Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……....2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав, в публично заседание на деветнадесет и седми юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
при участието на секретаря Галина Иванова,
разгледа докладваното от съдия Манолова ВНЧХД № 1750 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 22.01.2019г. по НЧХД №
14412/2017г. Софийски районен съд, НО, 3-ти състав е признал подсъдимата В. А. С.
за виновна в това, че на 31.05.2017г. в около 14:30ч. в офис на туристическа
агенция „В. ***, чрез избутване и нанасяне на удари с ръце, причинила на И.А.Д.
следните увреждания: контузия в лявата теменна област на главата, две
кръвонасядания по външно страничната повърхност на лявата мишница в средната
ѝ трета и кръвонасядане по задната повърхност на дясната мишница в
средната й трета, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдание без разстройство на здравето, поради което на основание чл.130, ал.2,
вр. чл.57, ал.1 от НК я осъдил на пробация при следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ
адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично, за срок от шест месеца;
- Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
С така постановената присъда подсъдимата С.
е била призната за виновна и в това, че на 31.05.2017г. в около 14:30ч. в офис
на туристическа агенция „В. ***, казала нещо унизително за честта и
достойнството на И.А.Д. в нейно присъствие, като я нарекла „****“ и че ще
измете с нея бул. „Ал.Стамболийски“, поради което на основание чл.146, ал.1,
вр. чл.54 от НК и е осъдена на „глоба“ в размер на 1000 лева.
С
присъдата подсъдимата С. е била призната за невиновна да е казала нещо
унизително за честта и достойнството на И.А.Д. в нейно присъствие, като я
нарекла: „уличница“, „мошеник“ и „измамник“, поради което и е оправдана в тази
част от повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.146,
ал.1 от НК.
С присъдата на основание чл.23, ал.1 от НК
на подсъдимата е наложено едно общо наказание, а именно пробация при следните
пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ
адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично, за срок от шест месеца;
- Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца, като на основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо наказание е присъединено и наложеното на подсъдимата
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
С присъдата съдът се е произнесъл по
приобщените по делото веществени доказателства, както и по направените по
делото разноски.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от страна на подсъдимата С., чрез
упълномощения и защитник – адв. П., в които се твърди, че присъдата, в
осъдителната ѝ част е неправилна и незаконосъобразна. Застъпва се становище,
че е допуснато превратно тълкуване на оформящите се две групи гласни
доказателствени средства. Оспорва се извода на съда да кредитира показанията на
св. С.Д., като се посочва, че изложеното от него е в явно противоречие с останалите
събрани по делото гласни доказателствени средства. В тази връзка се сочи още,
че според приетата по делото експертиза се установява, че няма видимост от
тротоара пред магазина към вътрешността му поради наличието на рекламни материали,
залепени на входната врата, както и че няма възможност да се чуе в какво се е
изразявал разговорът между двете жени вътре в помещението, с оглед затворената
врата и силния шум от булеварда. Акцентира се между противоречия в показанията
на свидетелите Р.Д.(съпруг на подсъдимата) и св. С.Д. относно осъществената от
страна на подсъдимата физическа агресия спрямо частната тъжителка Д.. Не се
споделя и извода на съда, да се възприемат за недостоверни показанията на св. Й.,
които според защитата звучат съвсем логично и достоверно по отношение на
случващото се вътре в помещението. Посочва се също така, че приложеното по
делото СМУ с № V-160/217г. изобщо не е описано като нараняване – контузия в лявата теменна
област на главата, нито пък каквито и да е било други наранявания по лицето на
тъжителката, в каквато посока са показанията на свидетелите С.Д. и Р.Д..
Застъпва се тезата, че по делото не са събрани безспорни гласни и писмени
доказателства, доказващи от обективна и субективна страна, че подсъдимата е
извършила престъпленията за които е обвинена, с оглед на което се твърди, че присъдата
почива на предположения, което обстоятелство се явява самостоятелно основание,
налагащо нейната отмяна. В заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена като на нейно място бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде
изцяло оправдана по повдигнатите ѝ обвинения.
Пред въззивния съд подсъдимата В.С. –
редовно призована, не се явява, като за нея се явява защитникът ѝ – адв. П..
Пред съда не се явява и частната тъжителка
И.Д. – редовно призована, като за нея се явява процесуалния ѝ
представител – адв. Б..
В хода на съдебните прения пред съда защитникът
на подсъдимата С. – адв. П. моли въззивната жалба да бъде уважена. Изразява
становище, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при неизяснена
фактическа обстановка, подробни съображения за което са изложени в допълнението
към въззивната жалба. Моли се доводите в жалбата и допълнението към нея да се
вземат предвид, в резултат на което присъдата на първоинстанционния съд да бъде
отменена, а на нейно място бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде изяло
оправдана по повдигнатите ѝ обвинения.
