РЕШЕНИЕ
№ 677
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110210465 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба № 91-01-312 от 06.07.2021г. по описа на КФН, от ЗД„Б. И.“АД
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „Д. Б.“ № *, представлявано от С.
П. и К. К., чрез пълномощника – адв.М. Г. срещу Наказателно постановление N Р-10-534 от
28.06.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, имуществен санкция в размер на 3000 за нарушение на
чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се представлява.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се
нарушението да е извършено при условията на повторност. Твърди се, че неправилно е
определена датата на извършване на нарушението. Поддържа се, че нарушението е
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Иска се за отмяна на НП, алтернативно за
преквалификация на деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, при което да се наложи минималната
санкция.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява и
не се представлява.
По делото е постъпило становище от юрисконсулт Л. с пълномощно по делото, в
1
което, последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на
жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и като такова, следва да
бъде потвърдено. Поддържа, че нарушението е извършено повторно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на ЗД„Б. И.“АД с ЕИК **** срещу Наказателно постановление № Р-10-534
от 28.06.2021г., издадено от зам.председател на КФН, е подадена в законоустановения срок
и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 05.05.2021г. в КФН постъпила по електронен път чрез АИС, жалба с вх.№ 91-02-
553# 1 от В. А. А. с оплакване за забавено произнасяне от ЗД „Б. И.” АД по претенция с №
**********/16.11.2020г. за изплащане на застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за задължителна застраховака ''ГО'' на автомобилистите, за който е
издадена полица № BG/02/120002832297.
По посочената жалба Д. С. – мл.експерт в КФН извършила проверка по документи,
постъпили от ЗД „Б. И.” АД по искане изх. № 91-02-553/12.05.2021 г.
От представените от застрахователя документи се установява, че на 16.11.2020г. в ЗД
„Б. И.” АД е заведено Заявление за щета по застраховака ''ГО'' на МПС №
BG/02/120002832297с период на покритие от 07.10.2020г. до 06.10.2021г. от В. А.,
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди
на лек автомобил „М. ***” с рег. № **** .
На 16.11.2020г. заедно със заведенпретенция , собственикът на увреденото
имущество , представил писмени доказателства, необходими за установяване на
претенцията по основание и размер.
На 17.11.2020г. и 19.11.2020г. са извършени огледи на увредения автомобил и са
съставени описи на констатираните увреждания, като била извършена още и калкулацията
на щетите.
На 07.12.2020г. жалбоподателят представил данни за банкова сметка и фактура за
репатриране на увредения автомобил.
От извършените действия, застрахователят заключил , че щетата е тотална по
смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ и с писмо от 11.12.2020г. поискал от А. да представи
доказателства за пекратяване на регистрацията на автомобила.
Такива доказателства са представени на 19.01.2021г.
След посочената дата не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за
установяване на основанието и размера на претенцията съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ.
С платежно нареждане от 17.05.2021г. „ЗД Б. И.” АД е изплатило на В. А. по
2
предоставената от него банкова сметка, сумата в размер на 4283,16 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по процесната щета.
При така установеното на 08.06.2021 г. Д. Н. съставила АУАН № Р-06-
495/08.06.2021г. срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, в
присъствието на С. С. и З. Н. и на упълномощен представител на дружеството, и връчен на
последния.
Въз основа на посочения АУАН на 28.06.2021г. било издадено Наказателно
постановление Р-10-534 от 28.06.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, имуществен санкция в
размер на 3000 за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-
наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение,
съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за
установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно доказателства , за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното
Наказателно постановление административно нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ е било
извършено.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 КЗ застрахователят трябва да определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.
Нарушението е формално по своя характер, осъществява се чрез бездействие и
съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ.
В настоящия случай всички доказателства по чл. 106 от КЗ са били представени на
жалбоподателя на 19.01.2020г., респективно до 09.02.2021г. включително, застрахователят е
следвало да се произнесе по един от законовите начини, посочени в т. 1 и т. 2 от същата
3
разпоредба, като определи и изплати обезщетение или застрахователна сума, или
мотивирано откаже плащане.
От събраните доказателства се установи , че дружеството - жалбоподател се е
произнесло по претенцията с платежно нареждане от 17.05.2021г., когато е изплатило на В.
А. по предоставената от него банкова сметка, сумата в размер на 4283,16 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета.
Бездействието на жалбоподателя в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ е фактът, от който
произтича отговорността му , съответно основание за налагането на имуществена санкция.
Съдът не споделя и довода на жалбоподателя за неправилност на правната
квалификация на нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ, респективно за несъответствие между
словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация.
Съставът на нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ е един и в закона не са регламентирани
по-тежко квалифицирани състави. Нормата на чл. 644, ал. 2 КЗ е санкционна, като същата
предвижда по-високи размери на административното наказание, когато нарушението е
повторно.
С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на дружеството за
квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан в АУАН, а е наложено
административно наказание за основния състав на нарушението, за което е съставен АУАН.
Имуществената санкция от своя страна е била съобразена с обстоятелството, че
нарушението е повторно.
Съдът намери за неоснователни, възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му
видно от заповед № з-2/08.01.2021 г. на член на КФН, изпълняващ правомощията на
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с която
е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят Д. Н. да съставят актове за
установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по
прилагането му, с изключение на административните нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл.
639 КЗ.
Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и от страна на административнонаказващия орган.Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и нарушената правна норма.
АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсата на описание на
повторността в АУАН е съществено процесуално нарушение.
4
Според чл. 42, т. 4 ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В случая, повторността не е елемент от
състава на нарушението , респективно има значение за индивидуализацията на наказанието,
която дейност е от компетентността на административнонаказващия орган.
В тази връзка , следва да се посочи , че видът и размерът на наказанието според чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН са реквизити на наказателното постановление, а не на АУАН, като
последният не е необходимо да съдържа данни за извършени предишни нарушения, нито
тяхната оценка като смекаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 644,
ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, като е наложена имуществена санкция в размер от 3000 лева.
В случая се касае именно за повторно извършено нарушение, като аргументите на
жалбоподателя в жалбата, че не е налице повторност, са неоснователни. Съобразно пар. 1, т.
51 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия
вид нарушение.
В случая от приобщените по делото доказателства се установява, че нарушението,
предмет на настоящото дело, е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП №
Р-10-12/02.01.2020г., влязло в сила на 12.12.2020г., с което ЗД „Б. И.” АД е наказано за
нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.
Съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предвид
обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на същото нарушение, даже напротив. Ангажирани са доказателства , че
жалбоподателят е многократно наказван по административен ред и все за нарушение от
същия вид.
С оглед изхода от делото , жалбоподателят , следва да заплати на АНО , сумата в
размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N Р-10-534 от 28.06.2021г., издадено
от зам.председател на КФН, с което на ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** е наложена на основание чл.
644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, имуществен санкция в размер на 3000 за нарушение на чл. 108, ал. 1
5
от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на КФН, сумата от 300 лева,
представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6