разгледа от
съда по същество подадена пред него жалба, законът изисква същата да е
допустима и редовна. В случая съдебният състав е направил преценка по отношение
на допустимостта и редовността на подадената жалба, и неговото прекратително
определение е оставено в сила след обжалване. С оглед на изложеното посочените
от ищеца в ИМ правни норми са неотносими към предмета на делото. В заключение
моли да се остави без разглеждане, алтернативно - без уважение, подадената от К.Д.И.
искова молба против Адм.Сьд
Плевен и Адм.Сьд Враца, с
която се претендират вреди от прекратено съдебно производство, съгласно съдебен
акт на АдмСьд Враца, оставен в сила със съдебен акт
на Адм Сьд Плевен.
Окръжна
прокуратура - Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова, дава мотивирано
заключение, че исковата молба е неоснователна. Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ
урежда ред за разглеждане на искове срещу Държавата за вреди от нарушения на
правото на Европейския съюз. В чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ е предвидено, че
административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при
които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на
Административните съдилища. Съгласно практиката на СЕС принципът на отговорност
на Държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на
нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност Държавата, е присъщ на
системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни
субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1 предмет на
нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните
субекти, 2 нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3 да
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от
частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010
година по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението). За ангажиране
отговорността на ответниците на доказване подлежат горните предпоставки, всички
твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и
връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение
на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер.
Условията следва да са налице кумулативно. В случая е налице първата предпоставка - ищецът сочи
като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин
на общността. С нормите на ЕКПЧОС и ХОПЕС, Съюзът предоставя на своите граждани
пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Според чл. 6 от ДЕС, Съюзът
зачита правата, свободите и принципите, определени в ХОПЕС, която има същата
юридическа сила като Договорите. Съюзът се присъединява към Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Основните права,
както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи, и както произтичат от общите конституционни традиции на
държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.
Чл. 47 от ХОПЕС закрепва правото на всеки на ефективни правни средства за
защита и на справедлив съдебен процес. Чл. 51 от ХОПЕС сочи приложното поле на
Хартата, а чл. 52 от ХОПЕС - обхвата и тълкуването на правата и принципите.
Нормите на чл. 6, чл. 10 и чл. 14 от КЗПЧОС регламентират съответно правото на
справедлив съдебен процес, свободата на изразяването на мнение, забраната на
дискриминацията. Второто условие, достатъчно съществено нарушение на правото на
Съюза, според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и значително
неспазване от Държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното
право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в
това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената
правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма
предоставя на националните власти. Следователно правото на преценка на
Държавата членка представлява важен критерий за установяване на наличието на достатъчно
съществено нарушение на правото на Съюза /Решение на Съда (втори състав) от 25
януари 2007 година по дело C-278/05, т. 3 от решението/. В конкретния случай
нормите на ДЕС, ХОПЕС и ЕКЗПОС са достатъчно ясни, те са основни правни
принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. Всеки орган на
държавна власт е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му
функции. Правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в обществен
интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив. Принципът за
отговорността на Държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение
при нарушено право на защита на участниците в процеса, но не и преразглеждане
на съдебния акт, на който се дължи вредата, като гаранция за правна сигурност. Изискването
за достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на
частноправни субекти, цели да предотврати случаи, в които рискът от понасяне на
вредите, които претендират засегнатите лица, накърнява способността на
съответната институция да упражни в пълна степен правомощията си в обществен
интерес. В този смисъл преценката за това дали съдебен процес е проведен
справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди не включва проверка
за правилността на постановения съдебен акт, а преценка на критериите осигурен
достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна
степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи
на съда за това дали законът е бил правилно приложен. Когато се претендират
вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
основното, което следва да се прецени, е
дали това право е приложимо в конкретния случая. Посоченото изискване за
приложимост на правото на Европейския съюз в разглеждания случай не е налице. К.И. претендира, че вследствие незаконосъобразно
Разпореждане № 272 от 08.03.2022 година
по административно дело № 62/2022 година по описа на Административен съд Враца,
оставено в сила с Определение № 1415/2022 година административно дело №
565/2022 година по описа на Административен съд Плевен, са ограничени законните
му права и интереси, като му е преграден пътят за по-нататъшна съдебна защита в
делото, с оглед окончателността на съдебния акт на Административен съд Плевен,
като последна инстанция в производството. Същият счита, че е бил лишен от
възможността да води справедливо делото си, което е нарушение на чл. 6 от
КЗПЧОС. В последната разпоредба е уредено правото на справедлив съдебен процес,
като в кореспондиращата й норма на чл. 47 от ХОПЕС за Правото на ефективни
правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, е предвидено, че:
всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били
нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия; всеки има право неговото
дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, предварително създаден със закон; всеки има възможността да
бъде съветван, защитаван и представляван; на лицата, които не разполагат с
достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е
необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Приложното поле на
ХОПЕС е определено в чл. 51, съгласно който: „Разпоредбите на настоящата харта
се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при
зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено
когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват
принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции
и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза /§ 1/;
Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън
компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза
и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите /§ 2/, поради
което правото на Европейския съюз е приложимо само в рамките на предоставените
от държавите-членки компетенции на Съюза“. В настоящия случай, обаче не се
откриват елементи, които да попадат в изключителната компетентност на Съюза,
съгласно чл. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз /митнически
съюз; правила на конкуренцията; парична политика – само за държавите от
еврозоната; търговия и международни споразумение – при определени условия;
морски растения и животни/, нито в споделената му с държавите-членки
компетентност съгласно чл. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз
/единен пазар; заетост и социални въпроси; икономическо, социално и
териториално сближаване; селско стопанство; рибарство; околна среда; защита на
потребителите; транспорт; трансевропейски мрежи; енергетика и др./, то е налице
неприложимост на правото на Европейския съюз, което води до неоснователност на
претенцията. Наред с изложеното, следва да се посочи, че не са налице и
кумулативно дадените предпоставки за уважаване на исковата претенция, след като
на ищеца е бил осигурен достъп до правосъдие, осигурено е било равенство на
страните в процеса, спорът е разгледан и решен в разумен срок, като съдебните
актове са постановени в предвидения от закона срок, същите са мотивирани в достатъчна степен, за да узнаят
страните аргументите, обусловили крайните изводи за това дали законът е бил
правилно приложен. И на последно място следва да се отбележи, че в настоящето
производство ищецът по никакъв начин не
доказа твърдените от него неимуществени вреди - негативни чувства,
описани като безсилие, безпомощност, страх за живота и правата му, отхвърленост
от обществото.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след
преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложеното административно дело № 62/2022 г. по описа на Административен
съд Враца, същото е образувано на дата 04 02 2022 г. пред този съд по жалба,
наименована искова молба, подадена от л.св. К.Д.И.,***. С тази така наречена
искова молба И. прави искане да се отмени резолюция поставена от Началника на
Затвора Враца върху негова молба-съобщение вх. № М-534/31.01.2022 г. В молбата
си твърди, че отказът на Началника на Затвора Враца е незаконосъобразен и
нарушава разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Моли от Затвора Враца да се
изиска Съобщение № М-534/31.01.2022 г. адресирано до Началник на Затвора Враца,
ведно с приложеният към него договор за издръжка и гледане, сключен между него
и Ц*** М*** И*** ; Уведомителното писмо по неговото Съобщение от гл. счетоводител
А*** В*** и Резолюцията на Началника на Затвора Враца. Моли да се задължи
Началника на Затвора Враца да преустанови удръжките върху пощенските записи,
които получава от Ц*** М*** И*** . Направено е и искане за освобождаване от
държавна такса и назначаване на служебен защитник.
С
Разпореждане от закрито заседание на 04 02 2022 г. съдията – докладчик по
делото е оставил производството по адм.д. № 62/2022
г. по описа на Административен съд Враца без движение и е дал указания на л/св К.И., в 7 дн.ср. да представи декларация по чл. 83 от ГПК за своето имотно и материално състояние. Със същото разпореждане е изискана
справка от Началника на Затвора гр. Враца за движението на паричните средства
по картата на К.И.,***. Разпоредено е и изпращане на молбата до Началник на
Затвора Враца, който да вземе становище по допустимостта и основателността на
молбата и представи доказателства по случая, както и да изпълни изискванията на
чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от АПК – за прилагане на административната преписка и
списък на страните.
По това
разпореждане на дата 11 02 2022 г. в Административен съд Враца постъпва писмо
от Началник на Затвора гр. Враца, с което представя справка за движението по
личната партида на лицето за периода на постъпването му в Затвора гр. Враца –
17 05 2021 г. – 08 02 2022 г. и справка за наличността по личната му партида
към 08 02 2022 г. В писмото е посочено, че лицето не работи и не получава
трудово възнаграждение; че има наложени запори (изброени са номера на
изпълнителни дела), както и че след получаване на запорите в Затвора Враца са
започнали да удържат 100% от сумите по получаваните от него пощенски записи.
В
изпълнение на указанията от същото Разпореждане, л/с К.И. представя Декларация за
материално и гражданско състояние, във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК, същата
входирана на 22 02 2022 г.
По
указанията дадени от съдията-докладчик за представяне на административната
преписка, същите не са изпълнени, т.е. липсват соченото от подалият иска
Съобщение № М-534 от 31 01 2022 г. адресирано до Началника на Затвора; договор
за издръжка; уведомително писмо от А*** В*** и резолюцията на Началник на
Затвора Враца, поставена върху подаденото до него Съобщение от л/св И..
По това
дело са приложени още изпратените до страните съобщения, както и Справка, че л/св К.И. към дата 08 02 2022 г. не работи и няма доходи от
трудова дейност в затвора гр. Враца, както и медицинска справка относно
здравословното състояние на лицето.
С второ
Разпореждане № 272/08.03.2022 г., също в закрито заседание, съставът на Административен
съд Враца приема производството по молбата на К.Д.И.,***, да е по реда на чл.
145-178 АПК, във вр. с чл. 277, вр.
с чл. 276 от ЗИНЗС. С това Разпореждане л/св К.И. е освободен
от заплащане на държавна такса по делото; молбата му за допускане на правна
помощ е оставена без уважение; оставена е без разглеждане молбата му с искане да
бъде задължен Началникът на Затвора Враца да преустанови удръжките от
пощенските записи, които получава и производството по адм.
д. № 62/2022 г. по описа на Адм. съд Враца е прекратено.
Разпореждане
№ 272/08.03.2022 г. на Административен съд Враца е обжалвано, като по него се е
произнесъл тричленен състав на Административен съд Плевен (поради липса на възможност
от формирането на съдебен състав от Административен съд Враца). Видно от
приложеното адм.д. № 565/2022 г. по описа на Адм Сьд Плевен, жалбата на ищеца против
Разпореждане № 272/08.03.2022 г. на Административен съд Враца е разгледано по
реда на чл. 229 от АПК, според който текст на обжалване с частна жалба подлежат
определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на
производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и 2. в случаите,
изрично посочени в закона. В закрито заседание, с оглед предвиденото в
чл. 234 от АПК, е постановено Определение № 1415/07 07
2022 г. на тричленен състав на Административен сьд
Плевен, с което този сьд оставя в сила Разпореждане №
272/08.03.2022 г. на Административен съд Враца. Това Определение на
Административен сьд Плевен е окончателно.
С Определение по настоящото дело с
дата 03 08 2023 г., сьдът е конституирал страните и е
разпределил доказателствената тежест между тях.
По
делото е разпитан свидетелят Х*** А*** Х*** , който установява, че за периода,
когато на ищеца му е прекратено съдебното производство от Адм
Сьд Враца и Адм Сьд Плевен, ищецът е изпитвал негативни чувства и емоции, а
именно: болки и страдания, които са се отразили и на неговото физическо здраве
– не е могъл да спи, отказвал е храна поради загуба на апетит, приемал е
медикаменти, като това негово състояние е продължило около 4-5 месеца: „И аз
още по тембъра на гласа, по емоцията, без да му видя изражението усещам че е
напрегнат, усещам че не се чувства добре. Гласът му в тези моменти става
писклив.“; „поради наложени запори и удържане на сметки от личната му сметка
няма възможност да си пазарува тези елементарни хигиенни норми. И ми се е
оплаквал, че колегите му там, които излизат на престой на открито и
надзирателите го отбягват, тъй като му миришела устата“; „А тогава когато ми се
обади от прозореца, като ми каза, че не са му уважили в Плевен гласа му беше
много отчаян.“; „той в този момент беше толкова напрегнат, а и на следващия ден
като го видях на карето беше целият почервенял в буквалния смисъл на думата. Аз
дори се опасявах, че ще се случи нещо със здравословното му състояние.“; „Изпитвал
е и безпомощност.“; „..Изпитвал е болка, тъга, но е изпитвал и чувства на
агресия и недоволство“
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:
По отношение приложимото Българско право.
По
отношение на приложимите правни норми свързани с допустимостта на исковата
претенция за обезщетение:
Съгласно
чл. 5, ал. 1, 2 и 4 от Конституцията - Конституцията е върховен закон и другите
закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат
непосредствено действие. Международните договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част
от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които им противоречат.
Съгласно
чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ - Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
исковете се разглеждат от съдилищата по
реда на: 1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1,
както и за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2.
Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по
делата се определя по реда на чл. 7. Съгласно втората алинея - Когато искът по
ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд,
Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или
по повод административна дейност.
Съгласно
чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от АПК - „Забрана
за отказ от правосъдие“
- Съдилищата са длъжни да
разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях
искане. Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна
норма, въз основа на която да решат искането.
Съгласно
чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК - На административните съдилища са подведомствени
всички дела по искания за: обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд.
Съгласно
чл. 203, ал. 1 и ал. 3 от АПК - Исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. По реда на тази глава се
разглеждат и исковете за обезщетения за вреди,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат
стандартите на извъндоговорната отговорност на
държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.
По
отношение на приложимите правни норми свързани с основателността на исковата
претенция за обезщетение.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ - Държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.
Съгласно
чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС - Всеки лишен от свобода или задържан под стража може да
иска: т. 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл. 3; т. 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на забраната по чл. 3.