Повереникът на частната тъжителка Д. –
адв. Б. моли присъда на първоинстанционния съда да бъде оставена в сила, като
се изразява становище, че в мотивите към нея е бил направен обстоен анализ на
събраните доказателства, в резултат на който се е стигнало до правилно
преценяване на доказателствената им тежест.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК повери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна или изменени поради следните съображения:
По делото са събрани в необходимия обем
и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно
решаване, като въз основа на събраните и проверени по реда на НПК
доказателствени източници са направени правилни фактически изводи. Настоящият
съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на
фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е
правилно установена, на база на вярна и точна преценка на събрания
доказателствен материал.
С
оглед горното и след извършен собствен анализ на доказателствата, настоящият
съдебен състав прие за установена фактическа обстановка, която не се различава
съществено от възприетата от решаващия съд, а именно:
Към инкриминираната дата подсъдимата С. притежавала
туристическа агенция „В. 7“, офисът на която се намирал в гр. София, на бул. „********.
Към процесната дата съпругът на
подсъдимата – св. С., не работил в агенцията на жена си, а имал собствена
фирма, регистрирана в Гърция, като осъществявал посреднически дейност при
сключване на договори за покупко-продажба на недвижими имоти в Гърция между негови
гръцки партньори и българи, които искат за закупят имоти в Гърция. За удобство
обаче свидетелят С., предоставял както собствения си мобилен телефон за връзка,
така и телефона и координатите на офиса на подсъдимата, която била запозната с
условията на конкретните оферти, но не участвала в договарянето и сключването
на посредническите договори, който най-често се подписвали след оглед на имота
на място в Гърция.
Частната тъжителка Д. и нейният съпруг –
св. Р.Д., взели решение да закупят апартамент на брега на морето в Гърция.
Свързали се със св. С. и си уговорили среща в Гърция, за да огледат
апартамента, за който той посредничил. При уговорките за срещата, на няколко
пъти разговаряли и с неговата съпруга подсъдимата С., която именно ги завела в
Гърция, за да бъде проведен първия оглед на харесания от тях обект. По време огледа
присъствали съпругът на подсъдимата – св. С., както и гръцки гражданин, представил
се за собственик на имота. Частната тъжителка Д. и св. Р.Д.харесали апартамента
и провели втора среща на 25.03.2017г., на която заплатили на представилото се
пред тях за собственик на имота лице – сума в размер на 500 евро, като сключили
и предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот. В последния
било отбелязано предаването на процесната сума от страна на купувача (под
формата на капаро), като били уговорени и начините на плащане и изповядване на
сделката. Процесният договор освен от страните, в качеството им на купувач и
продавач, бил подписан и от св. С., в качеството му на посредник.
Впоследствие частната тъжителка Д. и
съпруга ѝ се свързали с тяхна позната, която практикувала като адвокат в
Гърция, за да направи последната собствена проверка по повод собствеността на
харесаното от тях жилището. Адвокат Д. излязла със становище, по повод
процесния недвижим имот имало някакви неуредени въпроси, които можело в бъдеще
да създадат проблеми при покупко-продажбата му. В резултат на така
предоставената им информация семейство Д. решили да развалят договора за имота
в Гърция по вина на продавача, като уведомили за това решение и св. С.. Той от
своя страна ги уверил, че няма проблеми с апартамента, че сделката ще мине
гладко, че всички документи по собствеността са изрядни, но двамата били
категорични, че искат да развалят сделката и да им бъде върнато капарото. До 30.05.2017г.
капарото, така и не им било върнато, като св. С. им обяснил, че не той е взел
парите, а гръцкия продавач на имота, като по тази причина не можел той да им ги
върне.
Независимо от даденото им обяснение Д.
настоявали капарото да им бъде върнато, доколкото се чувствали измамени, с
оглед на което на 30.05.2017г. св. Р.Д.решил да отиде до офиса на подсъдимата в
гр.София, бул. „********, единственият адрес, който имал като контакт за
свидетеля С., за да си поиска парите. Подсъдимата била на работното си място в
туристическата агенция, но отказала да се занимава с този въпрос, тъй като не
била страна по договора, не знаела за техните уговорки и нямала нищо общо със
сделка, с която се занимавал само нейният съпруг, като позвънила и в полицията.
Свидетелят Д. си тръгнал, като ѝ казал, че ще дойде отново на следващия
ден, за да си получи парите. Подсъдимата се обадила на съпруга си, който по това
време все още бил в Гърция, като последният ѝ обещал на 31.05.2017г. да
се върне в България, за да се разбере със семейство Д..
На 31.05.2017г. след обяд, свидетелите Р.Д.и
брат му – С.Д. отишли отново до офиса на подсъдимата, Р.Д.да си поиска парите.
Двамата говорили твърде високо, настоятелно, а подс. С. за пореден път ги
уведомила, че няма нищо общо е тази сделка, че съпругът ѝ вече е в
България и трябва да се разберат с него. Те продължили да настояват и това било
възприето от подсъдимата като заплаха, с оглед на което последната отново
подала сигнал на тел. 112.
След появата на органите на реда свидетелитеР.и
С.Д.и застанали пред офиса на подсъдимата. В това време частната тъжителка Д.,
като разбрала какво се случило, а именно, че подсъдимата отново не е върнала
предаденото капаро, решила да отиде на място в офиса ѝ и да говори лично с
подсъдимата С..
В около 14:30 часа на 31.05.2017г. Д.
влязла при подсъдимата, която се намирала в офиса си в гр.София, бул. „********.
С. била седнала зад бюрото си и разговаряла със св. Й.. Последната била нейна
приятелка и минала да я види и да си поговорят. Й. решила, че разговорът е
служебен, а офисът бил малък и тесен и затова излязла навън да изчака, като
ѝ се сторило, че Д. била напрегната и говорила някак агресивно. След като
напуснала помещението, Й. затворила вратата, която била стъклена и се отправила
към намиращо се в непосредствена близост магазинче, за да си закупи кафе. Преди
да се нареди на опашката, за да си поръча кафе, свидетелката била привлечена от
разговор, воден на висок тон от офиса на подсъдимата, с оглед на което
последната се приближила до вратата на помещението, която въпреки, че била
облепена с рекламни плакати имала малки процепи (главно около дръжката) през
които свидетелката можела да наблюдава случващите се събития вътре в помещението.
С оглед караницата между двете лица, св. Й. въпреки шума, идващ от булеварда
успяла да чуе, че лицата водели спор за някакви пари – капаро за имот в Гърция.
Вниманието ѝ било привлечено от думите на Д., която била права пред
бюрото на С., а тя седяла седнала зад него. Частната тъжителка нарекла подсъдимата
С. „рускиня”, заканвайки ѝ се да я изгони от България.
През това време свидетелите Р.Д. и С.Д. също
били, в близост до стъклената врата на офиса на подсъдимата, като наблюдавали
случващите се вътре събития. Доколкото разговорът между подсъдимата и частната
тъжителка се водел на висок тон, последните чули, че подсъдимата отказва да
върне капарото, както и че нарекла Д.: „боклук”, „****”, като изрекла и
изразите „разкарай се от тук”, „ще измета булеварда е теб”. След като
тъжителката Д. отказала да напусне офиса, настоявайки да ѝ бъде върнато
процесното капаро, подсъдимата С. се изправила, преминала покрай бюрото си и
застанала пред Д., а с ръце започнала да я избутва и удря по гърдите, ръцете и
лицето, от което Д. загубила равновесие и се свлякла на земята, като ударила
главата си назад в намиращата се наблизо витрина. Очилата ѝ паднали на
земята, изтървала вещите си. В този момент св. С.Д. влязъл в помещението (съпругът
на тъжителката – св. Р.Д.решил, че не е уместно да влиза във физически контакт
с подсъдимата), помогнал на Д. да се изправи и излезли навън.
В този момент пристигнал и св. С.. Той
разбрал какво е станало и влязъл в офиса, за да види как е съпругата му, защото
тя имала болно сърце и силните вълнения ѝ били противопоказни. Й., като
го видяла, че влиза и тя влязла в офиса, като му разказала му за кавгата между
жените.
Междувременно в резултат на подаден
повторен сигнал на 112 от страна на подсъдимата отново пристигнали служители от
03 РУ-СДВР, които установили лицата на място и съставили предупредителни
протоколи.
След като частната тъжителка Д. се
прибрала вкъщи със съпруга си, тя се почувствала зле, с оглед осъществената над
нея физическа агресия от страна на подсъдимата, в резултат на което посетила
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогово” ЕАД. След като ѝ бил извършен преглед, ѝ
било издадено медицинско направление от същата дата с диагноза: повърхностна травма
в окосмената част на главата. Вечерта, след като влязла в банята установила, че
има синини и зачервявания и по тялото.
На 01.06.2017г. Д. посетила и Катедрата
по съдебна медицина и след като бил извършен преглед, ѝ било издадено
съдебно медицинско удостоверение №V-160/2017г. от доц. д-р А., според което
били установени следните травматични увреждания: по външно страничната
повърхност на лявата мишница, в средната й трета 2 мораво синкави
кръвонасядания с размери 0.7/0.3 см. и 2/1 см. и по задната повърхност на дясната
мишница, в средната й трета 1 мораво синкаво кръвонасядане, с кръгла форма и
диаметър 1.5 см. В процесното удостоверение било отразено още, че
констатираните от прегледа увреждания се дължат на притискане с или върху
твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, каквито биха могли
да бъдат човешките пръсти и биха могли да се получат по начин и време, както се
съобщава – на 31.05.2017г. при побой от друга жена, като са причинили на лицето
болка.
Според заключението по СМЕ на вещото
лице д-рН., при инцидента на 31.05.2017г. пострадалата И.А.Д. е получила
следните травматични увреждания: контузия в лявата теменна област на главата,
две кръвонасядания по външно страничната повърхност на лявата мишница в
средната й трета и кръвонасядане по задната повърхност на дясната мишница в
средната ѝ трета, които са причинили на освидетелстваното лице болка и
страдание. В заключението се сочело още, че травмата на главата е от действието
на твърд тъп предмет или удар върху такъв предмет и може да бъде получен при
нанасяне на удар с части от човешко тяло - свита в юмрук ръка, както и при удар
на главата в предмет, каквито данни има от показанията на свидетелите, като е
причинило на пострадалата болка и страдание. Според вещото лице, с оглед характерната
морфологията на травмите на ръцете и тяхната локализация, се показва притискащо
действие на твърди тъпи предмети, с ограничена неохлузваща повърхност, като
според експерта могат да се получат при притискане от човешки пръсти, при захват
в тази област, като са причинили на пострадалата – болка. В процесното
заключение вещото лице стигнал до извод, че диагностицираните заболявания у
подсъдимата, за които са представени медицински документи, не са пречка, тя да
извърши действия, от които да се получат мекотъканните наранявания,
констатирани при тъжителката, тъй като е необходимо сравнително малка сила на
удара и натиск, предимно в областта на двете ръце.
Според заключението на допълнителната
СМЕ, изготвена вещото лице д-рН., след извършен оглед на помещението, в което
според частния тъжител са получени уврежданията, е установено, че е с вход от
улицата, представляващ стъклена стена, със стъклена врата на ширина от 90см.
Стената и вратата са облепени с рекламни материали. Разстоянието от вратата до
първата разположена мебел - бюро, в дъното на помещението, използвано от
подсъдимата е 218 см., а в широчина това пространство е до поставен скенер на
едната стена от 133 см. Според експерта травмите на ръцете, са получени от удар
с малка сила и натиск, в тази област на ръцете, а травмата на главата на
тъжителя, може да се получи както от удар с ръка, така и удар върху предмет от
обстановката в помещението, като предвид оформилото се свободно място, между
бюрото на подсъдимата и стъклената стена от 218/133 см., е достатъчно за
нанасяне на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да се получат, по
начин описан в тъжбата.
Според становището на вещото лице,
изразено в съдебно заседание, рекламните материали са от хартия с размери на
лист, формат А4 и са залепени върху стъклената стена и врата, така че
затрудняват да се види случващото се вътре отвън, но не го правят невъзможно, а
поради това, че офисът е с вход на самата улица, местоположението е близо до
голямо кръстовище, с непрекъснат трафик и шум от преминаващи хора и автомобили,
е затруднено да се чува отвън, вътре в помещението.
Въззивната съдебна инстанция споделя
извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят
изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен
доказателствения анализ.
Първоинстанционният съд прецизно и в
съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, защо дава вяра
на едни, а не кредитира други. Противно на доводите на защитата, застъпени въз
въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че липсват основания, които
да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен
акт фактически констатации, тъй като в мотивите към обжалваната присъда
подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали, като
не е допуснато превратното им тълкуване.
Правилно първоинстанционният съд е приел,
че фактологията, описана от него се подкрепя от събраните на съдебното производство
доказателствени източници – от показанията на свидетелите С.Д. иЯ.С., Р. Д.,
частично от показанията на св. П. Й. и подсъдимата С.; от заключенията по
основната и допълнителна съдебномедицинската експертизи; от писмените
доказателства – медицинско направление от 31.05.2017г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”
ЕАД, съдебномедицинско удостоверение №V-160/2017г. от Катедра по съдебна
медицина, предварителен договор от 15.03.2017г., уведомително писмо от РЦ 112 -
София с вх.№1001055/04.01.2018г., преписка на 03 РУ-СДВР по посещение на
полицейски служители на адрес в гр. София, бул. „******** на 31.05.2017г.,
съдържаща 3 бр. докладни записки, изпратена с писмо вх.№1002893/10.01.2018г.,
писмо от адв. Д. до сем. Д. по повод на предстояща сделка с недвижим имот в
Гърция, писмо от СРП с вх. №1032893/10.05.2018г., с 3 бр. предупредителни
протоколи, съставени на осн. чл.65 от ЗМВР на 31.05.2017г. и от веществените
доказателства - 1бр. CD диск от РЦ 112 София.
С оглед възраженията на защитата,
настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи, че се солидаризира
със съществения доказателствен извод на първоинстанционния съд, че показанията
на свидетелите С. и Р. Д. са надежден
доказателствен източник, за времето, мястото, механизма и за авторството на
извършените спрямо частната тъжителка Д. инкриминирани деяния. Правилно
показанията на двамата свидетели, включително в частта, в която описват случилите
се на инкриминираната дата събития в офиса на подсъдимата, находящ се
на бул. „*********, са възприети от районния съдия и поставени в основата на
доказателствените му изводи, доколкото последните се отличават с вътрешна
подреденост, логичност и обстоятелственост. Действително посочените свидетели са
от близкия семеен кръг на частната тъжителка Д., доколкото св. Р. Д. е неин
съпруг, а св. С. Д. брат на съпруга ѝ – св. Р. Д.,
с оглед на което показанията им не са лишени от основания за пристрастност,
доколкото обаче последните се отличават с подробност, последователност и
еднопосочност, настоящата съдебна инстанция намери, че изложените от
свидетелите обстоятелства представляват надежден източник на информация относно
стеклите се събития на инкриминираната дата. В действителност въззивната
инстанция констатира известни различия в последователността на действията на
подсъдимата спрямо тъжителката Д., описани от страна на двамата свидетели, а
именно относно обстоятелството дали първо подсъдимата е нанесла удари на
тъжителката, като впоследствие се е стигнало до удар на пострадалата във
витрината, или първо чрез избутване се е стигнало до съприкосновението с
витрината, а впоследствие са били нанесени и удари по лицето и тялото на тъжителката
от страна на подсъдимата. Противно на доводите на защитата, така констатираните
несъответствия в показанията на свидетелите не внасят съмнение в обвинителната
теза, доколкото в показанията си двамата свидетели са категорични относно осъщественото
над частната тъжителка физическо насилие от страна подсъдимата, включващо
нанасяне на удари по лицето и тялото, както относно съприкосновение на
пострадалата с намиращата се на мястото витрина. Не следва да бъде споделено и
възражението на защитата на подсъдимия, че достоверността на процесните гласни
доказателствени средства се опровергава от направеното от вещото лице
(изготвило допълнителната СМЕ) разяснение в съдебно заседание, а именно, че е нямало
видимост от тротоара пред офиса на подсъдимата, към вътрешността на помещението,
с оглед наличието на налепени рекламни материали, върху стъклената стена и
входната врата. Аргумент в подкрепа на горния извод съдът извлича от самото
изявление на вещото лице, направено пред съда, от което се установява, че въпреки,
че видимостта към вътрешността на помещението е било ограничена от залепени
непрозрачни рекламни листове, то тя не е била напълно възпрепятствана, данни за
което обстоятелство се извличат и от показанията на свидетелката от приятелския
кръг на подсъдимата – П. Й.. Последната свидетелства пред съда, че е
наблюдавала случилите се събития в офиса, въпреки, че е била извън помещението.
От друга страна, въззивният съд намира за съществено при
проверка на достоверността на показанията на обсъдените двама свидетели –Р.и С.Д.и,
че на съобщените от тях факти относно механизма на извършване на деянието –
избутване и нанасяна на удари с ръце по лицето и тялото на пострадала, в
резултат на което се е стигнало до загуба на равновесие и удряне на главата на
пострадалата в намираща се в помещението витрина, кореспондира вписаното в медицинско
направление от 31.05.2017г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, и в съдебномедицинско
удостоверение №V-160/2017г. от Катедра по съдебна медицина, издадено на следващия
ден (01.06.2017г.). Противно на доводите на защита, отразените в медицинските
документи наранявания, констатирани при пострадалата изцяло съответстват на описания
от свидетелите механизъм на получаването им, като съдът намира, че соченото от
защитата обстоятелството, че в приложеното по делото съдебномедицинско
удостоверение №V-160/2017г., издадено от Катедра по съдебна медицина в деня
след инцидента, липсва констатирано нараняване в лявата теменна област на
главата на пострадалата, не внася съмнение в обвинителната теза, доколкото
данни за получаването му се извличат от съдържанието на приложеното по делото
медицинско направление от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, издадено непосредствено
след инцидента. Въззивният съд намира, че достоверността на показанията на двамата
свидетели не се явява разколебана и с оглед обстоятелството, че пред съда
двамата свидетели дават сведения и за нанесени удари по лицето на пострадалата,
за каквито не са налице данни в медицинската документация, доколкото по всяка
вероятност ударите са били нанесени с малка сила (няма данни за кървящи рани),
с оглед на което е логично от последните да не останат трайни следи. От
показанията на свидетелите –Р.и С.Д.и съдът гради и фактическите си изводи
относно отправените по адрес на тъжителката обидни изрази по време на инцидента
от страна на подсъдимата, а именно „****“ и „ще измете с теб булеварда“. Обстоятелството,
че в показанията си св. С.Д. не дава сведения да е чул отправена по адрес на
частната тъжителка думата „****“ също не разколебава тезата на обвинението, че
такава е била изречена, доколкото данни в тази насока се извличат от показанията
на другия свидетел станал очевидец на събитията – Р.Д., като е с оглед
изминалия период от време от датата на деянието до проведения разпит на св. С. Д.
в съдебно заседание, е обяснима липсата на спомен за всички изречени по време
на инцидента обидни изрази по адрес на тъжителката. Настоящата съдебна
инстанция аналогично на контролирания съд кредитира показанията на двамата
свидетели и в частта, в която дават сведения за предхождащите инкриминирания
инцидент събития, свързани с желанието на сем. Д. да закупят недвижим имот в
Гърция чрез посредничество, осъществено от съпруга на подсъдимата, изразеното
желание на семейството за разваляне на договора и връщането на даденото при
подписване на предварителния договор капаро, както и относно конкретната
причина за възникване на въпросната конфликтна ситуация, а именно отказът на
подсъдимата и съпругът ѝ да възстановят предаденото от сем. Д. капаро. За
разлика от първоинстанционният съд, настоящата съдебна инстанция не намира за
необходима да разсъждава върху обстоятелството, на кого е било задължение да
върне процесното капаро, доколкото това обстоятелство е извън предмета на
доказване по настоящото дело.
При извършена доказателствена проверка на
показанията на свидетелката Й., също очевидец на деянието, настоящият съдебен
състав отчете факта, че последната се намира в приятелски отношения с подсъдимата
С.. Независимо от горното въззивната инстанция се довери на показанията ѝ
в частта, в която последната дава сведения, че на инкриминираната дата е
посетила офиса на подсъдимата С.,***, както и че е станала очевидец на конфликта,
възникнал между частната тъжителка Д. (която свидетелката разпознава в съдебно
заседание) и подсъдимата С., наблюдавайки случващите се събития в офиса от
улицата пред процесното помещение. Независимо от направените разяснения на
вещото лице, изготвило допълнителната СМЕ, според които рекламните материали
залепени върху стъклената стена и врата на помещението са затруднявали възможността
да се види случващото се вътре от отвън, а с оглед местоположението на офиса, с
вход на самата улица, близо до голямо кръстовище, с непрекъснат трафик и шум от
преминаващи хора и автомобили, е било затруднено и да се чува отвън, какво се
говори вътре в помещението, то настоящият съдебен състав не се усъмни в соченото
от свидетелката, че е видяла и чула какво се случва в офиса, доколкото
последното намира подкрепа в показанията и на останалите свидетели, като от
друга страна е лесно обяснимо предвид данните, че между процесните плакати е
имало процепи, през които е можело да се наблюдава случващите се в офиса
събития, както с оглед високия тон на който е воден разговора в процесното
помещение. Показанията на свидетелката в останалата им част, конкретно в
частта, в която последната отрича да е видяла подсъдимата С. да изблъсква и
удря с ръце тъжителката, настоящият съдебен състав не кредитира с доверие, като
намери, че доколкото така изнесените от нея обстоятелства се явяват изолирани,
като се оборват по категоричен начин и от останалите ангажирани по делото
доказателствени източници (показанията на св.Р.и С.Д.и), както и от отразеното
в приложените по делото медицински документи и експертни заключения, то
последните не отразяват достоверно случили се на инкриминираната дата събития.
Въззивната инстанция, подобно на първия съд, намери, че в действителност е възможно
свидетелката в да не е възприела подобни обстоятелства, предвид силно
ограничената ѝ видимост към вътрешността помещението, доколкото дава
сведения, че е наблюдавала какво се случва в офиса на подсъдимата през
необлепените части от вратата на помещението, около дружката. Настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката и в частта, в която
последната дава сведения, че не е имало други хора отвън пред офиса, които също
са възприели, какво се случва в помещението, доколкото данни в противоположна
насока се извличат не само от показанията на свидетелитеР.и С.Д.и, но и от
обясненията на подсъдимото лице, в които последната дава сведения, че на 31.05.2017г.
е имала посещение именно от двамата свидетели, като след пристигането на
органите на реда (по сигнал на подсъдимата), последните не са си тръгнали, а са
останали да чакат отвън. Горните обстоятелства безспорно се потвърждават и от
приложените по делото предупредителни протоколи, изготвени на основание чл. 68
от ЗМВР.
Показанията на съпруга на подсъдимата –
св.Я.С., въззивната инстанция кредитира с доверие, но доколкото последният дава
сведения, че не е възприел пряко процесната конфликтна ситуация, то съдът
намира, че показанията му не допринасят за изясняване на спорните по делото
обстоятелства.
Обясненията на подсъдимата С., дадени пред
първата съдебна инстанция, отразяващи версията на подсъдимата за случилото се,
а именно че не се е стигало до вербална и физическа агресия от нейна страна по
отношение на тъжителката Д., въззивният съд оценява като израз на правото на
защита на подсъдимото лице, но не им е дава кредит на доверие. Съгласно
правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на обвиняемия/подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в
други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства. В настоящия случай въззивният съдебен състав констатира, че
обясненията на подсъдимото лице, в частта, в която С. отрича да е упражнила каквото
и да е физическо насилие спрямо пострадалата, причинило констатираните
травматични увреждания, както и да е отправяла по неин адрес обидни изрази, се
оборват по категоричен начин от останалите ангажирани по делото и кредитираните
от двете съдебни инстанции доказателствени източници (в частност показанията на
св. Р.Д. и С. Д., ангажираната по делото медицинска документация и експертни
заключения). С оглед горното въззивният съд прие, че обясненията на подсъдимата,
в посочената част, представляват защитна теза, която не е достоверно отражение
на действително случилото се в офиса ѝ на инкриминираната дата.
Съдът, подобно на предходния, кредитира
като обосновани и обективни изготвените заключения на приетите по делото съдебномедицински
експертизи по отношение на травматичните увреждания на пострадалата Д.,
подробно описани по-горе. От процесните заключения се установява също така, че
диагностицираните заболявания у подсъдимата, за които са представени медицински
документи, не са пречка, тя да извърши действия, от които да се получат
мекотъканните наранявания, констатирани при тъжителката, доколкото за нанасяне
на последните е необходимо сравнително малка сила на удара и натиск, предимно в
областта на двете ръце, както и че оформящото се свободно място, между бюрото
на подсъдимата и стъклената стена от 218/133 см., е достатъчно голямо, за да
бъдат нанесени удари с или върху твърди тъпи предмети на пострадалата.
Процесните експертни заключения са
изготвени от вещо лице със съответната специалност, като са обективни и
обосновани, поради което според настоящата инстанция законосъобразно СРС е
извел въз основа на тях фактическите и правните си изводи.
В заключение в подкрепа на изложената
фактология въззивната инстанция кредитира приложените по делото писмени
доказателства, доколкото според съда последните изхождат от лицата, които са
посочени в тях, като няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи
на обективната действителността, отразените в тях обстоятелства.
Констатация за необремененото съдебното
минало на подсъдимата към датата на деянието, първият съд вярно е направил въз
основа на приложените по делото справки за съдимост.
След извършен самостоятелен анализ на
ангажираната по делото доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав
счита, че фактът на извършването на инкриминираните от частното обвинение
деяния, както и авторството им, се установяват по несъмнен начин, като освен
вече изложените съображения в таза насока, настоящата инстанция споделя и
изводите на първостепенния съд, изложени в мотивите на обжалваната присъда.
С оглед изложените съображения, въззивният
съд намери, че преценката на доказателствената съвкупност, извършена от
първостепенния съд е правилна и обоснована, а възраженията на защитата на
подсъдимата в тази насока, се явяват неоснователни.
При
описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията
на престъпленията, за което подсъдимата С. следва да понесе наказателна
отговорност. В тази връзка въззивната инстанция счита, че от събраните по
делото доказателствени материали, анализирани поотделно и в тяхното единство,
по непротиворечив начин се установява, че подсъдимата С. е осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 130, ал. 2 от НК, както по чл. 146, ал.1 от НК.
По отношение на престъплението по чл. 130,
ал.2 от НК
От обективна страна се установи по
категоричен начин, че на 31.05.2017г. в около 14:30ч. в офис на туристическа
агенция „В. ***, чрез избутване и нанасяна на удари с ръце, подсъдимата В.С. е
причинила на И.А.Д. контузия в лявата теменна област на главата, две
кръвонасядания по външно страничната повърхност на лявата мишница в средната
ѝ трета и кръвонасядане по задната повърхност на дясната мишница в
средната й трета, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдание без разстройство на здравето.
Телесната повреда е типично престъпление
против здравето, чийто непосредствен обект са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на
личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо се в
противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване
анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или
системите на човешкия организъм или причиняване на болка и страдание.
В случая, както законосъобразно е счел и
състава на СРС, е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимата С., изразяващи се в избутване на
пострадалата И.Д. и нанасяна на удари с ръце по тялото и главата, и получените
от пострадалата увреждания, тъй като видно от изслушаните пред първия съд СМЕ,
приложеното по делото медицинско направление от 31.05.2017г. от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” ЕАД (издадено непосредствено
след инцидента), съдебномедицинско удостоверение №V-160/2017г. от Катедра по съдебна
медицина (издадени в деня, следващ инцидента), както и показанията на
свидетелите (Р.Д. и С. Д.), се установява по категоричен начин, че нараняванията
на пострадалата си били причинени именно вследствие на противоправните действия
на подсъдимата С..
Предвид безспорно констатираните нарушения
на телесната цялост на св. Д., районният съдия правилно е приел, че на лицето е
причинена лека телесна повреда. Същата се изразява в констатираните при
пострадалата травматични увреждания, причинили на последната – болка и
страдание. Описаните в заключенията на СМЕ увреждания на пострадалата
съответстват по медико-биологичния си и правен характер на изложеното в ППВС
№3/27.09.1979г. относно леката телесна повреда. Именно от правилно кредитираните
заключения на двете съдебномедицински експертизи, съставът на районния съд е
извел категоричният факт относно получените от Д. телесни увреждания, които
съответстват според вещото лице като начин на получаване, на заявеното от
пострадалата.
От субективна страна правилно
контролираният съд е преценил, че деянието е извършено от подсъдимата умишлено,
при форма на вина пряк умисъл, доколкото, избутвайки пострадалата към
намиращата се наблизо витрина и нанасяйки ѝ удари с ръце, подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си и е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици. От друга страна, у подсъдимата С.
е съществувала представа за противоправността и обществената укоримост на
увреждането телесната цялост на човешкия организъм.
По отношение на престъплението по чл. 146,
ал.1 от НК
Събраните в процеса гласни
доказателствени средства (показанията на свидетелите Р. Д. и С. Д., признанието
на подсъдимата, че била ядосана от безпочвените претенции към нея) очертават
една константна логична верига от обективни и субективни факти, от които се
установява по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила състава и на
престъплението обида по смисъла на чл. 146, ал.1 от НК срещу частната тъжителка
Д..
От обективна страна „обидата“ по
смисъла на чл. 146 от НК се изразява в казване или извършване на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие. Тя може
да бъде осъществена чрез думи – епитети, ругатни, сравнения, квалификации или
действия – жестове, мимики или др., които са унизителни за пострадалия.
Съставомерна последица от деянието е засягането на честта и достойнството на
пострадалото лице. Престъплението е довършено, когато обидата е възприета от
лицето, към което е насочена. За съставомерността на обидата е без значение
дали казаното е истина или не, достатъчно е казаното да е унизително за честта
или достойнството на лицето, към което е насочено. От субективна страна, е
необходимо деецът да съзнава, че изречените от него думи или извършените
действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава че те могат да бъдат
възприети от адресата, като пряко цели това или му е безразлично. Необходим
елемент от обективната страна на „обидата“ е и персоналната индивидуализация на
нейния адресат, доколкото предмет на посегателство на процесното престъпно
посегателство и респективно предмет на защитата от страна на НК, е конкретната
чест и достойнство на засегнатото лице.
В конкретния случай изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, е осъществено от подсъдимата С. чрез
действие, доколкото последната на 31.05.2017г. в около 14:30ч. в офис на
туристическа агенция „В. ***, казала нещо унизително за честта и достойнството
на И.А.Д. в нейно присъствие, като я нарекла „****“ и че ще измете с нея бул.
„Ал.Стамболийски“. Престъплението е довършено доколкото пострадалата е присъствала
на мястото, където са направени обидните изявления, като пряко ги е възприела.
Не е налице спор по делото, че подсъдимата е визирала частната тъжителка, като
адресат на горепосочените изрази, в каквато насока са и ангажираните гласни
доказателствени източници.
Безспорно е също, че с оглед
съществуващия в обществото ни морал горепосочените думи и изявления носят
негативен заряд по своето информационно и семантично значение, като са характеризирали
личността на тъжителката по отрицателен начин. С цитираните по-горе изрази,
подсъдимата С. е изразила своето презрително и негативно отношение към
личността на тъжителките по начин, който е в противоречие с приетите в
обществото морални норми за човешко общуване, норми за зачитане на честта и
достойнството на останалите членове на обществото. От друга страна обидните изрази
са възприети лично от частната тъжителка, както и от намиращите се в
непосредствена близост лица ( Р. Д. и С. Д.).
От субективна страна престъплението
е реализирано от подсъдимата при форма на вина пряк умисъл, доколкото е
съзнавала, че отправя изявления спрямо тъжителката Д. с обективно унизителен
характер, като пряко е целяла да засегне честта и достойнството на
пострадалата.
По отношение на инкриминираните в
тъжбата изрази – „уличница“ , „мошеник“ и „измамник“ вменени на подсъдимата С.,
първоинстанционният съд е стигнал до верен извод, че доколкото от ангажираните
по делото доказателства (в частност от показанията на свидетелите-очевидци на
инцидента – Р. Д., С. Д., Й.) не се установи последните да са били
в действителност изречени от подсъдимата, с оглед на което последната
обосновано е била оправдана по обвинението да е осъществила престъплението
„обида“ спрямо частната тъжителка с така цитираните думи.
При контрол върху присъдата в частта, с
която са индивидуализирани наказанията за извършените от подсъдимата
престъпления по чл. 130, ал.2 от НК и по
чл. 146, ал.1 от НК не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети
предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо последният е разграничил
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочил при какъв
техен баланс следва да се определят
конкретните наказания.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК законосъобразно първият съд е осъдил подсъдимата, да заплати
на частния тъжител, направените от нея разноски в размер общо на 612.00лв.,
представляващи държавна такса за образуване на делото, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице по основната СМЕ, както и на СРС направените
разноски в размер на 200.00лв. за допълнителната СМЕ, допусната по искане на
защитата, като липсва основание за корекция на присъдата на първия съд и в тази
ѝ част.
Настоящият съдебен състав намери, че
контролираният съд се е произнесъл в съответствие със закона и по отношение на
приобщеното по делото веществено доказателство, а именно – 1 бр. СD диск от РЦ 112 – София, като е постановил
последният след влизане на присъдата в сила, да остане по делото.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на протестираната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и
чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.01.2019
г., постановена по НЧХД
№ 14412/2017 г. на СРС, НО, 3 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2