Решение по дело №1057/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 742
Дата: 13 декември 2019 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20197170701057
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 742

град Плевен, 13.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. СНЕЖИНА ИВАНОВА

2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1057/2019 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция по горите – Ловеч, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, ет. 3,  срещу решение № 122 от 09.08.2019 г. по а.н.д. № 190 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Левски с доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно. Счита се, че наказателно постановление №583/04.06.2019г. на Директора на РДГ - Ловеч е законосъобразно и правилно. Твърди се, че входа на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Излагат се доводи, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото по безспорен начин се е доказало, че жалбоподателят е извършил посоченото в наказателното постановление нарушение, както и неговата вина. Считат, че описаното в АУАН и наказателното постановление ясно си кореспондира, което се потвърждава и от свидетелските показания, които са непротиворечиви и отговарят на фактическата. Посочва се, че няма никакво значение дали транспортираната дървесина произхожда от гора или горска територия, тъй като законодателят е категоричен по отношение на изискването същата да бъде транспортирана, след като е маркирана с контролна горска марка, общинска или производствена марка. Навеждат се доводи, че законодателят е категоричен, че дървесина добита от горска територия или извън нея е необходимо да бъде маркирана със съответната марка. Определят констатациите на съда като напълно погрешни, тъй като посочените разпоредби недвусмислено се отнасят за деянието „транспорт“, а не за деянието „сеч“, за което е необходимо дървесината да бъде добита от горска територия, за да е приложим Закона за горите. Счита се, че не е необходимо административнонаказващият орган да представи доказателства относно произхода на дървесината, още повече, че за извършените деяния по Закона за горите не винаги е възможно да бъде установен произходът на същата. Намират, че в тази връзка са погрешни констатациите от страна на съда.  Твърди се, че както съставеният АУАН, така и издаденото наказателно постановление отговарят на всички изисквания на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от същия закон, направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е правната квалификация на нарушението, липсва противоречие между констатациите в АУАН и наказателното постановление. Сочи се, че административнонаказващият ораг при издаването на наказателното постановление се е съобразил с принципа на съразмерност и считат, че по никакъв начин не се причиняват вреди, несъизмерими с преследваната цел, както и че наказателното постановление е напълно законосъобразно, издадено при спазване на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона. Намират, че деянието не представлява маловажен случай съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че административнонаказващият орган е изпълнил напълно разпоредбата на чл. 52. ал. 4 от ЗАНН и преди да се произнесе по преписката е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост като е преценил възраженията и събраните доказателства. Счита се за недоказано използването на автомобила да е извършено независимо или против волята на собственика му и следователно, правилно административнонаказващият орган го е отнел в полза на държавата. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени решение № 122/09.08.2019 г. по а.н.д. № 190/2019 г. на Районен съд гр. Левски, като незаконосъобразно. Алтернативно молят, ако съдът прецени, че е налице такава необходимост, да върне делото за ново разглеждане в Районен съд гр. Левски.

В съдебно заседание касаторът - Регионална дирекция по горите – Ловеч, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, ет. 3, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – М.П.Я.,***, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура -Плевен, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО .

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 583/04.06.2019 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, за това, че на 03.03.2019 г. в 13.05 часа в гр. Левски, по ул. „Кирил и Методий“, М.П.Я. транспортира с товарен автомобил „Фалксваген LT-35, с рег. № ******* 1.26 пр. м. куб. върбови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка – нарушение на чл. 213, ал. 1, предложение четвърто, т. 1 от Закона за горите и на основание чл. 266, ал. 1, предл. четвърто от Закона за горите е наложена глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. РС е приел, че не е доказано твърдяното нарушение, тъй като не са ангажирани доказателства за произхода на дървесината. Съгласно чл. 231, ал. 1 предл. четвърто от ЗГ забраняват се транспортирането  на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, като в случая не е доказано , какъв е произходът на дървесината. Съдът е изложил мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК изцяло се споделят.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и  чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 122 от 09.08.2019 г. по а.н.д. № 190 по описа за 2019 г. на Районен съд - Левски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                 ЧЛЕНОВЕ 1. /п/

 

                                                                                      2. /п/