Съгласно
чл. 277, ал. 1 ал. 3 от ЗИНЗС - Искането
се предявява писмено пред административния съд по местоизпълнение
на наказанието или задържането под стража. В случаите по ал. 1 съдът задължава
органа по изпълнение на наказанията незабавно да предостави данни за
оспорваните действия и бездействия.
Съгласно
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС - Съдът се произнася с разпореждане в срока по
чл. 278, ал. 1.С разпореждането съдът може:
1. да отхвърли искането;
2. да
разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно
лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати
безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3,
като определи срок за това.
Съгласно чл. 145,
ал. 1 от АПК -Административните актове могат да се оспорват пред съда по
отношение на тяхната законосъобразност.
Съгласно чл. 159 от АПК -
Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно
производство, то се прекратява, когато:
1. актът не подлежи на
оспорване;
2. оспорващият е неправосубектен;
3. оспореният административен
акт е оттеглен;
4. оспорващият няма правен
интерес от оспорването;
5. оспорването е просрочено;
6. по оспорването има влязло в
сила съдебно решение;
7. има
образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;
8.
оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.
Сьгласно
чл. 229, ал. 1 от АПК - На обжалване с частна жалба подлежат определенията и
разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството,
с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7; 2. в случаите, изрично
посочени в закона.
Сьгласно
чл. 234, ал. 1 и ал. 2 от АПК - Частната жалба се разглежда в закрито
заседание, освен ако съдът постанови друго. Съдът може да събира служебно
всички доказателства, необходими за решаване на въпроса по частната жалба.
Сьгласно
чл. 235, ал. 1 и ал. 2 от АПК - Ако отмени обжалваното определение или
разпореждане, съдът сам разрешава въпроса по частната жалба. Определението на
съда е окончателно и е задължително за по-долния съд.
Приложимото международно право и правото на
Сьюза:
Съгласно
член 6 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Право
на справедлив съдебен процес - Всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона.
Съгласно
член 13 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Право
на ефективни правни средства за защита - Всеки, чиито права и свободи,
предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни
вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция
дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на
представители на официалните власти-
Съгласно
член 47, дял VI „Правосъдие“ от Харта на основните права на европейския съюз /Хартата/
– „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“
- Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били
нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото
дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да
бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с
достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима,
за да се осигури реален достъп до правосъдие.
Съгласно
член 52, ал. 3 от Хартата - Доколкото настоящата Харта съдържа права,
съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като
дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза
да предоставя по-широка защита.
Съгласно
член 53 от Хартата - Никоя разпоредба на настоящата Харта не трябва да се
тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи,
които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от
международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички
държави-членки са страни и по-специално от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи, както и от конституциите на
държавите-членки.
По
отношение допустимостта на иска.
Видно
от съдържанието на подадената искова молба от л/св К.Д.И.,***
(ищец в настоящото производство), същият претендира обезщетение за настъпили
неимуществени вреди, които вреди са му причинени от прекратяването на адм.д. № 62/2022 г. по описа на Административен съд Враца.
В тази връзка постановеното Разпореждане по цитираното адм.д.
№ 62/2022 г. от Административен сьд Враца е оставено
в сила с Определение по адм.д. № 565/2022 г. по описа
на Административен съд Плевен. С оглед на тези твърдения, безпротиворечиво
този състав приема, че ищецът твърди вреди, настъпили в резултат на извършеното
от ответниците прекратяване на съдебно производство, образувано по негово
искане, което производство е прието за недопустимо да бъде разгледано по
същество, респ. извършен сьдебен контрол по неговата
основателност.
При изложените
фактически основания, каквито са потвърдени и в нарочна молба от назначения по
делото служебен защитник – адв. И., този състав на
Административен сьд Монтана счита, че същите се субсимират под текстовете на чл. 2в от ЗОДОВ, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, поради което и приема,
че предявеният от К.Д.И. иск за обезщетение против Административен съд Враца и
Административен съд Плевен, е надлежно предявен срещу надлежни ответници по
смисъла на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл.
127, чл. 128, чл. 205, ал. 1 от АПК, както и приема същият за подведомствен му,
подсъден и процесуално допустим за разглеждането му по същество.
В тази
връзка и по отношение въпросьт за допустимостта на
исковата претенция, този състав не споделя възраженията на ответниците,
включително и на Прокурор при ОП Монтана, че в случая е неприложимо правото на Сьюза, предвид неговия обхват определен в чл. 3 от Договора
за функциониране на Европейския сьюз /ДФЕС/, тъй като
този обхват не се заключава единствено и само в чл. 3 на Договора, но и в
обхвата на чл. 4 - чл. 6. В чл. 4, пар. 1 и пар. 2 от ДФЕС е предвидено, че Съюзът разполага с
компетентност извън областите, посочени в членове 3 и 6, а именно прилага се и в
следните основни области попр. с C1, б. й) - пространство на свобода, сигурност
и правосъдие. На следващо място, съгласно чл. 6, ал. 2 от ДЕС - Съюзът се
присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи, което присъединяване не променя областите на компетентност
на Съюза, а с оглед на чл. 4, пар. 2, б. й) от ДФЕС
правосъдието е сред областите, в които Съюзът има компетентност, респ. КЗПЧОС
се явява част от неговото право. В допълнение следва да се има и предвид член
52, пар. 3 от Харта на основните права на Европейския
съюз, според който доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на
права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в
посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя
по-широка защита. Основните права, така както са гарантирани от КЗПЧОС са част
от правото на Съюза в качеството им на общи принципи и това изрично е
прогласено в чл. 6, ал. 3 от ДЕС. В тази връзка и богатата съдебна практика на
съда в Страсбург е надлежен коректив, който може да служи при разглеждане на
въпросите, свързани именно с тези основни права, като за конкретния случай това
е правото на достъп до сьд – чл. 6 от КЗПЧОС.
Тук е
мястото да се отбележи, че дори в законодателството да не е предвидена правна
норма, въз основа на която сьдьт да реши подадено до
него искане, същият е длъжен да го разгледа, тъй като в случай на отказ под
такъв предлог, той извършва отказ от правосъдие, което е нарушение на чл. 6 и
чл.13 от Конвенцията, както и на чл. 47, чл. 52, ал. 3, чл. 53 от Хартата и не
на последно място - на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията на
Република Бьлгария, а това създава потенциална възможност за осьждане на дьржавата, било по
ЗОДОВ, било от международния сьд, като естествена
последица от така извършеният отказ от правосъдие. В тази връзка и чл. 118 от Конституцията на Република Бьлгария предвижда, че правосъдието се осъществява в
името на народа, поради което и достъпът до съд е основен конституционен
принцип, прогласен в защита на всеки гражданин, на който са нарушени или
застрашени негови права или законни интерес – чл. 56 също от Конституцията на РБьлгария. Правото на гражданите за достъп до съд и на
ефективни средства за правна защита се обезпечава от реално предоставените им
процесуални средства и възможности от такава защита, като в случай на
нарушаване на това право, отговорността се понася от държавата по реда и
условията на ЗОДОВ, респ. по реда и условията на международния съд.
По отношение
основателността на исковата претенция, предявена по реда и условията на ЗОДОВ.
В
случая безспорно образуваното, по жалба (наименована искова молба) на К.И. –
лишен от свобода, настанен в Затвора Враца, адм.д. №
62/2022 г. по описа на Адм Сьд
Враца, е прекратено с Разпореждане № 272/08 03 2022 г., а жалбата му е оставена
без разглеждане, който съдебен акт е оставен в сила с Определение, постановено
по ЧКАД № 565/222 г. по описа на Адм Сьд Плевен.
Безспорно
е, че по така образуваното производство, жалбоподателят, настоящ ищец, е
твърдял наличието на незаконосъобразни
действия от страна на Началника на Затвора Враца, изразяващи се в удържане
на получаваните от него парични средства, които действия счита за нарушение на
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и въз основа на което е поискал съдебно разрешаване на
повдигнатия пред съда спор.
Безспорно
е и обстоятелството, че Разпореждане № 272/08 03 2022 г. на Адм
Съд Враца, с което производството по жалба на ищеца (наименована искова молба)
е прекратено, е постановено по реда и условията на чл. 277, във вр. с чл. 276 от ЗИНЗС, вр. с чл.
145 – чл. 178 от АПК, а Определението на Адм Сьд Плевен, с което същото е оставено в сила е постановено в
закрито заседание, по реда и условията на чл. 234, във вр.
с чл. 229 от АПК. Основанието за прекратяване на производството е чл. 159, т. 1
от АПК - Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано
съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване.
Няма
спор и че съгласно действащото бьлгарско
законодателство, за да се остави без разглеждане дадена жалба, същата не следва
да бъде допустима, т.е. следва да се установи, че са налице някои от изрично и изчерпателно предвидените основания в
нормата на чл. 159 от АПК, които хипотези
са предмет на проверка от съда.
В
случая, видно от самото Разпореждане № 272/08 03 2022 г. на Адм
Съд Враца, за да прекрати производството по жалба на ищеца, съставът на този
съд приема, че актът не подлежи на оспорване
– основание по чл. 159, т. 1 от АПК. В противоречие, обаче с така приетото
правно основание за прекратяване на производството, съставът на Адм Сьд Враца приема и разглежда жалбата
по реда и условията на чл. 276 от ЗИНЗС, който текст регламентира действия и/или бездействия на органите по изпълнение на наказанията лишаване от
свобода, без да се интересува от липсата или наличието на административен акт.
