№ 11494
гр. С, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети окТ.ври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110169060 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация С” ЕАД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против А. М. М. (Р.М.В.в) и Р. Б. Т. (Р.
Б. Т.В.).
Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С, общ. П., ж.к. „С. р.“, бл., вх.А,ет ап, аб. № 143055, чиято цена не била заплатена
в предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че
ответниците А. М. М. и Р. Б. Т. дължат на ищеца при условията на солидарност
следните суми: 1071,83 лева- главница, цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
– 10.6.2021 г. до окончателното й погасяване, сумата от 180,04 лева - мораторна лихва
за забава от 15.01.2019г. до 01.06.2021г., сумата от 21,75 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.02.2020г.,
ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 4,76 лева - мораторна лихва върху начислената сума за дялово разпределение
за периода от 01.07.2018г. до 01.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 33216/2021г. по описана
СРС, 36 състав. Претендира присъждането на разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответниците А. М. М. и Р. Б. Т. са депозирали идентични отговори в срока по
чл. 131 ГПК. Оспорват да са потребители на ТЕ, както и собственик/ползвател на
имота. Оспорват през процесният имот ищецът да е имал валиден договор с ФДР, а
оттам и основанието за начисляване на суми за дялово разпределение и извършването
на разпределение от ФДР, годността на измервателните уреди, както и претендираната
сума да се дължи при условията на солидарност. Оспорват претенцията за лихва за
1
забава по отношение на главницата за топлинна енергия при твърдението за
нишожност. Твърди се да не се установява настъпването на изискуемостта на
вземанията. Навежда се възражение за погасяване по давност на част от вземанията на
ищеца. Не оспорват размера на вземанията. Ответникът А. М. не оспорва ищецът
реално да е доставил в имота през исковия период ТЕ на процесната стойност, както и
да е доставяло топлоенергия на адреса отговаряща на БДС за топлопреносната мрежа
към исковия период. Поради изложеното ответниците молят за отхвърляне на исковата
претенция. Претендират се и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр.
2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата
на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства – нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №, Т., рег. № дело № от 2001 г.,
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №, Т. 1, рег.
№ 1302, дело № 40 от 2002 г., акт за граждански брак серия ... № 044394 и Договор за
продажба на недвижим имот по реда за наредбата на държавни имоти от ... г. съдът
приема, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот СИО, находящ се
2
в гр. С, общ. П., ж.к. „С. р.“, бл., вх.А,ет ап и следователно имат качеството
потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно
правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация С“ ЕАД да доставя в
топлоснабден имот топлинна енергия, срещу задължение на ответника да заплаща
нейната цена, в качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ. От представените по делото доказателства е видно, че
процесният имот е СИО и задоволява нужди на семейството, поради което и
задължения за топлинна енергия да следва се поемат солидарно от двамата ответници
на основание чл. 32, ал. 2 СК. Съдържанието на това правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобР. от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага
извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация С” ЕАД е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е
налице задължение да заплаща нейната цена, в качествоТ.у на потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и
обстоятелства: размера на дължимите суми за топлоенергия за процесния период за
главница, както и размера на законната лихва върху главницата, правилността на
тяхното отразяване и липсата на погасяване на същите от страна на ответниците.
Според заключението на вещото лице инж. Д. Г. С. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно безпристрастно и
компетентно дадено, през процесния период в сградата не е ползвана топла вода и
съответно не е начислявана такава. Сградата е била топлоснабдена, което е видно от
отчета на общия топломер, който съответства на одобР.я тип. Разпределението е
извършвано в съответствие на нормативните разпоредби и закони. В имота няма
монтирани разделители, тъй като сградата няма техническа възможност да премине
към дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите, поради това че
отоплителната инсталация е „еднотръбна систвема“ и съгласно чл. 61, ал. 2, т. 1 от
Наредба Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. разпределението на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост се извършва от топлопреносното дружество на база
отопляема кубатура. Топлинната енергия за отопление на имота е изчислявана на база
3
коригиран отопляем обем 125 м3 по т.9.3.2 от Приложението към Наредба № 16-334.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към
нея. Методиката за дяловото разпределение е приложима до отмяната и с влязъл в сила
съдебен акт. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 1069,81 лева за исковия
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния
съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да
участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
сградната инсталация.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказан изцяло искът за главница за
топлинна енергия в размер на 1069,81 лева като за разликата над уважения до
предявения размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде
уважен и искът за главница за дялово разпределение в размер на 21,75 лева.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 10.06.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
10.06.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за периода от м.11.2018 г. до м. 04.2020 г.
