Р Е Ш Е Н И Е
№ 2059/20.11.2023г.
гр. Пловдив, 20 ноември 2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо
отделение, XVIII
състав в съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и трета година
в състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев
административно дело № 2094 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба
на А.И.Г., ЕГН **********, срещу Заповед № 23-4332-004098/15.08.2023г.,
издадена от М.М.- полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, СДВР, с
която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „А“
от Закона за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат
аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи
се до издаването ѝ в нарушение на материалния закон и неговата цел. Твърди
се, че в действителност има СУМПС, издадено от Великобритания, което го прави
правоспособен водач. Претендират се разноски.
Ответникът- М.М.-
полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, СДВР, редовно призован,
не взема становище по депозираната жалба.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С обжалваната заповед на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – "прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца". Заповедта е издадена на
основание и чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Като фактическо основание
за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че същият в качеството
си на собственик на МПС, марка „Мерцедес“, модел „Ц200 Компресор“, с рег. №****на
05.08.2023г. около 00:30ч. в гр. София, бул.“Черни връх“ с посока на движение
от ул. „Сребърна“ към ул. „Околовръстен път“ управлява автомобила без да
притежава СУМПС, валидно за територията на Р.България- водачът е български
гражданин, но управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство (СУМПС № GAVRA906289AI9WS
14- издадено от
Великобритания), без да е подменено след пребиваване повече от три месеца в
Р.България. Прието е, че виновно е нарушил чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на тези фактически
установявания е съставен АУАН серия GA № 1032976 от 05.08.2023г., въз
основа на който на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца, както и отнемане на СРМПС № ********* и 2 броя
регистрационни табели РВ8914НТ. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на
15.08.2023г. и е оспорена с жалба, подадена директно в съда, на 18.08.2023 г.,
с входящ № 16777/18.08.2023г.
В хода на съдебното производство от
ответника е представено заверено копие от административната преписка, включваща
АУАН, сер. GA,
№ 1032976/05.08.2023г. НП № 23-4332-020917/13.09.2023г., заповед №
513з-6400/07.07.2023г. на директора на Столична дирекция на вътрешните
работи.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена
от активно легитимирано лице, чиито интереси са засегнати от оспорения
индивидуален административен акт, пред компетентния да я разгледа съд и в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
От доказателствата по делото,
включително Заповед № 513з-6400/07.07.2023г. на директора на Столична дирекция
на вътрешните работи се установява, че обжалваната заповед е издадена от
оправомощено за това длъжностно лице, в пределите на материалната и
териториалната му компетентност. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица, в случая от полицейски орган с
функционални задължения по контрол на пътното движение/т. 1 от горецитираната
заповед/.
При съставянето на заповедта е
спазена предвидената от закона писмена форма, при спазване на изискването на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като актът съдържа изложение на фактическите и
правни основания за неговото издаване.От събраните по
делото доказателства съдът приема за безспорно доказано, че към момента на
издаване на процесната заповед жалбоподателят е извършил възприетото от
административния орган деяние.Нарушението на водача се установява с приложения
Акт за установяване на административно нарушение сер. GA,
№1032976/05.08.2023г.,който като
съставен редовно от компетентни длъжностни лица от службите за контрол, се
ползва с доказателствена сила относно установените с него обстоятелства. Следва
да се посочи, че АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с
материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти.
Предвид последното, при липса на надлежно инициирано оспорване от страна на
жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК на цитирания АУАН, същият обвързва съда
да приеме за доказани фактите, удостоверени в него, а именно, че на 05.08.2023 г.
в гр. София, жалбоподателят е бил водач на описаното в същия акт моторно
превозно средство и че на същата дата в това му качество управлява автомобила без да
притежава СУМПС, валидно за територията на Р.България- водачът е български
гражданин, но управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство (СУМПС № GAVRA906289AI9WS
14- издадено от
Великобритания), без да е подменено след пребиваване повече от три месеца в
Р.България. По делото не са ангажирани каквито и да
било доказателства, годни да опровергаят както доказателствената стойност на
АУАН, така и изложените в него фактически констатации и да доведат до различен
извод относно установеното с АУАН управление на МПС и отразените в същия правни
факти.
Гореизложеното води на извода, че административният
орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи
фактически основания за прилагане на процесната ПАМ, които по делото се
установяват по несъмнен начин. При наличие на предпоставките на чл. 171, т. 2а,
б. "а" от ЗДвП, административният орган действа при обвързана
компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида
по посочената в същата законова норма. Ето защо законосъобразно с оспорената в
настоящото производство заповед административният орган е приложил процесната
ПАМ.В оперативната
самостоятелност на административния орган е да определи срока, за който се
налага принудителната административна мярка, в рамките на предвидените от
закона граници - от 6 месеца до една година, като в конкретния случай административният
орган е прекратил регистрацията на МПС за предвидения от закона минимален срок.
В оспорената заповед липсват съображения относно срока на действие на мярката,
но след като определеният срок е минималният, предвиден в закона нито
жалбоподателят е лишен от възможността да осъществи защитата си, нито съдът е
лишен от възможността да извърши контрол за законосъобразност на акта.
ПАМ са форма на изпълнително -
разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява
държавна принуда. Те са средство за обезпечаване осъществяването на различни
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна
норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Законът
допуска засягане на правата на жалбоподателя с оглед постигане на целта,
регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота
и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването
на административните нарушения. Достатъчна предпоставка за издаване на
заповедта е наличието на съставен АУАН за нарушение от изброените в
разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, защото мярката има превантивен
характер.
Възприетото основание от фактическия
състав на чл.171 т.2А б.А ЗДвП е – „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство за
срок от 6 месеца до една година;“. Административният орган обвързва фактическото
основание за издаване на заповедта с констатациите в АУАН, които от правна
страна са квалифицирани за нарушение на чл.162 ал.1 ЗДвП. Съгласно тази норма:
„Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.“. Доказано е посредством справка, управление на МПС от страна на А.Г.
в период, извън 3-месечния. Нормата на чл.162 ал.1 ЗДвП, във вр. с която е
приложена принудителната мярка ограничава времевия период на управление на МПС
от български гражданин на територията на Р.България в хипотеза на „чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство,..“.
На 31 януари 2020г. Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия /„Обединеното кралство“/ не е член на ЕС и на Европейското
икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020г.
започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското
законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство.
По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите
си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде
удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021г. От
01.01.2021г. Обединеното кралство е третирано като трета страна извън ЕС и ЕИП
и спрямо него и в него ще спре да се прилага правото на ЕС. Според данните от
Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия /www.mvr.bg/, в рамките на преходния период
/до 31.12.2020г./ свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава
членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на
валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете
дати настъпи най-напред. Случаят касае дата 05.08.2023г., а влизането в
Р.България е на 26.03.2023г. Пряка
последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в цитираната по-горе
разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за
управление на МПС за територията на Република България. Това не лишава водача
от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на
територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на
националното законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата
на чл. 162 ал. 1 ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок
от датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от
придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът
трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал.
1 ЗДвП. Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в
случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил
правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. С изтичане на
срока от три месеца, считано от датата на влизане на жалбоподателя на
територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява
валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на
територията на Р.България.
Законът е въвел различен режим за
българските граждани, притежаващи СУМПС, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария и
чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, притежаващи
свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или
от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария. В случая водачът на лекия
автомобил е български гражданин, по отношение на който се прилага правилото на
чл. 162 ал. 1 ЗДвП, респект. е налице фактическото основание за налагане на ПАМ
по см. на чл.171 т.2А б.А ЗДвП с адресат собственикът на МПС. Съгласно чл. 162
ал. 4 ЗДвП чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно
превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава,
която не е член на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на
изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата /Конвенцията/ и свидетелството отговаря на изискванията
на Приложение № 6 към Конвенцията. В случая отсъстват данни за осъществена
предвидената възможност.
Предвид изложеното, оспорената
заповед се явява законосъобразна, а жалбата срещу ѝ, неоснователна.
За разноските:
От
ответната страна такива не са претендирани, съответно и съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Г., ЕГН **********,
срещу Заповед № 23-4332-004098/15.08.2023г., издадена от М.М.- полицейски
инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, СДВР, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за
движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Решението е окончателно на основание
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/