Определение по дело №589/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260142
Дата: 5 ноември 2020 г.
Съдия: Евгения Павлова Иванова
Дело: 20204300500589
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 5.11.2020 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                       ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Павлова в.ч.гр. дело 589 по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

            Подадена е частна жалба вх.№3882/8.10.20 г. от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК ********* чрез адвокат В.Г. от САК, против Разпореждане № 1484 от 24.09.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 525 по описа за 2020 година. на РС Тетевен.

Жалбоподателят обжалва разпореждането в частта, с която РС-Тетевен е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендирани разноски в размер на 260,13 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. Счита, е в тази част разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с материалния, процесуалния закон и с ТР № 6/2013 г., т.1 пред. 2. Твърди, че съдът не е възприел правилно ТР № 6/2013 г. относно приетото в него, че за доказване на плащането е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено. Изтъква, че ВКС е приел, че когато по силата на нормативен акт е задължително плащането да се извършва по банков път или е уговорено в договора за правна защита такова плащане, то само тогава следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,  удостоверяващи плащането. Твърди, че атакуваното разпореждане не е мотивирано от РС-Тетевен, тъй като не се сочи конкретно нарушение на ЗДДС. Оспорва изводите на РС за приложимостта на разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДДС, като сочи, че никъде в ЗДДС, още по-малко в разпоредбата на чл.133, ал.1 ЗДДС, има забрана за заплащане в брой между дружества, регистрирани по този закон. Моли съда да не постановява порочна практика и да задължава адвокатите да пазят кочани за срок от пет години, което е непрактично и абсурдно. Излага, че установяването на направените разноски по настоящето дело се осъществява от подписания между двете дружества договор. Твърди, че окръжният съд е длъжен да знае, че адвокатското дружество и „Теленор България“ са счетоводно изрядни“, тъй като са преминали неколкократно през данъчни ревизии и не са налице никакви нарушение, по смисъла на ЗДДС. Сочи, че неприсъждането на реално извършени разноски, за които има сключен договор не е в унисон с чл.78 от ГПК и ТР №6/6.11.2013 г. постановено по т.д.№6/12 г. на ОСГТК на ВКС т.1. Моли, да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да бъдат дадени задължителни указания на РС да издаде заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 30.09.20 г, а частната жалба е подадена на 7.10.20 г. т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Тетевен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, чрез пълномощник- Адв.дружество „Г. и Петкова”, представлявано от адвокат В.Г. срещу длъжника М.М.М. с ЕГН ********** *** за сумата 1279,54 лв, от които 291,73 лв. представляващи дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 987,81 лв. представляващи неизплатени лизингови вноски по Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359887049307 от дата 17.07.2015 г. със сключени към него Допълнително споразумение от 17.08.2018 г.; и договор за лизинг от същата дата. Към заявлението са приложени договорите. Заявителят претендира и за разноски в размер на 25,59 лева за платена държавна такса, както и 260,13 лева за адвокатско възнаграждение. Към заявлението е представено пълномощно, с което законно представляващите „Теленор България“ ЕАД са упълномощили Йоанна Валериева Илчовска в качеството й на юрисконсулт да представлява дружеството пред всички съдебни инстанции, в това число и да преупълномощава трети лица с правата по това пълномощно. От представеното пълномощно на л.12 от делото се установява, че Илчовска е преупълномощила адвокатско дружество „Г. и Петкова“ и адв.В. Петкова Г. да представляват дружеството пред всички съдилища и съдебни инстанции в страната. Представено е и пълномощно, с което Илчовска е упълномощила  лицата Валентина Димитрова и Десислава Шанкулова да сключват от името на дружеството договори за правна помощ и съдействие с адвокатско дружество „Г. и Петкова“ и адв.В. Петкова Г.. Представен е и договор за правна защита и съдействие изх.№88849/16.07.20 г. съгласно който Десислава Шанкулова в качеството си на пълномощник на дружеството е сключила този договор с адвокатско дружество „Г. и Петкова“ представлявано от В.Г. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, да завежда и води делото срещу дружеството срещу длъжника М.М.М.. Изрично са посочени правата на пълномощника, като в раздел трети „договорено възнаграждение“ е посочена сумата 260,13 лв. с включено ДДС и, че е платимо в брой. Отбелязана е и внесена сума от 260,13 лв. с включено ДДС.

ТРС е оставил без движение заявлението с разпореждане от 11.09.20 г. като е указал на пълномощника на заявителя адв.Г. да изрази становище за начина на плащане на договореното възнаграждение в размер на 260,13 лв. и при наличие на документ /фактура, преводно нареждане, касов бон да представи същия по делото/.

От адв.Г. е подадена уточнителна молба, в която тя сочи, че договореното възнаграждение е платимо в брой и сумата е заплатена в брой от клиента в деня на подписване на договора за правна защита и съдействие, като твърди, че в договора е отразено, че плащането е извършено, поради което той има характер на разписка.

С Разпореждане № 1484/24.09.20 година по ч.гр.дело № 525 по описа за 2020 година РС-Тетевен е разпоредил издаване на заповед за изпълнение в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД  срещу М.М.М. за сумата 1279,54 лв., законната лихва върху главницата от 10.09.20 г. до изплащане на вземането, както и за разноски 25,59 лв, представляващи заплатена държавна такса, като отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират разноски в размер на 260,13 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, поради недоказване на реално плащане.

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Тетевен правилно е отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че към заявлението не са приложени доказателства за реалното му плащане и при положение, че в договора е посочено, че сумата е внесена. Видно е от приложения договор, че в него не е отразено изрично, че сумата е внесена в брой, а само, че е платима в брой. Не е посочено как е внесена/в брой или по банков път/ и затова не може да представлява доказателство за платено възнаграждение. В този смисъл е и т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът е съобразил решение № 175 от 26.01.2017 г. на ВКС по н.д.№ 783/2016 г. на ІІІ н.о., в което, позовавайки се и на ТР № 6/2013 г., Върховната инстанция приема, че въпреки липсата на препращане в Закона за адвокатурата към разпоредбите на Закона за счетоводството, в посочената част ЗСч е приложим, доколкото в националното законодателство липсват разпоредби, уреждащи въпроса за документалната обосновка на извършеното плащане. В решението на ВКС е направена препратка и към решения на ЕСПЧ за нарушения по ЕКПЧОС, и е формиран извод, че: „съдът не може да пренебрегне решаването на въпроса доколко претендиран за присъждане размер на адвокатско възнаграждение като дължими разноски е надлежно обоснован и доказан”.

РС е приел, че документалната обоснованост на всяка сключена от търговските дружества сделка, следва да е съобразена с особените завишени изисквания на ЗСч и ЗДДС, които съдържат норми от публичен характер, за спазването на които съдът следи служебно. Посочил, че съгласно чл.113, ал.1 ЗДДС всяка данъчно задължено лице- доставчик е    длъжно да издаде фактура за извършената от него  доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това и че Адвокатското дружество, което е регистрирано по ЗДДС е било длъжно да издаде фактура, каквато не е представена по делото. Адвокатите, като данъчно задължени лица, които не са длъжни да издават касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч и такъв е адвокатският кочан. В случая, обаче, данъчно задълженото лице е адвокатското дружество, регистрирано по ЗДДС и се прилагат нормите на ЗСч.

Не на последно място следва да се отбележи, че по предходни казуси, които са били разглеждани от настоящата инстанция/ ч.гр.д.№321/20 г, ч.гр.д.№534/20 и др./, частният жалбоподател представя договори за правна защита и съдействие с идентично съдържание, където отново е уговорено възнаграждението /платимо, както следва: в брой и внесена сума/, но излага твърдения, че сумата е платена по банков път и съответно представя и писмени доказателства за това, но едва във въззивната инстанция, което е недопустимо. Не би могло по договори с едно и също съдържание относно начина на заплащане на адвокатското възнаграждение един път да се твърди, че сумата е внесена по банков път, а втори път да е платена в брой, като и в двата случая да не се представят доказателства за това пред първата инстанция.  

С оглед изложеното, разпореждането на Тетевенския районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане № 1484/24.09.20 година по ч.гр.дело № 525 по описа за 2020 година РС-Тетевен в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

          

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                                         

                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.