приложение намират ОУ, действащи към този момент, като съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията за периода от м.11.2018 г. до м. 04.2020 г.
включително не са погасени по давност, като тригодишната погасителната давност за
тях не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(10.06.2021 г.).
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобР. с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал.
1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
4
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. С оглед изложеното, с оглед частичната основателност на иска за топлинна
енергия, частично основателен е и искът за лихва за забава, начислена върху
главницата, размерът на която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 178,46 лева
като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения от
180,04 лева като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид изрично
направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят стоР.те в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25,57 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 75,08
лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят и стоР.те в исковото производство
разноски за държавна такса в размер на 25,57 лева, 300 лева – депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от
422,79 лева.
Пред заповедния съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника Р. Б.
Тонова от процесуалния й представител адв. Н.И.И и предвид изричното искане в тази
насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр.
чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.2, вр. ал. 7 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на
319,48 лева. Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв.
Илчев следва да бъде присъдена сума в общ размер на 2,09 лева.
Пред заповедния съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника А.
М. М. от процесуалния му представител адв. М. Л. Л. и предвид изричното искане в
тази насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Вр. чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.2, вр. ал. 7 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на
319,48 лева. Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв.
Любомиров следва да бъде присъдена сума в общ размер на 2,09 лева.
Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника Р. Б.
Тонева от процесуалния й представител адвК.И.Б. и предвид изричното искане в тази
насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр.
чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 319,48 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. Билева следва да
бъде присъдена сума в общ размер на 2,09 лева.
Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника А. М.
М. от процесуалния й представител адв. В. Ф. С. и предвид изричното искане в тази
насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр.
чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 319,48 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. С. следва да бъде
5
присъдена сума в общ размер на 2,09 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че А. М. М. (Р.М.В.в), ЕГН ********** и Р. Б. Т. , ЕГН
********** (Р. Б. Т.В.) и двамата с адрес гр. С, ж.к. С. р., бл., вх., ет. 6, ап. 16
ДЪЛЖАТ при условията на солидарност на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С” ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я.” № 23Б сумата от 1069,81 лева-
главница, цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2018
г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 10.6.2021 г. до окончателното й
погасяване, сумата от 178,46 лева - мораторна лихва за забава от 15.01.2019г. до
01.06.2021г., сумата от 21,75 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2018г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва от
10.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. по ч.гр.д. № 33216/2021
г. по описа на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия
за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1071,83 лева, иска с
пр. осн. чл. 422, вр. чл. 86 за законна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 180,04 лева и иска по чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 4,76 лева - мораторна лихва върху начислената
сума за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 01.06.2021 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. М. М. (Р.М.В.в), ЕГН ********** и Р. Б. Т. , ЕГН ********** (Р.
Б. Т.В.) и двамата с адрес гр. С, ж.к. С. р., бл., вх., ет. 6, ап. 16 ДЪЛЖАТ при
условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С” ЕАД, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я.” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 75,08 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 422,79
лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я.” № 23Б на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА
ЗАПЛАТИ НА на адв. Н.И.И, САК, сумата в размер на 2,09 лева за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника Р. Б. Тонова в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я.” № 23Б на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА
ЗАПЛАТИ НА на адв.М. Л. Л., САК, сумата в размер на 2,09 лева за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника А. М. М. в
заповедното производство
ОСЪЖДА „Топлофикация С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я.” № 23Б на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА
ЗАПЛАТИ НА на адв.К.И.Б.а, САК, сумата в размер на 2,09 лева за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника Р. Б. Тонева в
6
исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я.” № 23Б на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА
ЗАПЛАТИ НА на адв.В. Ф. С., САК, сумата в размер на 2,09 лева за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника А. М. М. в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7