№ 3909
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110143182
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от фирма искова молба,
насочена против фирма, с която е предявена искова претенция с правно основание чл.
411, ал. 1, изр. 1 КЗ срещу ответника за сумата от 1000.00лв. / част от вземане в общ
размер 2120.47лв./ - невъзстановена от ответника част от изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение.
На основание чл. 214, ал. 1 ГПК, след формулирано от ищеца искане, с
протоколно определение от 05.11.2021г. е допуснато изменение на иска, чрез
увеличаване размера на същия от 1000.00лв. на 2120.47лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
23.02.2021г. в населено място, е реализирано ПТП между лек автомобил „Пежо 206“, с
ДК № номер, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и
лек автомобил „Рено Меган“ с ДК № номер, застрахован при ищеца по застраховка
„Каско на МПС“, при което водачът на застрахования при фирма автомобил виновно
причинил щети по МПС-то, застраховано при фирма. Твърди се, че във връзка с
процесното ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка № *********, като
е изплатено застрахователно обезщетение, чрез заплащане стойността на ремонта в
размер на 4205.95лв. Сочи се, че на основание чл. 411 КЗ ищцовото дружество е
изпратило до ответника покана за възстановяване на сумата, получена от фирма на
27.05.2021г., като на ищеца била възстановена част от изплатеното обезщетение, а
именно 2100.48лв. Твърди се, че непогасената част на изплатеното, но невъзстановено
от ответника застрахователно обезщетение е 2120.47лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството
ответник, с който се изразява становище, че със заплащане на сумата от 2100.48лв.
фирма е изпълнило изцяло задължението си към ищеца. Не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и собственика на лек автомобил
„Пежо 206“, с ДК № номер, като не се спори и по това, че ищцовото дружество е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 4205.95лв. Оспорва се
твърдението, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил е причинил
процесното ПТП, като се твърди, че произшествието е настъпило поради случайно
деяние. Навеждат се доводи за съпричиняване от водача на автомобила, застрахован
1
при ищеца, в частност се твърди, че същият в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е
предприел маневра завой, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението. На следващо място се навеждат доводи за нарушение и на чл.
42, ал. 3 ЗДвП. Твърди се още, че водачът на лек автомобил „Рено Меган“ с ДК №
номер е предприел маневра завой наляво, без подаване на изискващия се светлинен
сигнал. Оспорват се претендираните вреди по увредения автомобил, размера на същите
и причинната връзка между ПТП-то и настъпването им.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ за
сумата от 1000.00лв. / част от вземане в общ размер 2120.47лв./ - невъзстановено от
ответника част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение.
На основание чл. 214, ал. 1 ГПК, след формулирано от ищеца искане, с
протоколно определение от 05.11.2021г. е допуснато изменение на иска, чрез
увеличаване размера на същия от 1000.00лв. на 2120.47лв.
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и да е
направил съответните ликвидационни разноски.
От приложеното на л. 10 копие на двустранен протокол за ПТП се установява, че
на 23.02.2021г., в гр.П. е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Меган“ с ДК №
номер и лек автомобил „Пежо 206“, с ДК № номер.
От приложеното на л. 11 по делото копие на Застрахователна полица №
0320210460000104/05.01.2021г., се с установява, че към процесната дата лек автомобил
„Рено Меган“ с ДК № номер е имал валидна застраховка „Каско“ при ищцовото
дружество.
С доклада по делото неоспорен от страните съдът е обявил за ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че към процесната дата 23.02.2021г. лек автомобил
„Пежо 206“, с ДК № номер е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана ликвидационна
преписка № *********, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
4205.95лв., чрез заплащане стойността на ремонта, че ищецът е изпратил до ответника
регресна покана, получена на 27.05.2021г., както и че фирма е възстановило част е
сумата – 2100.48лв.
Спорен по делото е механизмът на настъпване на процесното ПТП.
От събрания по делото доказателствен материал, заключението на вещото лице,
показанията на разпитаните свидетели и становището на експерта по допуснатата
СТЕ, дадено в проведеното на 05.11.2021г. о.с.з , съдът изведе следния механизъм на
настъпване на процесното ПТП. На 23.02.2021г. лек автомобил „Рено Меган“ с ДК №
номер, управляван от свидетеля Ю.Т. се движи по двулентов път / по една лента във
всяка посока / в района на „Гребната база“ в гр.П. със скорост около 30-40км/ч, като
зад него в същата посока се движи лек автомобил „Пежо 206“, с ДК № номер,
2
управляван от свидетеля Р.П.. Водачът П. предприема маневра изпреварване от лявата
част на движещия се пред нея лек автомобил „Рено Меган“, като водачът на
движещото се отпред МПС Ю.Т. предприема маневра завой наляво на Т-образно
кръстовище, като подава светлинен сигнал /мигач/ около 15метра преди да завие
наляво, при което лек автомобил „Пежо 206“, с ДК № номер удря със своята предна
дясна част предната лява част на лек автомобил „Рено Меган“ с ДК № номер.
Този механизъм на произшествието намира опора в изготвеното по делото
заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, в показанията на разпитаните по делото двама
свидетели – водачите на двата автомобила и в приобщените писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца
водач, изведено при твърдения, че същият е предприела маневра завой наляво, без да се
убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, както и без да
подаде светлинен сигнал за завой наляво.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС /.
На първо място съдът намира за неоснователно възражението на ответното
дружество, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил „Рено Меган“ с ДК
№ номер - Ю.Т. при предприемане на маневрата завой наляво въобще не е подал
светлинен сигнал /мигач/.
Обстоятелството, че Т. е подал светлинен сигнал се потвърждава както от
неговите показания, така и от показанията на водача на застрахования при ответника
лек автомобил Р.П., която по време на разпита си посочи, че в последния момент е
забелязала, че движещия се пред нея автомобил е подал сигнал за завой наляво.
Съдът намира за основателно възражението за съпричиняване в частта му, с
която се сочи, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил „Рено Меган“ е
предприел маневра завой наляво без да се убеди, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗДвП - водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво
за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В алинея 2 на цитираната разпоредба е законоустановено, че при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента.
Съдът намира, че в случая Ю.Т., преди предприемане на маневра завой наляво
не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в частност за
минаващия покрай него лек автомобил застрахован при ответника.
3
На следващо място съдът намира, че водачът на лек автомобил „Рено Меган“ не
е подал своевременно светлинен сигнал за предприемане на маневра завой наляво, с
което е нарушил материалноправната разпоредба на чл. 26 ЗДвП. От показанията на
свидетеля Т. – водач на застрахования при ищеца лек автомобил се установи, че
същият се е движел със скорост от около 40км/ч, като свидетелят по време на разпита
си посочи, че е подал светлинен сигнал около 15 м. преди кръстовището, на което се е
опитал да завие наляво. След изслушване показанията на двамата свидетели в
проведеното открито съдебно заседание вещото лице заяви, че с оглед
изявлението на Ю.Т., че е подал светлинен сигнал около 15 метра преди
кръстовището, както и твърденията му, че се е движел със скорост около 40 км/ч
следва извода, че светлинният сигнал е бил включен от 1.5 секунди преди
предприемане на маневрата, при която хипотеза момента на подаване на сигнал
за изпреварване от водача на движещия се отзад и опитващ се да изпревари лек
автомобил може да съвпадне с момента на подаване на светлинен сигнал от
водача на застрахования при ищеца лек автомобил и водачът на изпреварващия
автомобил не би имал възможност да спре, респективно да предотврати удара.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване от страна на
водача на застрахования при ищеца лек автомобил изразяващо се в несвоевременно
подаване на светлинен сигнал за предприемане на маневра завой наляво, с което е
нарушил материалноправната разпоредба на чл. 26 ЗДвП, съгласно която преди да
завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът
е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал .
Подаването на светлинен сигнал 1.5 секунди преди предприемане на маневрата
представлява интервал от време, който е поставил водача на изпреварващия автомобил
в невъзможност да реагира своевременно и да предотврати удара между двете МПС-та.
От друга страна налице е нарушаване на правилата за движение и от водача на
застрахования при ответника лек автомобил, като същият при предприемане на
маневра изпреварване не се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта
или да изменя посоката на движение и че движещото се пред него МПС не е подало
сигнал за изменение на посоката си на движение наляво с което е нарушил
материалноправната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Р.П., в качеството й на
водач на лекия автомобил, застрахован при ответника не е съобразила наближаващото
Т-образно кръстовище, предприела е маневра изпреварване, поради което допринесла
значително за настъпване на процесното ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване на водача
на застрахованото при ищеца МПС е 30%, доколкото нарушенията на водача са
допринесли в по-малка степен за настъпване на произшествието. Не е спорно по
делото, че от страна на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
4205.95лв., каквато е и стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„Рено Меган“ според вещото лице по допуснатата СТЕ. Не е спорно и обстоятелството,
че ищцовото дружество е сторило ликвидационни разноски в размер на 15.00лв.,
респективно общият размер на регресната претенция е 4220.95лв.
С оглед приетият процент на съпричиняване ответното дружество следва да
възстанови на ищеца 70% от тази сума или 2954.66лв. С доклада по делото е обявен за
безспорен факта, че от страна на ответника „ДаллБогг: живот и здраве“ АД по
процесната претенция е изплатена сумата от 2100.48лв., респективно искът следва да
бъде уважен за разликата над изплатената част от 2100.48лв. до дължимите се
2954.66лв. или за сумата от 854.19лв. За разликата над уважената част до максимално
претендирания размер от 2120.47лв. / след допуснатото изменение/ искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователни са доводите на ответника за случайно деяние, както и тези за
4
липса на причинна връзка между процесното ПТП и вредите по автомобила,
застрахован при ищеца, доколкото видно от заключението на вещото лице такава е
налице. В точка 6 от заключението експертът е посочил, че всички описани и
калкулирани операции в приложената фактура е било необходимо да бъдат извършени
с цел отстраняване на уврежданията по лек автомобил „Рено Меган“.
По разноските:
Заявена е искова претенция за сумата от 2120.47лв. след допуснатото в
проведеното на 05.11.2021г. изменение на иска. Претенцията е уважена за сумата от
854.19лв., респективно същата се явява неоснователна за сумата от 1266.28лв.
При този изход на спора следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 494.82лв., от които
84.82лв. – внесена държавна такса, 60.00лв. – депозит за свидетел, 250.00лв. – депозит
вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С оглед
уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 199.33лв.
На ответника следва да се признаят разноски в общ размер на 360.00лв., от
които 200.00лв. – депозит за вещо лице, 60.00лв. – депозит за свидетел и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С оглед отхвърлената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответното
дружество разноски в размер на 214.98лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, да заплати на фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
адрес, на основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ сумата от 854.19лв. – част от изплатено
застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско“, по щета
№*********, за вреди, причинени на лек автомобил „Рено Меган“ с ДК № номер, от
настъпило на 23.02.2021г. в гр.П., ПТП, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба 23.07.2021г. до окончателно изпащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 1266.28лв. / разликата над уважената част до максимално
претендирания размер от 2120.47лв. /, като неоснователен.
ОСЪДЖА фирма, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на фирма, ЕИК **********, сумата от 199.33лв. – разноски с оглед
уважената част на иска.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да
заплати на фирма, ЕИК **********, сумата от 214.98лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5