Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 304
27.04.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 751 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК.
Образувано е след отмяна на влязло в
сила Решение от 08.10.2020г. по АД № С-3/2010г. по описа на Административен съд
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Д.К. *** против Заповед № 1862/05.07.2010г. на Директор на ОД - МВР Хасково,
за наложено с последната на жалбоподателя дисциплинарно наказание – „уволнение“
и прекратяване на служебното му правоотношение.
С Решение № 7449/26.07.2022г. на 5 чл. състав на
Върховен Административен съд, първоначално подадената жалба срещу Заповед № 1862/05.07.2010г. на Директор на ОД - МВР
Хасково на основание чл. 244, ал.2 от АПК се връща за ново разглеждане на
Административен съд Хасково.
В жалбата се излагат доводи за издаване
на оспорения акт в нарушение на разпоредбата на чл. 225, ал.1 от ЗМВР, след
изтичане на регламентирания със същата преклузивен срок.
Жалбоподателя претендира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, постановена в нарушение на законовите изисквания за нейното
съдържание, при липса на посочени конкретни доказателства, въз основа на които
е установено твърдяното дисциплинарно нарушение, така както изисква нормата на
чл. 246, ал.1 от ППЗМВР. Наказващият орган се мотивирал единствено със Справка
рег.№13931/01.07.2010г. и становище рег. № 14011/04.07.2010г., като същите се
определят като писменно изложение на изводи от определени лица, което не би
могло да замести необходимостта от представяне на доказателствата въз основа на
които е установено нарушението.
Навеждат се доводи за нарушено право на защита на
наказаното лице в хода на дисциплинарното производство, предвид
обстоятелството, че на същото не било предоставено за запознаване нито едно
доказателство, във връзка с твърдяното нарушение. Претендира се лишаване от
възможност за упражняване правото по чл. 230, ал.4 от ЗМВР и допусаното
процесуално нарушение в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.
Сочи се необоснованост на изложените в заповедта
фактически твърдения. Претендира се събраните в хода на дисциплинарното производство
специални разузнавателни средства да не са годни доказателства в същото и че
единствено и въз основа на тях не би могло да се докаже осъществяването на
твърдяното нарушение.
Навеждат се аргументи за издаване на заповедта в
нарушение на материалния закон. Посочената като нарушена норма на чл. 224,
ал.2, т.1 от ЗМВР се претендира да е бланкетна и препращаща към други
нормативни актове и актове на длъжностни лица от системата на МВР, а посочване
на такива липсвало в оспорения акт.
Като нарушена се сочи разпоредбата на чл. 229, ал.2 от ЗМВР относно начина на индивидуализация на дисциплинарното наказание, като се
претендира липсата на посочени от страна на наказващия орган мотиви относно
настъпилите от нарушението вредни последици, въз основа на които да бъде
определена тежестта на нарушението.
В представена писмена защита се излагат просторно
аргументи относно липсата на мотиви както на Администаривен съд Хасково, така и
на Върховен Административен съд, въз основа на които, при първоначалното
разглеждане на оспорването, последното е било отхвърлено.
Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира се
присъждане на направените разноски както в настоящото производство, така и в
производството по АД №
С-3/2010г. по описа на Административен съд Хасково и АД С-236/2010г. по описа
на Върховен Административен Съд.
Ответникът по жалбата - Директор на ОД на МВР Хасково, чрез процесуален
представител, явил се в първото по делото заседание, оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Със заповед рег. №1862 от
05.07.2010г. на Директора на ОД на МВР Хасково на жалбоподателя Д.К. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение е
прекратено.
В заповедта е посочено, че на
05.06.2009г., по главен път Е-80, в района на с. В., обл. Х., за времето от
12:00ч. до 13:00ч., главен полицай Д.К.К., държавен служител в Областна
дирекция на МВР – Хасково, при изпълнение на служебните си задължения, по
маршрут 1, вариант 1, с местостоянка №2 /комплекс „Върбица“/, утвърден със
седмичен наряд рег. №11029/29.05.2009г., след спиране за проверка на лек
автомобил марка „Фолксваген голф“, бял на цвят, с ДК№ *********и представен от
водача му служебен талон „Не подлежи на проверка“, в 12:51ч. от мобилен телефон
с номер **********, Д.К. разгласява извън устновения от закона ред получената
устна и писмена информация, чрез съобщение с текст „Na varbica
obikala edin golf 3 bial pb1352 ot dans” на мобилен телефон *** на Д. Сл. А., управител на ДСА
„ЕООД“. С тези действия органа е възприел, че жалбоподателя е нарушил
разпоредбите на т.56 от раздел VI на Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с което е уронил
престижа на службата и злоупотребил с доверието, което е квалифицирал като
дисциплинарни нарушения по чл. 224, ал.2, т.1 и т.4 от ЗМВР. Дисциплинарното
нарушение се сочи да е установено в хода на проведеното дисциплинарно производство
видно от обобщена справка рег. №13931/01.07.2010г. и становище рег. №
14011/04.07.2010г. по описа на ОДМВР – Хасково. В акта дисциплинарно наказващият
орган е посочил, че е наложил на основание чл. 245, ал.1, т.8 от ЗМВР
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил служебното правоотношение на
главен полицай Д.К.К., старши полицай в „Специализирано полицейско
подразделение“ на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Хасково, при
описаните в акта обстоятелства и след приемане обясненията на К..
Заповедта е
връчена за запознаване
на наказаното лице на 20.07.2010г.,
видно от направено върху същата отбелязване. Жалбата срещу същата е входирана
чрез дисциплинарно наказващия орган на 30.07.2010г.
Въз основа на същата е образувано пред Административен съд Хасково,
административно дело С-3/2010г., по което с Решение от 08.10.2010г., същата е
отхвърлена. С решение № 157 от 12.12.2011г., посатновено по адм. дело № С-
236/2010г. по описа на ВАС е оставено в сила оспореното от Д.К.
първоинстанционно Решение от 08.10.2010г.по адм. дело № С-3/2010г. на
Административен съд -Хасково.
След постановяване на окончателен съдебн акт по спора,
производството е възобновено с Решение № 7449/26.07.2022г. на 5 чл. състав на
ВАС. Видно от мотивите на същото, Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/,
по подадена от искателя жалба с вх.№ 36480/12г. по делото „К. срещу България“ е
постановил Решение, с което е констатирано нарушение на чл. 6, параграф 1 от
Конвенцията, допуснато в Решение от 08.10.2010г. по АД № С-3/2010г. на
Администартивн съд Хасково и Решение № 157/12.12.2011г., постановено по АД № С-
236/2010г. на ВАС, поради недостатъчна мотивираност на съдебните решения.
При така установената фактическа
обстановка и след извършена проверка по реда на чл.
168 от АПК, вр. чл. 146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Настоящото
производство се явява второ по ред след отмяна на влязлото в сила решение,
постановено в производство срещу процесната жалба. Независимо от извършената
при предходното разглеждане на делото проверка относно допустимостта и
основателността на същата, в настоящото отново се дължи идентична проверка. От
представените по делото доказателства е видно, че жалбата е подадена в срок и
от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Следва да се отбележи, че оспорената Заповед № 1862/05.07.2010г. на Директор на ОД - МВР Хасково е издадена при действието на Закон за Министерството на вътрешните работи, обнародван в ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006г. и отменен с ДВ бр. 53 от 27.06.2014г., чиито правни норми се явяват релевантни по отношение проверката за законосъобразност на акта и преценката относно наличието на визираните в разпоредбата на чл. 146 от АПК основания за неговата отмяна.
Видно от
разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от ЗМВР /отм. с ДВ бр.
53/14г./, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина,
се наказват с предвидените в този закон наказания. Редът за налагане на
дисциплинарните наказания на държавните служители в МВР към датата на издаване
на оспорената заповед се урежда от разпоредбите на чл. 225-233 от ЗМВР/отм. с ДВ бр. 53/14г./, ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона
за Министерството на вътрешните работи
Приет с ПМС № 126 от
2.06.2006 г., обн., ДВ, бр.
47 от 9.06.2006 г.,
отм., ДВ бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от
22.07.2014 г. и ИНСТРУКЦИЯ № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в
МВР /обн., ДВ, бр. 74 от
8.09.2006 г., изм. и доп., бр. 65 от 14.08.2009 г., отм., бр. 91 от 18.11.2011
г., в сила от 18.11.2011 г../
Оспорената Заповед № 1862/05.07.2010г. на Директор на ОД - МВР
Хасково на Директора на ОД на МВР - Хасково, съдът намира за издадена от компетентен
орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Оспорващият преди датата на издаване на процесния акт, с който му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ е заемал длъжността „старши полицай“ в
„Специализирано полицейско подразделение“ на сектор „Охрана на обществения ред
и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Хасково –
обстоятелство, което не е спорно между страните, предвид което на основание чл. 228, т. 2 от ЗМВР /в действащата към датата на издаване на акта редакция/, наказанието по
чл. 226, ал.2, т.6 от ЗМВР, каквото се явява настоящото се налагат със заповед на
органите по чл. 186, ал.1 от ЗМВР /отм. ред./, сред които спада
и Директор при ОД
на МВР - Хасково.
Заповедта е изготвена в
писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й и в съответствие с изискванията на чл. 246, ал.1 от ППЗМВР относно нейното
съдържание. Посочени са имената на
издателя, неговото звание и заемана длъжност. Като основание
за издаване на оспорената заповед е посочено установеното в Справка рег. № 13931/01.07.2010г. по описа на ОД МВР, с което органа е изпълнил задължението си да посочи въз
основа на какви доказателства е издал своя акт. Позоваването на акт предхождащ
издването на процесния и изготвен в хода на дисциплинарното производство,
безпротиворечиво се приема от съдебната практика, като достатъчно, за да
обоснове наличие на надлежни мотиви за издаване на акта.
Независимо от горното, настоящият
състав намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като издадена в
нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Тук е мястото да се
отбележи, че материалната законосъобразност на процесния акт е обусловена от
главното и пълно доказване от страна на органа на всички мотивирали го към
издаването му факти и обстоятелства.
В конкретния случай, съдът намира дисциплинарното наказание за наложено при липса на годни доказателства за неговото осъществяване. В
тази връзка следва да се посочи, че в тежест на дисциплинарно наказващия орган
е да установи в хода на процесното оспорване съществуването на всички факти и
обстоятелства, посочени в оспорения акт, както и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. Тази доказателствена тежест е указана на
ответната страна по реда чл. 163, ал.3 от АПК с определението за насрочване на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание от 03.08.2022г. В открито
съдебно заседание, проведено на 11.10.2022г., в присъствие на процесуален
представител на ответната страна, съдът на основание чл. 171, ал.4 от АПК е
указал на административния орган, че административната преписка, находящата се
в кориците на приложеното по настоящото производство административно дело №
С-3/2010г., не съдържа писмените доказателства, върнати на органа с писмо рег.
№ RB
401057-001-10/3-11/15.12.2011г., съставлявали част от административната
преписка по издаване на оспорения акт и изпратени за прилагане към делото при
предходното негово разглеждане. На административния орган изрично е указано, че
следва да изпрати същите за прилагане в настоящото производство, в случай че
желае да се ползва от тях.
Видно от
изпратеното до Директор на ОД на МВР Хасково писмо рег. № RB
401057-001-10/3-11/15.12.2011г., към същото са били приложени материалите от
проведеното дисциплинарно производство, по заповед рег.№ 1518/01.06.2010г., 86
листа, от които класифицирани с гриф „поверително“ са били, както следват:
Справка рег.№ RB 202314-001-07/О-П-719/31.05.2010г.,
писмо рег.№ RB
202314-001-07/О-П-829/01.07.2010г., писмо рег.№ RB 4421124-001-08/ОП/И2-213/10 от
26.05.2010г., Справка рег.№ RB 4421124-001-08/ОП/И2-213/10 от
26.05.2010г. писмо рег.№ RB 202314-001-07/О-П-753/10.06.2010г.,
писмо рег.№ RB
202010-001-05-12а-С-1223/14.06.2010г.
До
проведеното съдебно заседание на 10.01.2023г., по делото не са постъпили
каквито и да било доказателства от страна на административния орган. С
определение от същото съдебно заседание, съдът е задължил Директор на ОД на МВР
Хасково да изготви официална справка, от която да е видно дали в ОД на МВР
Хасково към настоящия момент се съхраняват върнатите с цитираното по- горе
писмо доказателства. На основание чл. 152, ал.4 от АПК на административния
орган е дадена възможност да попълни административната преписка с посочените в
писмо рег. № RB
401057-001-10/3-11/15.12.2011г., доказателства и изрично на основание чл. 171,
т.4 от АПК е указано, че при непредставяне на същите до следващото съдебно
заседание съдът ще реши делото при наличната доказателствена съвкупност.
По делото е
постъпило писмо вх. № 706/26.01.2023г. на Директор на ОД на МВР Хасково, видно
от което доказателствата върнати на Дирекцията с писмо рег. № RB
401057-001-10/3-11/15.12.2011г. са налични и се съхраняват в досието на
жалбоподателя. В писмото се сочи, че след преценка относимостта им по
повторното решаване на спора, същите може да бъдат предоставени по делото до следващото
открито съдебно заседание. Делото е обявено за решаване в съдебно заседание от
28.03.2023г., до която датата, по същото не са постъпили каквито и да било
доказателства.
Предвид изложеното, настоящата проверка е
ограничена до съдържащите се в кориците на делото писмени доказателства, сред
които липсват такива установяващи описаното в оспорения акт дисциплинарно
нарушение. Всички елементи от обективната страна на твърдяното от органа
нарушение следва да бъдат установени от органа с допустими и относими
доказателства и доказателствени средства, каквито обаче в процесното
производство не се ангажираха. По преписката липсват каквито и да било
доказателства, от които да се направи безспорен извод, че така посоченият
телефонен номер, за който се твърди да е на жалбоподателя, в действителност е
използван именно от същия, както и че точно К. е изпратил цитираното в акта
съобщение. Ето
защо, следва да се посочи, че по същество органът не доказа относимите към
процесното производство факти и обстоятелства.
Липсата на
безспорна установеност на всички елементи от обективната страна на вмененото
нарушение предопределя
материалната незаконосъобразност на оспорената заповед и като такава същата
следва да бъде отменена при приложение нормата на чл.146 т.4 от АПК.
За пълнота на настоящото изложение,
предвид наведените в жалбата доводи, че в дисциплинарното производство, за
установяване на вмененото на жалбоподателя нарушение, са били използвани
специални разузнавателни средства, настоящият съдебен състав намира, че от
представените по делото доказателства не би могло да се достигне до такова
заключение. Следва да се обърне внимание, че в оспорения акт не се сочи подобно
обстоятелство. До този извод не може да се достигне и от факта, че съдържалите
се по преписката доказателства, непредставени в настоящото производство, са
били класифицирани с гриф „поверително“. Използването на специални
разузнавателни средства в действителност като се твърди в жалбата е регулирано
от нормите на Закона за специалните разузнавателни средства и е допустимо само
в производство по разследване на тежки умишлени престъпления. Верни са и
доводите, че същите не могат да служат като годни доказателства ако не са били
събрани по реда предвиден в ЗСРС. Нещо повече една обвинителна теза не може да
се крепи единствено и само на доказателства събрани чрез специални разузнавателни
средства. Всички тези разсъждения обаче са теоретични и не могат да бъдат
отнесени към събраните по делото доказателства. В настоящото производство не се
представят доказателства, които да са били събрани чрез използването на
специални разузнавателни средства, предвид което настоящият съдебен състав не
би могъл да даде оценка дали тяхното събиране е станало по предвидения в ЗСРС
ред и дали същите са годни да се ползват в производство като процесното.
Вменените на жалбоподателя
фактически действия, а именно разгласяване на определена информация, чрез
изпращане на смс, които органа е възприел като изпълващи състава на посоченото
в акта дисциплинарно нарушения, са от такова естество, че теоретично, биха
могли да бъдат доказани с допустимите в дисциплинарното производство
доказателства и доказателствени средства. Такива обаче, както вече беше
посочено, органа не ангажира, в хода на процесното разглеждане на оспорването.
Ето защо единствения възможен извод, предвид предприетата от органа
доказателствена активност в хода на този процес е че изложените в акта
фактически твърдения остават недоказани чрез допустими и относими доказателства
и доказателствени средства. Последното обстоятелство, като правна последица,
води до невъзможност на съда да коментира и анализира доказателствата, въз
основа на които органа е достигнал до изложените в процесния акт фактически
твърдения, но от друга страна и до неговата отмяна, поради недоказаност на
същите тези твърдения.
При така изложените аргументи, оспорената
Заповед № 1862/05.07.2010г. на Директор
на ОД - МВР Хасково се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход
на спора, правото на разноски, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК
принадлежи на жалбоподателя. Доколкото след отмяна на влезлите в сила решения
по предходно разглеждане на жалбата, отново се слага висящност на същата и
производството се връща за ново разглеждане по изложените в нея аргументи, то
основателно се явява искането с процесното произнасяне да се присъдят разноски
предявени и при предхождащото разглеждане на спора по АД № С-3/2010г. на Административен
съд Хасково и по АД № С- 236/2010г. на Върховен Административен съд. От
ответната страна не се правят възражения за прекомерност и съда следва да
присъди направените от жалбоподателя разноски в поискания им и доказан размер. Ето защо в
полза на Д.К.К. следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по
делото разноски в размер на 5050лв., от които 4200 лева по настоящото
производство, 350 лв. в производството по АД № С-3/2010г. на Административен съд Хасково и 500.00 лева в
производството по АД № С-
236/2010г. на Върховен Административен съд – заплатен адвокатски хонорар.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1862/05.07.2010г. на Директор на ОД
- МВР Хасково, с която на Д.К.К. се налага дисциплинарно наказание –
„уволнение“ и се прекратява служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Хасково да
заплати на Д.К.К. с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 5050 (пет хиляди и
петдесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: