Решение по дело №308/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260006                               15.09.2020 година                                град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На първи септември                                                                                      2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията Цветанов, гражданско дело номер 308 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Производството е образувано по искова молба на Д.Щ.С. срещу „Рудник Трояново-Север“, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ищецът твърди, че е работил по безсрочен трудов договор с ответното дружество на длъжност „механошлосер – ТПРМС 2 група“. Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 59 от 24.06.2020 г. на управителя на рудника, с посочено основание, че ищецът не притежава необходимото образование за изпълнение на работата в частта относно специалност и степен на квалификация. Твърди, че бил дисциплинарно уволнен на 22.01.2019 г., но бил възстановен на работа поради незаконност на уволнението и било сключено допълнително споразумение с работодателя на 23.06.2020 г., след което на следващия ден било прекратено трудовото му правоотношение. Твърди, че е налице злоупотреба от страна на работодателя и че притежава нужното образование и професионална квалификация за изпълнение на работата. Твърди, че има придобит трудов стаж в ответното дружество в размер на 34 години, 7 месеца и 22 дни. Твърди, че въведеното изискване за образование не било нормативно изискване, а изискване на работодателя, посочено в длъжностната характеристика. Твърди, че при сключване на договора работодателят е знаел с какво образование е ищеца и е приел да работи с него, знаейки че не може да му прекрати трудовия договор поради това. Твърди, че работодателят незаконосъобразно е изменил изискването за образование, за да прекрати трудовия договор с ищеца. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение и да отмени заповедта, с която същото е прекратено, и да бъде възстановен на заеманата длъжност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Рудник Трояново-Север“, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор № 0808 от 26.04.1991 г. с ищеца за изпълнение на длъжност „механошлосер – ТПРМС 2 група“. Твърди, че ищецът е подписал длъжностна характеристика за длъжността и е запознат с отговорностите си на 01.10.2013 г., че е бил дисциплинарно уволнен, в последствие възстановен на работа. Не оспорва обстоятелството, че трудовия договор с ищеца е прекратен със заповед № 59 от 24.06.2020 г. на управителя на рудника на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование за изпълнение на работата, в частта специалност и степен на квалификация. Твърди, че оспорва твърденията да е налице злоупотреба с правото на работодателя при прекратяване на трудовия договор. Твърди, че с длъжностната характеристика от 01.10.2013 г. било заложено за длъжността средно образование, специалност МЕМ, професионална квалификация машинен монтьор. Твърди, че ищецът имал средно образование, но не притежавал нужните специалност и професионална квалификация. Излага подробни съображения за липса на злоупотреба с правото на работодателя да прекрати трудовия договор. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 01.09.2020 г. е обявен за окончателен докладът по делото, обективиран в определението от 07.08.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване следните факти, касаещи и двата предявени иска, а именно: сключения между страните безсрочен трудов договор № 0808 от 26.04.1991 г. за изпълнение на длъжност „механошлосер – ТПРМС 2 група“; предходно прекратяване на трудовия договор на ищеца чрез дисциплинарно уволнение, което е отменено и ищецът е възстановен на работа; връчената на ищеца на 24.06.2020 г. заповед № 59 от 24.06.2020 г. на управителя на рудника за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 24.06.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование за изпълнение на работата, в частта специалност и степен на квалификация.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

При така отделените безспорни факти, обосноваващи от формална страна наличието на всички елементи от фактическия състав на правото по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор поради липса на изискуемо образование /променените изискванията за образование за заеманата от ищеца длъжност и че на тези изисквания ищецът не отговаря/, и за да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдението си за недобросъвестно поведение /злоупотреба с права/ на работодателя при прекратяване на трудовия договор, т.е. че работодателят е злоупотребил с правото си за прекратяване на трудовия договор на ищеца, воден от единственото му желание чрез законово допустимите средства да постигне единствената цел прекратяване на трудовия договор конкретно с ищеца /в този смисъл решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. на IV г.о. на ВКС/.

От своя страна ответникът пък следва да докаже при условията на насрещно непълно доказване възраженията си за добросъвестно упражняване на правото за прекратяване на трудовия договор с ищеца.

По принцип преценката какви изисквания да въведе работодателят е въпрос по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна /решение № 2174 от 9.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 834/2004 г., III г. о., решение № 696 от 12.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2000 г. III г. о. решение № 241/07 г. по гр.д. № 1212/2004 г. III г.о., решение № 3/20.01.2011 г. по гр.д. № 621/2010 г. III г.о., решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. на IV г.о. на ВКС /. Когато обаче промените са произволни, не са свързани с характера на работата и нуждите на производството, а сочат на злоупотреба с право в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение, въведено като предмет на делото с конкретни твърдения в исковата молба, уволнението е незаконно /решение № 92/10.05.2003 г. по гр.д. № 2752/01 г. III г.о. ВКС, решение № 1671/30.01.2004 г. по гр.д. № 968/02 г. III г.о. ВКС, решение № 397/31.10.2013 г. гр.д. № 2870/2013 г. на IV г.о. ВКС, решение № 85/19.03.2013 г. по гр.д. № 760/2012 г. на IV г.о. ВКС, решение № 561/04.10.2010 г. по гр.д. № 1962/2009 г. на III г.о. на ВКС/. Именно недобросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от страна на работодателя се поддържа от ищеца в изложението на исковата молба и затова следва да се прецени дали от събраните по делото доказателства се установява такова поведение от страна на работодателя при прекратяване на трудовия договор с ищеца.

Принципно в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ е въведена законова оборима презумпция за добросъвестност, поради което именно беше разпределена доказателствената тежест за оборването й върху ищеца. С оглед на това следва да се прецени дали новите въведения за образование са целенасочени от страна на работодателя с оглед извършване на уволнението на ищеца.

Трудовото правоотношение на ищeца с ответното дружество е възникнало въз основа на безсрочен трудов договор № 0808 от 26.04.1991 г. за изпълнение на длъжност „механошлосер – ТПРМС 2 група“ /безспорно обстоятелство, отделно трудовия договор е приложен по делото като част от трудовото досие на ищеца/. Още тогава е видно от трудовото досие, че ищецът е приложил дипломата си за завършено средно образование серия А-85, № 048071 от 06.07.1985 г., с професионална квалификация „оператор на металорежещи машини, стругар“, и свидетелство № 4/23.04.1991 г. за професионална квалификация за „шлосер“. От трудовото досие е видно, че с множество допълнителни споразумения са променяни част от уговорките по трудовото правоотношение, но винаги ищецът си е заемал длъжността „механошлосер“, като за всички връчвани му длъжностни характеристики през действие на трудовото му правоотношение се изисква образование – средно или средно специално; специалност – МЕМ, механизация на производството, технология на машиностроенето – студена обработка; квалификация – техник по специалност; професионална квалификация – машинен монтьор. Предпоследната връчена на ищеца длъжностна характеристика е от 01.10.2013 г., в която е посочено изискване: образование – средно; специалност – МЕМ, механизация на производството, технология на машиностроенето – студена обработка; квалификация – техник по специалност; професионална квалификация – машинен монтьор.

Безспорно е между страните предходното прекратяване на трудовия договор на ищеца чрез дисциплинарно уволнение, което е отменено и ищецът е възстановен на работа. Това дисциплинарно уволнение е извършено със заповед № 10/22.01.2019 г. /и заповед № 6/23.01.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, която има декларативен характер/, която е отменена и ищецът е възстановен на работа с влязло в сила съдебно решение. В тази връзка ищецът е подал до ответното дружество молба вх. № 10365 от 22.06.2020 г. за възстановяване на работа, в която връзка е сключено допълнително споразумение № 2159/23.06.2020 г. към трудов договор № 1227/12.07.1991 г., ищецът е подписал на 24.06.2020 г. още 3 декларации, заповед за обучение по БХТППО и длъжностна характеристика за длъжността „механошлосер“, която последна не се отличава по нищо от подписаната от ищеца такава на 01.10.2013 г. в частта досежно изискванията за заемане на длъжността. С искане изх. № ЧР-01-250 от 24.06.2020 г. управителят на ответното дружество е поискал от ищеца да посочи с „да“ или „не“ на конкретни въпроси, касаещи неговото образование, специалност, квалификация и професионална квалификация, което ищецът е сторил на същата дата - 24.06.2020 г., като е посочил, че притежава средно образование, но не притежава посочените в писмото специалност, квалификация и професионална квалификация. Същевременно на същата дата 24.06.2020 г. на ищеца е връчено предизвестие изх. № РД-17-618/24.06.2020 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование /специалност/ и професионална квалификация за заемане на длъжността „механошлосер“, както и заповед № 59/24.06.2020 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование /специалност/ и професионална квалификация за заемане на длъжността „механошлосер“, считано от 25.06.2020 г. Моментът на извършване на тези фактически действия от страна на ответното дружество не могат пряко да наведат на извод за недобросъвестно упражняване на правата, тъй като законът не въвежда срок, в който следва да се извърши преценката и да се осъществи процедурата по връчване на предизвестие и заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

В трудовия договор и допълнителните споразумения на ищеца е посочено, че притежава средно професионално образование по специалността „оператор на голямогабаритни металорежещи машини“. От тук е видно, че от самото начало на работа в ответното дружество ищецът е отговарял на изискването за длъжността „механошлосер“ в частта за образование - средно, но не е отговарял на изискването специалността да е „МЕМ; Механизация на производството; Технология на машиностроенето – студена обработка“, както и на изискванията за квалификация „Техник по специалността“ и професионална клалификация „Машинен монтьор“. Поради това съдът приема, че от датата на заемане на длъжността „механошлосер“ и до прекратяване на трудовия договор с оспорваната заповед, ищецът не е имал нужното образование в частта „специалност“, изискващо се по всички връчени му длъжностни характеристики.

От друга страна в случая няма наличие на промяна на изискванията за образование в частта специалност и за професионална квалификация, тъй като те са били такива от постъпване на ищеца на работа. В този смисъл и не се налага изследване на въпроса за злоупотреба с право от страна на работодателя и дали е действал добросъвестно при въвеждане на изискванията за образование, специалност и професионална квалификация.

За пълнота ще се отбележи, че промяната на изискванията за изпълнение на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е възможна само при запазване на длъжността. Когато се променят нейни съществени трудови функции, макар и наименованието на длъжността да е запазено, се създава нова длъжност и е налице съкращаване на щата /решение № 730/ 29.11.2010 г. по гр.д. № 28/2010 г. III г.о., решение № 715/19.08.2005 г. по гр.д. № 250/2003 г. III г.о./. А тъй като в случая не са променяни никакви изисквания в трудовите функции, а само изискването за образование и квалификация, то не е налице в случая хипотеза на съкращаване на щата и е принципно възможна хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, която от формална страна е упражнена от работодателя при наличието на всички изискуеми елементи от фактическия състав на субективното право.

Известно е на съдията-докладчик, че към момента е висящо тълкувателно дело № 4/2017 г. на ГК на ВКС, чийто предмет е отговор на въпроса „Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а в последствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?“, по което дело все още няма постановено тълкувателно решение. Причина за образуване на тълкувателното решение беше промяна в разбирането за нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, установена до 2010 г., като промяната настъпи с решение № 134 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 1041/2012 г., ВКС, ІІІ г.о., в което беше прието, че работодателят може да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато работникът не е имал необходимото образование и квалификация още при сключване на договора, но изискването е било предвидено в нормативен акт. Тогава той може да прекрати трудовия договор без оглед на причината, поради която при назначението е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания. Същото становище е застъпено и в решение № 207 от 02.10.2014 г. по гр. д. № 2355/2014 г., ВСК, ІІІ г.о., и последващата съдебна практика до образуване на тълкувателното дело. Ако при сключване на трудов договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за заемане на определена длъжност, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, уволнението е незаконно само когато изискванията не са били нормативно определени, а са въведени от самия работодател. Прието е също така, че работодателят може да прекрати трудовия договор, когато впоследствие са настъпили промени в изискванията за съответната работа, които работникът не удовлетворява.

До отмяната на чл. 291 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ съдилищата имаха задължение да се съобразяват с актуалната уеднаквена практика от ВКС по реда на чл. 290 ГПК. След отмяната на чл. 291 ГПК вече ВКС не уеднаквява практиката с решения по чл. 290 ГПК, а решенията по чл. 290 ГПК не са задължителни за съдилищата. Тъй като и тълкувателното дело е висящо и няма все още тълкувателно решение по спорния правен въпрос, то настоящият съд следва да изложи съображенията си за правния въпрос.

Настоящият съдебен състав винаги е приемал разбирането, застъпено в решение № 207 от 02.10.2014 г. по гр. д. № 2355/2014 г., ВСК, ІІІ г.о., според което, когато съответното изискване за образование и квалификация не е нормативно установено, а е било въведено от самия работодател с длъжностна характеристика, при тези обстоятелства той е сключил трудов договор с работника или служителя знаейки, или трябвайки да знае, предвид представените му документи за завършено образование и квалификация /това се е случило в случая при постъпване на ищеца на работа/, че последният не удовлетворява тези изисквания, той не би могъл да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Това е така, доколкото приемайки, че и без да отговоря на тях, работникът би се справил с възложената работа, работодателят на практика в случая сам се е отказал от своеобразната гаранция, която му дават поставените от него /а не от законодателя/ изисквания, и се е съгласил, че притежаваните от работника образование и квалификация са достатъчни /конклудентно се отказва от това си изискване/. При това положение впоследствие той не би могъл да черпи благоприятни за себе си последици от това свое поведение, респективно да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение, позовавайки се на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Поради това и съдът намира, че ако при сключване на трудов договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, уволнението може да бъде признато за незаконно само в хипотеза, когато изискванията не са нормативно определени. Противно разбиране би означавало безконтролна възможност за работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание ч. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с оглед липсата на възможност за преценка злоупотребата с право относно въведените изисквания за образование и професионална квалификация, щом не са променени през време на трудовото правоотношение, което пък би лишило от смисъл съдебното оспорване на прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и едва ли законодателната идея на нормата е такъв, при все наличната нормативна уредба за защита на работника като по-слаба страна в правоотношението.

В случая изискванията за образование, специалност и професионална квалификация не са нормативно определени, а са определени от работодателя с длъжностна характеристика, още от постъпване на ищеца на работа през 1991 г. и не са променени до момента. Поради и застъпеното правно становище от съда, то упражненото от работодателя право по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца се явява незаконосъобразно, тъй като тези изисквания за образование в част специалност и за професионална квалификация са били изначално изискуеми за длъжността „механошлосер“, а не са последващо въведени.

Затова извършеното уволнение е незаконосъобразно, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

Този иск е обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще следва да се уважи и искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „механошлосер – ТПРМС 2 група“, от която е бил уволнен.

Относно разноските и дължимата държавна такса:

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са установено за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /дпп на л.19/.

Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Раднево държавната такса за производството по чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, в размер на 60 лв. / по 30 лв. за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ /.

Заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице остава за сметка на съда, тъй като трудовите спорове са безплатни за работниците съгласно чл. 359 КТ, а исковата молба в частта за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ беше върната на ищеца и производството прекратено в тая част.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Д.Щ.С., ЕГН **********, с адрес ***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № 59/24.06.2020 г. на управителя на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево, община Раднево, и ОТМЕНЯ заповед № 59/24.06.2020 г. на управителя на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Щ.С., ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „механошлосер – ТПРМС 2 група“ при Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД.

 

ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево, община Раднево, да заплати на Д.Щ.С., ЕГН **********, с адрес ***, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските в производството в размер на 300 лева (триста лева) за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево, община Раднево, да заплати по сметка на РС-Раднево, държавна такса за производството в размер на 60,00 лв. (шестдесет лева).

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 15.09.2020 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: