РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 11.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 66 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от С.Ш.М.
*** против Решение № 893/05.12.2019 г. на Районен съд – Русе, постановено по
АНД № 1740/2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
10-001419/15.08.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда
– Русе (ДИТ – Русе) за наложено на касатора административно наказание „глоба“ в
размер на 2 500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) за
извършено нарушение на чл. 402, ал. 2 от същия кодекс. Наведени са доводи за
незаконосъобразност на оспореното съдебно решение поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се,
че въззивният съд неправилно е определил деянието, което е квалифицирано като
административно нарушение и съответно не е дал правилна правна квалификация.
Изложени са относимите фактически обстоятелства хронологично като е посочено,
че в случай от една страна въобще не е налице нарушение или то може да бъде
определено като маловажно.
Иска се от съда да отмени решението
на районния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което отмени
наказателното постановление.
Касационният ответникът – ДИТ – Русе
не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение, Русенският районен съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В тази
връзка съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че в НП не била
обсъдена възможността за прилагане на чл. 415в от КТ. По съществото на
нарушението, съдът приел, че действително е налице нарушение на чл. 402, ал. 2
от КТ, тъй като жалбоподателят не се явил в ДИТ – Русе в указания му в
призовката ден и час и не е представил исканите документи, като било без правно
значение обстоятелството колко проверки са извършвани на жалбоподателя от
ответника и какви други документи е представял на проверяващите при тези
проверки. Съдът е счел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на това въззивният съд е приел, че наказателното
постановление е законосъобразно и с решението си го потвърдил.
Настоящата инстанция счита, постановеното решение
на въззивния съд за неправилно като краен резултат, като могат да бъдат
споделени само част от мотивите на районния съд.
Административнонаказателната отговорност на
касатора е била ангажирана за това, че е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 414, ал. 1 от КТ. Според тази норма работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв. В случая, за да обоснова наличие на това
административно нарушение АНО е посочил, че касаторът е нарушил разпоредбата на
чл. 402, ал. 2 от КТ – „Работодателите, органите по назначаването, длъжностните
лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните
органи при изпълнение на техните функции.“ От фактическа страна е посочено, че
на касатора било указано с призовка от 05.06.2019 г., че следва да се яви в ДИТ
– Русе на 07.06.2016 г. и да представи документи, доказващи изпълнението на
предписания, дадени с протокол от 31.05.2019 г. и инструктажни книги, както и
попълнена идентификационна карта. По въззивното дело е безспорно установено, че
М. не се е явил на посочената дата в ДИТ – Русе като към същата дата в
инспекцията не са депозирани исканите от контролните органи документи. Спорен
по делото всъщност е бил въпросът дали това неявяване съставлява неоказване на
съдействие на контролните органи на ДИТ – Русе по смисъла на чл. 402, ал. 2 от КТ с оглед на останалите обстоятелства, а именно твърденията на наказаното
лице, че фактически е представил исканите документи ден преди указаната дата,
при извършена друга проверка от същите органи на ДИТ – Русе в друг негов обект,
както и че по никакъв начин не препятствал работата на контролните органи при
множеството проверки.
Настоящата инстанция счита, че в конкретния
случай безспорно е налице описаното от АНО нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ
като наказаното лице действително не е оказало съдействие на контролните органи
на ДИТ, като не е изпълнило дадените му указания във връчената призовка. По
делото липсват доказателства, че исканите инструктажни книги са представени,
както твърди касатора, ден преди указаната дата. Но от това не може да се
направи и категоричен извод, че не са били представени, тъй като по делото
липсва съставен протокол от извършената проверка на 06.06.2019 г., от който категорично
да се установи какви са представените при тази проверка документи и включват ли
те изисканите инструктажни книги. От друга страна няма спор, че за изпълнението
на предписанията от 31.05.2019 г. доказателства, за което са поискани с
призовката, е определен срок до 13.06.2019 г., който очевидно към посочената в
призовката дата за явяване в ДИТ – Русе – 07.06.2019 г., не е изтекъл. В
протокола, с който са дадени предписанията, е определен срокът за тяхното
изпълнение, както и задължение за работодателя да уведоми контролните органи за
изпълнението, но не и срок за това уведомяване.
Въпреки това е налице неоказване на
съдействие, дотолкова доколкото на касатора е указано да се яви в ДИТ, а същият
не го е направил.
Настоящата инстанция намира обаче, че
нарушението на чл. 402, ал. 2 от КТ неправилно в конкретния случай е
квалифицирано и санкционирано като административно нарушение по чл. 414, ал. 1
от КТ като е изключено приложението на чл. 415в от КТ. Последната разпоредба
урежда като привилегирован състав (наказуем с по-ниско административно наказание)
случаите на извършени маловажни нарушения на кодекса при наличие кумулативно на
две предпоставки – нарушението да е отстранено незабавно и да не е довело до
вредни последици за работници и служители. Именно с оглед на тази разпоредба
съдът е следвало да съобрази наличните по делото данни, че касаторът е
посещавал (явявал се е в) ДИТ – Русе неколкократно след посочената дата и преди
съставянето на АУАН, както и представеното незабавно след установяване на
нарушението със съставения АУАН доказателство, че дадените предписания са
изпълнени и то в указания от контролния орган срок. Не се спори, че действията,
респективно твърдяното бездействие на касационния жалбоподател не поражда преки
вредни последици за работници и служители, поради което съдът намира, че в
конкретния случай е налице хипотезата на чл. 415в, ал. 1 от КТ и изводът на АНО
в обратната посока е неправилен.
Като не е приложил разпоредбата
на чл. 415в, ал. 1 от КТ и е потвърдил издаденото наказателно постановление,
РРС е постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което
НП да бъде изменено като се определи наказание “глоба” в размер на 100 лева,
който е минималният предвиден, съгласно приложимата санкционна норма.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 893/05.12.2019 г. на
Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1740/2019 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 10-001419/15.08.2019 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда – Русе (ДИТ – Русе) и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 10-001419/15.08.2019 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда – Русе, с което на С.Ш.М. ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда като на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ намалява размера на глобата от 2 500 лева на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.