Самото естество на производството по чл. 276 изисква извършване на съдебен
контрол по установяване наличието на незаконосъобразни действия или бездействия
на органите по изпълнение на наказанията, който контрол не включва наличието на
постановен административен акт. Съдът, при този вид специално предвидено от
законодателя съдебно производство, разполага с две правни възможности, а
именно: или да отхвърли искането, или да разпореди извършването на конкретни
действия, респ. прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи
нарушение на чл. 3, като за това определи и срок – чл. 280, ал. 2 от ЗИНЗС.
Друг правен резултат при разглеждане на искания по реда на чл. 276 от ЗИНЗС, в
случаите, когато жалбата е редовна, не е предвиден от законодателя. Самият АдмСьд Враца не установява нередовност на жалбата (иска),
съгласно изискванията на чл. 158 от АПК, а недопустимостта на същата, по
смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Това означава, че всяко редовно искане,
подадено по реда и условията на чл. 276, във вр. с
чл. 3 от ЗИНЗС, следва да бъде разгледано по същество и разрешено с акта
предвиден от законодателя, т.е. в това производство съдът следва да установи и
разреши със сила на пресъдено нещо налице ли са
твърдените от ищеца незаконосъобразни действия или бездействия на орган по
изпълнение на наказанията. За тази цел сьдьт има
задължението да осигури провеждането на надлежно съдебно производство с реални/обективни
правни средства, даващи равни процесуални възможности на страните, които
обективно да участват в процеса като ангажират доказателства в защита на
твърдените си права и законни интереси.
Като
допълнение и с оглед реда и условията, при които е образувано и проведено
производството, въз основа на изложените фактически обстоятелства - чл. 276 от ЗИНЗС, същото е несъответно на приетото правно основание, въз основа, на което производството
е прекратено - чл. 159, т. 1 от АПК, респ. не отговаря на търсената съдебна
закрила. Още повече, наличието на акт изобщо не е предвидено от законодателя за
този вид специални съдебни производства (чл. 276 от ЗИНЗС), а от там неговата
липса да бъде годно правно основание за прекратяване на производството. Не се
установяват и останалите хипотези на чл. 159 от АПК, които да са пречка за
разглеждане на делото по същество, т.е. липсват фактически обстоятелства, които
да обосновават което и да е правно основание за прекратяване на производството
като недопустимо.
След
като съставът на Адм Сьд
Враца е установил редовността на подаденото пред него искане, същият е имал
задължението да се произнесе като разреши повдигнатият пред него спор по
същество и в противоречие на това свое задължение, е приел искането за недопустимо
и е прекратил производството. С постановяването на този правен резултат ищецът практически
е останал без съдебна защита/съдебен контрол, т.е. на него му е отказано правото
на достъпът до съд и съдебно разрешаване на спор, в който твърди, че Началникът
на Затвора Враца му е нарушил негови законови права. В производството по ЗОДОВ
въпросът какъв би бил изходът от надлежно проведено сьдебно
производство, не подлежи на обсъждане, тъй като този въпрос е предмет на
разрешаване именно в основното производство, където следва да се установи
налице ли е или не незаконосъобразно действие/бездействие на орган по
изпълнение на наказанията (в случая Началникът на Затвора Враца), респ. тези
действия/бездействия дали нарушават чл. 3 от ЗИНЗС, т.е. постановяване на
съдебен акт по съществото на спора, разрешаващ го със силата на пресъдено нещо. Именно липсата на правно основание за
прекратяване на образуваното съдебно производство и липсата на постановен
съдебен акт по същество, във връзка с повдигнатия от ищеца спор през 2022 г., касаещ действия на Началника на Затвора Враца, за които
твърди, че са в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, е нарушение на международно
закрепеното право за достъп до правосъдие, допуснато от ответниците по
настоящото дело.
В тази
връзка обосновано ищецът заявява, че по дело № 62/2022 г. по описа на АдмСъд Враца и КАД 565/2022 г. на Адм
Сьд Плевен, не са събирани никакви доказателства и не
е провеждано съдебно следствие. Сьщевременно на това,
този състав на Административен сьд Монтана
установява, че в Разпореждането, с което производството пред АдмСьд Враца е прекратено, са обсъждани доказателства,
които липсват по делото, тъй като не са приобщавани към него. В тази връзка
следва да се има предвид, че правото на чл. 6 от КЗПЧОС включва и правото на страните
да правят искания и възражения, да изразяват становища, т.е. активно да
участват в съдебния процес, което им осигурява равни процесуални възможности,
каквато възможност не е предоставена на ищеца, въпреки направените от него
искания. Съдът има задължение да събере всички относими за спора доказателства,
оценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, както и да отговори на всички навеждани
възражения и поставени пред него въпроси, въз основа на което да постанови своя
обоснован и надлежно мотивиран съдебен акт, който в случая на чл. 276 от ЗИНЗС
е такъв по същество, имащ силата на пресъдено нещо.
