Мотиви
към Присъда № 17 от 25.06.2012г.
по НОХД №
165/2012г. на ДОС:
***ка окръжна прокуратура е внесла обвинение срещу А.М.В.,
роден на ***г***, към момента находящ се в ОЗ – Белене, ром, български
гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: **********
за престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 29 ал.1
б”а” и б”б” от НК и за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1
вр. с чл. 29 ал.1 б”а” и б”б” във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Конституирани като частни обвинители в настоящото
производство са пострадалите Д.Р.П. и Й.Д.Д., като предявените от тях искове,
съответно в размер на 461 лева и 90 лева, са приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия направи изявление,
че поддържа депозираната молба за провеждане на съкратено съдебно следствие по
реда на глава ХХVІІ от НПК. След разясняване на правата и последиците по чл.
372 ал.1 от НПК, подсъдимия В. заяви, че желае предварително изслушване по чл.
371 от НПК, като на осн. чл. 371 т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти и беше предупреден за правните последици от
признанието му.
Съдът като намери, че са налице предпоставките за
това, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие. След изслушване
самопризнанието на подсъдимия и като констатира, че то се подкрепя от събраните
на досъдебното производство доказателства, съдът с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на ДОП, като се пледира подс. А.В. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението по чл. 199 ал.1 т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 вр. с
чл. 29 ал.1 б”а” и б”б” от НК, за което да му бъде наложено наказание в размер
от 7 години "лишаване от свобода". С оглед реда, по който се
разглежда делото, пледира на осн. чл. 58а
от НК след редуциране на наказанието с 1/3, на подс. В. да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на пет години. Пледира се подс. В. да
бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 във
вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл. 29 ал.1 б”а” и б”б” във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и
да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на шест години,
което след редукцията му с 1/3 съобразно чл. 58а от НК, същото да бъде
определено в размер от четири години. Предвид многобройните минали осъждания на
подсъдимия не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК и след
като се приложи разпоредбата на чл. 23 и чл. 25 от НК, да му бъде определено за
изтърпяване едно общо наказание в размер на най-тежкото от така наложените му,
а именно наказанието „лишаване от свобода” в размер пет години, което да бъде
изтърпяно ефективно.
Гражданските ищци поддържат предявените от тях
граждански искове.
Процесуалният
представител на подсъдимия пледира наказанието, което ще бъде наложено на
подзащитния й да бъде определено, имайки в предвид единствено като смекчаващо
вината обстоятелство признанията, които същият е направил по време на процеса и
съдействието, което е оказал за разкриване на всички деяния, които е извършил,
като моли наказанията, които ще му бъдат наложени да бъдат към минималните,
предвидени в закона.
В последната дума подсъдимия се придържа към казаното
от защитника си.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен
материал, ***кият окръжен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.09.2010г. подс. А.М.В. срещнал пострадалия Е.Н.С.
***. С. бил с велосипед и ученическа раница, които малко по-рано същия ден бил
откраднал от лице с неустановена самоличност пред църквата „Св. Троица” в гр. ***.
В раницата се намирали шест елемента от църковни свещници, изработени от месинг
с общо тегло 6,100 кг.
Елементите от свещниците в същия ден С. откраднал от църквата „Св. Троица” в
гр. ***, като ги поставил в раницата. Извършените от С. престъпления по
отношение на велосипеда, раницата и елементите от свещниците са предмет на
разследване по друго досъдебно производство. След като се срещнали случайно подс.
В. му поискал велосипеда, но пострадалия отказал да му го даде и тогава подс. В.
му ударил шамар. Пострадалият се уплашил и му дал велосипеда, заедно с раницата
и намиращите се в нея елементи от свещници и избягал. След като установил
владение върху велосипеда и раницата и узнал какво има в нея, подс. В. се насочил
към пункт за изкупуване на метали, стопанисван от свидетеля Г.Г.М.. Там предал
елементите от свещниците, за което получил сумата от 31,70 лева.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че стойността на шест елемента от църковни свещници, изработени от
месинг с общо тегло 6.100
кг е 301,72 лева, на велосипеда с 18 скорости тип
„Бегач” е 180 лева и на ученическата раница е 15 лева. Общата стойност на
отнетото от пострадалия С. имущество е в размер на 496,72 лева.
Пострадалата Д.Р.П. работела като експерт по
безопасност и качество в „***” АД *** като кабинетът й се намирал на втория
етаж в административната сграда на дружеството на адрес: гр. ***, ул. „Стоил
войвода” №30. На 03.08.2010г. около 11,40 часа пострадалата Д.П. излязла от
кабинета си за около две-три минути, като не го заключила. Когато се върнала в
кабинета си установила, че от същия й липсват мобилен телефон „Нокия 1680
класик”, който й е бил даден като служебен, а също и намиращата се в него СИМ
карта на „Виваком”. Освен това от дамската й чанта, която се намирала под
бюрото липсвало дамско портмоне, черно на цвят, от изкуствена кожа, в което се
намирали документи, флаш памет 4 гигабайта и сумата от 345 лева. От обясненията
на подс. А.М.В. се установява, че по времето, през което пострадалата п. е била
извън кабинета си той се качил на втория етаж на административната сграда на „***”,
влязъл в кабинета и забелязал, че на бюрото се намирал мобилен телефон „Нокия”,
който взел, а след това забелязал, че под бюрото има дамска чанта, в която
открил черно портмоне и го взел. Веднага напуснал сградата. Когато излязъл
навън проверил какво има в портмонето и установил, че в него има документи, флаш
памет и пари. Парите изхарчил. Извадил от мобилния телефон СИМ картата на
„Виваком” и я изхвърлил, а телефона продал на свидетеля С.А.С. за сумата от 10
лева.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че стойността на мобилния телефон „Нокия 1680 класик” е 68 лева,
на СИМ картата на „Виваком” е 12 лева, на портмонето черно на цвят от
изкуствена кожа – 16 лева и на флаш памет 4 гигабайта – 20 лева. Общата
стойност на отнетото от пострадалата П. имущество възлиза на 461 лева.
Пострадалата Т.Д.С. работела като управител на ЕООД „***”
гр. ***. На 27.08.2010г. около 07.30 часа пристигнала в цеха на фирмата,
намиращ се на адрес: гр. ***, ул. „Полк. Калотинов” №3, оставила дамската си
чанта от плат на бюрото и влязла в съблекалните. В чантата били следните вещи:
мобилен телефон марка „Самсунг М310” с поставена в него СИМ карта на „Глобул”,
мобилен телефон марка „Самсунг Е1150” с поставена в него СИМ карта на „М-тел”,
дамски несесер – черен на цвят, ключ за
лек автомобил „Тойота”, 10 броя обикновени ключа и сумата от 300 лева. След 10
минути се върнала в цеха и установила, че чантата й я няма. По-късно през деня
съпругът на пострадалата – св. Р.С. намерил чантата изхвърлена в района на
изоставен строеж в близост до ТПК „Мир”.
След намирането на чантата пострадалата установила, че от нея липсвали мобилен
телефон марка „Самсунг М310” и СИМ карта на „Глобул”, мобилен телефон марка
„Самсунг Е1150” и СИМ карта на „М-тел” и сумата от 300 лева. От обясненията на
подс. А.М.В. се установява, че той минавал покрай цеха за месо на фирма „***” и
видял, че вратата за цеха е отворена и че на масата има оставена дамска
чанта. Влязъл вътре, взел чантата и
избягал. След това разгледал съдържанието на чантата и от нея взел парите и двата мобилни телефона с
намиращите се в тях СИМ карти, а чантата с другите вещи в нея изхвърлил в
района на ТПК „Мир”.
С протокол за доброволно предаване от 20.09.2010г.
пострадалата Т.С. предала за нуждите на разследването 1 бр. CD със запис от охранителните камери в цеха. От
назначената по делото комплексна видеотехническа и портретна експертиза се
установи, че лицето, заснето от охранителната видеокамера в момент на кражба на
дамска чанта от цех „***” най-вероятно е подс. А.М.В..
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че стойността на дамска черна чанта от плат е 58 лева, м обилен
телефон марка „Самсунг М310” е 89 лева, на СИМ карта на „Глобул” е 12 лева, на
мобилен телефон марка „Самсунг Е1150” е 59 лева, на СИМ карта на „М-тел” е 12
лева, на дамски несесер – черен на цвят е 10 лева, на ключ за лек автомобил
„Тойота” е 45 лева, на 10 броя обикновени ключа с единична стойност 2 лева – 20
лева. Общата стойност на отнетото от пострадалата С. имущество възлиза на 605
лева.
Пострадалата Е.Г.С. работела като сервитьор в комплекс
„Лебед” в гр. ***. На 31.08.2010г. около 13,00-13,30 часа в заведението влязъл
млад мъж от ромски произход и попитал пострадалата дали в заведението предлагат
шкембе чорба. Тя му отговорила, че не предлагат и слязла на терасата, за да
обслужи клиенти, но в мига, в който слязла си спомнила, че мобилния й телефон „Black Berry 8330” със СИМ карта на „Глобул” и СИМ карта на
„М-тел”, който бил поставен в кожен калъф за мобилен телефон марка „Black Berry 8330”, заедно с портмонето й са оставени на
масата до бар плота. Веднага се върнала до бар плота и установила, че мобилният
й телефон с поставените в него две СИМ карти и калъфът му липсват от масата, а
от портмонето й липсва банкнота от 5 лева. Веднага след като установила това се
обадила и съобщила на съпруга си св. Г.Д.С. за случилото се. След около два
часа, съпругът й се обадил и обяснил, че синът им св. Д.Г.Д., видял млад ром в
магазин, намиращ се на кръстовището между бул. „Христо Ботев” и ул. „Генерал
Попов” в гр. ***, който държал телефона й в ръка и си купувал зарядно
устройство. За това веднага било съобщено на полицията от съпруга й. не след
дълго полицията пристигнала и задържала лицето, у което се намирал телефона на
пострадалата – св. Ю.Д.М.. Св. М. в показанията си заявява, че по-рано през
деня телефона, за който купувал зарядно устройство бил закупен от мъжът, с
когото сестра му, св. А.М. живеела на съпружески начала – св. Д.М.. При
извършени в хода на разследването разпознавания и тримата свидетели – св. М.,
св. М. и св. М. са разпознали подс. В. като лицето, което е продало телефона.
От обясненията на подс. А.В. се установява, че на 31.08.2010г. по обяд той е
влязъл в ресторант „Лебед” и на една маса видял, че има телефон, взел го и
избягал. По-късно го продал на св. М..
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че стойността на мобилния телефон „Black Berry 8330” е 190 лева, на СИМ карта на „Глобул” е 12
лева, на СИМ карта на „М-тел” е 12 лева,
на кожен калъф за мобилен телефон марка „Black Berry 8330” е 13 лева. Общата стойност на отнетото от
пострадалата С. имущество е 232 лева.
Пострадалият Г.В.В. работел като работник на стадиона
в гр. ***. На 12.09.2010г. пострадалият В. около 08.30 часа отишъл на работа,
преоблякъл се в стаята за работници и оставил в шкафа на стаята найлонов тефтер
с документи и сумата от 2 лева в него и мобилния си телефон „Нокия 1209”, в който ибла поставена
СИМ карта на „М-тел” и излязъл да работи в района на стадиона. Около 13,30 часа
се върнал в стаята за работници, потърсил телефона си и установил, че телефонът
му ведно със СИМ картата, найлоновия тефтер, с намиращите се в него
свидетелство за управление на МПС, лична карта и банкнота от 2 лева липсват. За
случилото се веднага информирал полицията. От обясненията на подс. А.М.В. се
установява, че на 12.09.2010г. преди обяд той влязъл в стаята за работниците на
стадиона, тъй като същата била отключена и в нея е открил телефон, а също
тефтерче, в което се намирали документи. Подс. В. взел мобилния телефон „Нокия 1209” ведно с намиращата се в
него СИМ карта. Решил да вземе и тефтерчето, тъй като предположил че в него има
пари- взел и тефтерчето и веднага напуснал района на стадиона. След това
проверил какво има в тефтерчето и установил, че в него освен свидетелство за
управление на МПС и лична карта има и банкнота от 2 лева. Взел парите, а
тефтерчето и документите изхвърлил. Телефона продал на св. А.А.. Това
обстоятелство се потвърждава и от извършеното в хода на разследването
разпознаване, при което св. А. е разпознал подс. В. като лицето, което му е
продало телефон „Нокия 1209”.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че стойността на мобилния телефон „Нокия 1209” е 45 лева, на СИМ
картата на „М-тел” е 12 лева, на тефтерче за визитки и документи – 3,50 лева.
Общата стойност на отнетото от пострадалия В. имущество възлиза на 62,50 лева.
Пострадалият М.Б.М. работел в семейната си пицария,
която се намирала в гр. *** в квартал „Добротица” под бл. № 46. На 19.09.2010г.
около 08,00 часа пострадалият отишъл на работа в пицарията и оставил мобилния
си телефон „Самсунг S5560” с поставена в него СИМ
карта на „Глобул” на служебната маса в пицарията. Около 10,00 часа потърсил
телефона си и установил, че същият липсва. От обясненията на подс. А.М.В. се
установява, че на 19.09.2010г. преди обяд той влязъл в пицарията, забелязал
мобилния телефон на масата и го взел без да го забележи някой. След това напуснал
заведението и по-късно продал телефона на непознат човек.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че стойността на мобилния телефон „Нокия 1209” е 198 лева, на СИМ
картата на „Глобул” е 12 лева. Общата стойност на отнетото от пострадалия М.
имущество възлиза на 210 лева.
Пострадалата И.С.Е. работела като помощник-готвач в
ЦДГ №32 „Зорница” в кв. „***” в гр. ***. На 04.10.2010г. около 06.00 часа
отишла на работа в детската градина.
Оставила дамската си чанта на един стол в стаята за персонала, вратата на която
не се заключвала и започнала работа в кухнята. Около 09,00 часа отишла до
стаята, за да вземе мобилния си телефон и установила, че дамската й чанта, в
която се намирал мобилния й телефон липсва. В дамската й чанта, която била
черна от естествена кожа, освен мобилния й телефон „Нокия” с поставена в него
СИМ карта на „М-тел” имало и карта за
градски транспорт, лична карта и сумата от 5 лева. От обясненията на подс. А.М.В.
се установява, че на 04.10.2010г. рано сутринта той влязъл в отключената стая
за персонал на детската градина, в която
забелязал дамска чанта на един стол и я взел и максимално бързо излязъл от
стаята. В чантата имало документ, мобилен телефон „Нокия” и сумата от 5 лева.
По-късно продал телефона на непознат човек.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че стойността на мобилния телефон „Нокия 1600” е 59 лева, на СИМ
картата на „М-тел” – 7 лева, на дамска
чанта от естествена кожа – 40 лева и карта за градски транспорт – 8
лева, като общата стойност на отнетото от пострадалата Е. имущество е в размер
на 119 лева.
Пострадалата Й.Д.Д. работела по граждански договор
като хигиенист в детски хор „Захари Медникаров” в гр. ***. На 06.10.2010г.
около 07,00 часа отишла на работа, оставила чантата си в едната от сградите – в
старата сграда и започнала да почиства в двете сгради на хора, които се намират
по ул. „Славянска” в гр. ***. Около 07,30 часа тръгнала да излиза от едната
сграда и забелязала, че от другата сграда излиза лице от ромски произход, което
тя запитала кого търси, а той й
отговорил, че търси началниците й. понеже се усъмнила, че лицето може да е
извършило кражба, веднага отишла да провери дали нещо не липсва от сградата, от
която излязло непознатото лице. Там установила, че от дамската й чанта липсват
дамски часовник – жълт на цвят и сумата от 70 лева, а също и документи. В хода
на разследването е извършено разпознаване, при което пострадалата Д. е
разпознала подс. В. като лицето, което е видяла да излиза от сградата на хора,
когато са й били откраднати вещите. От обясненията на подс. В. се установява,
че на 06.10.2010г. рано сутринта, той влязъл в сградата на детския хор и от
чантата на пострадалата взел пари.
От назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото
се установява, че стойността на дамския часовник е 20 лева. Общата стойност на
отнетото от пострадалата Д. имущество е в размер на 90 лева.
На 03.02.2012г. на А.М.В. е било предявено обвинение
по чл. 199 ал.1 т.4 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 29 б „а” и б „б” от НК и по
чл. 196 ал.1 т.1 вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл. 29 б „а” и б „б”
вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва
от самопризнаниято на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, които съдът директно ползва, съобразно разпоредбата
на чл. 373 ал.3 от НПК, а именно:
Протокол за оглед на местопроизшествието
от 03.08.2010г., ведно с фотоалбум към него; Протокол за доброволно предаване
от 20.09.2010г.; Протокол за оглед на местопроизшествието от 22.09.2010г.,
ведно с фотоалбум към него; Протоколи за разпит на обвиняем от 07.10.2010г., от
04.10.2011г.; Протоколи за разпит на свидетелите Д.Р.П., С.А.С., Р.К.А., А.К.М.,
Н.Т.Н., Р.К.А., Протокол за дактилоскопна експертиза №12; Дактилоскопна
експертиза №22; Експертна справка №124; Оценъчна експертиза № Е-169; Препис от Заявка-Договор № АСА090511RI13; Писмо от
„Виваком” с рег.№ С 55522/24.08.2010г.; Писмо от „Глобул-Космо България Мобайл”
ЕАД с изх.№ 5340/23.08.2010г. ведно с разпечатка са проведени разговори от
моб.апарат с фабричен № 354188029774700; Писмо от „Мобилтел” ЕАД с изх.№
5222/23.08.2010г.; Протокол за разпит на св. Т.Д.С.; Е.Н.С., Р.Е.С., Т.Д.С.,
Неждет С.А.; Протокол за доброволно предаване от 18.03.2011г.;
Приемо-предавателен протокол за върнати вещи от 25.05.2011г.; Комплексна
видеотехническа и портретна експертиза №50 от 07.10.2010г; Справка от
„Мобилтел” ЕАД с изх. № 7873/18.10.2010г. на проведените повиквания от апарат с
ИМЕЙ 357132020758769; Писмо от Виваком с рег. № 8241/19.10.2010г.; Справка за
съдимост с рег. № 2668/12.10.2010г.; Справка от ОД на МВР гр. *** с рег. №
44395/13.10.2010г.; Справка от „Космо България Мобайл” ЕАД с изх. №
8054/18.10.2010г. ведно с приложена разпечатка на регистрираните обаждания на
моб.апарат с фабричен номер 357132020758760; Протокол за разпит на св.Е.Г.С., А.Е.М.,
Д.К.М., Ю.Д.М., Е.Г.С., Г.Д.С., Д.Г.Д., Е.С.Е., А.Е.М., Демиржан К.М., Протокол
за разпознаване на лица по фотоснимки от 01.09.2010г. – 3 броя;
Приемо-предавателен протокол от 31.08.2010г.; Приемо-предавателен протокол от
01.09.2010г.- 2 броя; Протокол за
разпознаване на лица по фотоснимки от 19.05.2011г.; Протокол за доброволно
предаване от 07.10.2010г.; Разписка за върнати вещи от 22.10.2010г.; Протокол
за разпит на св. М.Б.М., П.Д.Г., Т.Г.К., Д.Д.Г., К.Ц.К., Препис на Договор за
покупко-продажба от 21.09.2010г.; Протокол за доброволно предаване от
03.06.2011г.; Приемо-предавателен протокол за върнати вещи от 25.05.2011г.; Протокол
за разпит на св. И.С.Е., Д.И.С., И.С.Е., С.В.С.; Протокол за доброволно
предаване от 15.06.2011г.; Приемо-предавателен протокол за върнати вещи от
30.06.2011г.; Препис на Удостоверение за раждане от ***г., издадено на
основание акт за раждане №1713 от 09.08.1977г.; Писмо от „Виваком” с рег. №
21252/27.05.2011г.; Справка от „Мобилтел” ЕАД с изх.№ 8785/02.06.2011г.;
Справка от ОСлО при ДОП от 11.10.2010г.; Протокол за разпит на св. Й.Д.Д.;
Протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от 16.05.2011г.; Протокол за
доброволно предаване от 24.09.2010г.; Протокол за разпит на св. С.И.С.; Р.И.П.;
Г.Г.М.; А.М.В.; Протокол за очна ставка между св. А.М.В. и Е.Н.С. от
07.10.2010г.; Протокол за разпит на св. Е.Н.С., Н.С.И., Г.Г.М., С.И.С.,
Протокол за разпит на св. Пред съдия от ДОС по чнд №297/2011г. от 09.06.2011г.;
СПЕ, изготвена от в.л. Маргарита Новоселска; Протокол за оценъчна експертиза №
Е-159 от 07.10.2010г., изготвена от в.л. Е.Х.; Препис
от Договор за покупко-продажба от 22.03.2010г.; Разписка за върнати вещи от
29.09.2010г.; Справка от ОД на МВР гр. *** с рег. № 42073/29.09.2010г.;
Характеристични данни на Е. Нелев С.; Справка за съдимост с рег. №
2674/13.10.2010г.; Препис от удостоверение за раждане издадено въз основа на
акт за раждане № 1752/28.12.1993г.; Препис от Акт за раждане
№1752/29.12.1993г.; Справка от ОСлО при ДОП от 12.10.2010г.; Справка от ОД на
МВР гр. *** с рег. №24375/18.05.2011г.; Справка от ОСлО при ДОП от
17.05.2011г.; Справка за съдимост с рег. № 1973/27.05.2011г.; Характеристични данни
на А.М.В.; Протокол за разпит на обвиняем от 03.02.2012г.; Протоколи за
разпит на св. Неждет С.А., Г.В.В., М.Б.М., Добромир Д. Гудев, И.С.Е., Протокол
за допълнителна оценъчна експертиза № Е-020; Справка
от ОД на МВР гр. *** с рег. № 48521/11.10.2011г.; Справки от „Мобилтел” ЕАД,
„Виваком”, „Космо България Мобайл” ЕАД с разпечатка на регистрираните обаждания
на мобилен апарат с фабричен № 354188029774700; Протокол за разпит на обвиняем
от 17.04.2012г.
От изложената фактическа обстановка, съдът стигна до
следният правен извод:
Подсъдимият А.М.В. следва да бъде признат за виновен в
това, че:
І.На 22.09.2010г. в гр. *** при условията на опасен
рецидив отнел чужди движими вещи – шест елемента от църковни свещници,
изработени от месинг с общо тегло 6,100 кг на стойност 301,72 лева, 1 брой
велосипед с 18 скорости тип „Бегач” на стойност 180 лева и 1 брой ученическа
раница в черно и жълто на стойност 15 лева, всички вещи на обща стойност 496,72
лева, от владението на Е.Н.С. *** с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплашване.
ІІ. В периода от 03.08.2010г. до 06.10.2010г. при
условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление:
1.На 03.08.2010г. в гр. *** отнел чужди движими вещи:
1 бр. мобилен телефон марка „Нокия 1680 класик” на стойност 68 лева, 1 бр. СИМ
карта на „Виваком” на стойност 12 лева, 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа
– черно на стойност 16 лева, 1 бр. флаш памет 4 гигабайта на стойност 20 лева и
пари – сумата от 345 лева, като общата стойност на вещите е 451 лева от
владението на Д.Р.П. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
2. На 27.08.2010г. в гр. *** отнел чужди движими вещи:
1 бр. дамска черна чанта от плат на стойност 58 лева, 1 бр. мобилен телефон
марка „Самсунг М310” на стойност 89 лева, 1 бр. СИМ карта на „Глобул” на
стойност 12 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг Е1150” на стойност 59
лева, 1 бр. СИМ карта на „М-тел” е 12 лева 1 бр. дамски несесер – черен на цвят
на стойност 10 лева, 1 бр. ключ за лек автомобил „Тойота” на стойност 45 лева,
10 броя обикновени ключа, всеки на стойност 2 лева, като общата им стойност е
20 лева, и сумата от 300 лева, като общата стойност на вещите е 605 лева, от
владението на Т.Д.С. *** без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои.
3. На 31.08.2010г. в гр. *** отнел чужди движими вещи:
1 бр. мобилен телефон марка „Black Berry 8330” на стойност 190 лева, 1 бр. СИМ карта на
„Глобул” на стойност 12 лева, 1 бр. СИМ карта на „М-тел” на стойност 12 лева, 1
бр. кожен калъф за мобилен телефон марка „Black Berry 8330” на стойност 13 лева, и сумата от 5 лева,
като общата стойност на вещите е 232 лева, от владението на Е.Г. *** без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
4. На 12.09.2010г. в гр. *** отнел чужди движими вещи:
1 бр. мобилен телефон марка „Нокия 1209” на стойност 45 лева, 1 бр. СИМ карта на
„М-тел” на стойност 12 лева, 1 бр. тефтерче за визитки и документи на стойност
3,50 лева, и сумата от 2 лева, като общата стойност на вещите е 62,50 лева, от
владението на Г.В. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
5. На 19.09.2010г. в гр. *** отнел чужди движими вещи:
1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг S5560” на стойност
198 лева, 1 бр. СИМ карта на „Глобул” на стойност 12 лева, като общата стойност
на вещите е 210 лева, от владението на М.Б.М. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
6. На 04.10.2010г. в гр. *** отнел чужди движими вещи:
1 бр. дамска чанта от естествена кожа на стойност 40 лева, 1 бр. служебна карта
за градски транспорт на стойност 8 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия 1600” на стойност 59 лева, 1
бр. СИМ карта на „М-тел” на ваучер на стойност 7 лева, и сумата от 5 лева, като
общата стойност на вещите е 119 лева, от владението на И.С.Е. *** без нейно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
7. На 16. 10.2010г. в гр. *** отнел чужди движими
вещи: 1 бр. електронен дамски часовник – жълт на цвят на стойност 20 лева и
сумата от 70 лева в различни банкноти и монети, като общата стойност на вещите
е 90 лева, от владението на Й.Д. *** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите вещи възлиза на
сумата от 1779,50 лева.
Подсъдимият е действал с форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал.2 от НК, а именно: той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
Причините за извършването на престъплението следва да
се търсят в незачитане правовия ред в страната, изградената престъпна воля у
същия, като се имат в предвид многобройните му минали осъждания, всички от
които са отново за извършени кражби и грабежи, ниското самосъзнание у
подсъдимия.
С оглед на горните съображения, Окръжният съд приема,
че следва да признае подсъдимият А.М.В. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 199 ал.1 т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б”а” и б „б”
от НК и на престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с
ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б „а” и б „б” във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Същият е извършил второто деяние при условията на
продължавано престъпление, чиято легална дефиниция се съдържа в разпоредбата на чл. 26 ал.1 от НК, според
която продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, с които
се осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка, и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В този смисъл и
престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с ал.1 във
вр. с чл. 29 ал.1 б „а” и б „б” във вр. с чл. 26 ал.1 от НК се квалифицира като
продължавано престъпление, тъй като се касае за 7 отделни деяния, които
осъществяват състава на едно и също престъпление, като всичките деяния са извършени
през непродължителен период от време от около три месеца – от 03.08.2010г. до
06.10.2010г., извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на
вината – пряк умисъл, при което последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Тъй като делото се гледа по реда на глава ХХVІІ от
НПК, по реда на съкратеното съдебно следствие, съгласно разпоредбите на чл. 373
ал.2 от НПК, съдът го призна за виновен и постанови осъдителна присъда при
условията на чл. 58а от НК и с приложението на чл. 54 от НК, отчитайки смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства.
При определяне на наказанието на подсъдимият за
извършените от него престъпления, съдът взе предвид следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т.2 във вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен
да определи наказанието на подсъдимия при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 във вр. с чл.
198 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б”а” и б”б” от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от
3 до 10 години. Прилагайки разпоредбата на чл. 54 от НК и чл. 58а от НК, съдът
определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 5 години.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 196
ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б „а” и б „б” във вр. с
чл. 26 ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от 2 до 10 години. Прилагайки разпоредбата на чл. 54
от НК и чл. 58а от НК, съдът определи на подсъдимия В. наказание лишаване от
свобода в размер на 4 години.
С оглед на това, че са налице основанията за групиране
на наказанията, съдът прилагайки разпоредбата на чл. 23 ал.1 във вр. с чл. 25 от НК определи
на подсъдимия В. за изтърпяване най-тежкото от така наложените му наказания, а
именно наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което на основание
чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие
от закрит тип при първоначален строг затворнически режим, като съобрази
следните обстоятелства:
Подсъдимият А.М.В. е роден на ***г***, понастоящем в затвора в
Белене, ром, с българско гражданство, с начално образование, неженен, безработен, осъждан.
Смекчаващото вината обстоятелства са направените пълни
самопризнания. Отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита многобройните минали
осъждания на подсъдимия, които са тринадесет на брой, като е осъждан на
лишаване от свобода за извършени умишлени престъпления от общ характер, като за
повечето от тях изпълнението на наказанието не е отлагано, същият е с изключително
лоши характеристични данни, не се ползва с добро име сред своите съграждани, криминално
проявен. Последното осъждане на В. е с
присъда от 25.03.2010г. постановена от Окръжен съд гр. *** по НОХД №368/2009г.
по описа на същия съд, влязла в сила на 20.08.2010г., с която е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 във вр. с чл. 198 ал.1
във вр. с чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във
вр. с чл. 26 ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от четири години и два месеца.
При наличие на горните данни, съдът прецени, че
определеното общо наказание лишаване от
свобода за срок от пет години следва да бъде изтърпяно ефективно. Това е
наложително, както за постигане целите на личната, така и на генералната
превенции. Наказанието е средство за постигане целите на чл. 36 от НК и разума
вложен в разпоредбата на чл. 36 от НК сочи, че целите на наказанието са да
предизвика съответни положителни промени, както в съзнанието на дееца, така и
на останалите членове на обществото, т.е. двете цели не са откъснати една от
друга, а тясно свързани. В настоящият случай и двете цели могат да бъдат
постигнати единствено с ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Предявени са граждански искове от Д.Р.П. с ЕГН: **********
и Й.Д.Д. с ЕГН ********** в качеството
им на пострадали от престъплението, в
размер съответно на 461 лева и 90 лева, представляващи обезщетение за
нанесените им с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная
от датата на деянието до окончателно изплащане на сумата.
Гражданските искове като основателни и безспорно доказани бяха уважени в пълен
размер така, както са предявени за причинените им с деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, начиная от датата на деянието за всяка една
от гражданските ищци до окончателното изплащане на сумата.
При определяне размера на обезщетението за причинените
имуществени вреди от гражданските ищци,
съдът се съобрази със заключението на вещото лице по изготвените
съдебно-счетоводни експертизи и отчете, че размера на предявените граждански
искове за имуществени вреди е в размер на стойността на отнетото движимо
имущество и за двете пострадали.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен в
извършване на престъпленията и на основание чл. 189 ал.3 от НПК, Окръжният съд осъди подсъдимия да заплати сторените по
делото съдебно-деловодните разноски, както следва: сумата от 150 лева
по сметка на ОД на МВР гр. ***, сумата от 22.04 лева по сметка на ДОС,
представляваща държавна такса по отношение на уважените граждански искове.
Водим от гореизложеното, окръжният съд постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: