№ 5860
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20231100106738 по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на ищеца Р. С.
[1] Р. С. заявява в искова молба от 09.06.2023 г., че на 13.02.2023 г.
около 17:30 часа е вървял от трамвайна спирка „ж. к. Бъкстон“ към спирката
на автобус Т5 в посока към ж. к. „Павлово“. Той е пресякъл на отсрещната
страна на спирката на трамвай № 5, която е в посока към Съдебната палата, за
да продължи към бул. „Братя Бъкстон“. Малко след навеса на спирката на
трамвая Р. С. е стъпил върху капак на шахта, намираща се на самия тротоар.
Капакът се е счупил, Р. С. е загубил равновесие и е паднал.
[2] От падането Р. С. е получил:
- навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб;
1
- разкъсно-контузна рана по лигавицата на устната кухина на горната
устна;
- разклащане на двата първи горни зъба;
- охлузвания на носа, горната устна, лявата подбедрица и дясното
коляно;
- мозъчно сътресение. От уврежданията Р. С. е претърпял болки,
страдания и неудобства.
[3] Столична община (Общината) е отговаряла за поддържането на
тротоара. Тя не е заплатила на Р. С. обезщетение за неимуществени вреди.
Затова той моли съда да осъди Общината да му заплати 26 000,00 лева
обезщетение, като част от дължащото се обезщетение от 40 000,00 лева, плюс
законната лихва от 13.02.2023 г. до окончателното изплащане (исковата молба,
л. 2-4).
2. По писмения на ответника
[4] Общината е оспорила иска. Тя е заявила, че:
1. Р. С. не е паднал вследствие на счупване на капак на шахта в близост
до спирка „ж. к. „Бъкстон“ на трамвай 5 в посока Съдебната палата;
2. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Общината моли съда да
отхвърли иска (писмения отговор, л. 29-32).
3. По обратната искова молба на Столична община
[5] Общината заявява в искова молба от 08.02.2024 г., че „ВДХ“ АД
(ВДХ) е извършил ремонт на тротоара в участъка, където Р. С. е заявил, че е
паднал. ВДХ е имал задължението да подмени шахтите в този участък, като
използва материали, които отговарят на българското и европейското
законодателство и действащите стандарти.
2
[6] Общината твърди, че ремонтът не е бил качествен и ВДХ е
допуснал недостатъци, които не е могло да бъдат открити при приемане на
изпълнението. Според Общината ВДХ е вложил некачествени материали,
което е довело до инцидента с Р. С.. Затова Общината иска, ако бъде осъдена
да заплати обезщетение на Р. С., съдът да осъди ВДХ да заплати на Общината
същата сума заедно с лихвите (обратната искова молба, л. 33-35).
4. По писмения на ответника по обратния иск ВДХ
[7] ВДХ твърди, че е изпълнил задълженията си по договора с
Общината и тя е приела извършените ремонтни дейности без възражение.
Освен това:
1. Общината не е уведомявала ВДХ за недостатъци и затова той не ги е
отстранил;
2. ВДХ носи имуществена отговорност по договора с Общината, което
не включва обезщетяване на неимуществени вреди. Затова ВДХ моли съда да
отхвърли обратния иск предявен срещу него (писмения отговор, л. 94).
II. ПО ПРОЦЕДУРАТА
[8] С писмения си отговор Общината е възразила, че Р. С. е допринесъл
за настъпването на уврежданията си. Съдът не разглежда това възражение.
[9] Съдът не разглежда възражението, защото с пар. 13 от
определението от 15.03.2024 г. съдът е указал на Общината да уточни как Р. С.
е допринесъл за уврежданията си, като направи това с писмена молба в
едноседмичен срок от съобщението. Съдът е предупредил Общината, че, ако
не изпълни указанието, съдът няма да разгледа възражението (пар. 13, стр. 5
от определението, л. 72-75). На 08.05.2024 г. Съдът е връчил на Общината
препис от определението си от 15.03.2024 г. (л. 29). На 10.05.2024 г. Общината
е подала молба, но с нея не е изпълнила указанието на съда (молбата, л. 80). Тя
не го е направила и до 15.05.2024 г., когато е изтекъл срокът за изпълнение на
3
указанието. Затова съдът не разглежда това възражение.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
1. Обстоятелства, които съдът установява
[10] На 18.01.2021 г. Общината е възложила на ВДХ да извърши
реконструкция на трамваен релсов път по бул. "Цар Борис III“, от трамвайно
ухо "Княжево" до трамвайно ухо "Съдебна палата“ (договора, л. 37-52). ВДХ
се е задължил да влага качествени материали, отговарящи на изискванията на
Наредба № РД-02-20-1 от 05.02.2015 г. за условията и реда за влагане на
строителни продукти в строежите на Република България (чл. 16, ал. 2, т. 3 от
договора, л. 43; техническите спецификации, л. 57-гръб). Страните са
уговорили, че гаранционните срокове са минималните законови, но не по-
малко от 5 години (чл. 23 от договора, л. 46). Не се спори, че този път е бил
общински.
[11] ВДХ е извършил ремонта на релсовия път, който е бил въведен в
експлоатация на 05.12.2022 г. (разрешението за ползване, л. 70). При този
ремонт ВДХ е сменил и капаците на кабелните шахти (определението, л. 115-
гръб). Една от тези шахти с три капака се е намирала на спирка „Бъкстон“ на
трамвайното трасе (ситуацията, л. 66; снимката, л. 13). За капака на тази и на
другите шахти ВДХ е представил декларация от производителя, че шахтата е
издържала на сила на разрушаване от 125 kN, т. е. повече от 12,5 тона[1]
(декларацията, л. 65).
[12] На 13.02.2023 г. Р. С. се е прибирал вкъщи заедно с жена си. Те са
пътували с трамвая по трасето на бул. „Цар Борис III” и са слезли на спирката
при бул. „Бъкстон“, за да се качат на заместващия транспорт. Когато Р. С. е
преминал на другия тротоар на спирката, той е стъпил върху средния капак на
кабелната шахта. Този капак се е счупил и Р. С. е паднал по очи (показанията
4
на свидетелката Н. С.а, л. 117-118 и снимката, л. 13).
[13] От това падане Р. С. е получил:
- разкъсноконтузна рана по вътрешната повърхност на горната устна;
- контузия на носа;
- контузия на двете гривнени стави;
- разклатени зъби;
- навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб. От падането Р. С. не е получил сътресение на мозъка
(заключенията на вещите лица д-р К. С., л. 108-113 и д-р П. П., л. 131-132)
[14]. Раната на горната устна на Р. С. е била хирургично обработена и
зашита. Лекарите са посъветвали Р. С. да постави мека шийна яка, но няма
данни той да е ползвал такава. Затова съдът приема, че той не е носил шийна
яка. По време на лечението, за около 20-25 дни, Р. С. е търпял болки и
страдания, като първите две седмици болките са били с по-голям интензитет
(заключението на вещото лице д-р К. С., л. 113).
[15] Храненето на Р. С. е било затруднено поради разклатените зъби.
Той е имал затруднения при работата си и се е нуждаел от чужда помощ в
някои от ежедневните му дейности. Р. С. е бил замаян известно време след
инцидента, в резултат на увреждането на шийните прешлени. Той е бил
притеснен да ходи по улицата (показанията на свидетелката Н. С.а л. 117-118;
показанията на вещото лице д-р К. С., л. 117).
[16] Предмет на решение на САС 875-2022-1-ви с-в по гр. д. 1 364/2022
г. е било обезщетяването на неимуществени вреди от увреждания, близки до
тези на Р. С. - контузия на корема, контузия на тялото и навяхване на шията,
охлузвания в областта на шията вляво, хълбочното бодило вдясно и ляв долен
крайник, кръвонасядания на тялото (показанията на вещото лице д-р С., л.
118). Пострадалата е била 17 годишната пострадала и тя два месеца е била с
яка, включително и на училище; имала е уплах, нарушения на съня, и чест
5
плач.
[17] Увреждането на Р. С. е малко по-тежко от това, предмет на
обезщетяване по решение на САС 167-2024-7-ми с-в по гр. д. 2829/2023 г.
(показанията на вещото лице д-р С., л. 118). Уврежданията по решението на
САС са били: травма на гръдния кош (неуточнена); дисторзио коли/навяхване
на шията..
[18] Ищецът е заплатил 1 040,00 лева държавна такса (л. 23) и 750,00
лева на вещи лица (л. 90 и л. 124). Той е бил представляван безплатно от
адвокат (л. 137-138). Общината е заплатила 1 040,00 лева държавна такса за
предявения от нея иск (л. 81). Тя е била представлявана от юрисконсулт. ВДХ
не е направил разноски за делото
2. Спорни обстоятелства
[19] Спорно по делото е било дали Р. С. е получил от падането
сътресение на мозъка. Съдът приема, че Р. С. не е получил сътресение на
мозъка от падането, защото: първо такова е било диагностицирано повече от
месец след падането, докогато е следвало да са отзвучали последиците от
евентуалното сътресение на мозъка.
[20] Второ, дори след повече от месец Р. С. да е имал замайване,
главоболие и липса на концентрация от падането, амбулаторният лист от
20.03.2023 г. (л. 12), установяващ това, се ползва с доказателствена сила,
обвързваща съда само относно установените от лекаря обективни данни за
състоянието на Р. С.. Той не се ползва с такава сила относно заключението на
лекаря относно поставената диагноза, защото това не е обективен факт,
възприет от лекаря при прегледа, а заключение на лекаря. Трето, увреждането
на шията е могло да предизвика замайването, главоболието и липсата на
концентрация, които Р. С. е имал.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
6
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[21] Р. С. е предявил иск по чл. 49 от ЗЗД срещу Общината. Общината е
предявила обратен иск срещу „ВДХ“ АД по чл. 54 ЗЗД, вр. с чл. 261, ал. 2 ЗЗД.
1. По иска по чл. 49 от ЗЗД
[22] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря
за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се
изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо за изпълнителя на работата.
[23] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1.
ответникът да е възложил работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно
действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на
ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
[24] Общинските пътища са собственост на общината (чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата). Част от тях са и тротоарите (чл. 31 от ЗП, връзка с § 1, т.
2 от ДР на ЗП, както и § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП). Поддръжката на тротоарите на
общинските пътища е задължение на общините (чл. 31 от ЗП, връзка с чл. 48,
т. 2, б. "б" от ППЗП). Поддръжката е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година (§
1, т. 14 от ДР на ЗП).
[25] Съдът установи, че процесният тротоар е бил към общински път, а
Общината е била длъжна да осигурява чрез свои служители или чрез трети
лица поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на
предназначението за безопасно ползване от пешеходците. Неизпълнението
на това задължение е противоправно бездействие от страна на служители на
7
Общината, за което тя отговаря.
[26] Съдът установи, че на тротоара на трамвайна спирка „Бъкстон“ е
имало шахта за кабели с три капака, Р. С. е стъпил върху средния капак, който
се е счупил и Р. С. е паднал. Следователно Общината не е изпълнила
задължението си да поддържа тротоара в състояние, годно за безопасно
придвижване.
[27] Съдът установи, че от падането Р. С. е получил увреждания, които
са му причинили болки и страдания, а Общината не му е заплатила
обезщетение за тях. Налице са всички предпоставки за уважаването на иска.
Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за
неимуществени вреди.
[28] Моментът на определянето на обезщетението е датата на
увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в
икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009
[2]
г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за
неимуществени вреди към 13.02.2023 г.
[29] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[30] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия към момента на увреждането.
8
[31] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не
само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на
[3]
увреждането). Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери,
голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените
обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на
съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.
Затова съдът отчита и този фактор.
[32] Съдът установи, че към 13.02.2023 г. Р. С. е бил на 58 години.
Вследствие на инцидента той е получил: разкъсноконтузна рана по
вътрешната повърхност на горната устна; контузия на носа; контузия на двете
гривнени стави; разклатени зъби; навяхване и разтягане на свързващия апарат
на шийния отдел на гръбначния стълб.
[33] Около 20-25 дни след инцидента Р. С. е търпял болки и страдания,
като първите две седмици болките са били по-силни. Храненето му е било
затруднено и той се е нуждаел от чужда помощ в някои от ежедневните си
дейности.
[34] Икономическата обстановка в страната се е подобрявала от
11.08.2019 г. и 06.04.2021 г. до 13.02.2023 г. Така например минималната
работна заплата е била:
- 560,00 лева към 11.08.2019 г.[4];
- 650,00 лева към 06.04.2021 г.[5];
- 780,00 лева към 13.02.2023 г.[6] . Увеличението е 39,29% от 11.08.2019
г. до 13.02.2023 г. (780,00-560,00/560,00) и 20,00% от 06.04.2021 г. до
13.02.2023 г.(780,00-650,00/650,00).
[35] САС е определил 9 000,00 лева обезщетение за неимуществените
вреди от сходни увреждания от 11.08.2019 г. в решение 875-2022-1-ви с-в по
гр. д. 1 364/2022 г., но 17-годишната пострадалата е изпитала малко по-големи
9
болки и страдания. САС е определил 7 000,00 лева обезщетение за
неимуществените вреди от сходни увреждания от 06.04.2021 г. в решение 167-
2024 -7-ми с-в по гр. д. 2829/2023 г.
[36] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и
факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Така
съдът приема, че 8 000,00 лева е справедливо обезщетение за
неимуществените вреди на Р. С.. Ето защо съдът осъжда Общината да заплати
на Р. С. 8 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля
иска за разликата над 8 000,00 лева до предявения размер от 26 000,00 лева.
2. По иска по чл. 54 от ЗЗД на Общината срещу ВДХ
[37] Съгласно чл. 54 от ЗЗД, лицето, което отговаря за вреди, причинени
виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.
Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение (чл. 261, ал. 1 от
ЗЗД). Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за
доброто качество (чл. 261, ал. 2 от ЗЗД)
[38] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. Общината да е възложила на ВДХ извършването на работа, която
ВДХ да не е извършил качествено;
2. от тази некачествена работа трето лице да е било увредено;
3. Общината да е осъдена да заплати на това трето лице обезщетение за
претърпените вреди;
4. ВДХ да не е изплатил обезщетение на Общината.
[39] В случая съдът установи, че Общината е била възложила на ВДХ
да ремонтира процесния тротоар на общински път, включително и като
ремонтира процесната шахта. Съдът установи, че ВДХ не е извършил
качествено ремонта, защото е поставил капак на шахта, който се е счупил само
10
от стъпването върху него. Този недостатък на капака е бил скрит, защото до
счупването му от стъпването на Р. С., капакът е бил здрав. След като
недостатъкът е бил скрит, Общината не е могла да го установи при
обикновения преглед на работата при нейното приемане. От счупването на
капака е бил увреден Р. С., а съдът осъжда Общината да заплати на Р. С.
8 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от уврежданията му. ВДХ
не е заплатил такова обезщетение на Общината.
[40] Налице са предпоставките за уважаването на обратния иск. Ето
защо съдът осъжда ВДХ да заплати на Общината 8 000,00 лева обезщетение.
3. По разноските
[41] Р. С. търси разноски. Той е направил такива за 1 790,00 лева и е
бил представляван безплатно от адвокат.
[42] Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от иска. Съдът уважава иска за 8 000,00 лева при
предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда Общината да заплати
на Р. С. 550,00 лева разноски (8 000,00/26 000,00х1 790,00). Съдът осъжда
Общината да заплати на адвокат П. 840,00 лева адвокатско възнаграждение
(26 000,00-25 000х0,08+2 650,00х8 000,00/26 000,00).
[43] Общината също търси разноски. Тя не е направила такива по този
иск, но е била представлявана от юрисконсулт. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Затова съдът осъжда ищеца да заплати на Общината 207,70 лева
юрисконсултско възнаграждение (300,00х18 000,00/26 000,00).
[44] Съдът уважава частично и обратния иск на Общината. Той е
предявен за 26 000,00 лева, а съдът го уважава за 8 000,00 лева. По този иск
Общината е заплатила 1 040,00 лева държавна такса. Затова на основание чл.
11
78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда ВДХ да заплати на Общината 412,31 лева
разноски на Общината (320,00 лева за държавната такса (1
040,008х8 000,00/26 000) и 92,31 лева за юрисконсулт (300,00х8 000,00/26
000,00)).
[45] ВДХ не търси разноски. Затова съдът не му присъжда такива. Ето
защо съдът
[1].
[2] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато поради
противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за
неимуществени вреди.
[3] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се
съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[4] ПМС № 320/20.12.2018 г.
[5] ПМС № 331/26.11.2020 г.
[6] ПМС № 497/29.12.2022 г.
РЕШИ:
[46] ОСЪЖДА Столична община да заплати следните суми:
1. на Р. П. С.:
- 8 000,00 лева на основание чл. 49, връзка с чл. 45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди от увреждания от падане на 13.02.2023 г. от счупен
капак на шахта на трамвайна спирка „ж. к. Бъкстон“, плюс законната лихва от
13.02.2023 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за
26 000,00 лева от 40 000,00 лева;
- 550,77 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
2. на адвокат Й. В. П. - 840,00 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
[47] ОСЪЖДА на основание чл. 54 от ЗЗД, връзка с чл. 261, ал. 2 от
ЗЗД „ВДХ“ АД да заплати на Столична община 8 000,00 лева обезщетение
плюс законната лихва от 13.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
12
Съдът ще издаде изпълнителен лист в полза на Столична община само след
като тя представи доказателство, че е заплатила сумата, дължима на Р. П. С..
[48] ОТХВЪРЛЯ следните искове:
1. иска на Р. П. С. срещу Столична община по чл. 49, във връзка с чл. 45
от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от увреждане от падане на
13.02.2023 г. от счупен капак на кабелна шахта на трамвайната спирка „ж. к.
Бъкстон“ за разликата над 8 000,00 лева до предявения размер от 26 000,00
лева;
2. иска на Столична община срещу „ВДХ“ АД по чл. 54 от ЗЗД за
разликата над 8 000,00 лева до предявения размер от 26 000,00 лева.
[49] ОСЪЖДА Р. П. С. да заплати на Столична община 207,70 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[50] ОСЪЖДА „ВДХ“ АД да заплати на Столична община 412,31 лева
разноски по обратния иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[51] Р. П. С. е с адрес в гр. София, ул. ******* и със съдебен адрес -
адвокат Й. П., гр. София, ул. *******. Столична община е с адрес в гр. София,
ул. *******. „ВДХ“ АД е със седалище и адрес на управление в гр. София
1000, ул. „*******
[52] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[53] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба
тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна
такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
[54] Решението е постановено при участието на „ВДХ“ АД, като трето
13
лице-помагач на Столична община.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14