ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 19924.09.2020 г.Град гр. В.
Окръжен съд – В.II-ри въззивен граждански състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Д. М. В.
като разгледа докладваното от Д. М. В. Въззивно частно гражданско дело №
20201300500347 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 278, ал. 1 и сл. От
ГПК.
Образувано е по частна жалба от „П. К. Б." ЕООД, с ЕИК:, със
седалище и адрес на управление: гр. С. депозирана чрез процесуалния
представител на дружеството юрисконсулт Р. И., срещу Разпореждане от
29.05.2020 г. на Районен съд – В., постановено по ч. гр. д. № 466 по описа на
съда за 2020 г., с което първоинстанционният съд оставил без уважение
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта
относно претендираното вземане за възнаграждение за закупен пакет от
услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането като
несонователно.
По съществото на спора счита, че съдебният акт е неправилен и следва
да бъде отменен във връзка, с което излага следните аргументи:
На първо място посочва, че съгласно т. 14 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е "всяка
материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим
начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне
владение на вещ". Твърди, че от това правило се налага изводът, че
споразумението за предоставяне на допълнителни услуги действително
представлява услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на
договора за кредит в полза на друго лице – кредитополучателя, и съгласно
съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя
възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни.
Изтъква, че с пакета от допълнителни услуги кредиторът се задължава да
извърши услуга в полза на кредитополучателя, изразяваща се в промяна на
погасителен план, като отложи до 6 погасителни вноски, промени падежа на
1
всяка погасителна вноска. Тези действия представляват услуга, тъй като не са
част от обичайната дейност по кредитиране и се извършва в полза на
кредитополучателя, тъй като за него са ползите от това, че няма да плаща
определен брой погасителни вноски или ще плаща същите, но в по – нисък
размер. Подобни права потребителят няма по силата на закона, тъй като
съгласно ЗПК той има право единствено да извърши предсрочно погасяване
на кредита, какъвто не бил настоящият случай.
Във връзка с гореизложеното посочва и, че видно от условията на
договора и Общите условия, които са неразделна част от него, сключването
на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е
условие за отпускане на кредита, то е по избор на потребителя и зависи
единствено от неговата воля. Поради това не можело да става дума за
неравноправна клауза.
На следващо място се твърди, че видно от начина на сключване на
договора, разписан в Общите условия към кредитния договор, още при
подписването на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо
дължимата сума по договора за кредит, включително закупения пакет от
допълнителни услуги.
Подчертава се, че следва да се вземе предвид и фактът, че ответникът е
ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е ползвал и получил
приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски
кредит, поради което не следва да се приема, че плащането на цената е
предварително, а още повече, че същата е разсрочена за живота на кредита.
По – натам, по отношение на отхвърленото заявление за таксите по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания посочва, че последните не
представляват такси за управление на кредита. Споменава, че таксите по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания се начисляват съгласно
постигнатото за това съгласие между страните, в случай че клиентът не
изпълнява задълженията си по договора и за кредитора се е наложило да
извърши допълнителни действия, с които да стимулира клиента да изпълни
своите задължения, а именно чрез текстови съобщения, телефонни разговори,
писма и др. Начислените такси по никакъв начин не поставят в
неравностойно положение клиента, а единствено целят да покрият разходите,
които кредиторът е сторил, поради недобросъвестното поведение на своя
длъжник.
Изтъква се също така, че заповедният съд не разполага с правомощия
на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката,
от която заявителят черпи права. Във връзка с това се посочва, че
заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП,
според която преценяването на неравноправна клауза в договор не включва
определянето на основания му предмет, както и съответствие на цената и
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена и извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи
2
на договора са ясни и разбираеми.
Въз основа на гореизложеното моли съда да отмени Разпореждането,
постановено по ч.гр.д. № 466/2020 г. по описа на Районен съд – В., в частта, с
която се отхвърля заявлението на „П. К. Б.“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Ю. Й. И. като вместо него бъде
издадена заповед за изпълнение относно всички вземания на „П. К. Б.“ ЕООД.
Претендират и направените разноски – 15 лева за заплатена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок -
разпореждането е получено от заявителя на 15.06.2020 г., а жалбата е
подадена на 22.06.2020 г., против подлежащ на обжалване съдебен акт и от
лице, което има правен интерес от обжалване.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и
приложеното ч. гр. д. № 466/2020 г. по описа на Районен съд – В., намира
за установено следното:
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
по което е образувано производството пред първоинстанционния съд,
заявителят „П. К. Б. ЕООД е претендирал, че Ю. Й. И. дължи заплащане на
следните суми: 500 лв., представляваща главница, 68,73 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 01.04.2019 г. до 30.07.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги в размер на 618.72, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лв., начислени за периода от 16.04.2019 г. до
30.07.2019 г., лихва за забава - 9,72 лв. от 02.04.2019 г. - дата на изпадане на
длъжника в забава до 30.07.2019 г. – дата на предсрочна изискуемост по
договор за потребителски кредит № 30035532750.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от Договор за потребителски кредит с № 30035532750 от
07.03.2019 г. по силата на който длъжникът се е задължил да погаси
задължението си за срок от 24 месеца с месечни вноски в размер на 55.61 лв.
и падеж всяко 1-во число на месеца. Излага, че съгласно ОУ към договора
длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е
предварително определено и е разсрочено във времето, като се погасява в
рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно възнаграждение
възлиза на 68,73 лв. Излага, че страните са сключили споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът
дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му и то следва
да бъде разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски и добавено
към месечните вноски за погасяване на кредита, като в случая неизплатеното
възнаграждение за закупени от длъжника пакет от допълнителни услуги
възлиза на 618, 72 лв. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението
по договора и е изпаднал в забава, тъй като не е направил нито една
3
погасителна вноска. Сочи, че в тази връзка кредиторът е направил
допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в
Тарифа за таксите на „П. К. Б. ЕООД и поради това за периода от 16.04.2019
г. до 30.07.2019 г. са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането
в размер на 30 лв. Продължава с това, че за период от изпадане на длъжника в
забава 02.04.2019 г. до 30.07.2019 г. се дължи и мораторна лихва в остатъчен
размер от 9,72 лв.
Претендира непосредствено посочените по – горе суми, както и 25 лв.
ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С атакуваното разпореждане, ВРС е разпоредил да се издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя П. К. Б." ЕООД, с
ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. С., за следното вземане:
неплатена главница в размер на 500.00 лв.; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 68.37 лв., дължимо за периода от 01.04.2019 г. до
30.07.2019 г. и 9.72 лв. - лихва за забава от 02.04.2019 г. до 30.07.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 28.02.2020 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. – разноски за платена
държавна такса и 65,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като е
отхвърлил заявлението в частта относно претендираната сума от 618,72 лв. -
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00
лв. В мотивите си ВРС е приел, че в частта относно възнаграждение за
допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането заявлението противоречи на закона и добрите нрави.
Настоящият съдебен състав намира, че ВРС правилно е приел, че
спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали
процесните вземания, предмет на заповедта за изпълнение, е
приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде
посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите
нрави.
В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна досежно
претенцията за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в
размер на 618.72 лв. Подобна претенция е в противоречие с нормата на чл.
33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Тази клауза води до неправомерно оскъпяване на кредита и по
същество до неоснователно обогатяване, като заобикаля императивната норма
на чл. 33 от ЗПК и в този смисъл искането противоречи на закона.
Във връзка с това е посочено, че споразумението за закупен
допълнителен пакет услуги е опционално и осигурява допълнителни
възможности за длъжника във връзка с управлението на кредита.
Действително в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора
да събира такси за допълнителни услуги, свързани с договора, като
законодателят е имал предвид услуги извън управлението на кредита, тоест
нямащи отношение към основното задължение на длъжника – връщане на
4
паричната сума заедно с възнаградителната лихва на определен падеж.
Настоящата инстанция приема, че т. нар. "допълнителни услуги" по своя
характер представляват лихва,чийто размер значително надвишава посочения
в ЗПК и че по този начин се цели заобикаляне на рестрикцията на чл. 19, ал. 4
от ЗПК. На следващо място следва да се посочи, че доколкото процесната
сума надвишава по размер главницата по кредита, то споразумението
противоречи и на добрите нрави. Споразумението се явява и нищожно по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП като неравноправна клауза, тъй като води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя-правото на потребителя да договори минимални ползи е на
неимоверно висока цена,доближаваща размера на главницата по кредита.
Неправилен е извода на жалбоподателя, че съдът нямал възможност
да установи неравноправността на една клауза в настоящото производство.
Както вече се посочи по-горе в чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК императивно е
посочено, че в заповедното производството съдът следи служебно дали
искането не противоречи на закона и на добрите нрави, а неравноправната
клауза е частен случай на последното. В тази насока са следва да се съобрази
и чл. 6, § първи от Директива 93/13 ЕИО на Съвета и чл. 24 от ЗПК, което
настоящият състав подкрепя изцяло.
По отношение на такси в размер на 30 лв. по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, настоящата инстанция счита, че то
също противоречи на закона и на добрите нрави и следва да бъде
отхвърлено. В случая се установява, че така наречените "такса за
извънсъдебно събиране на вземането" от 30 лв. е в разрез с нормата на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави,
тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК
- оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Практически
изброените в заявлението-дейности не касаят допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от
кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат
характеристиката "допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са
разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с
извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в
изброените в чл. 10а ал. 1 от ЗПК услуги.
Ето защо въззивният съд намира, че изложените в частната жалба
възражения са неоснователни. Районен съд - В. е постановил в
обжалваната част правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 29.05.2020 г., постановено по
5
ч.гр.д. № №466/2020 г., по описа на Районен съд - В., с което се отхвърля
заявлението на П. К. Б. ЕООД, с ЕИК:., за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против длъжника Ю. Й. И. с ЕГН:., за вземанията за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6