Оставянето
в сила на съдебният акт на Адм Сьд
Враца, от тричленния състав на Адм Сьд Плевен затвърждава
допуснатото от първоинстанционния състав нарушение,
като по този начин допуска самостоятелно нарушение, което го прави солидарно
отговорен за причинените на вредите. И двамата ответници не предприемат
действия по събиране на относими/релевантни доказателства, а извършеният анализ
в мотивите на съдебните актове има отношение при разрешаване на спора по
същество. Въпреки това производството като правен резултат е прекратено в
закрито заседание, а молбата на К.Д. е оставена без разглеждане. Неразглеждане
по същество на повдигнатия от жалбоподателя спор, въпреки дадената му
възможност от обжалване на прекратителното
Разпореждане, на практика го лишава от достъп до съд, какъвто аналогичен случай
е разгледан по делото В*** П*** срещу Бьлгария.
Следва да се има предвид, че през призмата на
Европейското право, както и на Сьда в Страсбург по
прилагане на КЗПЧОС, правото на достъп до съд се тълкува изключително разширено,
т.е. всяко стеснително тълкуване на това право води до неговото ограничаване и
е основателна предпоставка за осъждане на държавата. (Виж Pengezov
c. Bulgarie (Requête no 66292/14),10 octobre 2023; Miladinova c. Bulgarie (Requête no 31604/17), 7 février 2023.) В случая дори не е необходимо да се
извършва тьлкуване, тъй като ищецът изначално е лишен
от достъп до съд, обстоятелство безспорно установяващо се с прекратяване на
производството като недопустимо, каквато недопустимост не се установява, а
съгласно бьлгарското законодателство, когато
определено съдебно производство се прекратява, то това безусловно и
недвусмислено означава, че жалбата/искът са приети от съда за недопустими – чл.
159 от АПК и поради това не са разгледани по същество. С прекратяване на
съдебното производство ищецът е лишен от същността на съдебното правораздаване,
а именно: в извършване на съдебно следствие, провеждане на открити съдебни
заседания за изслушване на страните и приемане на доказателства, анализиране на
последните поотделно и в тяхната съвкупност, все процесуални съдебни действия,
имащи надлежното правно основание да бъдат извършени.
Този
състав счита, че с подаване на настоящата искова молба ищецът не търси
преразглеждане на предходно заявен пред съда спор, а иска присъждане на
обезщетение поради това, че е претърпял вреди от това, че този предходно заявен
спор (през 2022 г.) не е разгледан по съответния законов ред, със съответните
процесуални средства. В случая правото на обезщетение по реда и условията на
ЗОДОВ не цели преразглеждане на приключилите съдебни дела, в случая адм. № 62/2022 г. на Адм Сьд Враца и ЧКАД 565/2022 г. на Адм
Сьд Плевен, тъй като последните производства подлежат
на разглеждане по общия процесуален ред, докато исковете по ЗОДОВ са специални
производства и имат различен предмет.
Дали
нарушаването на правото на достъп до съд е достатъчно съществено нарушаване на
Европейското законодателство, то това за този състав на Административен сьд Монтана, не е въпрос на сьмнение.
Правото на достъп до правосъдие е конституционно закрепено право, основен
принцип на международното/европейското право, поради което и неговото нарушаване
е достатъчно съществено. Само по себе си и въз основа на съдебната практика на Сьда в Страсбург и Европа, нарушаването на това право е
основание за налагането на санкции спрямо Република Бьлгария. Основните
принципни положения, изведени от неговата практика по въпроса за достъпа до съд
и правото на справедлив процес, е че това право следва да бъде конкретно и
ефективно, а не теоретично и илюзорно (Paroisse gréco–catholique Lupeni et autres c. Roumanie
[GC], no 76943/11, §§ 84‑90 et
116, 29 novembre 2016), т.е. лицата да разполагат с
ефективни правни средства, осигуряващи им достъпът до съд – права гарантирани по
действащото национално, Европейско и международно право, което е част от
националното законодателство. Доколко и дали лицата ще успеят да докажат
нарушаване на гарантирани им от закона материално право, е въпрос по същество,
а не по допустимост на искането. Ето защо, според този състав на Съда, Адм Сьд Враца, а в последствие и Адм Съд Плевен като не са извършили проверка в съответния
обхват с оглед заявения предмет на делото, са допуснали нарушение на чл. 6,
пар. 1 от КЗПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на европейския съюз,
което обосновава реализиране на отговорността по ЗОДОВ.
