МОТИВИ към Присъда
№ 260044 по НОХД 4571/2020г. по
описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 06.11.2020г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен от БРП срещу А.И.И. ЕГН: ********** за това, че на 21.10.2020 г. в гр.
Бургас, на ул. „Мария Луиза“ до бл.***, е управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. № А **** МА,
без съответното свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло в сила на
21.10.2020г. Наказателно постановление № 20-0769-003424/17.09.2020г. по описа
на сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас, за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVII от НПК,
като при условията на чл.371 т.2 НПК подсъдимият
И. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът
му изрази желание производството по делото да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от
направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.78а НК. Намира,
че следва да се наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. А. от БАК се присъединява
към казаното от прокурора, като също счита, че обвинението е доказано по
несъмнен начин. Пледира за приложение на чл. 78а НК,
като също счита, че размерът на административното наказание „Глоба“ следва да е
в размер от 1000 лева. Моли да не се налага кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС“.
Подсъдимият И. заявява, че се придържа към казаното от своя защитник,
като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че желае да
му бъде наложено наказание „Глоба“.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.И.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин с
постоянен адрес ***, с полувисше образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН: **********. Същият е баща на две непълнолетни деца и на едно, което вече е
навършило пълнолетие.
Със ЗППАМ№ 20-0769-000655/06.04.2020г. на ОД на МВР-Бургас било отнето
свидетелството за управление на МПС на подс. А.И.И., тъй като му били отнети
всички контролни точки. Подсъдимият обжалвал посочената ЗППАМ пред
Административен съд Бургас, в резултат на което същата била потвърдена с
Решение №793/03.07.2020г. по адм.д. № 761/2020г. по описа на Административен
съд Бургас, в сила от 03.07.2020г.
Въпреки, че бил неправоспособен водач, подсъдимият И. *** управлявал
лек автомобил марка „БМВ”, модел „х3” с рег. № А 8745 НВ като на същата дата
бил спрян за проверка от полицейски служители, в резултат на което му бил
съставен АУАН № АА 895230/10.08.2020г. Въз основа на съставения АУАН на
17.09.2020г. било издадено Наказателно постановление № 20-0769-003424, за това,
че А.И.И. управлява МПС по път отворен за обществено ползване без да е
правоспособен водач, поради отнемане на всички контролни точки, поради което на
осн. чл. 177, ал. 1, т.2, пр.1 ЗДвП му било наложено административно
наказание глоба. Наказателното
постановление било връчено на подсъдимия И. на 13.10.2020г., срокът за
обжалване изтекъл на 20.10.2020г. и на 21.10.2020г. влязло в сила.
Въпреки административното му наказване за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление на МПС, подсъдимият И. решил отново да
управлява лек автомобил. В резултат на тези свои престъпни намерения, същият в
късните часове на 21.10.2020г. привел в движение лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. № А **** МА и го управлявал движейки
се в гр. Бургас, на ул. „Мария Луиза“ до бл.**. По същото време и място
полицейските служители при 01 РУ при ОД на МВР- А* Д* Г* и К*М*Ч* изпълнявали
служебните си задължения и били заели установъчен пункт. Същите забелязали
движещия се към тях лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг.
№ А *** МА и решили да го спрат за проверка. В хода на същата установили самоличността
на водача, а именно подс. И., както и на спътника му св. С** Г*** К***. Подсъдимият
не представил СУМПС, тъй като му било отнето. В резултат на това била направена
справка с ОДЧ, след което полицейските служители установили, че подс. И. не
притежава СУМПС и управлява МПС в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние. В резултат на това на подсъдимия бил
съставен АУАН № 350221, Серия „АА” от св. Георги Димитров Димитров-полицейски
служител в Сектор „ПП” при ОД на МВР-гр.Бургас.
След установяване на горното било образувано ДП № 616/2020 г. по описа
на 01 РУ на МВР- Бургас, Пор. № 2280/20 по описа на БРП.
В обвинителния акт прокурорът е приел, че подс. И. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците престъплението по чл. 343в, ал.2 НК, като
на 21.10.2020 г. в гр. Бургас, на ул. „Мария Луиза“ до бл.***, е управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“, с peг. № А *** МА, без съответното свидетелство за управление на
МПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с влязло в сила на 21.10.2020г. Наказателно постановление
№20-0769- 003424/17.09.2020г. по описа на сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас, за
управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление. Приел е, че деянието е извършено при пряк умисъл- съзнавал е
неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е целял настъпването на
конкретните общественоопасни последици. Разпитан в хода на разследването, подс.
И. заявил, че разбира обвинението, не дава подробни обяснения, но заявява, че
се признава за виновен.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимия И. самопризнания, които се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства, а именно:
Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението, се подкрепят
от събраните при разследването доказателствени материали:
От гласните доказателствени средства: свидетелските показания на Г.Д***
(л. 13); А.Г** (л.14); С.К** (л.16);
От писмените доказателства: справка за съдимост за подс.И. (л. 10 СФ);
Справка за нарушител водач(л.19-23); ЗППАМ(л.24), съдебно решение(л.25); АУАН
(л.5) и НП (л.30).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата
взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз
основа на самопризнанието, което се подкрепя от събраните доказателства, прие
за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на същото в лицето на подсъдимия. Предвид разпоредбата на чл.373,
ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на
доказателствата. В случая всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви. В хода на съдебното следствие се представиха доказателства във
връзка със семейното положение на подсъдимия и актуална справка за съдимост.
