№ 367
гр. Варна, 29.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора С. Ив. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600329 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Г. Т. Г., редовно призован, явява се лично и с
адв.М. П. К. от АК – ДОБРИЧ, упълномощен от преди.
Частните обвинители Е. В. К. и К. В. К., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от повереника си адв.С. И. С., упълномощен от преди.
Адв.Д. И. Д. от АК -Добрич, редовно призован не се явява.
АДВ.С.: - Доверителите ми са наясно с датата на съдебното заседание, не
желаят да се явяват. Колегата Д. няма да се явява днес, получил е призовка,
обади ми се по телефона, няма да се яви.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.С.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.К.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
1
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна.
В хода на производството не са допуснати нарушения на материалния
закон и съществени процесуални нарушения, постановената присъда е
справедлива. Доводите развити в жалбата намираме за неоснователни.
На първо място е било посочено, че не са изяснени в достатъчна степен
всички обстоятелства имащи отношение към предмета на делото. Посочено е,
че не е било изяснено какви са характера и условията на пътния участък
неговата осветеност.
Считаме, че тези обстоятелства са безспорно установени, както от
огледния протокол, а така също и от скицата и фотоалбума към тях . Налице са
и гласни доказателства, това са лица от медицинския персонал посетили
произшествието и полицейски служители, от които също се установява каква
е била осветеността в пътния участък. Имаме в тази насока и справка от
Община Каварна, от която става ясно, че уличното осветление е било светещо
в момента на възникване на пътния инцидент.
По отношение твърдението, че подсъдимия нямал възможност да
възприеме движещият се пред него пешеходец, т.к. страда от очно заболяване
е налице изготвена съдебно - медицинска експертиза Заключението на вещите
лица е категорично, че независимо от установените отклонения в неговото
зрение той не страда от такова очно заболяване, което при установената
обстановка да му е пречило да възприеме пешеходеца, който се е движил по
пътното платно. Същия е имал добро зрение, както при осветено, така и при
неосветено произшествие и следвало да възприеме движещия се по пътното
платно пешеходец.
По отношение твърденията за недоказаност на обвинението, считаме, че
същото е безспорно доказано, налице са АТЕ и КАТЕ с участието на трасолог,
автоексперт и съдебен медик. Там е изяснен целия механизъм на възникване
на ПТП, скоростта на движение на автомобила, опасната зона на спиране, а
също така и възможността за предотвратяване на произшествието. При
установената видимост от 111 м и движение на водача със скорост от около 40
км/ч, при своевременна реакция от негова страна той е имал възможност да
предотврати ПТП, т.к. е можел да спре. Установено е, че няма никаква
реакция от негова страна във връзка по посока спиране на МПС, което е
управлявал.
Ето защо считаме за безспорно доказано извършеното от него нарушение
по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, категорично е доказано извършеното
престъпление.
По отношение размера на наложеното наказание считаме, че същото е
2
справедливо, съдът е съобразил смекчаващите отговорността обстоятелства.
Действително деянието е извършено при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, но при отчитане, че водача има и други нарушения по ЗДвП,
считаме, че индивидуализираното наказание към минимално предвидения от
законодателя размер е справедливо.
Моля да потвърдите първоинстанционната присъда.
АДВ.С.: – Уважаеми Апелативни съдии, съгласен съм с казаното от
представителя на обвинението. Жалбата и допълнението към нея с поред нас
са неоснователни и приемаме, че това е защитна теза, в смисъл такъв, че в
допълнението на жалбата се говори за внезапно, за осветяване от друг
автомобил Участъка е изключително прав, от видеозаписа на камерата се
обективира, то не е имало осветяване, но и да допуснем това той е имал
възможност да реагира, да намали скоростта или да спре.
Видно от заключението на вещите лица опасната зона при скоростта,
която се приема, че се е движил е 20 м. При скорост 40 км/ч е известно, че
един автомобил или тяло изминава 10 м/сек.
В случая и трите секунди, които се сочат в допълнението към жалбата са
времето, което е предостатъчно водача да намали скоростта и да спре.
В този смисъл считам, че жалбата и допълнението към нея са
неоснователни и, че водача е следвало да съобрази и да възприеме
пешеходеца-пострадалия по пътното платно.
В този смисъл Ви моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния
съд, защото тя е съобразена както със смекчаващите, така и с отегчаващите
вината обстоятелства.
В този смисъл Ви моля да постановите Вашия съдебен акт.
АДВ.К.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам жалбата.
В допълнението съм поставил няколко акценти, които бяха предмет на
пледоарията ми пред първа инстанция. Без да искам да правя обструкция на
представителя на обвинението днес искам само да отбележа, че никъде,
никога в рамките на ДП и съдебно производство ние не сме твърдели, че
зрението и проблемите, които има, те са органични проблеми е причина за
това.
Напротив винаги сме твърдели, че той, а пък и вещите лица го
потвърдиха има нормално зрение, което му позволява да управлява. Пак
повтарям такова нещо не сме твърдели.
Искам да подчерта само няколко неща предвид на въззивната проверка,
която по закон ще извършите.
Доверителят ми поддържа едно и също от началото на производството по
делото.
Ако от нещо сме недоволни и се оплакваме това са изводите сторени от
съда по отношение на АТЕ по т.т.4, 5 и 6. Граматическото тълкуване на
3
изводите сторени от уважаваните иначе вещи лица показва, че тяхното
заключение в тази част са всъщност само предположения, т.к. започват с
израза “ако“.
Считам, че доверителя ми при натрупването на тези неблагоприятни
обстоятелства за него не е имал кой знае какъв избор в поведението си на
пътя.
Следващото, което искам да подчертая е, че делото и производство по
него не страда от доказателствен дефицит. Ако отворя една скоба делото като
такова като престъпление по транспорта има класически доказателства под
вида на експертизи, свидетелски показания и особено видеозаписи, които
колкото и да подкрепят обвинителната теза така биха били добра основа и за
анализ на случващото се на екрана за съвсем други изводи.
Оплакването ни е въз основа на иначе редовно, ние не сме имали
претенции, имахме възможност да се защитим достатъчно добре, уважиха ни
се всички доказателствена искания, при липсата на доказателствен дефицит аз
считам, че основното върху което трябва да обърнете внимание е оплакването
ни за изводите, които първоинстанционния съд прави. Разбира се, че моя
доверител не е излязъл на пътя с намерение това да се случи, но съм убеден,
както и той до ден днешен, че не е могъл, нямал е избор какво друго да стори.
Комбинацията е следната, редовен автомобил, в отлично техническо
състояние, с нормално зрение е, пострадалия за съжаление се е намирал на
около метър и 20 на пътното платно и спорния момент е осветен или
неосветен пътен участък и другите фактори дали са повлияли на този
резултат.
Няма спор и той чистосърдечно е обяснил още в деня на произшествието,
че въобще не го е видял, почувствал е удар след което е извършил другите
действия, включително и да уведоми органите на реда, които са там.
Разбирам, че делото е сложно, но считам, че още един път и затова е
мотива да депозираме въззивната жалба, че трябва да бъдат проверени
мотивите на първата инстанция.
Ето защо поддържам отправеното искане и алтернативното такова.
Считам, че при определяне на наказанието имаше място за по-ниско
наказание, но в крайна сметка това е вътрешното убеждение на съда.
Още един път нямаме липса на доказателствен дефицит, въпроса е какви
изводи се правят на тези факти.
ЖАЛБ.ПОДС.Г.: - Нямам какво да добавя към казаното от моя адвокат,
напълно му съм се доверил.
Съжалявам за случилото се, което е. Ще повторя неговите думи едва ли
излиза някой на пътя да стори нещо. Не го видях пострадалия, не го видях.
Нямам какво да добавя.
4
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.Г.: - Не се смятам за виновен по принцип, не се имам за
виновен, пак казвам съжалявам за случилото се, за вината, която не нося, но
какво искам - не съм виновен, да ме оправдаете.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5