За
пълнота на изложеното - какви са процесуалните възможности на ищеца по
граждански път е ирелевантно към разглеждания спор, тъй като гражданските
съдилища разглеждат гражданско-правни спорове между равнопоставени
субекти, а повдигнатият пред АдмСьд Враца спор е
между ищецът като физическо лице и административен орган от структурата на
властта, спрямо който ищецът се намира в неравностойно положение, т.е. в
положение на подчинение, поради което и правото му да обжалва
откази/действия/бездействия на органите по ЗИНЗС обуславя и правото му на
достъп до съд пред административните съдилища, което право е самостоятелно и
независимо от правото му на защита по гражданско правен ред пред гражданските
съдилища. Правата защитими по граждански ред пред гражданските съдилища нямат
преюдициален характер по отношение на правата защитими от административните
съдилища.
Доколко
твърдението на Адм Сьд
Враца, че ищецът цели отвод на сьдиите в
Административен Враца, то това обстоятелство няма правно значение към
разглеждания спор и не се отразява към правилното му разрешаване, поради което
и като ирелевантно, не следва да бъде обсьждано.
С оглед
на изложеното настоящият състав счита, че в настоящото производство ищецът по
безспорен и безпротиворечив начин доказа претърпяването
на неимуществени вреди, последните резултат от постановяване на съдебни актове
на двамата ответници, в резултат на което същият е лишен от правото си на
достъп до съд.
По
отношение на искания размер.
При
решаване на въпроса за дължимия размер този състав счита, че правно значение
има принципът за ефективно обезщетение, което в достатъчна степен да може да
компенсира претърпените вреди, в смисъла на чл. 41 от КЗПЧОС, а именно
справедливо удовлетворение - Ако съдът установи, че е имало нарушение на
конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение
за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необходимо,
справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.
Във
връзка с доказване на твърдението за причинени неимуществени вреди, по делото е
разпитан свидетел – Х*** А*** Х*** , с когото ищецът общува през прозореца на
спалното помещение, тъй като спалните помещения са им едно до друго, както и
когато се засичат при престоя на открито, които показания съдът кредитира като
логични, безпротиворечиви и съответни на останалите
по делото доказателства. Същият подробно свидетелства за преживяваните за
периода от ищеца чувства на безсилие, безпомощност, гняв и други емоционални
състояния, изразявани в безсъние, отказ от храна, които състояния са причинени
именно по повод постановените от ответниците съдебни актове, с което са
нарушили правото му на достъп до провеждането на съдебен процес с адекватни
средства от съдебна защита.
С оглед
справедливостта, този състав счита, че търсеното от ищеца обезщетение от 102888
лв., се явява прекомерно завишено, както с оглед вида и характера на накърненото
право, респ. обстоятелствата, от които са му причинени неимуществените вреди, така
и с оглед периода от пет месеца, а именно: 07 07 2022
г. – 12 12 2022 г. В тази връзка едно обезщетение в
размер на 5000 лева – по 2500 лв. за всяка инстанция, до която ищецът не е
допуснат да му бъде разгледано искането, приема за справедливо и съразмерно на претърпените
вреди.
Съгласно
чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС - Когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.
Съгласно
чл. 361, ал. 2 от ЗСВ - Бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетите на
Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на органите на
съдебната власт, които са юридически лица, и на Националния институт на
правосъдието, във вр. с чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - Председателят на
административния съд осъществява общо организационно и административно
ръководство на административния съд, като: представлява съда като юридическо
лице и орган на съдебната власт.
При
този изход на делото ответниците – АдмСьд Враца и АдмСьд Плевен
следва да бъдат солидарно осъдени да заплатят на Административен съд Монтана
дължимата държавна такса от 10 лева за разглеждане на делото, съгласно чл. 2а,
т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ и чл.
73, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че такси и разноски не се внасят
предварително.
С
оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК,
вр. с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Административен Съд Плевен и Административен съд Враца, солидарно
ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Д.И., понастоящем в
Затвора гр. Враца, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000
лева, за периода 07 07 2022 г. – 12 12 2022 г., ведно с лихвата за забава, считано от 07 07 2022 г., (датата на постановяване на Определение № 1415
по адм.д. № 565/2022 г. на Административен сьд Плевен, с което е оставено в сила Разпореждане № 272/08
03 2022 г. на Административен сьд Враца), до датата
на окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л/св К.Д.И.,
понастоящем в Затвора гр. Враца против Административен Съд Плевен и
Административен съд Враца, В ЧАСТТА, с която се иска тези ответници да бъдат
осъдени да му заплатят солидарно сума над уважения размер от 5000 лева, до
предявения такъв от 102888 лева.
ОСЪЖДА Административен Съд Плевен и Административен съд Враца
солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на
Административен съд Монтана сумата от 10 лева държавна такса за разглеждане на
делото, за което след влизане на решението в сила се издаде Изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред ВАС
в 14 дневен срок от съобщението му до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :