РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300501588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК във вр. с чл.49, ал. 3 СК.
Образувано е по въззивна жалба от Е. Р. Ч., ЕГН ********** против решение №
260036/16.2.2021 г. по гр.д. №1058/2020 г. по описа на РС – Карлово в частта, с която е
прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жалбоподателя.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Счита, че неправилно са интерпретират събраните по делото доказателства, моли решението
в тази част да се отмени като се приеме, че вина за разстройството на брака има само и
единствено ответницата. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. А. Ч., ЕГН **********, с
който се оспорва същата и се твърди, че е неоснователна. Счита се, че РС правилно е
възприел събраните по делото писмени и гласни доказателства и е формирал съответните
изводи относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тази част. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
1
Жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата e неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е. Р. Ч. против П. А. Ч.
иск по чл. 49, ал.1 СК за прекратяване, поради дълбоко и непоправимо разстройство, на
сключения с ответника граждански брак. С исковата молба е поискано съда да приеме, че
изключителна вина за прекратяване на брака има ответницата. Претендира се
възстановяване на предбрачната фамилия на ответницата – Т.. Посочва, че винаги се е
грижил добре за съпругата си, както и за дъщеря й от предишна връзка, която живеела с тях,
както и че само той е работил и осигурявал всичко необходимо за тяхното домакинство. В
исковата молба за изложени твърдения за виновно поведение от страна на ответницата, като
се сочи, че същата без причина е блокирала телефонния номер на ищеца, като е напуснала
семейното жилище с дъщеря си, въпреки че с нищо не е показвала, че има проблем в
отношенията им. Напротив след прекратяване на заведено дело за прекратяване на брака по
взаимно съгласие, е поискала отново да се съберат с ответника. Последният е изтеглил заем
и е започнал ремонт на вилата, собственост на баща му, която се намира непосредствено до
града, в м. „Комлука“. На 11.08.2020 г. ищецът посочва, че ответницата му казала, че трябва
да отиде до гр. Разлог с дъщеря й заради задължителна имунизация на последната. След
като минали три часа от заминаването ищецът потърсил ответницата и разбрал, че номерът
му е блокиран. Обадил се на баща й, който му казал, че трябва да е глупав, за да не се сеща.
Заявил „Ще го разтуряме тоя брак!“ и затворил телефона. След като се прибрал вкъщи
ищецът установил, че в гардероба има само негови дрехи. Ищецът посочва, че от този
момент до датата на подаване на исковата молба няма каквато и да е било комуникация с
ответницата, като тя от своя страна не е направила никакви опити да се свърже с него. След
няколко дни се свързал с училището в гр. Карлово и разбрал, че ответницата е отписала
дъщеря си и я е записала да учи в гр. Разлог. Установил, че ответницата е променила и
адреса си. Твърди, че всичко това е било добре подготвено от ответницата и че няма никаква
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.
Ответникът П. А. Ч. признава факта на разстройството на брачните отношения, като счита,
че вина за това има изключително ищеца, като желае произнасяне по въпроса за вината.
Оспорва изложеното от ищеца в исковата молба, като твърди, че не отговаря на истината,
че ищецът се е грижил добре за нея и дъщеря й от предишен брак, както и че той единствено
е работил и осигурявал всичко необходимо за домакинството. Посочва, че след
преместването си в гр. Карлово е работила в Електростомана, а преди това е работила във
Велниград и е имала и собствен бизнес. Твърди, че повод за искането да се прекрати брака
по взаимно съгласие са били ежедневни караници и скандали. Посочва, че се запознала с
ищеца чрез фейсбук през 2017 г., като връзката им първоначално била основно по – скоро
телефонна и се изразявала в постоянен контакт по Вайбър или месинджър. Първите
скандали започнали, когато братът на ответницата й дошъл на гости и тя нямала време за
2
дълги телефонни разговори, като ищецът заплашил да се самоубие и по нейно настояване
дошъл във Велинград. Тогава ответницата установила, че ищецът пие доста лекарства –
диазепам, лексотан, ревотрил, като обяснил, че ги пие заради нещастията в живота му –
раздялата със съпругата му. Ответницата решила да преустанови контактите с ищеца, но той
продължил да я търси, както и да осъществява тормоз на сина й от предишен брак, на
бившия й съпруг, на най- добрата й приятелка, на брат й и на майка й, като им писал по
фейсбук. Заплашил ответницата, че ще разпространи общи снимки, като се наложило тя да
пусне жалба в полицията в Пазарджик. Независимо от всичко ответницата се надявала тази
ревност да отмине и през 2018 г. приела предложението на ищеца да сключат брак.
Ревността на ищеца обаче продължила и станала повод за още скандали, като ответницата
решила да се премести при него в гр. Карлово, за да бъде той по – спокоен. След
пристигането й в апартамента го пребоядисали, като ответницата го обзавела с неща,
закупени за нейния апартамент, в който живеели с дъщеря й във Велинград. На 04.10.2019 г.
страните сключили граждански брак, но нищо не се променило. Ищецът продължил да
ревнува, което наложило ответницата да прекрати взаимоотношенията си с всички приятели
и познати. На 10.11. ищецът заявил, че е проверил сметките на ответницата и започнал с
безпочвени обвинения срещу нея, че си крие спестяванията, като дори заявил, че има
кредити да връща и че ще сложи край на живота си. Тя се принудила да изтегли
спестяванията си от евровата си сметка в ОББ и да му даде да покрие кредите си. Нещата се
поуспокоили за около седмица, но след това скандалите и пристъпите на ревност
продължили, като се стигнало дотам, че след един скандал точно преди началото на
пандемията, ищецът си изнесъл вещите и ги занесъл в апартамента, в който живеели сина
му и бившата му жена. Настоял ответницата да му върне пръстен и грива, които бил подарил
за годежа и рождения й ден, както и новия й телефон. Заявил, че е уредил нещата и се е
върнал при бившата си жена. Ответницата се обадила на родителите си, за да дойдат и да й
помогнат да се изнесе, както и да вземат дъщеря й. Скандалите продължило, като след
поредния скандал, ответницата решила да се изнесе, като го заявила на ищеца. Последният
взел една отвертка и заявил, че ще спука гумите на колата. Имало хора навън и той се
върнал й я нападнал с отвертката, като осъзнал, че може да я убие и започнал да намушква с
отвертката чантата й. Ответницата се обадила на бившия си съпруг и той я посъветвал да се
обади на тел. 112. Тя се обадила, като на ищеца бил връчен предупредителен протокол.
Ответницата се прибрала при родителите си, като тя провела разговор с ищеца да се разведат
по взаимно съгласие. Впоследствие по негови молби и уверения, че нещата ще се променят
оттеглили молбата. Ответницата се върнала в Карлово и ищецът отново се променил до
деня, в който скандалът започнал от рано сутринта. След този скандал ответницата заминала
за Разлог с дъщеря си, като ищецът й се обаждал да я убеждава да се съберат. Посочва, че
тормозът продължава и до сега, но тъй като телефонът на ищеца е блокиран, то той тормози
нейни близки. Оспорва твърденията, че раздялата е по нейна вина. Твърди, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство има само ищецът, като се моли бракът да бъде
прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по изключителна вина на
ищеца.
3
От фактическа страна се установява следното:
Страните по делото са съпрузи от 04.10.2019 год., видно от представеното удостоверение за
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №148/04.10.2019 год. на
община Карлово.
Приет е, като писмено доказателство, нотариален акт от 01.11.1995 г., от който се
установява, че соченото, като семейно жилище е собственост на Р.Г.Ч..
От приетата по делото, като доказателство регистрационна карта на ответницата се
установява, че същата е регистрирана в Бюрото по труда на 08.06.2020 г. Преди това видно
от приетата извадка от трудовата книжка се установява, че ответницата е работила, като
мениджър продажби в Ц. ЕООД гр. Велинград, а до 19.11.2018 г. като управител на И.
Дизайн ЕООД.
Установяват се и твърденията на ответницата за връчване на предупредителни протоколи на
ищеца. В справка от РУ – Карлово към ОД МВР - Пловдив е отразено, че П.Ч. е подала
писмен сигнал до РУ- Карлово на 13.04.2020 г. затова, че иска да си прибере лични вещи от
семейното жилище, но съпругът й Е.Ч., с когото са били в развод не й е позволявал.
Отразено е, че при посещение на място е установено, че жалбоподателката си е взела
вещите, като на Е.Ч. е съставен предупредителен протокол.
От приетото като писмено доказателство писмо от ОД на МВР – Пазарджик се установява,
че не са подавани сигнали от П.Ч. срещу Е.Ч..
С оглед твърденията на ответницата, че ищецът приема лекарства, с които лекува
психичното си състояние, се представят удостоверение за психологическа годност на ищеца,
контролен талон и СУМПС.
Приет е като писмено доказателство нотариален акт от 10.09.2020 г., от който се установява,
че Р.Г.Ч. и Т.П.Ч. са продали на С.А. поземлен имот в гр. Карлово за сумата от 1540 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. А.Ш., който познава Е.
от 20 г., а ответницата, откакто са заедно с ищеца, както и чрез разпита на св. М.Т. – майка
на ответницата.
От разпита на свидетеля Ш. се установява, че същият има впечатления от
съвместното съжителство на страните по делото от посещаването им като гост един път на
един два месеца, което с оглед факта, че страните не са живели дълго време заедно,
означава, че посещенията му не са много. Според него при тези посещения не е имало
конфликти. Посочва, че страните също са му идвали на гости. Съдът не кредитира
показанията в частта, в която свидетелят посочва, че според него ищецът нямал представа
защо го е напуснала ответницата, доколкото в тази част той дава оценка, а не показания,
отразяващи непосредствените му впечатления или възпроизведен разговор с ищеца по
4
делото. Установява се, че ищецът е работил и е осигурявал доходи за семейството, като
ответницата скоро била започнала работа в магазин за електроуреди, като знае за това от Е..
Свидетелят посочва, че когато отишли във Велинград да вземат ответницата са взели само
нейни дрехи, но не и електроуреди, но не се установява това да е единствения път, в който е
пренасяна покъщнина от Велинград към Карлово. Свидетелят е категоричен, че Е. няма
зависимост от хапчета, не приема лекарства и не страда от заболяване, но същият нито се
установява да разполага със съответните специалния познания за това, нито че е разговарял
с ищеца по този въпрос.
От показанията на св. М.Т., която е майка на ответницата, и съответно показанията й
следва да се преценяват във връзка едно с друго и с оглед на останалите събрани в хода на
делото доказателства, се установява, че между страните по делото е имало проблеми още от
началото на връзката им. Потвърждава се изложеното от ответницата, че преди да сключат
граждански брак, страните са имали виртуална връзка. Посочва, че ответницата е дошла да
живее при ищеца в гр. Карлово през септември месец, а са сключили граждански брак
октомври, като преди брака почти не са живели на съпружески начала. За връзката св. Т.
разбрала, когато Е. започнал да се намесва агресивно в цялото им семейство, като
притеснявал, както мъжа й, така и децата на дъщеря й от предишен брак, така и нея. Това
станало още преди П. да дойде в гр. Карлово. Св. Т. не може да каже с точност колко е
продължила виртуалната връзка, като дава показания за момента, в който дъщеря й П. се
обадила една нощ и казала „Не заключвайте, прибирам се. Ще ви кажа какво е станало.“
Ответницата си дошла много разстроена от гр. Карлово в гр. Разлог, като по това време и
дъщеря й била в гр. Разлог. Това се случило към средата на март 2020 г., защото дъщерята
на ответницата била в гр. Разлог, когато преминали към онлайн обучение. Ответницата се
обадила доста късно след 24 часа и казала „Оставете отключено, прибирам се.“ Ответницата
си дошла безкрайно разстроена, като разказала, че Е. й пробил компютър, подгонил и нея с
отвертката, като се наложило да вика полиция. Наложило се да скочи от първия етаж,
защото я заключил. Останала известно време в гр. Разлог, но багажът й бил в гр. Карлово,
тъй като Е. не й позволявал да си го вземе. След седмица ответницата се върнала при ищеца,
тъй като той й се обаждал по 10 пъти на ден, като имало и заплахи към нея и децата.
Ответницата се съгласила отново да се върне при ищеца, като изнесли багажа от
апартамента, тъй като се давал под наем. Пренесли се във вилата, като през юни ответницата
отново се прибрала в гр. Разлог. Дотогава идвала през седмица в гр. Разлог, защото дъщеря
й била там. По отношение на трудовата й заетост, майката на ответницата, посочва, че тя е
работила като администратор в хотел в гр. Велинград, а като се преместила в гр. Разлог,
работила в някакъв завод, като започнала работа през декември 2019 г. и по време на
епидемичната обстановка получавала заплата, като е имала и неплатени отпуски, като
всички останали. Посочва, че отношенията с ищеца не са били добри, тъй като той много
агресивно навлязъл в живота й. Дъщеря й разказвала, че трябва да дава отчети за телефонни
разговори с кой и за какво говори, дори когато говори с майка си. Св. Т. посочва, че ищецът
е звънял и на нея и е заплашвал бащата на ответницата, че „ще ни запали лъскавото
5
дюшеме“. Дава показания за срещите си с ищеца, като сочи, че на 04.11. за рождения ден на
внучка си дошли в гр. Карлово и тогава се запознали с него. За Нова година ги поканили да
дойдат в гр. Разлог. Те дошли в гр. Разлог на 31.12.2019 г. Посочва, че при тези лични
срещи ищецът се държал нормално, като дъщеря й – ответницата, споделяла, че ищецът
взема лекарства и когато не ги приема, става нервен и избухлив. След Нова година св. Т.
