№ 6414
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100110769 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 153 и сл. от Закона за отнемане на
незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ). Образувано въз основа на
искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ),
предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) за отнемане в
полза на държавата на имущество от О. Е..
Ищецът сочи, че с Решение № 510/21.06.2023 г. на КОНПИ е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество срещу лицето О. Е. /О.Е./, роден на **** г. в с. ***,
общ. ***, Р. Турция, с персонален № ****, с международен паспорт № ****,
издаден на **** г. в Р. Турция, с постоянен и настоящ адрес: с. ***, общ. ***,
Р. Турция. Производството е образувано след получено уведомление от
Районна прокуратура – Хасково, ТО – Свиленград с вх. № ВКПКОНПИ-
505/30.03.2023 г., че лицето О. Е. е привлечен в качеството на обвиняем по
бързо производство № 35/2023 г. по описа на ТД Митница – Бургас,
прокурорска преписка № 1405/2023 г. по описа на Районна прокуратура –
Хасково, ТО – гр. Свиленград, за това че: на 26.03.2023 г. през ГКПП
„Капитан Андреево“ – шосе, при излизане от Р. България за Р. Турция не е
изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено
във валутна митническа декларация парични средства – сумата от 100 000 /сто
1
хиляди/ евро, с обща левова равностойност, съгласно фиксирания валутен
курс на БНБ към 26.03.2023 г., възлизаща на 195 583 лева, пренасяни през
границата на страната, която граница е външна на Европейския съюз.
Деянието представлява нарушение на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 и ал. 5 и
чл. 14г от Валутния закон, както и чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от
тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, обн. ДВ,
бр. 10 от 03.02.2012 г., представляващо престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
Съгласно ищеца, престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 от
ЗОНПИ. Образуваното наказателно производство е приключило с одобрено от
Районен съд Свиленград споразумение по НОХД № 167/2023 г., по силата на
което обвиняемият се е признал за виновен за същото деяние, а именно, че на
26.03.2023 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, при излизане от Р.
България към Р. Турция не е изпълнил задължението си да декларира писмено
пред митническите органи във валутна митническа декларация парични
средства – сумата от 100 000 евро, с обща левова равностойност, съгласно
фиксирания валутен курс на БНБ към посочената дата, възлизаща на 195 583
лева, пренасяни през границата на страната, която се явява външна граница на
Европейския съюз – престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. Лицето е осъдено на
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Постановено е, че паричните средства, представляващи веществени
доказателства по делото, да се върнат на обвиняемия или на упълномощено от
него лице. Периодът на проверката обхваща времето от 18.07.2016 г. (датата
на навършване на пълнолетие на ответника) до 03.04.2023 г. Ищецът
поддържа, че в резултат на извършената проверка е установено наличие на
значително несъответствие в имуществото на ответника по смисъла на чл. 21,
ал. 2 от ЗОПДНПИ във връзка с §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ, като ответникът
няма имущество и доходи, а към края на проверявания период притежава
имущество на стойност 195 583 лв. В уточнителна молба от 18.10.2023 г.
ищецът сочи, че привличането на ответника като обвиняем е достатъчно за
образуване на проверка по реда на ЗОНПИ, без оглед на наказателното
преследване, като не съществува пречка за надлежното упражняване на
правото на иск от страна на КОНПИ и в хипотеза на оправдаване на лицето.
2
В отговор от ответника О. Е., чрез адв. Й. Х., се сочи, че самото
пренасяне на суми през граница не е противоправно, а престъплението се
състои във факта на неизпълнение на задължението за деклариране.
Ответникът твърди, че ищецът не установява връзка между престъпна дейност
и имуществото, чието отнемане се претендира, и моли съда да отхвърли
предявения иск.
В проведено съдебно заседание ищецът, чрез главен инспектор Н.,
поддържа предявения иск, а ответникът, чрез адв. Х., оспорва
същия.Събраните по делото доказателства страните анализират в писмени
защити.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С решение № 916/16.06.2021 г. е образувано производство срещу О. Е.
въз основа на уведомление от РП Хасково от 30.03.2023 г. за извършено
престъпление чл. 251, ал.1 НК. Наказателното производство е образувано въз
основа на уведомление от 27.03.2023 г. на Агенция „Митници“ - ТД Бургас до
РП Хасково за това, че на 26.03.2023 г. на МП „Капитан Андреево“, общ.
Свиленград е извършена митническа проверка на излизащ от България към
Турция автобус. При извършен личен обиск на Огузхап под панталона в
областта на кръста бил открит укрит черен полиетиленов плик, обвит в тиксо.
След отварянето му се е установило наличие на банкноти в евро, които не са
декларирани по надлежния ред. Общият размер на откритите парични
средства при извършената митническа проверка е в размер на 100 000 евро. В
даденото от лицето обяснение за извършено митническо/валутно нарушение,
същият е заявил, че в България щял да отваря заведение за бързо хранене
(Дюнер) и да купува кола. Не се разбрали за цената на заведението и колата.
Искал да вземе къща от Турция. Установените парични средства били
предадени от Е. с протокол за доброволно предаване от 27.03.2023 г. като
според твърденията на ищеца паричните средства в размер на 100 000 евро са
без доказан произход. Образуваното наказателно производство е приключило
с одобрено от Районен съд Свиленград споразумение по НОХД № 167/2023 г.,
по силата на което подсъдимият се е признал за виновен за това, че: на
26.03.2023 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ при излизане от Република
3
България към Република Турция не е изпълнил задължението си да декларира
пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация
парични средства – сумата от 100 000 евро с обша левова равностойност,
съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 26.03.2023 г., възлизаща на 195
583 лева, пренасяни през границата на страната, която граница е външна на
Европейския съюз — престъпление по чл. 251, ал.1 НК. Лицето е осъдено на
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 3 г. на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Постановено е паричните средства, представляващи веществени
доказателства по делото, да се върнат на обвиняемия или на упълномощено от
него лице.
По отношение на паричните средства Агенция „Митници“ е
постановила временно задържане съгласно Решение № 32-118176/28.03.2023 г.
и Решение № 32-157963/26.04.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас.
Ищецът сочи, че паричните средства са задържани на основание чл. 7, § 1,
буква „Б“ от Регламент '(ЕС) 2018/1672 за максималния срок от 90 дни с оглед
защита финансовите интереси на Съюза, предотвратяване и разкриване на
евентуална престъпна дейност. Отразено е, че митническият орган е отчел, че
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, укриването или прикриването на
естеството, източника, местонахождението, разположението, движението,
правата по отношение на или собствеността на имущество, със знанието, че
това имущество е придобито от престъпление или от участие в престъпление,
когато е извършено умишлено, представлява изпиране на пари по смисъла на
закона. Деянието е криминализирано в чл.253 от Наказателния кодекс и
попада в обхвата на чл.з, т.4 от Директива (ЕС) 2015/849. Също така
съобразява и рисковете, идентифицирани в Националната оценка на рисковете
за изпиране на пари и финансиране на тероризъм в България, според което
парите в брой са идентифицирани като преобладаващ вид имущество, което
подлежи на „изпиране“. Като съществен риск е разпознато участие на местни
и чуждестранни лица във физически пренос през границата на пари в брой,
което представлява както риск от изпиране на пари, така и на финансиране на
тероризъм. Начинът на пренасяне на парите: по тялото, в областта на кръста, в
черен полиетиленов плик облепен с тиксо обосновава извода, че се цели
тяхното недеклариране и умишлено непредоставяне на информацията по
Регламент (ЕС) 2018/1672. Посочено е, че не са представени доказателства за
4
източника на паричните средства и за планираното им използване, лицето не е
посочило причина парите да се пренасят в брой, а не прехвърлени по
електронен път. С писма на ТД Митница Бургас от 02.05.2023 г. лицето Е. е
уведомен за временното задържане и удължаване срока на задържане, както и
е поканен да представи документи, доказващи произхода на средствата,
тяхното предназначение, както и всякакви други документи и обстоятелства,
които имат отношение към случая. О. Е. не е представил документи и
обяснения, доказващи произхода на средствата.
С Протокол от 03.04.2023 г. от страна на КОНПИ е образувана проверка
за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето О. Е.
/О.Е./, роден на **** г. в р. Турция. Период на проверката на основание чл.
112. ал. 3 от ЗОНПИ е от 18.07.2016 г. (датата на навършване на пълнолетие)
до 03.04.2023 г. Липсват данни за гражданско състояние, адресна регистрация
и разрешен статут на О. Е. в България, като същият е турски гражданин с
постоянен адрес в Република Турция. Не са установени имущество или доходи
на територията на страната, но има публични задължения към Агенция
"Митници" в размер на 10 134 лв. Лицето многократно е преминавало
транзитно през България с автобус за период от юли 2019 г. до април 2023 г.,
като престоят рядко надвишава 24 часа. Пътуванията са главно с цел транзит
или като транзитен шофьор, като се използват ПСПП Русе – Дунав мост и
ГКПП Капитан Андреево – шосе, а притежава румънска виза и разрешение за
пребиваване, издадени от Румъния. От правна страна ищецът сочи, че в
резултат на извършената проверка е установено наличие на имущество в
размер на 195 583 лева — парични средства, равняващи се на 100 000 евро,
които са били укрити по тялото на лицето и иззети от митническите органи.
По отношение на тези средства не са представени доказателства за законен
произход нито пред Агенция "Митници", нито пред КПКОНПИ. Съгласно чл.
5, ал. 1 от ЗПКОНПИ за незаконно придобито се счита имуществото, за което
не е установен законен източник, като в случая по събраните данни не е
установен законен произход на сумата от 100 000 евро, незаконно пренасяна
през външната граница на Европейския съюз — Република България, от
страна на ответника. Начинът на пренасяне на средствата, липсата на
обяснения за икономическия произход и използването им е в съответствие със
съображенията при приемането на Регламент (ЕС) 2018/1672, а именно
превенция на въвеждането в икономиката на приходи от незаконни дейности,
5
които водят до дисбаланс и застрашават сигурността и конкуренцията на
пазара в Европейския съюз. Съответно, практиката по деклариране на
парични пратки цели контрол върху произхода и предназначението на
средствата, както и идентификация на притежателя и носителя (чл. 3 от
Регламент (ЕС) 2018/1672).
В рамките на съдебното дирене в настоящото производство ответникът
не излага твърдения и не представя доказателства за източници на доход, чрез
които сумата от 100000 евро е реализирана. Не се твърди и не се установява
източник на доход за посрещане на разходите на ответника според данните на
НСИ за периода 18.07.2016 г. – 03.04.2023 г. в размер на 96 000 лева (според
публично достъпната информация от интернет страницата на НСИ:
https://www.nsi.bg/statistical-data/246. За Република Турция официалните
данни за месечния разход на човек се публикуват от Турския статистически
институт (TÜİK) като за посочения период същите са в общ размер 264 332
турски лири (според статистиката на TÜİK https://data.tuik.gov.tr/Bulten/Index?
p=Household-Consumption-Expenditures-2023-53801&dil=2). Т.е. при
отрицателен нетен доход, дори без необходимост от отчитане на задгранични
пътувания, приравнен на 0 лв. (Определение № 4104/16.09.2025 г. по гр.д. №
4450/2024 г. на ВКС, III г.о.) и имущество (парична сума) в размер на 100000
евро, съдът приема за доказано по делото несъответствие в размер на 195583
лева.
Със Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, (загл.
изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) се уреждат условията и
редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 141 по реда на този закон се отнема незаконно
придобито имущество. Според чл. 5, ал. 1 от закона за незаконно придобито се
смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен
източник. Чл. 107 овластява КОНПИ да образува производство, когато
проверяваното лице е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично
посочено в чл. 108, ал. 1. Със закона от 2018-та година се разширяват
хипотезите на започване на проверка, като се включват и тези, когато
наказателното производство е било прекратено поради: последвала амнистия,
изтичане на предвидената в закона давност, след извършване на
престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта, деецът е починал; по отношение на
6
лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава.
Проверката започва и в хипотезите на спиране на наказателното производство,
когато не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като: 1. след
извършване на престъплението е изпаднало в краткотрайно разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване; 2.
притежава имунитет; 3. е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено.
Основание за образуване на проверката е и уведомяване за констатирано
несъответствие от КОНПИ при установен с влязъл в сила акт конфликт на
интереси, както при неподаване в срок на декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 или 4
от ЗОНПИ, освен ако неподаването се дължи на причини, за които лицето не
отговаря. Наред с горепосочените предпоставки, свързани със сезиране на
КОНПИ, законодателят изисква и комисията да може да направи обосновано
предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Според чл. 107
ал. 2 обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Същевременно в § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби законодателят
дефинира, че „значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието
между имуществото и установения нетен доход, който надвишава 150 000 лв.
за целия проверяван период. Чл. 2, т. 3 предвижда, че целта на закона е да се
защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с
него. По сходен начин целта е дефинирана в ЗОПДНПИ (отм.).
Същевременно съобразно чл. 4 за постигане на целта по чл. 2 могат да се
налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита
на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се допуска риск
от несправедливост. Изрично се отбелязва, че ограниченията на
собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е
необходима за постигане целта на закона.
Допълнително следва да се отбележи като наложително цитираните
разпоредби да се прилагат при съблюдаване на чл. 1 Протокол 1 ЕКПЧ,
касаещ защита на собствеността. Настоящият състав съобразява дадените от
ЕСПЧ разяснения в решението по делото Йорданов и други с/у България,
жалби № 265/17 и 26473/18, 26 септември 2023 г., в сила от 19.02.2024, според
което „за да бъде една конфискация по Закона от 2012 г. в съответствие с
изискванията и гаранциите на член 1 от Протокол № 1, националните органи
7
трябва да установят някаква престъпна дейност или административно
нарушение, за които се твърди, че са довели до придобиването на
имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и
въпросното имущество.“ (§ 138). Цитираното решение разяснява основни
предпоставки при засягане на квалифицираното право по чл. 1, ал. 1 ЕКПЧ,
касаещи конфискация на имущество, която не е основана на присъда. Ето
защо същите се явяват приложими и към приложимия към случая закон.
Съдът взема предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение
4/2021 гр.София, 18.05.2023 год. на ОСГК на ВКС, според които не
представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на
§1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество.
При съобразяване на тълкувателното решение и съдебната практика по
приложението на ЗОНПИ съдът приема следното.
По вече изложени съображения съдът приема за доказано по делото
наличието на значително несъответствие по смисъла на т. 3 от ДР ЗОНПИ
между нетния доход на ответника (0 лв.) и притежаваното имущество 195583
лева (равностойност на 100000 евро).
Същевременно в рамките на настоящото производство и въпреки
указанията, дадени с разпореждане № 21279/03.10.2023 г. и определение №
8983/09.05.2025 г. ищецът не твърди осъществена от ответника незаконна
дейност, в резултат на която (чрез пряка или косвена връзка) да може да се
направи извод, че имуществото е придобито. Единственото непозволено от
закона деяние в рамките на проверявания период е престъплението по чл. 251,
8
ал. 1 НК – неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства,
пренасяни през границата на страната, е формално. Обект на престъплението
е установеният ред за митнически и валутен контрол при пренасянето на
парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни през границата на
страната, както и сигурността и защитата на финансовата система и пазарния
ред.
Т.е. извън неизпълнението на задължението за недеклариране на
средства, не се твърди незаконна дейност на ответника, чрез която да е
генерирана самата недекларираната сума.
Съдът приема, че отнемането на процесната сума при извършено
престъпление по чл. 251, ал. 1 НК би било непропорционално както като част
от нормативно установено наказание за извършеното престъпление
(Определение на СЕС 30 януари 2019 година по дела C‑335/18 и C‑336/18),
така и по реда на гражданската конфискация. Същевременно не се твърди и не
се установява друга непозволена от закон дейност, чрез която сумата от
100000 евро да е незаконно придобита. Ето защо и според настоящия съдебен
състав в конкретния случай исканото отнемане на сумата от 100000 евро без
връзка с незаконна дейност би противоречало на член 1 от Протокол 1 ЕКПЧ,
изискващ намесата в правото на собственост трябва да бъде законосъобразно,
да е в обществен интерес и да постига справедлив баланс между
изискванията на общия интерес и правата на страната, чието имущество
се засяга (така § 98 от делото Йорданов и други с/у България). Подобно
изискване не е въведено в ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ (предишно
наименование ЗПКОНПИ). Законът от 2018-та година разширява приложното
поле по отношение на основанията за образуване на проверка, но запазва
целта, предмета на отнемане, съдържанието на понятията, въведените
презумпции и предпоставки за основателност на ищцовата претенция.
Настоящият съдебен състав съобразява, че ЕКПЧ е част от приложимото
право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното право, които й
противоречат (чл. 5, ал. 4 Конституция на Република България). Възприетият
от националния законодател подход имущество да се презумира за незаконно
при констатирано значително несъответствие в доходите на ответната страна и
автоматизма, изискван от съда при отнемането на имуществото, без да се
прави преценка за пропорционалност, пряко противоречи на чл. 1, Протокол 1
ЕКПЧ. Съдът съобразява разясненията, дадени в решението Йорданов и
9
други: „очевидната презумпция, направена в Закона от 2012 г., че ответниците
в производствата за отнемане не само са замесени в неуточнени престъпни
или незаконни дейности, но и че това е било така в продължение на много
години (сравни съображенията по делото Тодоров и други, цитирано по-горе,
§ 206). Тази особеност произтича от общия подход на Закона от 2012 г., който
счита, че не е необходимо да се търси установяване на такива дейности, но
въпреки това очевидно предполага, че те са източник на имуществото,
което трябва да бъде отнето. Макар Съдът да е наясно, че организираната
престъпност понякога може да прибягва до по-сложни методи за придобиване
на имущество, което затруднява проследяването на произхода му, той не може
да не отбележи същевременно, че със Закона от 2012 г. е премахната важна
гаранция, съдържаща се в Закона от 2005 г., а именно изискването да се
установи някаква връзка между имуществото, което трябва да бъде отнето, и
предикатното престъпление.“ В същото решение се разяснява, че според
ЕСПЧ, „за да бъде отнемането по Закона от 2012 г. в съответствие с
изискванията на член 1 от Протокол № 1, е от съществено значение, като
противовес на разгледаните по-горе потенциални недостатъци, националните
съдилища да предоставят някои данни относно нарушенията, наказателни или
административни, за които се твърди, че са били извършени, и да са показали
по обоснован начин, че може да има връзка между тези нарушения и
въпросното имущество“. Следователно ищецът дължи да въведе в процеса и
докаже непозволена от закона дейност, разумно обосноваваща установеното
като налично имущество (така и Решение № 347/19.06.2025 г. по гр.д. №
2323/2024 г. на ВКС, III г.о.). Отнемането единствено на основание въведена
презумпция би се явило непропорционално по смисъла на чл. 1 Протокол 1
ЕКПЧ и би довело до засягането на правото на мирно ползване на
притежание.
По тези съображения предявените искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ КОНПИ
следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 7 823,32 лв.
10
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА
НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, адрес: гр. София, пл.
“Света Неделя” №6, БУЛСТАТ ********* срещу О. Е. (О.Е.), роден на **** г.
в с. ***, общ. ***, РТурция, персонален № ****, с международен паспорт №
U****, издаден на **** г. в Р. Турция, с постоянен и настоящ адрес в с. ***,
общ. ***, Република Турция, на основание чл. 147 във връзка с чл. 142. ал. 2. т.
1 във връзка с чл. 141 ЗОНПИ сумата от 100 000 евро с левова равностойност
съгласно фиксирания валутен курс на БНБ в размер на 195 583 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 157 ал. 2 ЗОНПИ Комисия за отнемане
на незаконно придобитото имущество, адрес: гр. София, пл. “Света Неделя”
№6, БУЛСТАТ ********* да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 7 823,32 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане
на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11