Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. Габрово, 18.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Елка Станчева,
като разгледа докладваното от съдия Кирова адм.
дело № 99 по описа за 2022
година на Административен съд – Габрово и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-937 от 26.05.2022 г., подадена от Л.Я.Г. ***,
ЕГН: ********** и Д.Я.Д. ***, ЕГН: **********, против Заповед № 380 от 3.05.2022
г. на кмета на Община Севлиево с искане за нейната отмяна.
С оспорения ИАА, на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗОбС е изменена Заповед № 156 от 18.02.2022 г. за отчуждаване на
поземлен имот за ПИ с идентификатор ********** /незастроен/ с площ от
6 266 кв. м, съгласно проект за изменение на КККР на гр. Севлиево, одобрен
със Заповед № РД-18-77 от 16.07.2008 г. на ИД на АГКК, попадащ в одобрен със
Заповед № 0922 от 27.09.2021 г. на зам.-кмета на Община Севлиево ПУП – ПРЗ на
обект: разширение на ПИ ********** – „гробищен парк“ в кадастрални райони 36, 557 и
559 по КККР на гр. Севлиево. В процесната заповед е посочено, че имотът, който
се отчуждава, е в съсобственост на двамата жалбоподатели. Начинът на трайно
ползване на същия е „друг вид нива, трета категория“, като се отчуждават всички
6 266кв. м. Според ПУП предназначението на имота е урбанизирана територия
– гробищен парк. Определя се сума за обезщетение в общ размер от 11 070.00
лв., разпределена наполовина между двамата съсобственици – по 5 535.00
лв., като е определено обезщетението да се внесе по набирателна сметка в УКБ
АД, клон Севлиево.
С изменената Заповед № 156 от 18.02.2022 г. на
кмета на Община Севлиево е отчужден същият имот, със същата площ и същия
идентификатор и е определено същото по вид и размер обезщетение. Като негов
собственик е посочен единствено Д.Я.Д., което обстоятелство с новата оспорена
заповед е заличено и е посочено, че имотът е съсобствен между Д.Я.Д. и Л.Я.Г.,
като двамата имат право на по ½ ид. части от него.
С Разпореждане № 487 от 30.05.2022 г. съдът е
указал на ответната страна, че следва да посочи дали изменената заповед е
влязла в сила, като представи
доказателства за това, да представи доказателства дали ПУП, въз основа
на който се прави отчуждаването, е влязъл в сила, както и да представи, при
наличие на такъв, подзаконов нормативен акт на ОбС Севлиево относно
отчуждаването на имоти в общината.
В жалбата си Г. и Д. намират, че определената им
за обезщетение сума не отговаря на действителната пазарна цена на отчуждения
имот, който е овощна градина и такова е фактическото му ползване към момента. Не
е отчетено, че конкретното предназначение на имота е овощна градина, която в
случая е добре поддържана, с различни овощни дървета, които наброяват общо 182
броя, в плододайна възраст и фаза. Жалбоподателите твърдят, че оценката не
включва стойността на тези дървета нито като дървен материал, нито като
източник на плодове, при това – многогодишен. Не е отчетено и удобното
местоположение на имота – достъп до път с асфалт, в близост наличие на електрификация и водопровод, като вместо да
се отчетат тези фактори, той е оценен като останалите отчуждени имоти, които
нямат такива характеристики. В заключение се иска изменение на процесната
заповед в частта, касаеща определянето на размера на обезщетението, като този
размер бъде увеличен до действителното равностойно обезщетение.
Заповедта е получена от жалбоподателите на
9.05.2022 г., а жалбата е депозирана на 20.05.2022 г. – в рамките на посочения
в нея 14-дневен срок.
Съдът намира
жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна – адресати на
акта, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 215,
ал. 4 от ЗУТ, поради което подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната
основателност.
В проведено по
делото открито съдебно заседание жалбоподателите се представляват от редовно
упълномощен адвокат Н. ***, която заявява, че поддържа жалбата.
