№ 118
гр. Ловеч , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тридесет и първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20214300200133 по описа за 2021 година
С постановление от 12.03.2021г.,Кирил Петров,прокурор при Окръжна прокуратура-Ловеч е
прекратил наказателното производство по досъдебно производство №21/2019г. по описа на
ОСлО,при ОП-Ловеч,водено за престъпление по чл.343,ал.4 във вр. с ал.3,б.“б“във вр. с
чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
Срещу постановлението е постъпила жалба от адв. С. С. Ч., адвокат от Софийска АК, с per.
номер от Единния адвокатски регистър **********, с адрес на кантората: го. СоФия. ул.
„Три уши" № 8. етаж 4 (Адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.а"), тел.: 02/980 00 01; 0898
222 322, действащ като пълномощник на Ц. Г. Ц.. ЕГН **********; постоянен адрес: град
Луковит, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Княз Борис I" № 41-конституиран в качеството на
пострадал по сл.д. № 21/2019 г. по описа на ОСлО при ОП -Ловеч и пр.пр. № 1578/2019 г. по
описа на ОП-Ловеч, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство
на Окръжна Прокуратура-гр. Ловеч от 12.03.2021 г. по пр.пр. 1578/2019 година.
В жалбата се сочи,че с прокурорско постановление от 12.03.2019 г. е прекратено
наказателното производство по сл. дело № 21/2019 г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура гр. Ловеч и пр.пр. № 1578/2019 г. по описа на ОП-гр. Ловеч, водено за
извършено престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3. б. „б" и чл. 343, ал.1, б. „в" от НК.
В срока и по реда на чл.243, ал.4 от НПК, адвокат Ч. сочи,че от името на неговия
упълномощител обжалва горното постановление като намира, че същото е неправилно и са
допуснати явни фактически грешки и моли Окръжен съд-Ловеч/ОС Л-ч/ да върне делото със
задължителни указания за поправка на очевидни грешки, допуснати в постановлението и
относно назначаването на съдебномедицинска експертиза за определяне вида на
причинената телесна повреда на Ц. Г. Ц..
Основанията за това са,че в постановлението за прекратяване са допуснати следните
очевидни фактически грешки.
1
Мотивира се с това,че в посочването на правната квалификация на деянието на стр.2 от
постановлението за прекратяване самото деяние е квалифицирано по следния начин:
престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.З, б. „б" и чл. 343, ал.1, т.З от НК. Конкретизира,че
чл. 343 от НК има 4 алинеи. Ал.1 съдържа буква „а", „б" и „в". Никъде в конкретния член
или алинея,според него няма точки. Моли да бъде указано на прокурора да уточни точно по
коя буква и алинея на посочения чл. 343 от НК е квалифицирано деянието.
На следващо място сочи,че наблюдаващият прокурор се е мотивирал с изводите от
изготвената по делото химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в
кръвта и урината на участниците в ПТП -то. В нея е отразено, че НЕ се установява наличие
на етилов алкохол в кръвта и урината на служителите на МВР. В постановлението (стр.4)
обаче е записано следното: „От протоколите за химическата експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта и урината на служителите на РУМВР -Ябланица също
се установява наличие на такъв". От изготвената експертиза става ясно, че е точно
обратното.
Прави впечатление,според адв.Ч., и допуснатата грешка, свързана с определяне
разстоянието на двата автомобила при настъпване на ПТП -то. Прокурорът се позовава на
тройната съдебна автотехническа експертиза, назначена по делото. За изясняване скоростта
на участващите в ПТП -то и механизма на произшествието вещите лица са изчислили
разстоянието на двете МПС-та едно от друго, когато л.а. „ооо" променил направлението на
движение и се насочил към насрещната пътна лента, че е около 90.84 м. В постановлението
(стр.5) е отразено, че разстоянието е 90.84 км, което не е отразено в експертизата и
противоречи на установената фактическа обстановка по делото.
Предвид изложеното, моли допуснатите грешки да бъдат поправени. Приема,че макар и да
се касае за чисто технически грешки, счита, че следва да бъдат отстранени с оглед това, че
противоречат изцяло на фактическата обстановка и обективната истина по делото.
На следващо място, обжалва постановлението относно квалификацията, която е направил
прокурорът за причинената телесна повреда на упълномощителя му- Ц. Г. Ц., а именно, че е
налице лека телесна повреда. Не споделя това становище на прокурора. Счита, че е налице
средна телесна повреда и основанията за това са,че пострадалият Ц. е получил голяма
разкъсано-контузна рана в областта на левия лакът. С оглед тази рана има данни за пареза
на улнарния нерв на ръката.Видно от епикриза, издадена от ВМА на пострадалия е
направена операция на 15.06.19 г.-ревизия на рана в областта на ляв лакът. При направените
диагностични изследвания е установен намален рехабилитационен потенциал. Установена е
хипотрофия в лява предмишница, ограничени движения в лява пакетна става и е назначена
рехабилитация. Вследствие на настъпилите увреждания пострадалият се е явил пред ЛКК,
видно от болничен лист № Е20198834910 от 01.11.2019 г. и му е било назначено лечение,
включващо рехабилитационни процедури, с оглед възстановяването. След настъпилото
ПТП, ръката му започнала да изтръпва. Всичко това,според адвокат Ч. затруднява
2
движенията на ръката и е налице хипотезата на чл. 129, ал.2 от НК-затрудняване
движението на крайниците, а именно-средна телесна повреда.
С оглед изложеното, моли делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания
за поправка на очевидни грешки, допуснати в постановлението за прекратяване и за
назначаване на съдебномедицинска експертиза, относно определяне вида на причинената
телесна повреда на Ц. Г. Ц., вследствие настъпилото ПТП.
Настоящата инстанция като съобрази подадената жалба счита същата за процесуално
допустима с оглед разпоредбата на чл.74,ал.1 от НПК,подадена в законно установения
срок,съгласно разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК,видно от известието за доставяне-л.13,и
разгледана по същество основателна.Издаденото постановление за прекратяване на
наказателното производство,настоящата инстанция приема за необосновано и
незаконосъобразно, поради което и като такова следва да бъде отменено и делото бъде
върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
По-точно постановлението на прокурора за прекратяване наказателното производство е
необосновано, тъй като е налице допуснато съществено процесуално нарушение при
оценката на доказателствата като не е обсъден, игнориран е част от доказателствения
материал и не са обсъдени противоречията между конкретни доказателствени материали.По-
конкретно в постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурора е
описал събраните по делото доказателства ,описал е заключенията на вещите лица,но не е
посочил правни изводи в тази насока. Такива са налични на страница 7 от постановлението
и се изразяват в няколко реда, в които прокурорът е приел че настъпилия обществено опасен
резултат е от допуснатото нарушение на водач на лек автомобил ООООООО, тъй като е
навлязъл в лентата за насрещно движение.Единственият мотив за този извод на прокурора, е
че не може да се установи причината за навлизане на този водач в насрещната пътна лента,
тъй като единствените свидетели които описват поведението на водача са пътуващите в
насрещно движещия се автомобил ***** П.М., Ц.Ц. и В.Г., който е управлявал
автомобила.Нещо повече, прокурорът не е направил правни изводи,а е изказал
предположение, че най-вероятно водачът на автомобил ООООООО е предприел маневра
изпреварване на движещите се пред него автомобили.Както вече се посочи липсват правни
съображения за приетото от прокурора.По отношение на процесната жалба настоящата
инстанция счита за необходимо да отбележи, че е налице противоречие между
доказателствата касаещи вида на телесното увреждане на жалбоподателя в настоящия
процес.От настоящата инстанция се констатира и че е налице противоречие с приетото в
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни от вещото лице по отношение на
жалбоподателя в настоящия процес.По-точно вещото лице е посочило че е взело предвид
анамнезата на жалбоподателя, като е посочила че има спомен за случилото се, което
определено не отговаря на гласните доказателства събрани чрез разпита на свидетеля Ц.
който твърди тъкмо обратното, че видял една кола за която си помислил че ще ги заобиколи,
която се е движела в тяхната пътна лента и след настъпилия удар му се губят моменти и не
3
може да каже какво точно е станало.Това обстоятелство не е съобразено от вещо лице
доктор Мери Газемба. Още повече че то определено не е кореспондира и на посоченото в
епикризата издадена от клиника „гръдна хирургия“ при Военномедицинска
Академия.Категорично в същата е посочено, че Ц. няма точен спомен за случилото се,след
удара между двата автомобила./л.7/.Към настоящия момент определено не е ясно дали е
налична загуба на съзнанието, който въпрос следва да бъде установен с допълнителна
съдебно-медицинска експертиза.Разследващия орган следва да прецени при допълнителната
експертиза и дали не следва да участва специялист-невролог.Нещо повече на лист 52, от том
2 от досъдебното производство, вещото лице д-р Мери Газемба е посочило, че от получената
контузия на лявата ръка има данни за пареза на улнарния нерв на ръката, без остатъчни
явления, като не е посочено дали това увреждане е довело до затрудняване на движението
на ръката респективно,ако е довело до такова на затруднение, то за какъв период от време и
в каква степен.Следва също така от водещия досъдебното производство да бъде
преценено,дали с оглед спецификата на увреждането не следва да бъде включено и вещо
лице невролог,при положение и че в самата епикриза на л.134,т.2 от ДП е посочено при
локалния статус-ограничени движения в лявата лакътна става,хипотрофия в лява мишница и
предмишница.Предвид и на това,че епикризата е с дата на издаване 01.11.2019г.Т.е. от
датата на увреждането -15.06.2019г.е изминал значителен период от време за който към
настоящия момент не е установено дали е било налично затруднение на движението на
ръката,в който смисъл е и процесната жалба.
Нещо повече в постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът
не е изразил становище относно поведението на другия водач на МПС, преди и по време на
възникналото пътнотранспортно произшествие.По-точно липсва произнасяне от страна на
прокурора дали поведението на този водач, а именно свидетелят В.Г. който е управлявал
леки автомобили ***** е било съобразено с изискванията на чл. 20 от Закона за движение
по пътищата.В смисъл, дали е изпълнил задължението си предвидено в чл. 20 ал. 2
изречение последно от Закон за движение по пътищата, а именно дали е изпълнил
задължението си да намали скоростта или в случай на необходимост да спре при възникнала
опасност за движението. Още повече, че в тази насока са налице противоречия в самите
свидетелски показания на самите служители в МВР, които са били в посочения
автомобил.По-точно свидетеля В.Г. управлявал света автомобила на МВР сочи че е видял
един светъл на цвят автомобил марка ****, че се е изнесъл движейки се наляво , за което
действие той е помислил, че водачът има намерение да изпреварва.След което свидетеля Г.
сочи, че той след като се е изнесъл наляво,се е прибрал обратно в неговата лента за
движение, и след което сочи че почти веднага се изнесъл отново наляво и е навлязъл в
неговото платно за движение и е продължил да се движи напред.Свидетели Г. сочи, че не
може да уточни разстоянието което определя и като неголямо от 30 до 50 м.Прави
впечатление че самият свидетел е посочил, че се е движил със скорост от около 60- 70 км в
час, но е останал е без отговор въпросът, дали свидетеля Г. е предприел своевременна
маневра за намаляване скоростта или спиране,при положение,че това обстоятелство, а
4
именно, че водача на насрещно движещия се автомобил е изнесъл автомобила наляво, след
това се е прибрал отново в своето пътно платно, след това отново е изнесъл автомобила в
ляво и е предприел движение в насрещната пътна лента е своевременно забелязано от
водача Г..Т.е.дали водача Г. е предприел своевременно действия за намаляване на скоростта
при възникнала опасност за движението,каквото е навлизането в пътната лента на другия
автомобил,при първото навлизане,респективно и при второто такова.Към настоящия момент
не е ясно дали вещите лица по тройната САТЕ са съобразили показанията на Г. относно
скоростта му на движение при допълнителната експертиза,при положение,че на стр.128,т.3
от ДП не са посочили,че са съобразили гласните доказателства при отговор на въпросите
поставени от следователя в т.3 –проверени документи и книжа.На стр.131 пък са
посочили,че водача Г. непосредствено преди удара е управлявал със скорост от
52,7км.ч.Така определената скорост е по-ниска от посочената такава от водача и би
следвало вещите лица да посочат на какво се дължи тази разлика.Нещо повече в
т.1.2.,л.138,вещите лица са посочили,че по-ниските стойности на скоростите към момента на
първоначален контакт и опасните зони на процесните автомобили не променят крайните
изводи,до които са достигнали в първата –основна експертиза.Не е ясно за кои изводи и
относно кои обстоятелства имат предвид вещите лица.Не е ясно и дали вещите лица са взели
предвид посоченото от свидетеля очевидец ц Г.,който сочи,че е наблюдавал двата процесни
автомобила и е възприел сблъсъка между тях.По конкретно св-ля сочи,че „..Последва пред
очите ни на мен и на колегата ми сблъсък между двата автомобила …Видях как от удара
задната част на патрулката се вдигна от земята и после падна…“/л.51/.Те.не е отговорено и
не е ясно дали тези показания и възприетото повдигане на задната част на патрулката от
свидетеля е съобразено и е технически възможно при така установените скорости на
движение в допълнителната САТЕ.Идентични са показанията на св-ля очевидец-В.П.Д. в
тази насока./л.62/.
Не може да се установи към настоящия момент и дали вещите лица са се съобразили с
посоченото от свидетеля П.И.,видно от разпита на лист 3 и следващите от том 3.По-
точно,той е посочил че една от колите, които са се движили срещу тях е навлязъл в тяхната
пътна лента и започнал да се движиш срещу тях.Другия свидетел Ц. Г. Ц. и жалбоподател в
настоящото производство е посочил че е възприел една лека кола да навлиза в тяхната пътна
лента за която той помислил че ще ги заобиколи и ще продължи в насрещната лента,като е
посочил,че след това, но почти веднага е забелязал този автомобил да навлиза в лентата за
движение, свивайки рязко наляво гледано от в нейната посока на движение.Тези показания
не са намерили анализ в постановлението за прекратяване на наказателното производство, а
прокурорът се е задоволил единствено и само да посочи, че не може да се установи
причината за навлизане на процесния автомобил в насрещната пътна лента.Следва да бъде
посочено и че видно от заключението на вещите лица по допълнителната тройна съдебна
автотехническа експертиза лист 127 и следващите от Том 3, на поставените от следователят
въпроси, а именно въпрос номер 3 да се определи скоростта на движение на двата
автомобила към момента на първото излизане на лек автомобил **** от редицата
5
съпроводено с навлизане в насрещната лента както и какво е било отстоянието на между
двата автомобила и съответните опасни зони за спиране, въпрос номер 4- Каква е била
скоростта на движение на двата автомобила към момента на второто излизане на лек
автомобил **** от редицата и навлизането на срещата лента при която е последвал удар,
съответно отстоянието между двата автомобила, да се определят съответните опасни зони,
както и на въпрос номер 5- Какво е било положението върху пътното платно на лек
автомобил ****** в моментите на въпросите по точка 3 и 4 посочени по-горе както и въпрос
номер 6-могъл ли е водачът на лекия автомобил *** в посочените моменти във въпроси 3 и
4,да намали скоростта и да спре, вещите лица са отговорили че липсват обективни данни за
отговор на тези поставени въпроси.Т.е. към настоящия момент, както вече се посочи и по-
горе в определено не става видно дали поведението на водача на автомобил ***** е
съобразено с изискванията на чл. 20ал. 2 изречение последно и тази връзка какво приема
прокурора,в смисъл, дали е налице или не независимо съпричиняване на вредоносния
резултат от негова страна.Респективно кога поведението и действията на другия водач се
представлявали опасност за движението му и дали действията му са съобразени с тази
опасност,при условие,че както вече се посочи и по-горе,от самите показания на св-ля Г. е
видно,че той е възприел едно изнасяне на процесния автомобил-рено,връщане отново в
неговата лента за движение и отново изнасяне на този автомобил от неговата лента за
движение и навлизане в насрещната лента за движение .Все в тази връзка на лист 219 от
Том 3 от досъдебното производство, е приложен протокол за доброволно предаване от 26.06.
2019 година, с който лицето Н.П.Н. е предал един брой CD съдържащо видео запис от
охранителна камера поставена на път 1 римско- 3, километър 157 за времето от 12 и 32
минути до 12:36 минути на 15 6 2019 година.Т.е. касае се за веществено доказателство което
водещият досъдебното производство не е изследвал, а същото определено би имало
отношение за определяне на поведението на участниците в ПТП и според настоящата
инстанция е следвало да се назначи експертиза, която да установи дали записа в
предаденото доброволно CD е автентичен,не е манипулиран и респективно, ако е такъв то да
бъде възпроизведен същия от вещото лице.След което бъде предоставен на вещите лица по
съдебна автотехническата експертиза и същите съобразят заключението си по поставените
по-горе въпроси и с от отразеното във видеозаписа,ако то има отношение към поставените
задачи и най-вече ако отразява отстоянието между двата автомобила преди ПТП,в който
смисъл са показанията на свидетеля В.Г.,който сочи,че разстоянието м-у тях,след като
движещия се срещу него автомобил, доколкото може да уточни е било 30-50 метра./л.2/
Без извършването на тези процесуални действия, съдът приема, че така издаденото
постановление за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и
необосновано и като такова следва да бъде отменено, и делото бъде върнато на прокурора
със задължителни указания относно прилагането на закона.
Колкото до посочените в процесната жалба относно приетото от прокурора,че се
установявало наличие на алкохол в кръвта на служителите от МВР,определено не
съответства на писмените доказателства –протокол за химическо изследване на Ц. Г. Ц.-
6
л.100,П. М. И.-л.108 и В. Г. Г.-л.116,т.т.1 от ДП.Самия прокурор с постановление от
23.03.21г. е коригирал техническата грешка и е посочил,че следва да се чете,че не се
установява наличие на алкохол. По отношение на разстоянията м-у процесните автомобили
и посоченото 90.84 км,вместо 90.84м,настоящата инстанция приема като техническа грешка
при изписването.
Колкото до посочването на правната квалификация на деянието на стр.2 от
постановлението за прекратяване,както и в диспозитива на постановлението за прекратяване
определено както се сочи в жалбата самото деяние е квалифицирано по следния начин:
престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.З, б. „б" и чл. 343, ал.1, т.З от
НК.Т.е.квалифицирано по този начин прокурора е приел съставомерните признаци на ал.3-
смърт на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице,поради което и
настоящата инстанция счита за неоснователна жалбата в тази насока,а и в правомощията на
прокурора е да измени повдигнатото обвинение,ако счете, че са налични доказателства в
тази насока.Отделен е и въпроса доколко поначало не е налична и квалификация –особено
тежък случай,но така или иначе правомощие е само и единствено на прокурора да повдига и
поддържа обвинение за престъпление от общ характер/арг.чл.46,ал.1 от НПК/.В смисъл,че не
е в процесуалните правомощия на съдът да указва на прокурора какво обвинение да
повдига,както и каква правна квалификация да предявява на обвиняемия,каквото искане се
прави в жалбата.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243,ал.6,т.3 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя постановление от 12.03.2021г.,Кирил Петров,прокурор при Окръжна прокуратура-
Ловеч,с което е прекратил наказателното производство по досъдебно производство
№21/2019г. по описа на ОСлО,при ОП-Ловеч,водено за престъпление по чл.343,ал.4 във вр.
с ал.3,б.“б“във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК и връща делото на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона ,подробно посочени в обстоятелствената част на
определeнието.
Определението подлежи на жалба и/или протест в седмодневен срок от получаване на
съобщението от страните в процеса,пред Апелативен съд-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
7