Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 10.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Елин Пелин, Пети състав, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Вера Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 887 по описа за 2020
година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
исковата си молба ищецът Т.К.Ж., ЕГН ********** ***, оф.2 чрез адв. К. е
предявил срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.
”Ястребец” № 23Б представлявано от Александър Александров иск с правно
основание чл.124 вр. чл.439 от ГПК. Иска се
съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не му
дължи заплащането на следните суми: 1128,36 лева, представляваща главница за
потребена енергия за периода от 01.12.2010 г. до 30.04.2013 г. и сумата от
177,31 лева лихва за периода от 01.02.2011 г. до 02.01.2014 г. поради
погасяване на вземанията по давност.
Излагат
се твърдения, че за процесните суми е издаден изпълнителен лист от 07.01.2020
г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение от 20.03.2014 г.
по гр.д. № 2478/2014 г. на 56-ти състав на СРС и Решение № 117/05.08.2015 г. по
гр.д. № 51983/2014 г., 56-ти състав на СРС. Сумата се изисква от ищеца въз
основа на образувано изпълнително дело № 20208380400717 на ЧСИ Милен Бъзински,
рег. № 838.
След
влизане в сила на посоченото по-горе решение, ответникът не е извършвал
изпълнителни или други действия за период повече от пет години, поради което
изпълнителното дело следва да бъде прекратено в хипотезата на чл.433 ал.1, т.8
от ГПК тъй като е изтекла пет-годишната погасителна давност. Давността е
започнала да тече от момента на влизане в сила на Решение № 117 от 05.08.2015 г. по гр.д. № 51983/2014
г., 56-ти състав на СРС, в която връзка
съобразно чл.112, ал.1, б. В от ЗЗД
тече петгодишна давност. В случая не са извършвани изпълнителни или
други действия и поради това давността не е спирана и прекъсвана. Не са
извършвани никакви изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, поради което
вземането е погасено по давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др. В този
смисъл се прави незаконосъобразен опит да се приведе в изпълнение съдебно
решение, вземането по което е погасено по давност съгласно чл.117 от ЗЗД, което
е в противоречие със законовите изисквания.
Съгласно
хронологичните действия на взискателя е видно, че от влизане в сила на
решението са изминали повече от пет години без да бъде прекъсвана давността.
Няма искания на взискателя за извършване на каквито и да било изпълнителни
действия в продължение на повече от пет години и поради тези обстоятелства
изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, което става автоматично по силата на закона. В хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК аналогичен с чл.330 б. Д от ГПК / отм./ и чл.433,
ал.1, т.5 от ГПК изпълнителното производство се прекратява автоматично по
силата на закона, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, но това не е изпълнено в случая от ЧСИ
Милен Бъзински, който е следвало само да констатира този юридически факт и да
обяви настъпилото прекратяване по силата на закона.
Съгласно Решение № 168/22.12.2019 г. по т.д. № 408/2009 г. на ВКС,
задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД са периодични плащания по смисъла на
чл.111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. По силата на
чл.111, ал.1, б.В от ЗЗД вземанията за лихви също се погасяват с тригодишна давност,
а по силата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, независимо дали по тях давността не е изтекла.
Следователно в случая след като вземането за главница е изтекло, погасени по
давност са и задълженията за лихви, тъй като се явяват акцесорни спрямо
главното вземане.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва
иска като недопустим и неоснователен.
Твърди, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от
07.01.2020 г. въз основа на заповед за изпълнение от 20.03.2014 г. по гр.д. №
2478/2014 г. на СРС, 56-ти състав и Решение № 117 от 05.08.2015 г. по гр.д. №
51983/2014 г. по описа на СРС срещу ответника Т.К.Ж. за сумите от 1128,36 лева
главница задължение за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
декември 2010 г. до април 2013 г., ведно със законна лиха за периода от
17.01.2014 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 177,31
лева за периода от 01.02.2011 г. до 02.01.2014 г.. След постановяване на
съдебното решение срещу него е депозирана въззивна жалба от Т.К.Ж., като с
решение № 2274 от 18.03.2016 г. по в.гр.д. № 15377/2015 г. на Софийски градски
съд решението на Софийски районен съд е изцяло потвърдено.
Когато
относно парично вземане е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила
съдебно решение, приложимата давност е общата петгодишна отчитайки разпоредбата
на чл.117 от ЗЗД. В процесния случай Решение № 2274 от 18.03.2016 г. по гр.д.
15377/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено изцяло Решение №
117 от 05.08.2015 г. по гр.д. № 51983/2014 г. на Софийски районен съд е влязло
в сила на 18.03.2016 г., поради което давността за процесното вземане изтича на
18.03.2021 г.
В
случая давността е прекъсната при образуване на изпълнителното дело. С молба
депозирана от страна на „Топлофикация София“ ЕАД е образувано изпълнително дело
№ 20208380400717 по описа на ЧСИ Милен Бъзински рег. № 838 на КЧСИ. Изпълнителното
дело е образувано на 05.02.2020 г. и за първи път давността за вземането е
прекъсната именно на тази дата, доколкото в постъпилата молба е поискано
предприемане на изпълнителни действия и изрично е посочено, че на основание
чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител е овластен да избира начина на
изпълнение. След образуване на изпълнителното дело са предприети допълнително
изпълнителни действия от страна на ЧСИ за събиране вземането на взискателя. В
този смисъл съображенията на ищеца, че след влизане в сила на решението не били
извършени никакви действия, защото молбата на взискателя за образуване на
изпълнителното дело прекъсва давността, доколкото се посочват определени
изпълнителни действия, които се искат да бъдат предприети спрямо длъжника за принудително
събиране на вземането, както и всички последвали изпълнителни действия по
делото са неоснователни. В цитираното
от ищеца Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и
задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното
изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на
вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Горните съображения водят до
извода, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност в следствие
на прекратяване на принудителното изпълнение поради бездействие на взискателя.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото,
намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от Решение по гр.д. № 51983/2014 г. по описа на Софийски
районен съд влязло в сила на 18.03.2016 г. потвърдено с Решение по гр.д. №
15377/2015 г. по описа на Софийски градски съд със същото Т.К.Ж. е осъден да
заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми - 1128,36 лева – представляващи цена за доставена
топлинна енергия за абонатен № 48257 през периода декември 2010 г. – април 2013
г., ведно със законната лихва за периода от 17.01.2014 г. до изпащане на
вземането, лихва за забава в размер на 177,31 лева за периода от 01.02.2011 г.
до 02.01.2014 г.
От приложеното към настоящото дело заверено копие от
изпълнително дело № 20208380400717 по описа на ЧСИ Милен
Бъзински рег. № 838 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд се установява следното: Видно от изпълнителен лист от 07.01.2020 г.,
същият е издаден за сумата от 1128,36 лева – представляващи
цена за доставена топлинна енергия за абонатен № 48257 през периода декември
2010 г. – април 2013 г., ведно със законната лихва за периода от 17.01.2014 г.
до изпащане на вземането, лихва за забава в размер на 177,31 лева за периода от
01.02.2011 г. до 02.01.2014 г., които суми са дължими по заповед за изпълнение
от 20.03.2014 г. издадена по гражданско дело № 2478 по описа за 2014 г. на Софийски
районен съд, 56 състав и Решение № 117 от 05.08.2015 г. по гр.д. № 51983/2014 г. по описа на СРС, 56 състав.
Въз основа на
така издадения изпълнителен лист, с молба вх. № 05937/05.02.2020 г. по описа на
ЧСИ Милен Бъзински депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20208380400717 против длъжника Т.К.Ж. за събиране на сумите в посочените изпълнителния лист, като с молбата е
поискано на основание чл.426 от ГПК да
бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове, като се наложи
запор върху откритите такива; Да бъде извършена справка в НОИ за действащите
трудови договори, с оглед налагане на запор върху същите; В случай, че не се
открият банкови сметки и трудови договори, да се насочи изпълнението към опис и
оценка на движимите вещи с цел изнасянето им на публична продан. На основание
ч.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложено на
съдебния изпълнител изцяло да проучи имуществото на длъжника и налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като са възложени всички
правомощия на частния съдебен изпълнител
по чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители включително и
определяне начина на изпълнение.
При така установената фактическа обстановка
съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е отрацателен установителен иск с
правно основание чл.439 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, при който с оглед въведените от ищеца оспорвания отричащи
вземанията на ответника, в тежест на ответното дружество е да докаже, че
претендираните от него и оспорени от
ищеца вземания съществуват.
С
предявяването на иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно ал.2 на посочената разпоредба, искът може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Касае се за отрицателен
установителен иск, който има за цел да отрече съществуването на изпълняемото право. В това производство ищецът може да навежда
всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани
на факти, които не са преклудирани в производството по издаване на
изпълнителното основание. Затова, този иск може да се основава само на факти,
настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, въз основа на което
е реализирано принудителното удовлетворяване на кредитора.
В случая процесното вземане се основана на влязло в
сила съдебно решение, с което ищеца Ж. е осъден да заплати на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1128,36 лева за доставена топлинна
енергия за абонатен № 048257 за периода
от м. декември 2010 г. до м. април 2013 г., ведно със законната лихва за забава
в размер на 177,31 лева за периода от 01.02.2011 г. до 02.01.2014 г. и законна
лихва за периода от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
Ищецът навежда доводи за недължимост на претендираните
вземания, поради тяхното погасяване по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне.
Изложеното
обуславя извод, че вземането на ответника се ползва с изпълнителна сила,
присъща на осъдителното решение и представлява съдебно изпълнително основание
за удостоверените в него парични
вземания, като от влизането в сила на съдебното решение е приложим петгодишният
давностен срок регламентиран в разпоредбата на чл.117, ал.2 от ГПК.
Следователно спрямо оспореното от ищеца вземане предмет на образуваното
изпълнително производство № 20208380400717 по описа на ЧСИ Милен
Бъзински рег. № 838 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд за
заплащане на незаплатени суми за доставена топлинна енергия е приложим
петгодишният давностен срок, който е започнал да тече от влизане в сила на съдебното
решение по гр.д. № 51983/2014 г. по описа на СРС на 18.03.2016 г.. Констатираното
обстоятелство сочи, че считано от този момент
е започнала да тече петгодишната давност за удостоверените със съдебното
решение вземания, който срок изтича на 18.03.2021 г..
При преценка
погасени ли са по давност вземанията на кредитора, от значение е не само изтичането
на предвидения петгодишен срок, а и бездействието на кредитора през този
период, което да има за последица погасяване правото му за принудително събиране на вземането.
С чл.116, б. "в" от ЗЗД е предвидено прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Тъй като за разлика от чл.116, б. „б“ от ЗЗД в
случаите по чл.116, б. „в“ от ЗЗД действието на прекъсването на давността не се свързва с резултата от
предприетите изпълнителни действия, то новата изпълнителна давност започва да
тече от момента на извършване на самите изпълнителни действия.
В случая от
представените по делото доказателства се установява, че петгодишният давностен
срок за присъдените суми в полза на ответника по гр.д. № 51983/2014 г. по описа на СРС е бил
прекъснат с предприемането от страна на
„Топлофикация София“ ЕАД в качеството му на взискател на различни действия с
цел принудителното събиране на претендираното вземане. Такова действие е
депозирането на молбата от 05.02.2020 г.
до ЧСИ Бъзински, с която
взискателят е поискал образуване на изпълнително дело, с която молба е
поискано и прилагане на конкретни изпълнителни способи. Тази молба е била
приета от частния съдебен изпълнител като редовна и въз основа на нея е
образувано процесното изпълнително дело, като са предприети и различни действия
за принудително събиране на вземането.
В този смисъл са и разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, според което давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.“в“ от ЗЗД/, като нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Давността може да бъде
прекъсната с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му
е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител на основание възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ: присъединяване на
кредитори, насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършване на опис и
оценка на вещи, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, назначаване на пазач, насрочване и извършване
на продан и постъпване на парични суми от проданта, плащания от трети задължени лица и др.
Ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, поради т.нар. перемпция. В тези случаи съдебният изпълнител може само
да прогласи с постановление
настъпилото прекратяване, ако е налице осъществяването на правно релевантните факти. Срокът по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК е
преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по
изпълнителното дело. В случая изпълнителното дело е образувано по молба от 05.02.2020 г., която е валидно действие на
кредитора, което прекъсва течението на давността след издаване на изпълнителния
лист. В молбата на образуване на изпълнителното
дело, взискателят „Топлофикация
София“ ЕАД е
овластил частния съдебен изпълнител с правата по чл.18 от ЗЧСИ, доколкото съгласно разпоредбите на чл.426, ал.2 от ГПК следва да посочи начина на изпълнение по който желае да се
удовлетвори.
Според чл.18, ал.1 от ЗЧСИ обаче, взискателят може да възложи на
частния съдебен изпълнител сам да определи начина на изпълнението. В настоящия случай, видно от молбата на взискателя, със същата на ЧСИ са възложи всички
правомощия на посочената разпоредба за принудително изпълнение.
На следващо място срокът по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК е прекъснат и с изпращането от съдебния изпълнител на 07.02.2020 г. на запорни съобщения до Столично Районно
управление социално осигуряване и „Банка ДСК“ ЕАД, с които е наложен запор на пенсията
на Т.К.Ж. и на всички негови сметки,
вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови касетки.
По така изложените съображения към момента на предявяване на исковата
молба в съда – 26.08.2020 г. не е изтекъл предвидения петгодишен давностен срок за погасяване на процесните вземания,
поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Всичко изложено обуславя извод, че вземанията
на ответното дружество, предмет на изпълнително дело № 20208380400717 по описа на ЧСИ Милен Бъзински
рег. № 838 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд не е погасено по
давност и предявеният на това основание иск по чл.439 от ГПК се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на
делото, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответното дружество направените по делото разноски и такива следва да
му се присъдят в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
С оглед изхода на спора,
дължимата държавна такса по делото остава за бюджета на съда, тъй като ищецът Ж.
е освободен от задължението за заплащане на държавни такси и разноски по
делото, доколкото процесуалният закон не предвижда възможност
същите да бъдат осъдени да заплатят съответните такси и разноски в полза на
бюджета.
Мотивиран
от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.К.Ж., ЕГН ********** ***, оф.2
чрез адв. К. срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. ”Ястребец” № 23Б иск с правно основание чл.439 вр. чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищеца не му дължи
заплащането на следните суми:
1128,36 лева, представляваща главница за потребена енергия за периода от
01.12.2010 г. до 30.04.2013 г. и сумата от 177,31 лева лихва за периода от
01.02.2011 г. до 02.01.2014 г. поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Т.К.Ж., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100,00 лева /сто лева/
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: