Р Е Ш Е Н И Е
№
От публичен
регистър, том №……….,стр……..
Гр.Тервел,
07.01.2022 година
Решение от
книга за открити заседания №………….. от 07.01.2022 година
В името на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание, проведено на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Районен съдия : Росен Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж.и участието на
....................................... като сложи на разглеждане докладваното от районния
съдия....................... гр.дело No245 по описа на Тервелски районен съд за 2019
година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството по делото е за делба във фазата по извършване на делбата.
С Решение
№ 5 от 14.01.2020 година, от публичен регистър том№ 1 , стр29 , решение
от книга за открити заседание № 5 от
14.01.2020 година по гр. Дело № 245 /
2019 година по описа на РС Тервел , съдът :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ правопогасяващото
възражение сторено от съделителите Ф.М.С. с
ЕГН ********** и съпругата му , Ю. А.С. с ЕГН ********** че са са придобили
собствеността на спорните идеални части
- 2 / 8 и.д.части – собствените на съделителите Р. М.С. и Г.Ф.Р. от недвижимия имот ДВОРНО МЯСТО
с площ от 970 кв.м., съставляващо УПИ ХIV, с пло.
№ 189, 193 в квартал 41 по ПУП на село
Ж., общ. Тервел, ведно с построеното в същото дворно място
едноетажно еднофамилно жилище, със
застроена площ от 65 кв.м. по правилото
на чл. 69 от ЗС във връзка с чл.79 ал.1
от ЗС .
ДОПУСКА да се
извърши съдебна делба между
съделителите Р.М.С. с ЕГН ********** ***,
Ф.М.С. с ЕГН ********** , Ю. А.С. с ЕГН ********** *** , и Г.Ф.Р. с ЕГН ********** ***, на следния недвижим
имот : ДВОРНО МЯСТО
с площ от 970 кв.м., съставляващо УПИ ХIV, с пло.
№ 189, 193 в квартал 41 по ПУП на село
Ж., общ. Тервел, ведно с построеното в същото дворно място
едноетажно еднофамилно жилище, със
застроена площ от 65 кв.м. , оставено в наследство от оставено
в наследство от М.С. *** починал на
21.04.2004 година в село Ж., при дялове
- 1/8 идеална част
от процесния недвижим имот за ищеца Р.М.С. с
ЕГН ********** ***,
-6/8 идеални части от процесния недвижим имот за
ответниците Ф.М.С. с ЕГН ********** , Ю. А.С. с ЕГН ********** *** / която се формира по следния ред 1/8 и.д. част собствена на
Ф. С. по наследство и по реда на СИО за двамата оп отношение на придобити
5/8 и.д. части от имота,
придобити по силата на прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и
гледане / и
-1/8
идеална част от процесния недвижим имот за съделителя Г.Ф.Р. с ЕГН ********** *** .
След влизане на решението в
сила, ДОПУСКА извършването на СЪДЕБНО
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА с вещо лице инж.К.Х.Б. *** със следвана задача: Да даде
заключение за реалната поделяемост на имота на който е
допусната делбата с решението съобразно дяловете на страните, да изготви проект
за разделителен протокол ако е възможене такъв вариант, както и да определи пазарната стойностна всеки един от
дяловете.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на
300,00 лева, вносими в
седмодневен срок, след влизане на решението в сила от ищеца Рамзи М. С. . След внасянето на депозита делото да се докладва на съдия докладчика
за насрочване и изпращане на делото на вещо лице за изготвяне на експертизата.
С
Решение № 154 от 06.07.2020 година по в.гр. дело № 174 / 2020 година
състав на ОС Добрич :
ОБЕЗСИЛВА решение № 5 /14.01.2020 год. по
гр.д.№ 245/2019 год. на Районен съд
Тервел,с което е оставено без
уважение заявеното от Ф.М.С., ЕГН ********** и Ю. А.С.,ЕГН
**********,*** правопогасяващо
възражение за придобиване собствеността на 2 / 8 и.д.части
от недвижимия имот дворно
място с площ от 970 кв.м., съставляващо УПИ ХIV, с пл.
№ 189, 193 в квартал 41 по ПУП на село
Ж., общ. Тервел, ведно с построеното в същото дворно място
едноетажно еднофамилно жилище, със
застроена площ от 65 кв.м. по правилото
на чл. 69 от ЗС във връзка с чл.79 ал.1
от ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 /14.01.2020 год. по
гр.д.№ 245/2019 год. на Районен съд
Тервел в останалата му част.
ОСЪЖДА Ф.М.С., ЕГН ********** и Ю. А.С. , ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.М.С.,ЕГН
********** *** сумата от 300 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство .
ОСЪЖДА Ф.М.С., ЕГН ********** и Ю. А.С. , ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Ф.Р. ,
ЕГН ********** *** сумата от 300 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство .
С Разпореждане
№ 480 от 19.08.2020 година , съдът намира ,че следва да се
насрочи делото във втора фаза по обявяване за окончателен проекта за
разделителен протокол,поради което и със
същото :
ДОПУСКА извършването на СЪДЕБНО ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със следната задача:
Да даде заключение за реалната поделяемост на имота на който е допусната делбата с решението съобразно дяловете
на страните, да изготви проект за разделителен протокол ако е възможен
такъв вариант, както и
да определи пазарната стойностна всеки един от дяловете.
НАЗНАЧАВА
в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача инж. с вещо лице инж.К.Х.Б. *** К.Х.Б. ***,което да бъде
уведомено за ангажираността му по
делото.
По делото са направени искания от страните съделители ,с
правно основание чл. 346 от от ГПК както следва : Искане от
съделителите Ф.М. С. и Ю. А.С. срещу
останалите съделители - Р.М.С. и Г.Ф.Р. последните съобразно дела в съсобствеността да бъдат
осъдени да им заплатят сумата с която се е увеличила цената на
имота вследствие на извършени съпрузите
С. необходими и полезни
подобрения в имота .
По делото е направено искане от
съделителите Р.М.С. и Г.Ф.Р. ответниците Ф.М. С. и Ю. А.С. да бъдат осъдени
солидарно да им заплатят на всеки един от тях обезщетение
за това ,че са били лишени от възможността да ползват процесния нидвижим имот в периода от дата на подаване на исковата молба до съда,
в размер на 50,00 лева
месечно.
Относно определяне на способа, по
който следва да се извърши делбата:
По делото е прието експертно
заключение изготвено от вещото лице –
инж. К. Б., от което е видно, че процесния имот е реално неподеляем, съобразно квотите
на съделителите и изискванията на ЗУТ.
Вещото лице е определило пазарната цена на
имота –като са посочени ,че са
оценени постройките в имота нанесени по КК
карта , като и експерти приема ,че пазарната цена на оценявания
имот - дворно място с площ от 970 кв.м., съставляващо УПИ ХIV 139 , с
пл. № 189, 193 в квартал 41 по ПУП на село
Ж., общ. Тервел, ведно с построеното в същото дворно място
едноетажно еднофамилно жилище, със
застроена площ от 65 кв.м. към
21.09.2020 година възлиза в размер на 26300,00 лева и от там паричното изражения на дяловете вещото лице определя : стойността на 1/8 и.д. част от имота е 3287/ три хиляди двеста осемдесет и седем лева а стойноста на 6/8
и.части от имота е 19725 / деветнадесет хиляди
седемстотин и двадесет лева /.
Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните и съдът го
приема като компетентно дадено и обективно.
На въпрос на процесуалния представител на ищеца вещото лице
сочи , че има пристройки които са описани към данчния план на имота
и за тях се следват данъци, което
и налага извода ,че се търпими постройки
в имота , като е вещото лице сочи
че в
дадената от него оценка
тези постройки не са включени в
оценката и същите за в бъдеще
след същинската подялба на имота
ще могат да бъдат заявени като търпими такива и да се води
процедура пред съответната
техническа служба при Община Тервел
гр. Тервел за вероятното им нанасяне на кадастралната карта . В този
смисъл независимо ,че се прие по делото
заключението на вещото лице , по искане на ответника по делото Ф.М.С. –
чрез процесуалния му представител – адвокат Г.Т. *** , съдът с
протоколно определение от 10.12.2020 година допусна и назначи :
Повторна Съдебно оценъчна съдебно – техническа
експертиза със задачи към двамата
назначени от съда експетри :
След
запознаване с материалите по
делото и оглед на недвижимия имот и законните постройки в него да се даде заключение за извършвани подобрения и тяхната
стойност, като включително след оглед на
имота и да се даде
пазарна оченка на имота .
Каква е стойността на действително направените разходи за извършване на
всяко едно от претендираните подобрения в допуснатия до делба съсобствен имот,
съобразно решението и каква е увеличената стойност на имота към настоящия
момент в резултат на извършването на тези подобрения.
Със
същото съдът по иска за обезщетение от Р.М.С. и Г.Ф. Р. , предявен срещу Ф. М.С. и съпругата му Ю.А.С. , съдът допусна и
назначи :
съдебно-счетоводна
експертиза със задача към вещото лице:
След запознаване с материалите по делото,
съобразно дела на всеки един от съделителите - Р.М.С. и Г.Ф.Р. да даде
заключение каква е средната наемна цена за процесния имот, представляваща
обезщетение за ползване за периода от 25.06.2019г. до настоящия момент.
Относно извършването на
делбата :
Съсобствеността във
втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством теглене на жребие, чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК,
чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК
или чрез изнасяне на имотите на публична продан, като основен критерий за
избора на способ е дали броя на реалните дялове съответствува на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността
на дяловете на съделителите. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки от съделителите може да
поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява
основния принцип в производството по извършване на делбата, според който съдът
следва да извърши делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки
съсобственик. Съсобственикът може да получи реален дял, когато делбеният имот е
реално поделяем, или когато той може да се постави в дял. Когато тези възможности
съществуват, и с оглед на посочения принцип по чл.
69, ал. 2 ЗН, съдът не следва да извършва делбата с изнасяне на
имота на публична продан.
Хипотезите
на ал. 1 и ал. 2 от чл. 349 ГПК
предвиждат изключение от общото правило, че делбата на неподеляемите
съсобствени вещи се извършва чрез изнасянето им на публична продан, като в
отклонение от принципа всеки съделител да получи реален дял от съсобственото
имущество е дадена възможност един от съделителите да получи в индивидуална
собственост неподеляемото жилище, а дяловете на останалите да бъдат уравнени
парично или с други имоти. Тъй като се касае за изключение от общите правила,
то хипотезите на чл. 349, ал. 1 и
ал. 2 ГПК не могат да бъдат тълкувани разширително.
Съгласно чл. 349, ал. 1 ГПК, ако неподеляемият имот е
жилище, което е било СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или развод, и
преживелият или бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата от брака, не притежава собствено
жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете
на останалите съделители с друг имот или с пари. Видно от законовата разпоредба
приложимостта на възлагането в тези хипотези е обусловена от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) жилището да е неподеляемо, 2) съделителят
да няма собствено жилище, 3) жилището да е било СИО, 4) СИО да е прекратена със
смърт или развод, 6) на преживелият съпруг да е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата от брака или 1) жилището да е
неподеляемо, 2) съделителят да няма собствено жилище, 3) жилището да е било
СИО, 4) СИО да е прекратена със смърт. Необходимо е целият имот да е бил СИО,
тъй като правата на преживелия съпруг са противопоставими само на наследниците
по закон на другия съпруг, но не и на трети лица.
В
настоящия случай съделителят Ф.М.С. е
предявил своевременно искане в срока по чл. 349,
ал. 4 ГПК за възлагане на процесния имот сторено
в съдебно заседание продведено
на 29.10.2020 година - първото проведено съдебно заседание, след влизане в сила на решението за допускане
на делбата. Съделителя Ф.М.С. чрез процесуалния си представител е направил искане за възлагане на имота,
основано на разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК. Съйответно ищеца и третия ответник по делото Г.Ф.Р.
претендират публична продан на имота .
Съгласно посочената правна норма,
когато допуснатия до делба недвижим имот е неподеляемо жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска възлагане на имота.
Нормативно този казус е уреден в чл.
349, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, който възпроизвежда текста на чл. 288, ал.3 от
отменения ГПК от 1952 г. Законът казва „ Ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска делбеният имот да бъде поставен в
неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или
с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо,
предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи,
който предложи по-висока цена.“
За
да се създаде устойчивост и предвидимост на съдебната практика през 2004 г.
върховните съдии приеха Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по
гр.д № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Така се създаде задължителна
съдебна практика. Несъобразяването с нея е основание за отмяна
на постановено от съда
решение .
Правото на възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК възниква при следните предпоставки:
Делбеният имот да е жилище , т.е. имотът по своето предназначение
да служи за задоволяване на жилищните нужди съобразно изискванията на чл. 40 от
Закона за устройство на територията/ЗУТ/.
Жилището да е неподеляемо, т.е от него да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на собственост при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗУТ.
Делбеният имот да е служил за
жилище на наследодателя.
Съделителят,
който иска да му се възложи жилището, трябва да не притежава друго жилище.
Съделителят, който иска да му
се възложи жилището, трябва да е живял в делбения имот при откриване на
наследството/датата на смъртта на наследодателя/.
Няма право на възлагане по
чл.349, ал.2 ГПК съделител, който:
Не е
наследник на починалия собственик/съсобственик на жилището;
Е наследник
на наследник на починалия собственик на жилището, но притежава идеални части от
него в резултат на сделка/ дарение, покупко-продажба, договор за издръжка и
гледане/.
Не е живял в жилището към датата на смъртта на собственика. В
закона няма дефиниция на посоченото изискване „да е живял в него“ (т.е.
процесното жилище). Според ВКС / ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК/ това
изискване „ предполага трайно фактическо състояние продължително във времево
отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването
му по предназначение.“
Право на възлагане по чл. 349,
ал.2 от ГПК не възниква, когато съсобствеността е от т.нар. смесен тип ,
когато е възникнала в резултат на наследяване и сделка./точка 8 от ТР № 1 от
2004 г. на ОСГК на ВКС/ .
Съделител , който иска възлагане на неподеляемо жилище
трябва пряко и пълно да докаже по делото
предпоставките за възникване на правото по чл. 349, ал.2 ГПК.
При така очертания предмет на доказване/
неподеляемо жилище, съсобственик без
друго жилище, който е живял в делбения имот/ на доказване
подлежи правнорелевантния факт на доказване
от страна на претендиращия по чл.
349 ал. 2от ГПК че е живял в делбеното жилище заедно със своя
наследодател непосредствено преди смъртта му. Не е достатъчно само да се
представи само документ за регистрация на постоянен адрес, това е така защото
постоянният адрес може да не съвпада с адреса на местоживеене. Постоянният
адрес е този, на който българския гражданин получава официалните съобщения от
органите на държавната администрация и съдебната власт. Често се случва хората
да не живеят на постоянния си адрес/адрес по лична карта/.
По отношение на условието съделителя с
възлагателна претенция е да докаже „ че не
притежава друго жилище „.
Как се оценява имота при
възлагане ?
Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК
определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна стойност.
Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само
конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали,
овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и
търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в
делбения процес с помощта на вещо лице. Стойността на имота, определена от
вещо лице във втората фаза на делбения процес/ експертизата се възлага и приема
в открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на
делбата/ служи за база на съда при преценката на предложената най-висока
цена както и за извършване на уравняване на дяловете на съделителите в пари.
По ТР № 1 от 19.05.2004 година на ОСГК
на ВКС на Република България
видно от точки 7 и 8 на същото
са дадени задължителни разяснения :
По Т.7-Граматичното и логическо тълкуване на
правната норма налагат извода, че изискването "при откриване на
наследството", изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата
всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване,
както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция, направена по
реда и в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК, няма качеството на наследник или не е
живял в имота към момента на откриване на наследството.
По т.8: Комбинирана (смесена) съсобственост
е съсобственост възникнала в резултат на повече от един юридически факт
прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от
имота и наследяване и др. Доколкото с възприетото становище по т. 7 се приема,
че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под
диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК, то следва, че при нито една от хипотезите
на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288,
ал. 3 ГПК. Делбата следва да се извърши на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, чрез
изнасяне имота на публична продан. Вложеното от законодателя ново виждане във
формулирането на нормите в чл. 288 ГПК, че пазарният икономически критерий е
определящ при избор на способа за извършване на делбата, цели да осигури на
съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото
парично възмездяване.
Граматическото и логическото тълкуване на
нормата на чл.288, ал.3 от ГПК (отм.) – сега чл. 349, ал. 2 от ГПК, налага
извода, че от обхвата й като способ за извършване на делбата се изключва всяка
друга съсобственост освен тази, която е възникнала само от наследяване.
Следователно, ако съсобствеността върху неподеляемото делбено жилище е
възникнала в резултат и на други юридически факти (сделки, реституция и други
посочени в закона), то разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е неприложима
(така и Р № 415-2005г.- I г.о. на ВКС). Или казано иначе при нито една от
хипотезите на смесена (комбинирана) съсобственост, каквато е тази възникнала в
резултат на повече от един по вид юридически факт (прекратена СИО и
наследяване, сделка за част от имота и наследяване за другата, и други
подобни), съдът не може да извърши делбата на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК
(така и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС).
Настоящия състав на Тервелски
районен съд с оглед особеностите на конкретния случай- по настоящото дело приема,че същия не попада в хипотезата на смесена
съсобственост, за която в ТР № 1/ 2004 г. се прие, че може да се прекрати само чрез
изнасяне на имота на публична продан, а не чрез възлагане по чл. 349 ал.
2 от ГПК, като е мотивиран от следните съображения :
В случая преди откриването на наследството
съсобствеността върху имота е
била еднородна и се е подчинявала
на правилата на СИО.
С решението си по делото - подопускане на съдебната делба- Решение №
5 от 14.01.2020 година , съдът приема
следното :
Между съделителите – липсва
спор по отношение на това чия собственост е бил
процесния недвижим имот .
На основание писмено доказателства – заверен препис от нотариален акт № 72 том , дело № 156 / 1963
година, по описа на РС Тервел ,
по който е обективиран договор за
продажба от 28.05.1963 година
процесния недвижим имот е закупен от М.С. С. .
По делото от анализа на писмените
доказателства – удостоверение за
наследници № АО-12-04 от 10.01.2019 година – за насл. На М. С. С.
и удостоверение за наследници на Ф. К. С. -АО-12-05 от 10.01.2019 година -двете
издадени от кметство село Ж.
,общ. Тервел дават единствения валиден
извод , че процесния недвижим имот М.С. С.
е закупил по време на брака си със Ф. К. С.
и имота е представлявал съпружеска имуществена общност .
По делото се
установи ,че след смъртта си М.С.
С. - починал на 21.01.2004 година – акт
за смърт № 2 / 22.01.2004 година е оставил свои законни наследници : съпругата си
Ф. К. С. , двете му живи деца - настоящия ищец Р.М.С. и
първия ответник Ф.М.С. –
роднини по права линия от първа
степен и внучката му - третата ответница – съделителката Г.Ф.Р.-
роднина по права линия от втора степен , заместваща в реда своята
майка А.М.М. - починала на 03.12.1995 година – дъщеря
на наследодателя М.С. С. .
От процесния недвижим имот след смъртта на М.С. С.
наследниците му притежават идеални части както следва: сърпугата
на С. – Ф. К. С. притежава 5/8
и.д. части , която се формира
по следния начин : ½ от
имота е нейна лична собственост
и на основание чл. 9 ал. 1 от ЗН
/ Закона за наследството / наследява част равна на частта на
всяко дете- от брака си със
съпруга си М.С. С. Ф. е имала три деца
, т.е. по 1/8
и.д. части от процесния
неднвижиб имот. Съделителите Р.М.С., Ф.М.С. и Г.Ф.Р.
притежават по 1/8 и.д. част от
поцесния недвижим имот- към момента на
откриване на наследството .
С Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане от 28.06.2004 година,
обективиран в нот. Акт № 39 , пот 5 , рег. № 1402 , дело № 170 / 2004
година по описа на нотариус Р- Д. ,вписан при службата по вписванията гр.
Тервел – рег. № 1505 от 29.06.2004 година, с акт № 114, том
3, дело № 537 / 2004 година Ф. К.
С. , чрез пълномощника си М. И. Димов прехвърля на сина си Ф.М.С.
своите идеални части от процесния
недвижим имот , срещу задължение за
издръжка и гледане .Страните не спорят
по факта , че към момента на
сключването на договора за издръжка и гледане приобретателя по
договора е в брак с Ю. А.С.
.
Праводателя на първия
и втория от ответниците съделители видно от удостоверение за наследници
АО - 12-05 от 10.01.2019 година -
Ф. К. С. е починала 20.08.2011 година .
Налага се
извода , че разглежданите в т.8 от ТР 1/ 2004 г. хипотези на смесена
/комбинирана / съсобственост нямат предвид случай като настоящия. По настоящото
дело са установи че
собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на
съпружеската имуществена общност –до смъртта на единия съпруг - М.С. С..
Именно към момента на откриването на
наследството – дата на смъртта на М.С. С. 21.01.2004
година по отношение на процесния недвижим имот е възникнала съсобственост в
резултат на наследяване.Да в
последствие с договор от 28.06.2004 година част от
наследниците са извършили помежду
си разпоредителна сделка - Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане
от 28.06.2004 година, обективиран в нот. Акт № 39 , пот 5 , рег. № 1402
, дело № 170 / 2004 година по описа на
нотариус Р- Д. ,вписан при службата по
вписванията гр. Тервел – рег. № 1505 от 29.06.2004 година, с акт № 114, том
3, дело № 537 / 2004 година ,
вследствие и на която сделка квотите на
част от съсобствениците – наследниците
на М.С. С. се променят и в резултат на която сделка наследственият
имот е съсредоточен и следва да се подели само между трима от
тях - ищеца Р.М.С. от едно страна с дял 1/8 и.д. част от
имота, първия ответник Ф.М. С. с дял 6/8
и.д. част от имота и ответницата
- съделителя Г.Ф.Р. – притежаваща собствеността съответно 1/8
и.д. част от имота . Имотът е
запазил наследствения си характер и за тримата
съделители , в съсобствеността не участват чужди на наследството трети
лица, поради което в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един
от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл. 349 ал. 2 от ГПК.
С оглед на тезата на настоящия състав ,че имота е запазил
наследствения си характер и за тримата посочени съделители - след
откриването на наследството
в съсобствеността не участват трети лица следва да се даде коментар на безспорния факт ,че съделителя Ф. М. С.
е придобил частите на праводателя си
- неговата майка съсобственика
Ф. К. С. , при режима на СИО , тъй като е бил към дата
28.06.2004 година в брак с Ю. А.С. а и до
дата на даване ход на делото по същество във втората фаза на делбата не
се намериха доказателства
същия да е прекратил брака си с посочената жена , а именно в следната
насока :
Съсобственост – това е едно
право на собственост върху определена вещ ,което принадлежи на две или
повече лица. У нас общият режим на съсобствеността е уреден от ЗС, ЗУТ, ЗН.
Всеки от съсобствениците има право на собственост върху така получената част.
При съсобствеността всеки от съсобствениците има свой дял от общото право на
собственост.
С оглед дали дяловете на съсобствениците са
определени
- дялова съсобственост - при нея частите на всеки съсобственик са определени при
възникването й било по съгласие, по завещание или от съда. ЗС установява
презумпция, че частите на собствениците се считат за равни. Дялова –
Тази съсобственост е уредена в Закона за собствеността – чл.30 и следващите от
ЗС. При нея частите на съсобствениците са ясно посочени, било в следствие на
уговорка между тях или директно от нормата на закона. При дяловата
съсобственост е възприето формалното придобиване
- бездялова съсобственост – никой от съсобствениците няма конкретно определен дял от общото
право – съпружеската имуществена общност. Бездялова – тази съсобственост е
уредена в Семейния кодекс и се нарича още съпружеска имуществена общност(СИО).
Тя възниква автоматично въз основа на чл.19, ал.1 от СК. По силата на тази
разпоредба вещите и правата върху тях (има се предвид ограничените вещни
права), придобити по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Следователно съсобствеността
възниква автоматично със самия факт, че вещта се придобива по време на брака.
Характерно за СИО, е че докато трае бракът не се определят дяловете на
съпрузите, поради което съсобствеността е бездялова.
По делото , съдът намира че безспорно се установява
наличие на съсобственост върху 5/8 и.д. части от процесния на страните по делото имот - между
Ф.М. С. и
съпругата му Ю.А.С. - тъй
като тези именно идеални части са придобити от Ф.М. С. по
време на брака му с Ю. А.С. след като и
двамата не са избрали
режим на имуществени отношения между съпрузите, поради което и съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от СК, между
съпрузите С. е налице законов режим на общност.
Да по силата на чл. 21, ал. 1
от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити, но предвид
бездяловия статут на съпружеската
имуществена общност , предвид дата на откриване на наследството
и по- късната дата на придобиване
на идеални части от съдилителя -
наследника по закон Ф.М. С. , съдът приема тезата че след откриването на наследството в съсобствеността не участват трети лица.
Имотът е запазил наследствения си характер и
за тримата съделители- за Р.М.С. , за Ф.М.С.
и за съделителя Г.Ф.Р. , в съсобствеността не участват чужди на наследството
лица- съответно съделителя Ф.М. С. има законовата взможност във всеки
едди момент да регулира различен
режим имуществени отношения със
супругата си Ю. А.С., поради което имотът следва да
остане в патримониума на един от наследниците, каквато възможност е предвидил и
чл.349, ал.2 от ГПК, което настоящата инстанция споделя.
Преценката на съдебния състав е в насока , за
основателност и доказаност на
предпоставките по чл. 349 ал. 2 от ГПК по отвношение на
съделителя Ф. М.С. :
Делбеният имот според
вещото лице е жилище , т.е.
имотът по своето предназначение служи за
задоволяване на жилищните нужди съобразно изискванията на чл. 40 от Закона за
устройство на територията/ЗУТ/.
Жилището е неподеляемо, т.е от него да не могат да се
обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване на изискванията на
чл. 20 от ЗУТ.
Съделителя Ф.М. С. е наследник
по закон на М.С. С. .
Делбеният имот
е служил за жилище на наследодателя
М.С. С. . От разпита на
свидетелите по делото съдът
установи безпротиво,че още в края на
70-те години на миналия век
по отношение на съделителя Р.М.С.
е била оказана финансова подкрепа от
неговите родители и той от този момент има отделен жилищен имот и живее в
отделно домакинство. Според свидетелите
съделителя Р. М.С.
след погребението на баща си – който до смъртта си е живял в процесния имот в едно домакинство със съпругата си и семейството на сина си – съделителя – Ф.М.
С. , спрял да посещава процесния имот . Събраха се по делото доказателства за
това , че и съделителката Г.Ф.Р. не е живяла
в процесния недвижим имот. Майката на съделителката Г.Ф.Р. – дъщеря
на наследодателя на страните
е починала на 03.12.1995 година и
от този момент съделителката е
престанала да подържа контакти
със своите дядо и баба-
наследадателя М.С. С. и съпругата му
Ф. К. С. – праводател в
последствие след откриването на наследствота на съделителя Ф.М.С. .
Съдителя Ф.М. С., който иска да му се възложи процесния имот , не притежава друго жилище- и по това обстоятелство
между страните липсва спор .
Съделителят Ф.М. С. е
живял в делбения имот при откриване на наследството/датата на смъртта на
наследодателя/.
В този ред на мисли делбения имот следва на основание чл. 349
ал. 2 от ГПК да се възложи в дял
на съделителя Ф.М. С. – на цена
от 29600 / двадесет и девет хиляди
и шесттотин лева , съгласно дадената на имота пазарна
оценка от вещите лица , като за
уравнение на дяловете той
след а да заплати суми както следва : На
съделителя Р. М.С. да запрати сумата в
размер на 3700,00 лева , съобразно дела
му в съсобствеността – 1/8 и.д. част от имота и на съделителя Г.Ф.Р. следва да заплати сумана от 3700,00 лева , съобразно дела и в
съсобствеността – 1/8 и.д. част от имота
.
По претенциите с правно основание
чл.346 ГПК, предявени от съделителя Ф. М.С.
:
В производството по сметки, съделителите
предявяват искания за присъждане на суми, които имат връзка с делбената
общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани с имота,
предмет на делбата. По своята същност искането по чл.346 от ГПК има
облигационен характер и представлява осъдителен иск, който следва да бъде конкретизиран
по основание и размер, с предмет – вземане, което е ликвидно към момента на
предявяването му.
При уреждане на правоотношенията
между съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общия имот, следва
да се има предвид, че всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и
държател на идеалните части на останалите съсобственици. Практиката във връзка
с отношенията между съсобствениците по повод извършените в имота подобрения е
представен в ТР № 85/68г. на ОСГК и ППВС № 6/1974г. Тези отношения се уреждат
по различен начин в зависимост от условията, при които са извършени
подобренията и условията, при които съсобственикът подобрител е упражнявал
фактическа власт - като държател или владелец на правата на останалите
съсобственици. Когато съсобственикът е извършил подобрения в качеството си на
владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите
съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по
правилото на чл.30, ал.3 ЗС, ако същите са извършени със съгласието на
останалите съсобственици; ако липсва такова съгласие - по правилата на водене
на чужда работа без пълномощие (чл.60 и сл. ЗЗД), а ако останалите
съсобственици са се противопоставили - по правилото на чл.59 ЗЗД. В случай, че
съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на останалите
съсобственици, отношенията между тях по повод извършените подобрения се уреждат
по правилата на чл.72 - 74 ЗС.
В конкретния случай, исковете са предявен в преклузивния срок по чл.346 ГПК, от
процесуално легитимирани страни, свързани са със съсобствеността, чието прекратяване
се иска, с оглед което същите са допустими.
Претендира
се стойността на извършените в имота ремонтни дейности-подобрения описани
по молба с вх. № 1618 от 21.08.2020
година – молба от Ф. М.С. .
Направено е искане от съделителите Р.М.С.
и Г.Ф.Р. да бъде осъден
съсобственика Ф.М. С.
да заплати на всеки един от
тях обезщетение за това ,че са били лишени от възможността да
ползват процесния нидвижим имот в периода от дата на подаване на исковата молба до настоящия
момент , в размер на
50,00 лева месечно.
По искане на страните са назначени две експертизи : съдебно-оценъчна
експертиза и съдебно -
техническа.
След извършен оглед на имота и проверка на доказателствения материал по
делото, вещите лица П.И.М. и М. Д.А. дават отговори на поставените от страните
задачи : Според неоспореното
заключение на вещите лица стойността на направените ремонтни
работи в делбения имот / къща и
дворна масто – като тук са включени дейности по всички търпими обекти
в имота –бел. съда - за разлика от
заключението на вещото лице
по първата назначена от съда експертиза / възлизат на
33900 / тридесет и три хиляди и девестстотин / лева .
Според неоспореното от страните
по делото заключение на експертите
стойността на делбения имот преди извършването на ремонтните
дейности по него е в размер
на 10800
лева .
Според
неоспореното от страните заключение на вещите лица
действителната пазарна цена на имота
възлиза в размер на 29600 / двадесет и девет лехиля
и шесттатин лева .
Според заключението на вещоте лица –
неоспорено от страните по делото се установява , че сумата, с която се е увеличила цената на
имота е 18800 / осемнадесет хиляди и
осемстотин / лева.
Не се оспори
обстоятелството ,че всички
установени от експертите подобрения по имота са извършени от съделителя Ф.М. С. .
Данните по делото сочат, че
подобренията са правени без знание и мнението на останалите съсобственици.
При
това положение, съдът счита, че отношенията между страните по повод извършените
подобрения в прецесния недвижим имот следва да се уредят по правилата на
чл.61, ал.2 ЗЗД. В тази хипотеза се прилага принципът на неоснователното
обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените от подобрителя
разноски и увеличената стойност на имота. За да се присъдят на ответника Ф. М.С. разходите за извършени от него дейности до размера на обогатяването на
останалите съсобственици а, следва, да са налице следните
предпоставки: 1/. претендиращият и отговарящият на претенцията да са съсобственици
на подобрената вещ; 2/. претендиращият да е направил разноски, които да
повишават стойността на вещта и 3/. тази увеличена стойност да съществува към
момента на предявяване на претенцията. Съдът намира, че и трите предпоставки са
доказани от съделителя Ф.М.С. .
С оглед изложеното съдът приема,
че съделителите Р.М.С. и Г. Ф.Р. дължат на съделителя
Ф.М.С. съответно всеки един от
тях по
1/8 от 18800 / осемнадесет
хиляди и осемстотин / лева , т.е. по 2350 / две хиляди триста и
петдете / лева ,доколкото се установи, че те двамата
не са правили разходи за
подобренията по недвижимия имот.
По претенцията по реда на чл.
31 ал. 2 от ЗС .
По искане от съделителите Р.М.С.
и Г.Ф.Р. съсобственика Ф.М. С.
да бъде осъден
да заплати на всеки един от тях
обезщетение за това ,че са били
лишени от възможността да ползват
процесния нидвижим имот в периода
от дата на подаване на исковата молба до
настоящия момент
, в размер на 50,00 лева месечно, съдът приема следното .
В Тълкувателно решение
№ 7/2012г. от 02.11.2012г. по тълкувателно дело № 7/2012г. на ОСГК на
ВКС, за лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е определено всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. ВКС сочи, че ползващият съсобственик
започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с
вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
ползва общата вещ заедно с него. Задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. ВКС подчертава, че претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2
от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено
искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки че той или
член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си
служи с нея /например като държи ключа/. Размерът на обезщетението се
определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване
обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята
квота или дял в съсобствеността. Подобно е приетото от ВС в Тълкувателно
решение № 129/30.06.1986г., ОСГК разрешение, че ползата, от която е лишен
съсобственикът, който не си служи с вещта, ще бъде равна на частта от наема, на
която съсобственикът би имал право, ако тя бъде отдадена под наем.
Фактическият състав на горецитираната
разпоредба е установен по делото. Претенцията е заявена за срок от дата на депозиране на исковата молба . Съсобственика Ф.М.С. е този който ведно със своето семейство има достъп
до имота , като по това обстоятелство
между странити лисва спор . Искът за обезщетение досежно жилищната
сграда е основателен за периода именно с начална
дата - дата на депозиране на исковата молба пре съда -
25.06.2019 година .
По делото съдът по искане на съделителите Р.М.С. и Г. Ф.Р. , съдъ допусна и назначи съдебно счетоводна
експертиза . Съгласно неоспореното
от страните и прието от съда
заключение на вещото лице П. П. месечния наем за процесния недвижим имот е
77,25 / седемдесет и седем лева и
25 ст. / . Съгласно
заключението на вещото лице стойността на паричното обезщетение което се следва на посочените съсобственици Р.М.С. и
Гюлтеп Ф.Р. , притежаващи
соответно по 1/8 и.д. части от
имота, за периода от 25.06.2016
година до дата на съдебното заседание в което е прието заключението на вещото
лице - 15.03.2021 година възлиза в размер на 193,12 / сто деветдесет и три лева и
12 ст. / лева за всеки един
от двамат асъсобствиници – съделители.
Относно разноски в
производството:
На основание чл.8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите дължат
държавна такса в размер 4% от стойността на дяловете си, а именно: за съделителя – съсобственика Ф.М.С. за 29600 ,0 / двадесет и девет лихав.ди и шестстотин лева / лева -1184,00 /
хиляда сто осемдесет и четири
лева / лева , съответно за съделителя Р.М.С.
,който притежава 1/8 и.д.част от имота на стойност на дела 3700,00 / три хиляди
и седемстотин / лева следващата
се ДТ
е в размер на 148,00 /сто четиридесет и осем / лева и за съделителя Гюртен Ф.
Р. която притежава 1/8 и.д.част от имота на стойност на дела и е
3700,00 / три хиляди и седемстотин / лева и
следващата се ДТ е в размер
също на 148,00 /сто четиридесет и осем / лева .
По предявения иск с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД се събира държавна такса в размер на 4% съразмерно с
уважената част от иска като Ф. М.С. следва да заплати по сметна на Тервелски
районе съд сумата от 188,00 /
сто осемдесет ои осем л/ лева представляваща 4 % от
уважения размер на - за сумата
от 2 х 2350,00 лева.
По предявените искове по чл.31,ал.2 от ЗС свеки ок
съсобествениците предявили такава претенция следва да внесат по сметка
на Тервелски районе съд сумата от 50,00 лева .
Страните са направили разноски за
адвокати и за вещо лице. Съдът намира, че разноските за адвокати, вкл. пътни
следва да останат така както са направени. Разноските за вещите лица по
исковете по сметки следва да
останал за страните, така както са ги сторили по делото а по
първата експертиза, разноски се
следват на страната заплатила на
вещото лице от останалите съделители съобразно квотите
в съсобствеността им - съделителя Р.М.С. е внесъл
сумата от 300,00 лева - за
първоначалната СТЕ с която да се даде заключение поделяем ли е реално имота при така посочените от съда квоти
за всеки идин от съделителите . Според
преценката на съда внесената сума
за вещо лице внесена от Р.М. С.
следва да му се репарира от останалите
съделители , като съделителя Ф.М.С. следва да заплати му заплати съобразно
квотата сумата от 225,00 лева -
разноски по вещото лице , а съделителя
Г.Ф.Р. следва да заплати на Р.М.С.
сумата от 37,50 лева – съобразно дела
си .
Водим от гореизложените съображения състав на Тервелски районен съд т
Р Е Ш И :
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на Ф.М.С. с ЕГН ********** по
реда на чл.349, ал.2 ГПК следния недвижим имот:
ДВОРНО
МЯСТО с площ от 970 кв.м.,
съставляващо УПИ ХIV, с пло. № 189, 193 в квартал 41
по ПУП на село Ж.,
общ. Тервел, ведно с построеното
в същото дворно място едноетажно
еднофамилно жилище, със застроена площ от 65
кв.м. , оставено в наследство от М.С. ***
починал на 21.04.2004 година в
село Ж. ,като пазарната цена на имота възлиза
в размер на 29600 / двадесет
и девет хиляди и шестстотин / лева .
ОСЪЖДА Ф.М.С. с ЕГН ********** да заплати на Р.М.С. с
ЕГН ********** *** сумата от 3700,00 / три хиляди и седемстотин лева /
за уравнение на дяловете, която
сума де бъде преведена на съделителя в 6-месечен срок, на основание
чл.349, ал.5 от ГПК, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от
деня на падежа до окончателното изплащане, начиная от влизане в сила на
решението за възлагане.
ОСЪЖДА Ф.М.С. с ЕГН ********** да заплати на Г.Ф.Р. с
ЕГН ********** *** сумата от 3700,00 / три хиляди и седемстотин лева /
за уравнение на дяловете, която
сума де бъде преведена на съделителя в 6-месечен срок, на основание
чл.349, ал.5 от ГПК, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от
деня на падежа до окончателното изплащане, начиная от влизане в сила на
решението за възлагане.
ОСЪЖДА Ф.М.С. с ЕГН ********** да заплати
на съделителя Р.М.С. с ЕГН
********** *** сумата от 193,12 / сто деветдесет и
три лева и 12 ст.
/ лева, представлявааща стойността на
паричното обезщетение за времете от
25.06.2019 година до 15.03.2021 година включително ,през което време съделителя
Р.М.С. е би лишен от правото да
ползва съсобствения на страните имот
съобразно дела му м съсобственоста- по иска с правно основание чл. 31
ал. 2 от ЗС .
ОСЪЖДА Ф.М.С. с ЕГН ********** да заплати
на съделителя Г.Ф.Р. с ЕГН
********** *** сумата от 193,12 / сто деветдесет и
три лева и 12 ст.
/ лева, представлявааща стойността на
паричното обезщетение за времете от
25.06.2019 година до 15.03.2021 година включително ,през което време съделителя
Г.Ф.Р. е била
лишена от правото да ползва съсобствения на страните имот съобразно дела и в
съсобственоста -по иска с правно основание чл. 31
ал. 2 от ЗС .
ОСЪЖДА Р.М.С. с
ЕГН ********** *** да заплати по
иска справно основание чл. 61
алл. 2 от ЗЗД на Ф.М.С. с ЕГН ********** сумата от 2350 / две хиляди триста и
петдете / лева, представляваща стойността с която се е увеличила
ценат ана имота вследствие
на подобрения извършени от Ф.М.С., съобразно дела и в
съсобствеността.
ОСЪЖДА Г.Ф.Р. с
ЕГН ********** *** да заплати по иска
справно основание чл. 61 алл. 2 от ЗЗД
на Ф.М.С. с ЕГН ********** сумата от 2350 /
две хиляди триста и петдете / лева, представляваща стойността с
която се е увеличила ценат ана имота вследствие на подобрения извършени от Ф.М.С., съобразно дела и в
съсобствеността ,доколкото се установи, че те двамата
не са правили разходи за
подобренията по недвижимия имот.
ОСЪЖДА Ф.М.С. с ЕГН ********** да
заплати по сметката на Районен съд – гр. Терве сумата от 1184,00 / хиляда сто
осемдесет и четири лева / лева представляваща държавна такса върху възложения му дял – 4% от 29600,00 лева .
ОСЪЖДА Р.М.С. с
ЕГН ********** *** да заплати по сметката на Районен съд – гр.
Терве сумата от 148,00 /сто четиридесет и осем / лева представляваща държавна такса върху възложения му дял – 4% от 3700,00 лева .
ОСЪЖДА Г.Ф.Р. с ЕГН ********** *** да заплати по сметката на Районен съд – гр.
Терве сумата от 148,00 /сто четиридесет и осем / лева представляваща държавна такса върху възложения му дял – 4% от 3700,00 лева .
ОСЪЖДА Ф.М.С. с ЕГН ********** да заплати
на съделителя Р.М.С. с ЕГН
********** *** сумата от 225,00 / двеста двадесет и пет
/ лева , разноски по вещо лице за назначената СТЕ , съобразно дела му.
ОСЪЖДА Г.Ф.Р. с ЕГН ********** да заплати
на съделителя Р.М.С. с ЕГН
********** *** сумата от 37,50 / тридесет
и седем лева и 50 ст. / , разноски
по вещо лице за назначената
СТЕ , съобразно дела и.
ОСЪЖДА Ф. М.С. следва да заплати по сметна на Тервелски
районе съд сумата от 188,00 /
сто осемдесет ои осем л/ лева представляваща 4 % от
уважения размер на иска с правно основание чл. 61
ал. 2 ЗЗД - за сумата от 2 х 2350,00 лева.
ОСЪЖДА Р.М.С. с
ЕГН ********** *** да заплати по сметката на Районен съд сумата
от 50,0 / петдесет / лева По предявения иск по чл.31,ал.2 от ЗС .
ОСЪЖДА Г.Ф.Р. с
ЕГН ********** да заплати по сметката на Районен съд сумата
от 50,0 / петдесет / лева По предявения иск по чл.31,ал.2 от ЗС .
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
Районен
съдия :