№ 283
гр. Русе, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520104885 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” ЕАД срещу Д. Г.
Т., в която се твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството
топлинна енергия за имот в гр. Русе, у********, с абонатен № ****. За този
имот в периода 26.05.2018г. - 24.11.2020г. дружеството доставило на
ответника и била разпределена топлинна енергия на обща стойност 579,26лв.
по 41 броя фактури, която енергия се твърди, че не е заплатена. Поради това
ответникът дължал и обезщетение за забава за сумата по всяка една фактура
за периода от 45 дни след периода на доставката до 07.06.2021г. в размер на
91,48лв. За събиране на тези свои вземания дружеството депозирало
заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №
***/2021г. по описа на Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение
срещу ответника.
С оглед дадените от съда указания за предявяване на иск за
установяване на вземането по издадената заповед, се моли в настоящото
производство да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
установено задължението на Д. Г. Т. към "Топлофикация Русе" АД за сумата
от 579,26 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за
1
периода от 26.05.2018г. до 24.11.2020г. по 41 броя фактури, лихва за забава в
размер на 91,48 лв., законната лихва върху главницата, считано от
08.06.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се и направените в
двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника, назначен
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, изразява становище за допустимост, но за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва се ответникът да е
потребител на топлинна енергия и топла вода през процесния период и да е
налице облигационно отношение между него и ответното дружество за
посочения в исковата молба имот. Оспорва се представените по делото
писмени доказателства да установяват тази облигационна връзка. Също така
се оспорва и размера на начислените и претендирани за заплащане от
ответника суми за топлинна енергия. Счита, че при определяне на размера на
дължимите суми е налице и аритметична грешка при изчисленията,
извършени въз основа на представените фактури. По тези съображения се
моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените писмени доказателства – договор за доставка
на топлинна енергия от 17.12.1998г. и договори от 19.08.2002г., 02.11.2018г. и
от 26.10.2020г. за топлинно счетоводство, сградата, в която се намира
процесния недвижим имот – в гр. Русе, ******** е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД.
Със заявление от 09.07.1997г. ответникът Д. Г. Т. е поискал да бъде
открита на негово име партида за процесния имот, като се е легитимирал за
негов собственик с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том.
***, дело ***/27.12.1993г. на нотариус М. Ц. при Районен съд – Русе.
За доставената в периода от 26.05.2018г. до 24.11.2020г. в процесния
имот топлинна енергия, ищцовото дружество е издало 41бр. фактури по
партидата на ответника, на обща стойност 579,26лв., за които няма спор, че не
са заплатени в предвидените в ОУ срокове – 45 дни след периода на
доставката, както и до приключване на настоящото производство.
2
Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза,
процесният имот с административен адрес гр. Русе, ********, вх. В, ет.2 е
присъединен към сградната инсталация на топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Русе“ ЕАД под абонатен № ****. За него в документацията
на ищцовото дружество се водят под отчет пет отоплителни тела и се доставя
битова гореща вода чрез топлопреносната мрежа. В имота са налични три
индивидуални разпределителя на топлинна енергия и два водомера за битова
гореща вода. В сградата е въведено дялово разпределение на топлинна
енергия, което за процесния период е осъществявано от „Дикей-Л“ ООД. При
спазване правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, вещото лице е
посочило, че за периода 26.05.2018г. – 24.11.2020г. следва да се разпределят
за имота 5,0809 МWh топлинна енергия на стойност 508,35лв. с ДДС. С
отчитане на таксите за услугата „Дялово разпределение на топлинна енергия“
и плащанията по отчетните периоди, общата дължима сума е в размер на
645,70лв.
В полза на „Топлофикация Русе“ ЕАД, срещу Д. Г. Т. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с №***
от 09.06.2021г. по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Русе за сумите 579,26лв.
- главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
26.05.2018г. до 24.11.2020 г. по 41 броя фактури, лихва за забава в размер на
91,48лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 07.06.2021г.,
законовата лихва върху главницата от 08.06.2021г. до окончателното
изплащане, както и за 77лв. разноски. Заповедта е връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства безспорно
установяват, че между ищцовото дружество и ответника са възникнали
облигационни отношения по повод доставката на топлинна енергия за обект в
гр. Русе, ********, вх. В, ет.2 с абонатен № ****. По делото няма данни това
3
правоотношение да е прекратено по инициатива на някоя от страните, с оглед
на което следва да се приеме, че за процесния период то е продължило да
съществува и ответникът се явява абонат на дружеството и потребител на
топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното заплащане по аргумент
от чл. 73 от ОУ на договора между страните. Реалното ползване от ответника
на доставената за процесния имот топлоенергия (т.е. обитаването лично от
него на жилището) не е предпоставка за дължимостта от негова страна
стойността на същата. Допълнителен аргумент за обстоятелството, че
ответника е клиент (абонат) на ищцовото дружество е и обстоятелството, че
постоянният му и настоящ адрес съвпада с адреса на процесния имот,
включително и през периода за който се претендира плащането.
Заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
установява количеството и стойността на доставената и потребена за имота на
ответника топлинна енергия за процесния период. Съдържащите се при
ищцовото дружество и дружеството извършващо услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ данни за вида и броя на измервателните
уреди в имота на ответника, за да не бъдат кредитирани в настоящото
производство следва да бъде установено друго фактическо положение, чрез
оглед в процесния имот, което би могло да стане само със съдействието на
ответника, каквото в случая няма. По тази причина няма основание да не бъде
кредитирано заключението на вещото лице относно стойността на
топлоенергията дължима от ответника. Изчисленото по експертизата
количество топлинна енергия, като реално потребено в имота на ответника и
нейната стойност е по-висока от претендираната от ищцовото дружество.
Поради липсата на доказателства за плащането на тези суми, то следва да се
приеме, че същите са дължими от ответника на ищцовото дружество,
включително дължимо е и претендираното обезщетение за забава, за размера
на което по делото няма спор.
По тези съображения предявеният иск се явява изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 687,50лв. (включващи държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за особен представител и
вещо лице) и за заповедното в размер на 77лв.
4
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Г. Т. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ********, ***, дължи на "Топлофикация Русе"
ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп.
директор Севдалин Желев Желев сумите: 579,26лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за горепосочения имот с аб. №**** за
периода от 26.05.2018г. до 24.11.2020 г. по 41 броя фактури, лихва за забава в
размер на 91,48лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до
07.06.2021г., законовата лихва върху главницата считано от 08.06.2021г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
№***/09.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Д. Г. Т. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
********, *** да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев
Желев сумата от 687,50лв. разноски за настоящото производство и сумата от
77лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2021г. по описа
на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5