Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
17.06.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 296 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Р.Р.Р., депозирана против наказателно постановление №
18-0457-000516/03.01.2019г., издадено от Началник РУ – Ветово поле към ОДМВР -
Русе, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: по т. 1 от наказателното
постановление, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 2 ЗДвП; по т. 2 от наказателното постановление, на основание чл. 179,
ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150
лева, за нарушение по чл. 101, ал. 3, т. 8 ЗДвП и по т. 3 от НП на
жалбоподателя, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 70, ал. 1 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В
подкрепа на така релевираните твърдения, в допълнение към въззивната жалба се инвокират
доводи, че по отношение на нарушението по чл. 5 ЗДвП,
административнонаказващият орган не е мотивирал постановлението, като не е
посочил дали става въпрос за постоянно или временно спиране от движение на
превозното средство, както и кога е било спряно, за какъв срок и от кого.
Цитира се ЗДвП във връзка с хипотезите, при които се спира от движение МПС.
Досежно размера на санкцията се ангажират твърдения, че същата е прекомерна. По
отношение на нарушението по чл. 100, ал. 2, т. 8 ЗДвП, се излагат доводи, че в
закона не съществува цитираната в НП правна норма, която е приета за нарушена,
както и че от 20.05.2018г. е отменена и цитираната санкционна разпоредба, въз
основа на която е наложена санкцията на жалбоподателя. По отношение на
нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДвП се ангажират доводи, че се касае за
едно и също деяние, с предходното, за което водачът вече е санкциониран и не
следва да му бъде налагано повторно наказание. По изложените мотиви се моли, да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно
постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован поддържа депозираната от
него жалба.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 516/25.12.2018г. (бланков № 0680148)
против жалбоподателя, за това, че на 25.12.2018г., около 23,50 часа, в град Ветово
на ул. „Баба Тонка“, в близост до дом № 12, като водач на МПС – лек автомобил
Фолксваген Голф, с рег. № В 95 89 КМ е извършил следните нарушения: 1.
Управлява МПС, което е спряно от движение от дата 02.05.2018г., с което
актосъставителят е приел, че е осъществен състав на нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 2 ЗДвП. 2. Управлява МПС с неизправно светлинно устройство през нощта
(неизправни задни габарити), което е субсумирано от актосъставителя като
нарушение на чл. 101, ал. 3, т. 8 ЗДвП и 3. Управлява МПС с неизправни светлини
на регистрационната табела, което е квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал.
1 ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянията,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така приетите
за осъществени състави на административни нарушения са наложени наказания както
следва: по т. 1 от НП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушението
по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП; по т. 2 от НП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева, за
нарушението по чл. 101, ал. 3, т. 8 ЗДвП и по т. 3 от НП на основание чл. 185 ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за
нарушението по чл. 70, ал. 1 ЗДвП.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи.
По т. 2 от Наказателното постановление,
жалбоподателят е санкциониран за това, че е управлявал МПС с неизправни
светлинни устройства при движение през нощта, което е подведено под нормата на
чл. 101, ал. 3, т. 8 ЗДвП, за което му е наложена санкцията по чл. 179, ал.
1, т. 4 ЗДвП.
След
измененията на чл. 101, ал. 3 ЗДвП, обнародвани ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018г., приетата за нарушена правна норма не съдържа посочената в АУАН и
НП т. 8 на същата. След измененията приетата за нарушена законова разпоредба не
съдържа състав на административно нарушение, доколкото в същата
липсват посочване на конкретни деяния, предписващи определено поведение
(действия) или запретяващи такива (бездействия), които подведени под хипотезиса
на тази правна норма, да съставляват административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Отделно
от това по т. 2 от НП е наложена санкция по чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП, която е
отменена с ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018г., поради
и което с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание,
което не е предвидено в закона.
С оглед
на изложеното в тази си част наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По т.
1 и т. 3 от НП, както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са съставени
при спазване императивните изисквания на ЗАНН. В тези си части, същите съдържат
всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз
основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и
в самото наказателно постановление, досежно тези две нарушения, са отразени
датата и мястото на тяхното извършване. Същите са описани подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в тях са намерили отражение
всички обективни признаци на всеки един от съставите на тези две нарушения, за
които е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за всяко едно от тях. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционните
разпоредби, въз основа на които е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП досежно нарушенията по т. 1 и т. 3
от наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление, в тази му части. За редовността на наказателното постановление,
в частта му по т. 1 не се изисква от обективна страна посочване на изложените в
жалбата, досежно това нарушение факти, а именно дали става въпрос за
постоянно или временно спиране от движение на превозното средство, за какъв
срок и от кого и едновременно с това липсата на такива фактически констатации в
АУАН и НП не е накърнило по никакъв начин правото на защита на наказаното лице и
не е препятствало възможността му да организира защитата си.
По
същество, досежно нарушението по т. 1 от наказателното постановление, съдът
намира, че от приобщените в хода на производството гласни и писмени
доказателства – показанията на разпитания актосъставител, представената с
административнонаказателната преписка справка за служебна промяна на
регистрацията на МПС и служебно изисканата съда и представена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-3393-000044/02.05.2018г.,
съдът намира за безспорно установено и доказано, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, тъй като на към
25.12.2018г., управляваното от жалбоподателя МПС е било спряно от движение.
Отделно от това по делото не са ангажирани доказателства от страна на
жалбоподателя, които да опровергаят придадената от законодателя в разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на АУАН, а приобщените
доказателства напълно подкрепят същата.
От
субективна страна съставът на това нарушение е осъществен от жалбоподателя при
форма на вината пряк умисъл. Видно от изложените от самия жалбоподател доводи в
съдебно заседание, в съзнанието на същия са намерили отражение представи, че
управлявания от него автомобил е бил спрян от движение, за което е бил уведомен
при извършена му предходна полицейска проверка и за което е бил санкциониран с
НП № 18-0306-00415/04.07.2018г. на ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, което е влязло
в сила. В настоящото производство, извън компетентността на съда е да се произнася
във връзка със законосъобразността на издадената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, с която е спряно от движение моторното
превозно средство, тъй като компетентен да се произнесе по същата е само и
единствено Административен съд, което следва от разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП и реда за обжалването е по АПК.
Правилно
е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП, която именно съответства на извършеното административно нарушение.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива белезите
на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението е формално на просто
извършване, поради и което за неговата съставомерност не се изисква да бъдат
настъпили вредни последици. Не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извода, за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Отделно от това
нарушението е извършено от лице, по отношение на което многократно са налагани
санкции за административни нарушения на правилата за движението по пътищата, включително
и за същото нарушение, поради и което, не може да бъде приложена разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
Правилно
и в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, позовавайки се на
справката за нарушител, административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанието, наложено на жалбоподателя за това нарушение. По отношение на същия
многократно са били налагани наказания, за извършени от него нарушения на
правилата на движението по пътищата, които не са постигнали целите на
наказанието по чл. 12 ЗАНН, включително е санкциониран и за същото нарушение,
поради и което законосъобразно за това нарушение му е наложено административно
наказание в размер на средния, предвиден в санкционната разпоредба, а именно „Глоба“ в размер на
200 лева.
По
отношение т. 3 от НП, досежно нарушението по чл. 70, ал. 1 ЗДвП, съдът намира,
същото за безспорно установено и доказано, както от обективна така и от
субективна страна.
Правилно,
въз основа на установените и доказателствено обезпечени факти,
административнонаказващият орган е квалифицирал деянието, като нарушение по чл.
70, ал. 1 ЗДвП, тъй като на 25.12.2018г., жалбоподателят е управлявал
посоченото в АУАН и НП моторно превозно средство без светлина за осветяване на
задната табела с регистрационния номер.
От
субективна страна, нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, като в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи
досежно всички обективни елементи на състава на това нарушение, като във волево
отношение, същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици на
това свое деяние.
Неоснователни
са твърденията в жалбата, че жалбоподателят е наказан два пъти за едно и също
нарушение. Нарушенията по т. 2 и т. 3 от НП, касаят различни нарушения,
свързани с различни неизправности на светлините на автомобила, поради и което
не е налице налагане на две различни наказания за едно и също нарушение, а се
касае за две отделни деяния, всяко едно от които осъществява самостоятелен
състав на административно нарушение.
И по
отношение на това нарушение не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй
като нарушението не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11. Не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, за по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид. Отделно от това нарушението е извършено от лице, по отношение на
което многократно са налагани санкции за административни нарушения на правилата
за движението по пътищата, включително и за същото нарушение, за което е
санкциониран с НП № 18-0457-000262 от 25.06.2018г., което е влязло с сила,
както и му е съставен АУАН, за същото нарушение на 13.12.2018г., за което е
издадено НП на 03.01.2019г., което обосновава извод, за неприложимост на
нормата на чл. 28 ЗАНН.
Правилно
е издирена и приложена санкционната разпоредба, съответстваща на това
нарушение, като на жалбоподателя е наложено наказанието по чл. 185 ЗДвП, като
самата санкция е в абсолютен размер, който именно размер на административното
наказание „Глоба“ е наложен на жалбоподателя.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите с жалбата доводи,
касаещи незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, в тези му
части.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0457-000516/03.01.2019г, издадено от Началник на РУ – Ветово, към ОДМВР –
Русе В ЧАСТТА МУ по т. 1, с което на
Р.Р.Р., ЕГН:**********, с адрес ***,
на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 2 ЗДвП, като правилно и законосъобразно
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0457-000516/03.01.2019г, издадено от Началник на РУ –
Ветово, към ОДМВР – Русе В ЧАСТТА МУ по
т. 2, с което на Р.Р.Р., ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева, за нарушение
по чл. 101, ал. 3, т. 8 ЗДвП като неправилно и незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0457-000516/03.01.2019г, издадено от Началник на РУ – Ветово, към ОДМВР –
Русе В ЧАСТТА МУ по т. 3, с което на
Р.Р.Р., ЕГН:**********, с адрес ***,
на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 20 (двадесет) лева, за нарушение по чл. 70, ал. 1 ЗДвП, като
правилно и законосъобразно
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: