Определение по дело №800/2023 на Административен съд - Пазарджик

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 1777/15.12.2023г. 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, XIII-ти състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                   

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА                                                                               

                                                                                  

като разгледа докладваното от съдия Пелова административно дело № 800 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. Х., като пълномощник на  жалб. В. Б., с искане постановеното по делото Решение № 707/22.11.2023г. да бъде допълнено в частта му за разноските, като им бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 2000 лева.

Ответникът - директора на  ОД на ДФЗ – Пловдив в представено писмено становище счита искането за неоснователно.

По делото е постановено Решение № 707/22.11.2023г., с което по жалба на ЗП  В.Я.Б.,  чрез пълномощника – адв. Х. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с № 07-165-6500/737 от 24.07.2023 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - гр. Пловдив.

Съдът намира, че производството следва да протече по реда на чл. 248 от ГПК, доколкото не са налице основанията това да бъде сторено по реда на чл.176 от АПК, тъй като се е произнесъл по цялото оспорване.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК компетентен да се произнесе по молбата за изменение на решението в частта за разноските е съда, който е постановил акта, чието допълване или изменение се иска, поради което настоящия съдебен състав се явява компетентния съд за разглеждане на депозираната молба.

Производството по чл. 248 от ГПК се провежда за отстраняване на пропуск на съда да присъди поисканите разноски по делото.

В конкретната хипотеза, видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 02.11.2023г. съдията е докладвал постъпило по делото писмено становище от адв. Х. по даване ход на делото, съдържащо въпроси към ответника и искане за присъждане на разноски, съгласно приложените документи. В постановеното по делото решение е посочено, че поради липса на представени документи, удостоверяващи направени от жалбоподателя разноски, такива не се присъждат.

Междувременно, след постъпване на молба вх. № 10034/28.11.2023г. съдията-докладчик е уведомен, че по електронен път в регистратурата на съда е постъпило горепосоченото писмено становище вх. №  9093/02.11.2023г., но приложените към него 2бр. файла не са били своевременно пренесени на хартиен носител.  Видно от придружителното  писмо към постъпилото становище, като файл към него е добавен такъв с име „ДПП“. След пренасяне  на постъпилото писмо в цялост на хартиен носител се установи, че претендираните разноски от страна на жалбоподателя възлизат на сумата от 2000 лева – адвокатско възнаграждение, платено по банков път на 05.09.2023г., съгласно представените към същото договор за правна защита и съдействие и банково платежно нареждане.

При тази хронология съдът намира, че дължи произнасяне в положителен смисъл по отношение на претендираните разноски представляващи адвокатски хонорар, доколкото е било налице своевременно направено в тази насока искане още с докладваното в съдебното заседание становище, но поради пропуск към него не са приложени прикрепените към същото файлове, съдържащи договора за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатското възнаграждение, както и банковия документ за плащането му. Съдът намира, че макар и да не е приложен нарочен списък по чл. 80 от ГПК, видно от представения договор за правна помощ и банково нареждане адв. Х. е била упълномощена от жалб. Б. да го представлява по настоящото производство, за което същият е заплатил сумата от 2000 лева, като  независимо от обстоятелството, че платежното нареждане е от 05.09.2023г. и при липсата  на данни, че се касае до различна от настоящата правна помощ съдът намира, че плащането е осъществено във връзка с представения договор за правна защита и съдействие.

Съдът намира своевременно направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна помощ, по него е проведено едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, извън тези, приложени към административната преписка, поради което размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до минималния, посочен в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1000 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Водим от горното, и на основание чл.248 от ГПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ДОПЪЛВА постановеното по делото Решение № 707/22.11.2023г., в частта за разноските като се ЧЕТЕ И „…ОСЪЖДА  ОД на ДФЗ – Пловдив да заплати на В.Я.Б. сумата от 1000 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ:/п/