Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
/………..................г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, IХ-ти тричленен състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове:
1. М. Иванова-Даскалова
2.Станислава
Стоева
при
секретаря Светла Великова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Мария Иванова - Даскалова КНАД №2790 по описа за
2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград, Силистра, със седалище Варна към ГД "Контрол на
пазара" към Комисията за защита на потребителите против Решение №1530/17.11.2022г.
постановено по НАХД № 3284/2022г. на Районен съд - Варна, с което е отменено
Наказателно постановление № В-000647 от 02.08.2022г. издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград,
Силистра към КЗП, с което на „Н**-Р“ ЕООД-гр.Аксаково на основание чл.214, ал.1
от Закон за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., за нарушение
на чл.132, ал.1 от ЗТ и КЗП е осъдена да заплати на дружеството сумата от 350лв.
за разноски.
В
касационната жалба се твърди, че Решението на РС е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че притежаването на удостоверение за
категоризация не е част от фактическия състав на деянието. Нарушението било
формално, поради което за ангажиране на отговорността на дружеството не било необходимо
от него да са настъпили вредни последици. Оспорва се извода на РС за наличие на
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на Решението на
ВРС и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. В съдебно заседание представителя не се явява, а депозира
писмени бележки с изявлението, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена и
отменено Решението на РС. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на
насрещната страна в случай, че съдът отхвърли касационната жалба като
неоснователна, като моли те да бъдат присъдени в минимален размер.
Ответникът
„Н**-Р“ЕООД-гр.Аксаково, чрез процесуален представител депозира писмен отговор
за неоснователност на жалбата. Акцентира на обстоятелството, че е имало
поставена табела на входа на заведението, с което е постигната целта на чл.
114, т.3 от ЗТ, а в заведението на видно място бил документа за категоризация,
стъклото на който било счупено, поради което в момента на проверката то не било
на мястото си. Счита преценката и извода на РС за маловажност на нарушението за
правилна и законосъобразна. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна,
а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените разноски. В съдебно заседание явилият се
представител поддържа отговора и моли жалбата да бъде оставена без уважение,
решението на РС – да бъде оставено в сила и присъдени разноските съгласно
списъка.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и предлага да
бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на
основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В
жалбата се твърди нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните
правила, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
РС
е постановил валидно и допустимо решение.
Въззивният
съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в
производството по което е постановено Решението, нито то е постановено от
незаконен състав. Страните са редовно призовани за съдебното заседание и са имали
процесуална възможност да изразят становище по доказателствата и да направят
доказателствени искания. РС приел представените от страните писмени
доказателства, както и наличните в преписката, разпитал като свидетели
актосъставителя и свидетеля по АУАН. Правилно е отчетена липсата на
доказателствени искания от страните и като намерил делото за изяснено от
фактическа страна със събраните писмени доказателства, РС дал ход на съдебните
прения. Поради това не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при разглеждане на делото. При постановяване на решението РС не е
допуснал процесуални нарушения. В акта са изложени установяванията на въззивния
съд за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с
проведеното производство пред АНО, въз основа на преценка по отделно, но и в
съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и в съответствие с
установеното са направени правните изводи, въз основа на които оспорването е уважено
и НП е отменено с прилагане на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая като
маловажен. Решението е мотивирано. Поради това не е налице основание за
отмяната му предвидено в чл.348, ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК.
Касационният
състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от
ВРС, отчитайки забраната в чл.220 от АПК, въз основа на фактическите
установявания в Решението на въззивния съд. Въз основа на преценка по отделно и
в съвкупност на събраните по делото доказателства ВРС установил, че на 22.06.2022г.
служители на КЗП извършили проверка на стопанисвания от дружеството обект – бистро
в гр. Аксаково на ул. „К.“ №*В, където установили, че обектът функционира и в
него има клиенти, като на входа му имало поставена табела от стар образец,
сочеща категоризацията му с две звезди. РС установил, че при проверката служителите
констатирали, че в обекта липсва поставено на видно място удостоверение за
утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране
на обекта. При извършена допълнителна проверка на документи в КЗП, управителя
на дружеството представил удостоверението за категоризация. Установено е, че
така допуснато нарушение е квалифицирано като такова на чл. 132, ал. 1 от
Закона за туризма и за него бил съставен АУАН, срещу който в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН постъпило възражение. РС установил, че възражението не е уважено
и въз основа на съставения АУАН и.д. Директор на РД към ГД „КП“ при КЗП издал
обжалваното НП, с което на основание чл.214, ал.1 от ЗТ наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 1000лв.
Въз
основа на доказателствата РС направил правилния и законосъобразен извод, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Правилно отчел, че АУАН, така и НП са с изискуемото от ЗАНН съдържание,
а фактическото описание на нарушението в обстоятелствената им част е пълно и
ясно и правилно квалифицирано. РС постановил отмяна на НП поради неправилност
на преценката на издателя му, че случаят не е маловажен.
Касационният
състав изцяло споделя доводите на въззивния съд за наличие на факти и
обстоятелства, които отличават конкретното нарушение от обичайните деяния от
този вид, с оглед на което обществената му опасност е явно незначителна и за
него следва да се приложи чл.28
от ЗАНН. РС счел случая за маловажен, тъй като категорията на заведението е
била видна за всеки посетител, поради наличието на поставена на входа табела,
която отразява категоризацията на обекта като заведение с „две звезди“. Правилно
РС отчел данните по делото, че удостоверението за категоризацията на обекта е
било поставено в рамка, която при падане се счупила, поради което то
удостоверението било прибрано за съхранение в шкафа с останалите документи. Правилно
РС отчел факта, че удостоверението е било представено от управителя на
дружеството при документалната проверка и обстоятелството, че липсват данни да
има извършвани други нарушения от юридическото лице и да са били засегнати
интереса на потребителите които посещават обекта и правото им на информираност
за категорията му. Решаващият
съд отчел обстоятелството, че за дружеството нарушението било инцидентен и
изолиран случай, че е първо нарушение по чл.132, ал. 1 от Закона за туризма такова.
Правилно
въззивният съд въз основа на всички
установени за случая факти и обстоятелства е преценил случая като
характеризиращ се с обществена опасност, която е явно незначителна, поради
което макар да са били осъществили формално признаците на предвидено в закона административно
нарушение, то се явявало маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, която разпоредба наказващият орган следвало да приложи
и да не издава НП, а да предупреди извършителя, че при извършване на друго
нарушение от този вид, в едногодишен срок от влизане в сила на акта, дори то да
е маловажен случай ще му бъде наложена предвидената в закона санкция.
Правилно
РС постановил, че при тези факти и обстоятелства характеризиращи случая като
такъв с изключително ниската степен на обществена опасност, налагането на
минималната предвидена в закона санкция се явява несъразмерно тежка и не
съответства на характера и тежестта на нарушението е налагането й не е оправдано,
а предупреждаването на извърщителя е достатъчно за постигане на целите на
превенцията. Конкретното нарушение не засяга в сериозна степен обществените
отношения, които са регулирани от Закона за туризма, поради което правилно въззивният
съд приел, че случаят се явява маловажен и не следва да бъде ангажирана
отговорността на дружеството.
С
оглед изложеното правилно, законосъобразно и в съответствие с доказателствата и
установените от тях релевантни факти и обстоятелства в решението на РС-Варна е
направен извода, че поради приложимост в случая на чл.28 от ЗАНН издаденото НП
е постановено при неправилно приложение на тази законова разпоредба, което е
основание за неговата отмяна. В съответствие с правомощията си РС-Варна отменил
НП и приложил чл.28 от ЗАНН, като предупредил извършителя. Съобразно този изход
на спора и уважаването на жалбата РС осъдил въззиваемата страна да заплати на
въззивника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Фактическите
и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и
приложимите разпоредби на ЗАНН, ЗТ. Касационният състав не констатира наличие
на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на РС, поради
което то следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на
касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.3 от АПК, приложим на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, КЗП-София следва да заплати на
„Н**-Р“ ЕООД сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция, което е под минималния размер предвиден в чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение и е съобразено с фактическата и правна сложност на спора.
Водим
от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №1530/17.11.2022г. постановено по НАХД №3284/2022г. по описа на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА
Комисия за защита на потребителите – София да заплати на „Н**-Р“ ЕООД
-гр.Аксаково с ЕИК ********* сумата от 400лв./четиристотин лева/ за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.