Р Е Ш Е Н И Е № 147
гр. Сливен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА
ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно административно-наказателно
дело № 153 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от „Диамант 11” ЕООД,
представлявано от М.Т.Ж., чрез адв. Н.К. ***, подадена против Решение № 58 от 02.06.2021
г., постановено по АНД № 20212230200311/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен,
с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 20-002909 от 08.03.2021
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на „Диамант
11” ЕООД с ЕИК *********, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда
/КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като се намаля размера на
имуществената санкция на 1 500 лева.
В касационната жалба
жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е неправилно, необосновано и постановено в
противоречие на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че решението е неправилно, тъй
като с него се потвърждавало едно незаконосъобразно НП, в производството по
издаването на което били допуснати съществени процесуални нарушения. АНО е посочил, че на касатора се налага
„Имуществена санкция по чл. 415б от КТ в размер на 2000 лева“., като видно от
цитираната правна норма, такава имуществена санкция в същата не била предвидена
и не се съдържала изобщо, което ограничавало правото на защита на дружеството. Изложени
са съображения, че са налице неясноти в
обстоятелствената част на НП – посочено било, че проверката е извършена на
23.02.2021 г., в следващия абзац било посочено, че на 14.02.2021 г.
работодателят е представил в Дирекцията трудов договор от 23.02.2021 г., т.е. с
дата 9 дни след посещението. Моли обжалваното решение да бъде отменено с
произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното НП като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. ответникът по
касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, редовно и
своевременно призован, се представлява от пълномощник, който счита жалбата за
неоснователна. Излага съображения за правилността на обжалваното
първоинстанционно решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба е
подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да измени обжалваното
НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил
събраните по делото доказателства, е приел за установено, че описаното в АУАН
административно нарушение е извършено от дружеството; направил е извод, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения; счел е, че по делото липсват доказателства ,въз основа на които да
се обоснове определяне на наказание над минималния предвиден в закона размер,
поради което изменил размера на наложеното наказание до минималния предвиден в
КТ.
Обжалваното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно.
Видно от установената по
делото фактическа обстановка, на 23.02.2021 г. в 9.50 ч., е била извършена
проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” Сливен по спазване на
трудовото законодателство на „Диамант 11” ЕООД в обект на контрол – а. в г. С.,
м. „С. д.“ ***, „И. ш.“. При проверката на място е било установено, че лицето П.
С. П. предоставя работна сила, работи като м. на а., с определено работно
място, работно време и длъжност, които обстоятелства лицето е декларирало
писмено. В декларацията лицето е посочило, че работи на д. м. от 23.02.2021 г.
от 09.00 часа до 6.00 часа. На 24.02.2021 г. на контролния орган са били
представени: трудов договор № 15 от 23.02.2021 г., сключен между „Диамант 11”
ЕООД и П. С. П. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ с Изх. № 20388213003484 от 23.02.2021
г., регистрирана в ТД на НАП в 13:17:06 ч., в която е посочено заверено
уведомление за сключен договор с лицето П. С. П. Въз основа на представените
документи, от проверяващите е констатирано, че „Диамант 11” ЕООД в качеството
си на работодател е допуснал до работа лицето П. С. П. преди да му предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. За констатираното, на дружеството
е съставен на 24.02.2021 г. АУАН, връчен на същата дата. Въз основа на
съставения акт, на 08.03.2021 г. е издадено процесното НП, в което наказващият
орган е приел за установено, че е извършено от дружеството посоченото в акта
нарушение.
С оглед установените по
делото факти, Районният съд при правилно приложение на материалния закон
обосновано е приел, че жалбоподателят е извършил административното нарушение,
за което законосъобразно е ангажирана имуществената му отговорност. При
извършената проверка е констатирано, че лицето П. С. П. е престирал труд като
работник на дружеството, поради което за работодателя е било налице задължение
след като сключи с наетия работник писмен трудов договор, да изпрати
уведомление за същия до съответната ТД на НАП /арг. от чл. 62, ал. 3 от КТ/ и
да предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
ТД на НАП /арг. от чл. 63, ал. 1 КТ/. От доказателствата по делото е
установено, че касационният жалбоподател е допуснал до работа лицето П. С. П.,
без да изпълни задължението си да му предостави преди това копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Приложената към
преписката справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ е
с Изх. № 20388213003484 от 23.02.2021 г.
в 13:17:06 ч. – след приключване на проверката, извършена от служителите на
Дирекция “Инспекция по труда” Сливен. С оглед на изложеното, законосъобразно е
прието, както от Районния съд, така и от наказващия орган, че жалбоподателят е
нарушил забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. За нарушение на тази забрана, в КТ е
предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3, която в
разглеждания случай правилно РС Сливен е приел, че размера на наказанието
следва да бъде намален на минимално предвидения в закона, поради
обстоятелството, че случаят не се отличава с по-висока степен на обществена опасност
от обикновените случаи, при които е констатирано такова нарушение.
Неоснователно е и
твърдението на жалбоподателя, че не са обсъдени наведените възражения за
допуснати процесуални нарушения в хода на издаване на процесното НП. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че в НП е посочено, че наказанието се налага
на основание чл. 413, ал. 3 от КТ, а посочването на чл. 415б от КТ указва
случаите на забава при плащане на наложената санкция, което не е довело до ограничаване на
процесуалните права на касационния жалбоподател. Споделят се и съображенията за
допусната очевидна техническа грешка в изписване на датата 14.02.2021 г. вместо
24.02.2021 г., тъй като изрично в НП е посочено, че нарушението е извършено на
23.02.2021 г. на обекта, а констатирано на 24.02.2021 г. в Дирекция „ИТ“ гр.
Сливен.
По изложените
съображения, Районният съд правилно е изменил процесното НП, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1
от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 02.06.2021 г., постановено по
АНД № 20212230200311 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: