Присъда по дело №1758/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ по НОХД № 1758/2021г. по описа на Плевенски РС:
Обвинението срещу подсъдимия Р. СТ. А. от гр. Плевен, с ЕГН
********** е за това, че през периода от 19.03.2010г. до 16.09.2021г. в гр.
Плевен, обл. Плевен след като бил осъден с Решение № 13/11.02.2010г. по
въззивно гр.д. №760/2009г. по описа на Великотърновски Апелативен съд да
издържа свой низходящ – А.Р. А., ***г., като му заплаща ежемесечно
издръжка в размер на 80,00 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски, а именно 125 вноски в размер на 10
000 /десет хиляди/ лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът на основание чл.370 от НПК е допуснал предварително
изслушване на страните като подсъдимият Р. СТ. А., с ЕГН ********** с
участието на защитника си адв. П.И. от ПлАК е признал изцяло фактическите
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съобразно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК страните не са направили
доказателствени искания.
Съдът с определение на основание чл.372, ал.4 от НПК като е приел, че
направените самопризнания от страна на подсъдимия се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства е обявил, че
при постановяване на присъдата ще се ползва от същите без да събира
допълнителни доказателства.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.
Намира, че същото е доказано по несъмнен начин, а фактическата обстановка
очертана в ОА – потвърдена. Представителят на Районна прокуратура –
Плевен намира, че приобщените по делото доказателства подкрепят напълно
обвинителната теза и пледира наказанието да бъде определено при отчитане
на отегчаващи вината обстоятелства, а не на смекчаващи, като пледира на А.
да не бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия в лицето на адв. Пл. И. от АК-Плевен моли
съда с оглед това, че доверителят му изцяло е признал фактите и
обстоятелствата по отношение на инкриминираното деяние, при определяне
на наказанието на същия, да се съобрази с изискванията на чл.58а от НК и да
му наложи наказание при отчитане на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, а именно „Пробация“ по първите две пробационни мерки, а не
наказание „Лишаване от свобода“.
Подсъдимият Р. СТ. А. се явява в съдебно заседание и признава вината
си. Отправя искане досежно вида на наказанието, което следва да му бъде
наложено за извършеното престъпление, а именно солидализира се със
становището на защитника си същото да бъде „Пробация“.
В наказателното производство няма предявен граждански иск и
конституиран граждански ищец и частен обвинител.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото
гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
1

установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р. СТ. А. e роден на ***г. в гр. Плевен, живее в ***, ***,
*** гражданство, средно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
От 2005г. подс. Р.А. и св. П.Г. живеели на семейни начала около 10
месеца. На 31.03.2006г. им се родило дете – А.Р. А..
През 2006г. подс. Р.А. и св. П.Г. се разделили, като при св. Г. останало
малолетното им дете А. А., за да го отглежда. Подсъдимият Р.А. не се
интересувал от детето си А. А. въпреки, че същото било припознато при
раждането. Св. Г. подала искова молба до Районен съд-Плевен за заплащане
на месечна издръжка от бащата – Р.А..
С Решение № 617/12.11.2009г. по гр. дело № 150/2009г. по описа на
Окръжен съд-Плевен, подсъдимия Р.А. бил осъден да изплаща месечна
издръжка за малолетното си дете А. А. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител П.Г. от гр. Плевен, месечна издръжка в размер
на 80,00 лева.
С Решение № 13/11.02.2010г. по въззивно гр.д. №760/2009г. по описа на
Великотърновски Апелативен съд подсъдимия Р.А. бил осъден да изплаща
месечна издръжка за малолетното си дете А. А. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител П.Г. от гр. Плевен, месечна издръжка
в размер на 80,00 лева.
Подсъдимият Р.А. въпреки, че бил осъден да заплаща месечна издръжка
на малолетния си син, не заплащал редовно размера на месечната издръжка и
не виждал малолетното си дете по своя вина и рядко се интересувал за
здравословното му състояние. От 19.03.2010г. момента на влизане на
решението в сила, подсъдимият Р.А. до 16.09.2021г. не заплатил 125 месечни
вноски в размер на 10 000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от депозираните в хода
на ДП показания на свидетелката П. Г. Г., както и приложеното актуално
свидетелство за съдимост и материалите по досъдебно производство ЗМ №
199/2021г. по описа на Първо РУ МВР-Плевен /пр.пр. №982/2021г. по описа
на РП-Плевен/, приобщено към доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК, включително: Удостоверение за раждане от 18.01.2011г. на
А.Р. А., ЕГН ********** (л.7); Решение №617/12.11.2009г. на ОС-Плевен
(л.8-12), копия на 5 бр. покани за пощенски запис на името на П. Г. Г. (л.15-
16); Решение № 13 от 11.02.2010г. (л.43-45), свидетелство за съдимост на Р.А.
(л.48), характеристична справка (л.50), справка на Агенция за социално
подпомагане за отпуснати месечни помощи (л.52); Справка актуално
състояние на действащи трудови договори от НАП (л.53), справка по ЕГН за
история на регистрацията на търсещо работа лице за Р. СТ. А. (л.55), справка
по ЕГН за персонална партида на физическо лице (л.56) – всичките
кредитирани от съда, поради тяхната обективност и безпротиворечивост.
2

Направените от подсъдимия Р. СТ. А. самопризнания са обективни,
логични и подкрепени от възприетата от съда доказателствена основа.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Р. СТ. А. от гр. Плевен, с ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от
НК, като през периода от 19.03.2010г. до 16.09.2021г. в гр. Плевен, обл.
Плевен след като бил осъден с Решение № 13/11.02.2010г. по въззивно гр.д.
№760/2009г. по описа на Великотърновски Апелативен съд да издържа свой
низходящ – А.Р. А., ***г., като му заплаща ежемесечно издръжка в размер на
80,00 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски, а именно 125 вноски в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал, че с неговото бездействие по отношение на
цялостното изпълнение на задължението му за издръжка на непълнолетното
си дете ще се стигне като резултат до неплащане на издръжката.
Подсъдимият е в работоспособна възраст, като в част от периода е полагал
труд и реализирал доходи, с които е бил в обективна възможност да обезпечи
дължимата от него издръжка.
Причина за извършване на деянието от подсъдимия е липсата на
отговорност и чувство за родителски дълг.
При съобразяване на обстоятелството, че подсъдимият не е възстановил
дължимата издръжка до постановяване на първоинстанционния съдебен акт
съдът намери, че не са налице условията за приложение на чл.78а от НК, нито
пък предпоставки да бъде консумирана от него еднократната привилегия по
чл.183, ал.3 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението, за
което подсъдимия бе признат за виновен, съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства следва да се приемат
чистото съдебно минало и добрите личностни данни, извършваните плащания
макар и малко на брой и въпреки че са отивали за погасяване на стари
задължения. Като отегчаващо отговорността обстоятелства следва да се цени
дължимостта на издръжката в некратък период от повече от две години, в
които пострадалата е била лишена от възможността да получава издръжка.
Съставът на чл.183, ал.1 от НК предвижда алтернативно две наказания –
„лишаване от свобода“ до една година или с „Пробация“. Оценката на
настоящата инстанция относно кръга на смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства отчита превеса на вторите от тях
без да го намира за доминантен. Това от една страна определя и вида на
наказанието. На следващо място по отношение на вида на наказанието, съдът
прецени че не следва да бъде налагано наказание пробация за да бъде дадена
възможност на подсъдимия да А.жира времето си като работи и получава
3

средства за издръжка за себе си и съответно за детето си, в т.ч. и като
промени адреса си.
Ето защо и като съобрази императивното приложение на чл.373, ал.2 от
НПК съдът намери, че следва на подсъдимия Р. СТ. А. на основание чл.183,
ал.1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК да бъде определено наказание в
размер на една година лишаване от свобода, което да бъде намалено с една
трета и така да осъди същия на наказание осем месеца лишаване от свобода.
Съдът прецени че изтърпяването на наказанието на основание чл.66, ал.1 от
НК следва да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок и по този начин
биха постигнати целите на личната и генералната превенция.
Така определеното наказание на подсъдимия следва да постигне целите
на индивидуалната и генерална превенция, както и траен възпитателен ефект
спрямо същия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	72
Дата:	21 октомври 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия:	Теодора Начева Петкова

Дело:	20214430201758
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2021 г.

Присъда по дело №1758/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите