Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 88 22.03.2023г.
град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 421 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Б.Б.С., ЕГН **********,***, подадена чрез
пълномощника му адв. Д.Д. ***, против Заповед № 10-00-532 от 25.03.2022г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, с искане за прогласяване на нейната
нищожност. С оспорената заповед, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж пета категория,
представляващ „Стоманобетонов фундамент“, находящ се в УПИ ІІ – 216, кв.31 по
плана на с. Колена, общ. Стара Загора.
В жалбата са изложени
доводи за нищожност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при грубо противоречие на материалноправните
разпоредби на ЗУТ и актовете по неговото прилагане. Жалбоподателят поддържа, че
доколкото разпореденият за премахване „Стоманобетонов фундамент“ не
представлява строеж и за изпълнените СМР законът не изисква издаването на
разрешение за строеж и одобряването на строителни книжа, съставеният
Констативен акт № 3 от 16.02.2022г. за установяване на незаконно строителство по
см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ се явява лишен от основание, съотв. липсва
предмет на разпореденото с обжалвания акт премахване на незаконен строеж. По
подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за прогласяване
нищожността на оспорената Заповед № 10-00-532 от 25.03.2022г. на Кмета на
Община Стара Загора.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния
си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 10.02.2022г. работна група от
служители на общинска администрация – Стара Загора, Дирекция „Общински проекти
и контрол по строителството“, е извършила проверка на обект „Стоманобетонов фундамент“,
находящ се в УПИ ІІ – 216, кв.31 по плана на с. Колена, общ. Стара Загора. За
резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен акт № 3/ 16.02.2022г.
Съгласно констативната част на същия, при проверката е установено, че в УПИ ІІ
– 216, кв.31 по плана на с. Колена, общ. Стара Загора, е изпълнен строеж V
категория, представляващ изграден стоманобетонов фундамент с размери в план
15м/ 9м и 3м/ 6м и приблизителна височина 0.90м. Сочи се в констативния акт, че
строежът е възложен, изпълнен по стопански начин и е собственост от Б.Б.С.. Установено
е, че извършеното строителство е без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж, като строежът е незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което съставеният констативен акт е основание за започване на
административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на
строежа.
Констативният акт е връчен на Б.С.
на 16.02.2022г. В законово установения срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, в Община
Стара Загора не е постъпило писмено възражение от Б.С. против съдържащите се в
Констативен акт № 3/ 16.02.2022г. фактически констатации и направените правни
изводи.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 10-00-532 от 25.03.2022г., издадена от Кмета на Община
Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е
разпоредено премахването на незаконен строеж пета категория, представляващ „Стоманобетонов
фундамент“, находящ се в УПИ ІІ – 216, кв.31 по плана на с. Колена, общ. Стара
Загора, собственост на Б.Б.С.. От фактическа страна обжалваният административен
акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт №
3/ 16.02.2022г., за изпълнен строеж V категория, представляващ изграден
стоманобетонов фундамент с размери в план 15м/ 9м и 3м/ 6м и приблизителна
височина 0.90м, като строителството е извършено без одобрени строителни книжа и
без издадено разрешение за строеж. Прието е, че е налице незаконен по см. на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като е посочено, че строежът не е търпим.
Заповедта е получена
от Б.С. на 06.04.2022г., чрез майка му Р.С..
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването на оспорената Заповед № 10-00-532 от
25.03.2022г.
Допуснати,
назначени и изпълнени са две съдебно-технически експертизи. Съгласно
заключението на първата СТЕ, разпореденият за премахване с обжалваната заповед „Стоманобетонов
фундамент“ представлява бетонова настилка /бетонова плоча/ с посочени в
изготвена към заключението комбинирана скица дължина и широчина, с височина от
нивото на терена варираща от 0.10м до 0.45м, като височината, замерена от
средното ниво на прилежащия терен, е приблизително 0.30м. Според изпълнилото
експертизата вещо лице положеният бетон не представлява основа на строеж или
част от строеж. Съгласно заключението на
втората съдебно-техническа експертиза, изпълнената бетонова площадка стъпва на
ивични основи околовръст на очертанието й, заради денивелацията на терена,
които ивични основи са покрити с бетонова настилка, като не са установени изводи за бъдещи
комуникации, нито заложена арматура за изпълнение на бъдещи конструктивни
елементи. Бетонът е излят на място на
земната основа на терена и представлява бетонова площадка.
По допустимостта
на жалбата:
Заповед №
10-00-532 от 25.03.2022г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, се оспорва
с искане за обявяване на нейната нищожност, като изрично в жалбата е заявено, че
заповедта не е била обжалвана в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Доколкото съгласно чл. 149, ал.5 от АПК административните актове могат да
се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето,
обективираното в жалбата оспорване с искане за обявяване нищожността на Заповед №
10-00-532 от 25.03.2022г. на Кмета на Община Стара Загора, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
заповедта и срещу акт по устройство на територията, подлежащ на съдебно
обжалване, е процесуално допустимо.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка
на валидността на оспорения административен акт, намира, че разгледана по
същество жалбата на Б.С. с искане за прогласяване нищожността на Заповед №
10-00-532 от 25.03.2022г. на Кмета на Община Стара Загора, се явява неоснователна, по следните съображения:
В производство, образувано
по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната
проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на
правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици.
Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които
могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт,
обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма
легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на
незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според
константната съдебна практика, основание за обявяване /прогласяване/ на
нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните
актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за
разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било
издаването на административния акт от некомпетентен орган т.е в нарушение на
нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата
от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание
или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни
принципи. В този смисъл при разглеждане на
направеното с жалбата искане за прогласяване нищожността на Заповед № 10-00-532
от 25.03.2022г. на Кмета на Община Стара Загора и доколкото заповедта не е била
обжалвана от Б.С. в срока по чл.149, ал.1 от АПК (което да
обуслови задължението на съда да извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал.1 във връзка
с чл.146 от АПК), в настоящото съдебно производство следва единствено
да бъде преценявано дали е налице някой от посочените по - горе съществени
пороци на административния акт.
Заповед № 10-00-532 от 25.03.2022г., с
която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган -
Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия
по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Като критерий за нищожност
на акта може да се приеме засягане на установената от закона форма, когато
нарушението е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т.е
в хипотезата на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от
закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни
основания/ в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени
реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на
акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му
последици. Съдът приема, че оспорената Заповед № 10-00-532 от 25.03.2022г. на
Кмета на Община Стара Загора, е постановена при спазване на съществените
изисквания за форма и съдържание на акта. Обжалваният акт е постановен в
предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по
чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото
административно правомощие, така и релевантни факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от решаващия орган наличие на материалноправните
предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см.
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, при описание на разпоредения за премахване строеж
от гл.т на неговия вид, характеристики, местонахождение, при посочване, че същият
е изпълнен без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. С оглед на
което съдът намира, че оспорената заповед има нормативно изискуемото се
съдържание за да произведе правно действие и не е нищожен административен акт
поради порок във формата.
Както беше посочено,
материалната незаконосъобразност на административния акт би била основание за
прогласяване на нищожността му само в хипотезата на издаването на акт
лишен изцяло от законова опора, без
каквото и да е било нормативно основание или при грубо нарушение на императивни
норми с характер на основни правни принципи, каквито нарушения в настоящия
случай не са налице. Разпореденото със Заповед № 10-00-532 от 25.03.2022г. премахване на
незаконен строеж пета категория, се основава на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, съгласно която разпоредба кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2. Упражнената с оспорената заповед материална компетентност
от Кмета на Община Стара е обосновано с наличието на изпълнено без издадено
разрешение за строеж и одобрени строителни книжа строителство на „Стоманобетонов
фундамент“ в УПИ ІІ – 216, кв.31 по плана на с. Колена, общ. Стара Загора,
квалифицирано като незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Очевидно е, че обжалваният акт нито е лишен от законова опора, нито е
издаден при липса на нормативно основание за упражненото административно
правомощие. Не се констатира с оспорената заповед да се
нарушават и императивни норми с характер на основни правни принципи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на предмет на
разпоредените с оспорения акт правни последици, което възражение е обосновано с
твърдения, че изпълнените в имота дейности не представляват строеж по см. на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ. Доколкото въпросът дали се касае за строеж по см. на §5,
т.38 от ДР на ЗУТ, е правен, съдът не възприема заключенията на СТЕ в частта им
относно направения извод, че изпълнената в имота бетонова площадка не
представлява строеж или част от строеж по смисъла на посочената законова
дефиниция. Описаните в заключенията като изпълнени СМР – ивични основи по
всички външни очертания на бетоновата площадка, покрити с бетонова настилка, с височина на
бетоновата площадка от нивото на терена варираща от 0.10м до 0.45м и с площ от
около 150 кв.м, независимо дали ще бъдат разглеждани като укрепителни
дейности (в едната си част изпълнената върху ивичи основи бетоновата площадка е
оградена с подпорна стена); или като благоустройствено съоръжение (за
изравняване на терена, с оглед съществуващата 40 см. денивелация в имота); или
като изградена основа на бъдещ строеж (т.е като част от строеж, за което
свидетелстват наличните към момента на извършената от служителите на общинска
администрация Стара Загора проверка - колона, арматура и изводи за комуникации,
видно от приложения към констативния акт снимков материал), без съмнение сочат
наличието на строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Отделен е въпросът дали за
така изпълнените СМР е било необходимо издаването на разрешение за строеж или
се касае за дейности, субсумиращи се в някоя от хипотезите по чл.151, ал.1 от ЗУТ. Неправилната преценка на органа за наличието на хипотезата на приложената
правна норма, би могло да представлява нарушение на материалния закон, което да
доведе до незаконосъобразност на постановения акт, но не и да релевира неговата
нищожност. В този смисъл дори и да са основателни възраженията на жалбоподателя,
че за изпълнените СМР не се е следвало издаване на разрешение за строеж и одобряване
на строителни книжа, съотв. че тези СМР неправилно са квалифицирани като
подлежащ на премахване незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, това
не може да обуслови извод за нищожност на оспорената заповед. Както беше
посочено, не всяко нарушение на материалния закон представлява съществен порок
на административния акт, обуславящ неговата невалидност.
Нарушенията на
административно - производствените правила, дори и да са от категорията на
съществените такива, не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност.
Ето защо дори и да е била неправилна преценката на служителите за контрол по
строителството относно наличието на основание за съставяне на констативен акт
по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за започване на административно производство по реда на
чл.225а от ЗУТ за премахване на строежа като незаконен, това не може да обуслови
извод за нищожност на приключващия производството административен акт.
Несъответствието с целта на закона би могло да се разглежда като основание
за нищожността на административния акт, само когато целта на разпоредените с
акта правни последици е несъвместима със законовата цел, за която е
регламентирано упражняването на правомощието за издаването на акта. В случая не
може да се приеме че с издаването на обжалваната заповед се преследва цел,
несъвместима със законовата, поради което не е налице и хипотезата на превратно
упражняване на власт.
С оглед на изложеното
съдът приема, че доколкото по отношение на Заповед № 10-00-532 от 25.03.2022г.
на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж пета
категория, представляващ „Стоманобетонов фундамент“, находящ се в УПИ ІІ – 216,
кв.31 по плана на с. Колена, общ. Стара Загора, не са установени
пороци, дисквалифициращи я като валиден административен акт, оспорването на
заповедта с искане за прогласяване на нейната нищожност се явява неоснователно и
като такова, следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото и
на основание чл.143, ал.3 от АПК, искането на ответника за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като Б.С. следва да бъде осъден да
заплати на Община Стара Загора сумата от 400 лева, представляваща 300 лева
внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената СТЕ и възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Б.С., ЕГН **********,***,
с искане за обявяване нищожността на Заповед № 10-00-532 от 25.03.2022г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.Б.С., ЕГН **********,***, да заплати на Община Стара
Загора сумата от 400лв. /четиристотин лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: