№ 349
гр. Пловдив , 16.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв. С.С., като повереник на Г. ИВ. Н.,
против Определение № 303 от 17.06.2021 г., постановено по ЧНД №
3876/2021 г.по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено
постановление от 27.05.2021 г. на Районна прокуратура Пловдив за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 2/2021 г. на РУ на
МВР Труд.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е
незаконосъобразно и неправилно, а съдът възприел изцяло заключенията на
прокурора за липса на субективния елемент на престъплението измама.
Изтъква се, че по делото е наличен обилен снимков материал от който можело
да се направи заключение за състоянието на автомобила преди и след
предоставянето му за ремонт. Твърди се, че липсва подробен анализ на
поведението на Н.К. – лицето извършвало ремонта на автомобила, като
същият изначало не е имал нито намерение, нито знания да изпълни поетия
ангажимент. Иска се отмяна на атакуваното определение, отмяна на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство и връщане на
делото на прокурора за продължаване на разследването.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
1
обосноваността на атакуваното определение, намира следното.
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да прекрати наказателното производство, представителят на
държавното обвинение е възприел следната фактическа обстановка:
Досъдебно производство № 2/2021 г. по описа на РУ Труд при ОД на
МВР гр.Пловдив е образувано и водено за осъществено престъпление по
чл.209,ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК . От събраните устни и писмени
доказателства е установено, че свид. Г. ИВ. Н. живеел заедно със свид. С.М. и
двете им деца в с.К., обл.Пловдив.
На 15.12.2018 г. свид. Н. закупил лек автомобил марка „Мицубиши",
модел „Паджеро" с per. № ***, за сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/.
Автомобилът бил произведен през 2000 г. и бил в сравнително добро
състояние. През месец юни 2019 г. свид. Н. забелязал ръжда, в долната част
на автомобила, на прага на предната лява врата. За отстраняването й потърсил
обяви в интернет на лица, които извършват подобни услуги. Забелязал
публикувана обява и се обадил на посочения телефонен номер - ***. Свързал
се със свид. Н.Ц.К. и провел разговор с него, в хода на който разговор свид. Н.
обяснил какъв е проблема на автомобила му. Свид. К. заявил, че трябва да
огледа автомобилът, поради което и свид. Н., придружен от свид. М., закарал
лекия автомобил „Мицубиши" до дома на свид. К. в с.***.
След като огледал автомобила, свид. К. заявил, че може да го
отремонтира, но самият ремонт ще отнеме време. Свид. К. казал, че ще
започне да търси праг по автоморгите, тъй като за въпросната марка и модел
автомобили нови прагове не се внасят и поискал „някакви пари" от свид. Н..
Последният носел у себе си сумата от 300 /триста/ лева, които предал на свид.
К.. За предаването на автомобилът и паричната сума не били съставени
писмени документи - приемно-предавателен протокол, в който да е посочено
състоянието на автомобила, разписка, респ. друг писмен документ,
удостоверяващ заплатената сума. Страните не подписали и писмен договор.
След около месец свид. Н. се свързал по телефона със свид. К. и се
поинтересувал от извършените до момента дейности. Свид. К. обяснил, че е
2
разглобил автомобила, и че са се появили много други части, нуждаещи се от
кърпене, като изброил същите. След седмица свид. Н. посетил дома на свид.
К. и забелязал, че автомобилът му е в разглобено състояние - двете брони и
фаровете на автомобилът били свалени и бил изстърган кита. Свид. К.
обяснил, че едната греда на автомобилът я нямало. При тази среща свид. К.
казал, че цялото купе на автомобилът е за смяна и ако свид. Н. желае, може да
започне да търси купе. Свид. Н. се съгласил, след което си тръгнал. След
известно време свид. Н. отново посетил дома на свид. К. и заварил
автомобилът си в разглобено състояние. Свид. К. обяснил, че бил търсил
купе, но не намерил и затова решил сам да изкърпи автомобила. Свид. Н.
забелязал машина „апкант" в близост. Свид. К. заявил, че бил намерил теглич
за автомобила, който струвал 120 лв. и свид. Н. му предал тази сума. През
месец септември 2019 г., свид. Н. потърсил свид. К., като последният му
заявил, че се намира в гр.Русе. През месец декември 2019 г. свид. Н. отново
посетил в с. Р. свид. К. и отново забелязал автомобилът си в разглобено
състояние. В края на месец декември 2019 г., в проведен телефонен разговор,
свид. К. обяснил, че е закарал автомобила при негови колеги, които да
продължат с ремонта.
През месец февруари 2020 г. свид. К. се обадил на свид. Н. и му
казал, че колата е готова и трябва само да се боядиса. Двамата се уговорили
да се видят на местоработата на свид. Н. в гр. Пловдив, с оглед на това свид.
К. да получи 400 лв. Съобразно уговорката, свид. К. посетил гр. Пловдив и
получил сумата от 400 лв. от свид. Н.. През месец април 2020 г. свид. К.
казал, че остава да се сменят тампоните и амортисьорите на автомобила и
изпратил чрез съобщение номерата на частите, за да провери свид. Н. колко
струват. Свид. Н. потърсил частите, но не ги открил и уведомил за това свид.
К.. Последният казал, че той ще ги намери за 300 лв. Двамата се уговорили и
се видели в гр. Пловдив, където свид. Н. платил посочената сума. През месец
май 2020 г. свид. К. казал на свид. Н., че си е изгорил ръката и временно не
работи. През месец юли 2020г. свид. Н. подал заявление в РУ Труд при ОД на
МВР - Пловдив. По образувана проверка били снети обяснения от свид. Н. и
свид. К.. През есента на 2020 г. свид. Н. заплатил на свид. К. сумата от 220
лева за закупуването на ламарина и кит. На 15.11.2020 г. свид. К. ангажирал
„Пътна помощ", която доставила автомобилът на свид. Н. в гр.Пловдив, на
паркинг пред местоработата му.
3
В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани Г.
ИВ. Н., Н.Ц.К., С.С. М., Р.И.П. и А.Х.И.; извършена е очна ставка между
свидетелите Н. и К.; била е назначена и изготвена Комплексна автотехническа
и автооценъчна експертиза; приложена е справка за съдимост на Н.К., от
която се установява, че същият не е осъждан.
От назначената и изготвена комплексна автотехническа и
автооценъчна експертиза се установява, че техническото състояние на лек
автомобил марка „Мицубиши", модел „Паджеро" с рег. № ***, към месец май
2019 г. не е отговаряло на условията за техническа годност на пътни превозни
средства /ППС/ съгласно Приложение № 5 към чл. 31 ал. 1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011г. за периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, тъй като прекомерната корозия, влошаваща стабилността
на монтажните връзки между купето и шасито е фактор за значително
влошено техническо състояние на автомобила, влияещо пряко върху
безопасността на движение по пътищата, отворени за обществено ползване.
Всички системи и агрегати по автомобила са били работещи в съответните
норми. Пазарната цена на лекия автомобил към месец май 2019 г. е 3 938,83
лв. Техническото състояние на лек автомобил марка „Мицубиши", модел
„Паджеро" с per. № ***, към месец декември 2020 г. не е отговаряло на
условията за техническа годност на пътни превозни средства /ППС/ съгласно
Приложение № 5 към чл. 31 ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, тъй
като прекомерната корозия, влошаваща стабилността на монтажните връзки
между купето и шасито е фактор за значително влошено техническо
състояние на автомобила, влияещо пряко върху безопасността на движение
по пътищата, отворени за обществено ползване. Автомобилът е бил с
демонтирани брони, предни и задни светлини, предни калници и прагове,
което не се допуска при преминаване на периодичен годишен технически
преглед. Пазарната цена на лекия автомобил към месец декември 2020 г. е 3
866,74 лв. Вещото лице е посочило още, че към месец май 2019г. автомобилът
е бил окомплектован с всички фабрични части и детайли по купето, които са
били боядисани, но под повърхността на боята, металните части в зоните на
съединенията с шасито, калниците, праговете и броните са били прекомерно
корозирали. Към месец декември 2020г. след започване на
4
автотенекеджийските и автобояджийски услуги, от купето на лекия
автомобил са били демонтирани фабрични части и детайли - 2 бр. предни
калници, предна и задна брони, предни и задни светлини, маска и прагове.
Била е направена подготовка за нанасяне на работен кит и боядисване в
определени зони по купето на автомобила, като за целта повърхностния слой
от лаковото покритие на боята е бил шлайфан.
При така установената фактическа обстановка, представителят на
РП-Пловдив е приел, че на база събраните по делото гласни доказателства -
показанията на разпитаните свидетели и с оглед заключението на изготвената
експертиза, се налага изводът, че така извършеното от свид. Н.Ц.К. деяние не
е съставомерно по чл.209, ал.1 от НК. Изразил е становище, че така развилите
се отношения между свидетелите Н. и К. са в кръга на гражданскоправните
такива, по повод неизпълнение, лошо изпълнение, забава - поради което и
спорът между двамата следва да се разреши не по наказателен, а по
гражданко правен ред.
Районният съд е намерил изводите на прокурора за липса на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК и/или друго престъпление от общ
характер за правилни, обосновани и мотивирани, поради което и е потвърдил
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Настоящата въззивна инстанция споделя напълно заключенията
прокуратурата и на Районния съд.
За да се приеме, че има основание да се търси наказателна
отговорност от дадено лице за извършване на престъплението измама по
чл.209, ал.1 от НК, разследващия орган следва да установи два основни
елемента от състава на престъплението. На първо място, с цел да набави за
себе си или другиго имотна облага, деецът с действията си да въвежда в
заблуждение и/или поддържа заблуждение у някого. На следващо място, това
заблуждение следва да е мотивирало лицето да се разпореди със свое или
чуждо имущество по начин, който нанася нему или другиму имотна вреда.
Наред с това, следва да се установи причинно следствена връзка между двете.
В атакуваното постановление правилно е посочено, че договорни отношения
могат да бъдат използвани за извършване на измама, но само когато една от
страните поначало не е имала намерение или е знаела, че няма фактическата
5
възможност да изпълни задълженията си. Такава предварителна нагласа в
разглеждания случай не се установява от материалите по делото.
От събраните при разследването доказателства се установява, че св.
Н. се е свързал със св. К., като поискал от последния да извърши ремонт по
автомобила му. К. от своя страна е приел да извърши необходимия ремонт,
като и според него и според Н., е заявил още на първата им среща, че поради
естеството на работата, поправката ще отнеме време. Св. Н. се е съгласил с
тази уговорка и дори е оставил на К. сумата от 300/триста/ лева, необходима
за закупуването на консумативи. В последствие, при периодичните им
разговори, а и при посещението му на адреса на К., Н. е бил наясно и е видял
лично, че автомобила е разглобен, за да може ремонта да бъде осъществен.
Не са необходими специални знания, за да се предположи, че щетите от
ръждата по толкова стар автомобил няма да са ограничени само до външно
видимите такива, както и че за да се извърши ремонта трябва да бъдат
разглобени или свалени части от автомобила. В тази връзка, възраженията на
жалбоподателя, че от снимковият материал, предоставен от него на
разследващите, можело да се направи заключение за състоянието на
автомобила преди ремонта е неоснователно. Ремонт на автомобила е
предприет имено защото автомобилът е имал технически или конструктивни
проблеми. След разглобяването на автомобила, К. е съобщил на Н., че под
повърхността и рамата има още много проблемни зони, което усложнява
ремонта. Н. се е съгласи и тези места да бъдат отремонтирани, като е предал
допълнителни суми за закупуване на части и материали. От така
установеното е видно, че Н. е бил наясно, че ремонта на автомобила му се
усложнява и съответно ще отнеме още повече време за да бъде завършен.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство Комплексна автотехническа и автооценъчна експертиза е
видно, че по автомобила на Н. е извършвана ремонтна дейност, както и че има
видими зле отремонтирани повреди от предходен период, открити след
демонтирането на детайли от автомобила. Била е направена подготовка за
нанасяне на работен кит и боядисване в определени зони, като за целта
повърхностният слой от лаковото покритие на боята е бил шлайфан.
Стойността на автомобила към момента на оценката от вещото лице е
незначително по-ниска от тази към момента, когато същият е оставен от Н. на
6
К. за ремонт, година и половина по-рано, а и до цената на която св. К. твърди,
че е закупил автомобила. Изводът е, че действията на св. Н. не са довели до
обезценяване на автомобила, а напротив до запазването и, въпреки
изминалото време.
От изложеното до тук е видно, че К., като автомонтьор е имал
знанията и възможността да извърши работата, както и, че е започнал
изпълнение на поетия ангажимент, което изключва предположението, че
изначало не е имал възможност или намерение да изпълни обещаното. К. е
извършил дейности, вложил е труд и усилия по разглобяване и
отремонтиране на автомобила, шлайфане и китосване, поради което не може
да се приеме, че е искал да измами Н., като се обогати неоснователно – без да
извърши каквато и да е работа, от сумите получени от последния. До каква
степен ангажиментът е изпълнен, до колко предадените от Н. суми
съответстват на вложените материали и труд и в каква забава, ако има такава,
се намира К., както е посочено и в постановлението на прокурора, е въпрос
от гражданскоправен характер – качеството на изпълнение, неизпълнение,
неточно изпълнение и/или забава по договор, и не може да бъде основание за
възбуждане на наказателно преследване, още повече, когато между К. и Н. не
е имало уговорка нито относно срока за приключване на ремонта, нито
относно крайната цена на същия.
С оглед гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира, че
действията на св. К. не изпълват съставомерните признаци на престъплението
измама по чл.209, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК или друго такова от общ характер,
поради което правилно и законосъобразно, на основание чл.24, ал.1, т.1,
предл.2 от НПК, наблюдаващият прокурор е приел, че образуваното
досъдебно производство следва да бъде прекратено.
В заключение, настоящата въззивна инстанция намира, че
разследването по ДП № 2/2021 г. на РУ на МВР Труд е проведено пълно,
всестранно и обективно, изчерпани са всички доказателствени източници,
като изводите на прокурора за липса на престъпление са аргументирани,
правилни и законосъобразни.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
атакуваното определение, с което е потвърдено постановлението за
7
прекратяване на наказателното производство по ДП № 2/2021 г. на РУ на
МВР Труд, като законосъобразно, правилно и съответстващо на събраните по
делото доказателства следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.243, ал.8 от НПК
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 303 от 17.06.2021 г.,
постановено по ЧНД № 3876/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с
което е потвърдено постановление от 27.05.2021 г. на Районна прокуратура
Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2/2021 г.
по описа на РУ Труд при ОД на МВР - Пловдив, водено за престъпление по
чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8