Ответникът по
делото – кметът на община Севлиево, се представлява от адв. Ш. и адв. В.,
които оспорват жалбата.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, становището и
доводите на страните по делото и след служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във вр. с чл. 146 от АПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване
е горепосочената Заповед за изменение на посочената в нея издадена предходна
такава.
За имота е съставен
Нотариален акт № 41 от 17.12.1951 г., с който Д.Я.Д. *** /дядо на
жалбоподателите/ е признат за собственик ник по давностно владение на 7 дка
овощна градина в м. ********,
Севлиево, с посочени граници. С Решение № 439 от 1.06.2001 г. на ОС Земеделие -
Севлиево е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Я.Д. /дядо
на жалбоподателите, единият от които носи същите имена/ на лозе и нива в
местността **********
общ. Севлиево. За имота по делото е приложена скица от СГКК– Габрово, на която
е отразено, че процесният е такъв по пар. 4 /КВС/. Той има излаз на път и се
намира в непосредствена близост /съседство/ до гробищен парк. По делото не е спорна собствеността върху
отчуждения имот, видно от удостоверенията за наследници, такива се явяват
именно двамата жалбоподатели - Г. и Д..
На 17.01.2022 г. в
местен вестник – „********“
е публикувана обява от Община Севлиево на основание чл. 25 от ЗОбС, с която се
уведомяват собствениците на ПИ, отредени за гробищен парк – публична общинска
собственост, съгласно влязъл в сила ПУП – ПРЗ, за откриване на процедура по
отчуждаване на имоти – частна общинска собственост, като в таблицата на тези
имоти е отразен и процесният със собственик – Д.Я.Д., но не става ясно дали се
има предвид бившият и вече починал собственик и наследодател или един от
двамата настоящи жалбоподатели, т.к. не е посочен ЕГН и с посочване само на три
имена остава неясно кой е точно адресат на уведомлението. Същото обявление е
публикувано и на 17.01.2022 г. във в.к „*****“ и в-к „****“,
отново на тази дата, както и на интернет страницата на Община Севлиево. На
основание чл. 25, ал. 1 от ЗОбС то е било поставено и на таблото за обявления в
Община Севлиево, видно от съставен в тази връзка Протокол от 17.01.2022 г.
На 18.02.2022 г. е
издадена Заповед № 156 /л.62/, с която се отчуждава процесният ПИ, а като негов
собственик е посочен само Д.Я.Д. с ЕГН: ********** – това е настоящият
жалбоподател. Определена е сума за обезщетение от 11 070.00 лв. Заповедта е
издадена след изтичане на един месец от публикуване на обявлението за започване
на процедурата. Видно от
приложено известие за доставка, заповедта е връчена на Д., който е неин единствен
адресат, на 4.03.2022 г. /л. 72/. На 9.03.2022 г. против тази заповед е
подадено възражение от настоящите двама жалбоподатели до кмета на Община
Севлиево, в което те сочат, че имотът е собственост на починалия на 11.11.1964
г. техен дядо Д.Я.Д. до смъртта му, а в момента съсобственици са те, двамата,
като процесният имот не е „друг вид нива“, а овощна градина. На 28.03.2022г. Д.Д.
подава още едно заявление до кмета на Община Севлиево, в което заявява още
веднъж, че не само той е собственик на отчуждения имот.
АС – Габрово приема, че по делото е
установено по безспорен начин, че действително съсобственици в идеални части на
процесния имот са двамата жалбоподатели, като наследници на Д.Я.Д., роден на ***
г. Възражението е прието и от кмета на Община Севлиево, който на 3.05.2022 г.
издава Заповед № 380 – обект на оспорване
по настоящото дело. С нея е изменена предходната такава, като е
отчетено, че имотът е съсобствен между двамата жалбоподатели, които го
притежават в равни части, като е променена и стойността на обезщетение за всеки
от тях – по 5 535.00 лв.
АСГ не споделя
становището на жалбоподателите, че адресат на изменената Заповед № 156 от
18.02.2022 г. /л. 62/ е Д.Я.Д. – техен дядо, т.к. в тази заповед е посочен ЕГН
на адресата с тези имена: **********, а това е ЕГН на настоящия жалбоподател Д.Я.Д.
/внук/. Видно от приложеното известие за доставка тя е получена от адресата си
на 4.03.2022 г. със съпроводително писмо изх. № ДД-2-Г-11.250-/8/ от
23.03.2022г. /л.71 и 72/. Същата не е обжалвана по реда, указан в нея и
съгласно чл. 27 от ЗОбС, с оглед на което следва да се приеме, че е влязла в
сила.
Съгласно чл. 99 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен
акт, който не е бил оспорен пред съда, какъвто е случаят
с изменената Заповед № 156 от 18.02.2022 г. на кмета на Община Севлиево, може да бъде
отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а
ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който
го е издал, но само при наличието на изрично и изчерпателно
изброени с същата норма предпоставки. Изменението обаче се реализира въз основа
на специална процедура, регламентирана в същия Кодекс. Така, напр., според чл.
100 - 101 от АПК в случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на
административното производство се извършва по инициатива на административния
орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите
по чл. 99, т. 2- 7 това
може да стане и по искане на страна в производството,
като възобновяване може да поиска и лице, спрямо което
административният акт има сила, макар и то да не е било страна в
производството. След като са направени
искания за възобновяване от правоимащо лице административният орган следва да конституира
страните служебно, а като страна в производството – и третите лица, придобили
права от административния акт, ако има такива, и да разглежда искането по реда
на глава
шеста. Ако искането за
възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета.
В случая такова производство не е проведено при издаването на процесната
Заповед. Вместо това, на основание чл. 91 от АПК, директно е изменена влязлата
в сила стара Заповед, с която са уредени същите отношения, а именно –
отчуждаване на същия имот на същото основание. Спрямо жалбоподателя Д. предходно
издадената заповед е влязла в сила от 18.03.2022г., а Г. не е била изобщо неин
адресат. Следва да се има предвид, че самото възобновяване не може да се
допуска и реализира безкрайно дълго във времето, а в зависимост от основанието
за това, следва да се имат предвид сроковете по чл. 102 от АПК и в новия административен
акт да е посочено ясно основанието за това възобновяване – фактическо и правно.
В случая процесната заповед е издадена без изобщо да се провежда процедура по
възобновяване на административното производство по влязъл в сила ИАА, поради
което и не може да се проследи спазването на сроковете и наличие на основание
измежду посочените в чл. 99 от АПК, т.к. самият административен орган не е
посочил такова. Подаденото от настоящите двама жалбоподатели възражение против
заповедта от 18.02.2022 г. и последващото такова от Д.Д. е следвало да се
прецени дали съставлява искане за възобновяване на производството и
административният орган да се произнесе дали открива такава процедура и да я
проведе или дали отказва, като изложи мотиви за това.
Нормата на чл. 91
от АПК е приложима само при обжалване на невлезли в сила АА. Само тогава,
когато против тях се подаде жалба и то по административен ред, пред
по-висшестоящ административен орган, каквито индиции в случая относно старата
Заповед не са налице, авторът на ИАА има правото на отзив по този текст. Освен
това съдът следва да посочи, че дори и правото на отзив чрез отмяна или
изменение на обжалван по административен ред АА следва да се реализира в
посочения в тази правна норма срок. След изтичането му това право на
административния орган вече не е налице и той следва да препрати жалбата и
преписката на висшестоящия административен орган за произнасяне. В случая обаче жалба против Заповед № 156 от 18.02.2022г. не е подавана
пред висшестоящ административен орган. Ако пък, дори и само хипотетично, двете
възражения от месец март, 2022г. се приемат за жалби до висшестоящ
административен орган, каквито те не са, то е изтекъл срокът, в който кметът на
Община Севлиево е можел да реализира правото си на отзив.
„Правото на
отзив е допустимо обаче само при наличие на предпоставките по чл. 91,
ал. 1 от АПК, а именно когато е налице
административен акт, подлежащ на оспорване, била е подадена редовна и допустима
жалба в сроковете по посочената разпоредба.“ - Решение №
9290 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11102/2021 г., II о. В случая нито е налице подадена жалба по административенред против тази
Заповед, нито новата е издадена в сроковете по чл. 91 от Кодекса.
Заповед №
156 от 18.02.2022 г. е влязла в сила 14 дни след уведомяването на нейния
адресат и се ползва със стабилитет, поради което не е допустимо същите
правоотношения да се преуреждат по нов начин с нов ИАА, без да се спазват
правилата на чл. 99 и сл. от АПК. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК при започване
на производството по издаване на АА административният орган проверява предпоставките за допустимостта на
искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в
производството по издаването на индивидуалния административен акт, вкл. липса
на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, което
означава, че наличието на такъв акт прави повторното производство недопустимо и
ако такова се проведе и в следствие на това се издаде нов ИАА, то същият следва
да се счита за нищожен. По тази причина и процесната Заповед следва да се
прогласи за нищожна.
Жалбоподателите не
са посочили такъв аргумент в жалбата си, но на основание чл. 168, ал. 1 и 2 от АПК такава следва да се обяви от съда, щом се установят основания за това: „Съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.“.
„С издаването на акта
компетентността на администрацията по конкретния въпрос се изчерпва, затова тя не може да издаде
нов акт по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1
от АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в
изрично посочените в закона случаи - чл. 99 от АПК. Повторен акт,
издаден вън от техните хипотези, е нищожен изцяло или в съответната част,
когато съществува идентитет по един и същи въпрос.“
- Решение
№ 10003 от 8.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2021 г., VIII о.
и
др.
С оглед
гореизложеното, жалбата против Заповед № 380 от 3.05.2022 г. на кмета на Община
Севлиево се явява основателна, макар и на друго основание, като процесната
заповед следва да бъде прогласена за нищожна.
По разноските: при
този изход на спора се явява основателна и доказана претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените
по делото разноски в общ размер на 1 020.00 /хиляда и двадесет/ лева, от
които: за Л.Я.Г. същите се равняван на обща стойност от 1 010.00 /хиляда и
десет/ лева, съставляващи: 10.00 лв. заплатена държавна такса; 500.00 лв.
договорен и изплатен адвокатски хонорар и 500.00 лв. заплатено чрез
упълномощения процесуален представител възнаграждение за вещо лице, а за Д.Я.Д.
- съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 10.00
лв. - заплатена от него държавна такса.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 173, ал. 2
от АПК, Административен съд - Габрово
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ по жалба,
вх. № СДА-01-937 от 26.05.2022 г., подадена от: Л.Я.Г. ***, ЕГН: ********** и Д.Я.Д.
***, ЕГН: **********, на Заповед № 380 от 3.05.2022 г. на кмета на Община
Севлиево, с която е изменена Заповед № 156 от 18.02.2022 г. за отчуждаване на
поземлен имот за ПИ с идентификатор *********** /незастроен/ с площ от
6 266 кв. м, съгласно проект за изменение на КККР на гр. Севлиево, одобрен
със Заповед № РД-18-77 от 16.07.2008 г. на ИД на АГКК, попадащ в одобрен със
Заповед № 0922 от 27.09.2021 г. на зам.-кмета на Община Севлиево ПУП – ПРЗ на
обект: разширение на ПИ ********* – „гробищен парк“ в кадастрални райони 36, 557 и
559 по КККР на гр. Севлиево.
ВРЪЩА делото като преписка на
кмета на Община Севлиево, който следва да се произнесе по въпроса, дали
Възражение от 8.03.2022 г. на Д.Я.Д. и Л.Я.Г.
и Възражение от 28.03.2022г. на Д.Я.Д. съставляват искания за възобновяване на
производството по влязъл в сила административен акт и да се произнесе в тази
насока и по реда на чл. 103 и сл. от АПК в сроковете на същия нормативен акт.
ОСЪЖДА Община Севлиево да плати на Д.Я.Д. ***,
с ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в
размер на 10.00 лв. - заплатена държавна такса.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
Решението не подлежи
на касационно оспорване на основание чл. 27, 6 от ЗОбС.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА