Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260352
гр.***, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1314 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
„***“ ООД с ЕИК: ***, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно
постановление №
НП-УТС-2/27.01.2021 г.,
издадено от Чанка Коралска – зам. кмет на Община ***, с което за нарушение по
чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ и на основание същата разпоредба на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като неправилно, и незаконосъобразно. Застъпва се,
че в АУАН и НП липсва посочване на конкретна материално правна норма, която да
е била нарушена, а цитираната такава на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ е санкционна.
В тази връзка се счита, че в АУАН и НП не са посочени законовите разпоредби,
които са били нарушени, което пък е съществено нарушение на ЗАНН. На следващо
място се посочва, че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото
Заповедта за премахване на строежа е влязла в сила на 09.07.2020 г., а срокът
за изпълнението й е 30 дневен – т.е. до 09.08.2020 г. Това е налагало актът да
бъде съставен най-късно до 09.11.2020 г., а в действителност това е сторено
едва на 14.12.2020 г. На последно място се застъпва, че дружеството неправилно
е било санкционирано с налагане на „глоба“, която е предвидена само за
физическите лица, но не е и за юридическите.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник – адв. Досев – БАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи, които допълва и развива. Пледира за отмяна на НП и
присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган – Община ***
се явява юрисконсулт Димитров, който оспорва жалбата. Посочва, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, а описаното нарушение – доказано,
поради което и пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за
доставяне (л. 8 гръб) НП е връчено на дружеството-жалбоподател на 18.02.2021 г.,
а жалбата е подадена на 23.02.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 13.12.2018 г. зам. кмет на Община *** издал Заповед № 3536/13.12.2018 г., с която наредил на „***“
ООД да премахне незаконен строеж, находящ се в ПИ с идентификатор
007079.605.271 по КК на гр. ***. В заповедта бил определен срок за доброволно
изпълнение от 30 дни, считано от влизане в сила на административния акт.
Заповедта била обжалвана от адресата първо пред АмдС-***, а след това и пред
ВАС, като с Решение 9274/09.07.2020 г. по адм. дело № 8506/2019г. на ВАС
окончателно била потвърдена и влязла в сила на 09.07.2020 г. На 01.10.2020 г. служители на Община ***, сред които
и св. К.Н.-М. извършили проверка на място, като констатирали, че заповедта не е
изпълнена и незаконният строеж не е премахнат. За проверката бил съставен
Констативен протокол № О-123/01.10.2020 г. На 14.10.2020 г. до адресата на
заповедта била изпратена покана за доброволно изпълнение (л. 16), с която бил
определен 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение на
нарежданията, дадени със заповедта. Поканата била надлежно връчена на
21.10.2020г. На 19.11.2020 г. служители на Община ***, сред които и св. К.Н.-М.
извършили нова проверка на място, като констатирали, че заповедта не е
изпълнена и незаконният строеж не е премахнат. За проверката бил съставен
Констативен протокол № О-135/19.11.2020 г.
При това положение св. Н.-М. ***, преценила, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ и на
14.12.2020 г., в присъствието на управителя съставила срещу търговеца АУАН с
бл. № 0095663, описвайки горните факти. Актът бил подписан без възражения, като
в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени такива също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 27.01.2021 г. било
издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя правна
квалификация. Приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 232, ал. 5, т.
1 от ЗУТ, поради което и на основание същата разпоредба му наложил административно
наказание „Глоба” в размер на
1000 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По
делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните
фактически положения.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на ЗУТ, а АУАН е
съставен от компетентно лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № 3379/08.11.2019 г. на Кмета на Община ***. Въпреки това
съдът счита, че в случая отговорността на жалбоподателя е била неправилно
ангажирана, поради следните съображения.
На
първо място е допуснато особено съществено нарушени изразяващо се в неправилно
наложено административно наказание „Глоба“ на юридическо лице.
Нормата на чл.
232, ал. 5, т. 1 ЗУТ предвижда, че се наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което не изпълни писмено нареждане на контролен орган,
издадено в рамките на неговата компетентност или на лицето, упражняващо
строителен надзор, да спре, да премахне, да възстанови или да поправи строежи
или части от строежи.
Както се приема в Тълкувателно решение № 3/03.07.2014г. на
ВАС - съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения
могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: „обществено
порицание”; „глоба”; „временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност”. Тези наказания са предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като, за да бъде
определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде
извършено виновно – чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания,
а вина могат да формират само физически лица по арг. от чл. 24 и 26 от ЗАНН.
Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за
административните нарушения и наказания, в самостоятелна Глава ІV
“Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”,
която е след Глава ІІ “Административни нарушения и наказания”. Имуществената
санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между
глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти, доколкото
същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни
разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания,
визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за
които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но
не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова
регламентация и по отношение на юридическите лица и еднолични търговци
налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на
административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може
да се носи само от физически лица.
Ето защо, както
приема и касационната инстанция в своята практика – Решение № 326/26.02.2016г. на АдмС-*** по к. а. н. х. д. № 2427/ 2015г.
- следва да се прави същностна разлика
между „глоба“ и „имуществена санкция“, въпреки че и двете касаят парично
задължение на субекта на отговорността или парично вземане от страна на
държавата. С налагането на „Глоба“ на ЮЛ
е допуснато съществено нарушение на закона. С оглед на изложеното, се
налага изводът, че в НП неправилно е посочена санкцията, която следва да се
наложи на нарушителя. Липсата на правилно посочена по вид санкция винаги
съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото е недопустимо по
тълкувателен път да се извлича волята на наказващия орган относно характера и
конкретния вид на наложената санкция за сочено в НП нарушение (Решение № 1916/17.11.2011г. на
АдмС-Пловдив по к. а. н. х. д. № 2290/2011г.). Следователно
незаконосъобразно е ангажирането на административнонаказателната отговорност на
юридическото лице, в това му качество, чрез налагане на „Глоба”. Налагайки на жалбоподателя
именно тази административна санкция АНО е допуснал, при издаване на наказателното
постановление, съществено нарушение, което съставлява самостоятелно основание
за отмяна на същото.
Следва да се има
предвид, че Районният съд не разполага с правомощието да измени НП, прилагайки
правилната санкция. Както се приема в Решение
№ 209/17.07.2017г. на АдмС-Шумен по к. а. н. х. д. № 142/2017г. - това е
така защото при осъществяването на репресивната функция на държавата спрямо
задължените лица, административнонаказващият орган следва да е изяснил фактите
и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН,
след което да завърши производството с издаване на НП. В този смисъл е налице
невъзможност за изменение на наказателното постановление в частта относно вида
на наложената санкция от районния съд, тъй като това означава административното
наказание/санкция да се налага за пръв път едва със съдебното решение, а не в
рамките на административнонаказателно производство, завършващо с наказателното
постановление. Ако се приеме за налична възможността въззивната инстанция да налага
различна санкция, от наложената с НП, жалбоподателят на практика ще се лиши от
една съдебна инстанция и то по същество за преценка на законосъобразността на
така наложеното ново административно наказание за пръв път от съда.
На
второ място съдът напълно споделя доводите на жалбоподателя и за липса на
посочване на конкретна материална норма, която е била нарушена. Посочената за
нарушена разпоредба на чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ е санкционна разпоредба. В действителност
описаното нарушение в АУАН и НП е нарушение на разпоредбата по чл. 225а, ал. 3
от ЗУТ която указва че ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в
определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред,
определен с наредба на общинския съвет. В случая е била издадена заповед на
Кмета на Община *** за премахване на незаконен строеж, която не е била спазена
от страна на жалбоподателя и той не е отстранил констатираните пропуски в
определения срок. Едва след като се посочи правилната материално правна норма
която е била нарушена, може да се определи наказание за извършеното нарушение
на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. Посоченото несъответствие между
описанието на извършеното нарушение и цифровото описание на нарушението е
нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6 от ЗАНН, и е съществено процесуално
нарушение което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и води
до отмяна на съставеното НП като незаконосъобразно само на това основание без
да е необходимо да се обсъждат другите доводи за порочност.
Ето защо,
настоящата инстанция намира, че в случая са допуснати съществени нарушения на административното
производство, поради което и наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която
- в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. С оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждането им и е представил доказателства
за реално заплатен адвокатски хонорар от петстотин лева (л.43 ). От страна на
АНО не е постъпило възражение за прекомерност, поради което и така
претендираната сума следва да се присъди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № НП-УТС-2/27.01.2021 г., издадено от Чанка Коралска – зам. кмет
на Община ***, с което за нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ и на основание
същата разпоредба на „***“ ООД с ЕИК: *** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Община *** да заплати на „***“ ООД с ЕИК: *** сума в
размер на 500 /петсотин/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с оригинала: М.Р.