идвала в гр. Карлово за една седмица – между януари и март, като през това време Е. бил
при неговите родители, като идвал да си вземе багажа. Св. Т. е категорична, че Е. се обаждал
по няколко пъти от различни телефони, защото тя казала, че не иска да разговаря с него.
При така събраните гласни доказателства и с оглед на становищата и на страните по делото
правилно първоинстанционният съд е приел, че бракът между страните е дълбоко разстроен.
По отношение на вината за разстройство на брака, следва да се посочи, че законовата уредба
не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака", но в
практиката се приема, че това понятие представлява съвкупност от обективното и
субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на
поетите брачни задължения, някои от които са грижата и отношението на съпрузите един
към друг, към издръжката на семейството, тяхното съвместно живеене и др. Съгласно т.2
от ППВС № 10 от 1971г.н Пленума на ВС, съдът трябва да обсъди всички субективни и
обективни причини, посочени от страните и да прецени какво отражение са дали те в
съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. На изследване подлежи всяка конкретна
причина, всеки установен с ангажираните по делото доказателства факт, без значение дали е
изрично въведен като основание от страна по делото или не.
В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява ответницата П.Ч. да е извършила брачни провинения, които да й се вменят във
вина. Същата е напуснала семейното жилище, но това напускане се дължи на поведението
на ищеца Е.Ч. и проявите му на ревност, а не е безпричинно, както се твърди от последния.
Действително съгласно чл. 172 ГПК показанията на св. Т. следва да се преценяват с оглед на
останалите събрани по делото доказателства, като се има предвид възможната
заинтересованост. Доколкото обаче липсват други гласни доказателства, които да оборват
изложеното от св. Т., то съдът възприема показанията й изцяло. Същата е майка на
ответницата и съответно последната е споделяла с нея случки от съвместния си живот с
ищеца, които не би споделила с приятеля му св. Ш.. Както св. Т., така и св. Ш. посочват, че
в тяхно присъствие не е имало проблеми между двамата съпрузи, но от тези кратки лични
срещи с тях не може да се направи извод за съвместния живот на двамата съпрузи. Св. Т.
посочва, че ищецът е осъществявал телефонен тормоз, като възпроизвежда и разговори
между ищеца и бащата на ответницата, при които той е отправял заплахи за унищожаване
на семейно имущество.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд е формирал правните си изводи относно вината единствено и
6
само с оглед на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Т., която не е пряк
очевидец.
От показанията на св. Т. се установява, че ищецът многократно е притеснявал, както нея,
така и съпруга й по телефона, като двамата са преки очевидци на последиците от
поведението на ищеца. В показанията си майката на ответницата посочва, че късно през
нощта дъщеря й е пристигнала в гр. Разлог разстроена със счупен лаптоп. Освен това
посочва, че е имало проблеми и относно вземането на багажа на ответницата, което се
потвърждава от подадената жалба в съответното полицейско управление.
Показанията на св. Т. са последователни, безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло,
като приема, че действителната фактическа обстановка е именно описаната от ответницата и
установена от така събраните писмени и гласни доказателства.
Установява се, че именно ищецът чрез болезнената си ревност към ответницата и нуждата да
контролира изцяло както нейните приятелски взаимоотношения, така и роднинските такива,
е станал причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка.
На основание гореизложеното обжалваният съдебен акт следва да се потвърди в частта, с
която е прието, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга –
жалбоподател, поради което жалбата се явява неоснователна и първоинстанционното
решение в обжалваната част следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.
Предвид изложените съображения, ПОС, VІ-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260036/16.02.2021 г. по гр.д. №1058/2020 г. по описа на РС
– Карлово в частта, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има съпруга Е. Р. Ч., ЕГН **********.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА Е. Р. Ч., ЕГН ********** да заплати на П. А. Ч., ЕГН ********** сумата от 950
лв.- разноски по в.гр.д. № 1588/2021 г. по описа на ПОС за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8