Приетите доказателства не влизат в колизия с реда, по който се провежда
съдебното производство, тъй като същите имат значение относно
индивидуализацията на наказанието, а не се касае за доказателства, които биха се
отразили или променили фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК, за
което е предаден на съд.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в „управление“ на МПС. Съдът счита, че подсъдимият
безспорно е бил установен от контролните органи докато е управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. № А **** МА -
движейки се в гр. Бургас, на ул. „Мария Луиза“ до бл.**, т.е. налице е
„управление“ по смисъла на закона (в тази връзка следва да се посочат задължителните
указания на ВС, дадени в т.2, б „а“ на ППВС № 1/1983г., според които понятието „управление“,
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение).
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. № А *** МА, който подсъдимият е
управлявал, е „моторно превозно средство“ по смисъл на ЗДвП.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия,
законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след като същият вече е
бил наказван по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му. В случая е налице
и тази част от обективната страна на престъпното деяние, тъй като подсъдимият И.
е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. № А ***
МА, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление съгласно Наказателно
постановление № 20-0769-003424, с което е бил наказан за това, че управлявал
МПС по път отворен за обществено ползване без да е правоспособен водач, поради
отнемане на всички контролни точки, поради което на осн. чл. 177, ал. 1, т.2,
пр.1 ЗДвП му било наложено административно наказание глоба. Посоченото наказателното постановление било връчено на
подсъдимия И. на 13.10.2020г., на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срокът за
обжалване изтекъл на 20.10.2020г. като на 21.10.2020г. вече е влязло в сила,
което е надлежно отбелязано в НП от административнонаказващия орган.
Подсъдимият е установен именно в деня, в който НП, с което е бил наказан вече
по административен ред, е било влязло в законна сила, заедно с всички произтичащи
от това неблагоприятни за него последици. Нещо повече, подсъдимият е бил
установен в късните часове на деня около 22,10 часа, което според съдебния
състав говори за по-висока степен на обществена опасност. Разпоредбата на чл. 343в, ал.2 от НК изисква
от обективна страна деецът да е управлявал МПС в едногодишен срок от наложеното
административно наказание за това нарушение по чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП (управление
на МПС без свидетелство за управление), като други изисквания за
съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Не е предвидено и
настъпването на други обществено опасни последици - престъпен резултат. Затова
и с факта на самото управление при изложените предпоставки, деецът осъществява
признаците на престъплението.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй
като последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел
е, че не трябва да управлява МПС без да притежава свидетелство за управление,
след като е наказван за същото деяние по административен ред, но въпреки това,
след като е наказан по административен ред с влязъл в сила акт, е управлявал лек
автомобил, с което е целял настъпването на общественоопасните последици от
своето деяние.
При така изложената и установена в хода на разследването фактическа
обстановка, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343 в, ал.2 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода
от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Не са
настъпили имуществени вреди. Подсъдимият И. съгласно справка за съдимост е
реабилитиран по смисъла на чл.88а НК,
тоест при условията на пълна реабилитация и както правилно в съдебно заседание сочат,
както прокурорът, така и защитата са налице предпоставките на чл. 78а НК.
Съдебният състав намери, че за подсъдимия И. са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а,
ал. 1 от НК, а
именно:
1. за престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени
вреди;
3. към процесната дата не се води осъждан, като е реабилитиран по
смисъла на чл. 88а НК и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
По искането на процесуалния представител на подсъдимия да не се налага
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, съдът намира, че следва да
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и
административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за
съответното престъпление. Разпоредбата предвижда за съда възможност, когато се
притежава съответното право, в случая обаче подсъдимият не притежава правото,
тъй като му е отнето свидетелството за управление на МПС поради липса на
контролни точки. Отделно, разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева, следователно не е предвидено наказание
лишаване от право да управлява МПС. В случая е неприложимо и правилото на чл. 343г от НК,
където са посочени лимитативно за кои престъпления може да се наложи наказание
лишаване от право да управлява МПС, като сред тях законодателят не е посочил
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което съдът не налага наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“.
При определяне конкретния размер на наказанието по чл.78а, ал.1 НК,
съдът съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние, значимостта на обществените
отношения, които се засягат и факта, че видно от писмените доказателства по
делото, лицето има и други нарушения по ЗДвП.
Оцени и това, че деянието е извършено по време на късните часове от
денонощието, което допълнително повишава обществената опасност. От друга страна
съдът прецени като смекчаващо обстоятелство проявената критичност от страна на
подсъдимия, изразеното съжаление, това, че към момента не работи, че има две
непълнолетни деца, за които се грижи. Ето защо, съдът намери, че целите на
наказанието по чл.36 НК ще
бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимия бъде наложено административно
наказание глоба в минимално предвидения в чл.78а, ал.1 НК размер,
а именно в размер на 1000 лв.
По разноските и по веществените
доказателства:
По делото няма сторени разноски и няма приложени веществени
доказателства, които да изискват произнасяне от съда в тази насока. Като на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК съдът осъди подсъдимия А.И.И. да заплати
държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за наложената глоба.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Д.