Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на пети
юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №11005 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу Е.Е.З. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №961/08.02.2018г., издадена по ч.гр.д. №1752/2018г. по описа на ВРС, 26с. в полза на ищеца суми, а именно : 1615.70 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит № 2009177/08.10.2015 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и “ ЕАД и Е.Е.З., сумата от 273.53 лева, възнаградителна лихва, за периода от 07.05.2017 г. до 18.10.2017 г., сумата от 46.07 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 07.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2018 г., които вземания са прехвърлени от „У.К.Ф.“ ЕАД и “ ЕАД н. „А.з.с.н.в. ЕАД по силата на Приложение 1/18.10.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания цесия от 20.12.2016 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г. до окончателното изплащане и в условията на евентуалност искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца да заплати тези суми.
В исковата молба се твърди, че между ответника „У.К.Ф.“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит №2009177 от 08.10.2015г., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 2000 лева. За отпускане на кредита била начислена комисионна такса за разглеждане на кредита в размер на 100 лева. За кредита била сключена месечна застраховка със застрахователна премия 5.51 лева, включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска съгласно погасителния план към договора. Общият размер на застрахователната премия за целия срок на договора бил 264.48 лева. Съгласно чл.7,ал.1 от ОУ към договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия период на договора, като страните договорили годишен лихвен процент от 29.50 %. Така към датата на подписване на договора страните постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 1 523.52 лева. Кредитополучателят се задължил да ползва отпусната в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, падеж и размери били посочени в погасителен план. Общата сума, която се задължил да върне възлизала на 3888.30 лева, която била платима на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 81 лева без последната вноска, която била изравнителна. Първата погасителна вноска била с падеж 07.11.2015г., а последната с падеж 07.10.2019г. Размерът на всяка погасителна месечна вноска включвал част от главницата, договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответната част от застрахователната премия. Съгласно чл.12,ал.1 от ОУ при забава в плащанията кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.На това основание на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 47.64 лева за периода от 07.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се, че кредитополучателят е погасил 1408.95 лева и не е заплатил цялото задължение по отпуснатия му паричен заем. Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане на в срок на погасителните вноски кредит бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.13,ал.2, б.“а“ от ОУ.
Твърди се също, че ищцовото дружество е придобило вземането срещу от ответника от кредитора въз основа на сключен договор за цесия от 18.10.2017г., за което той бил уведомен на 12.01.2018г.
В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответника Е.Е.З. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че ответникът не е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит. Сочи, че връчването на заповедта за изпълнение няма характер на уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост. Излага, че уведомяването на длъжника с връчване на препис от исковата молба за настъпване на предсрочната изискуемост не може да се вземе предвид като настъпил в хода на процеса факт, който да обоснове основателност на иска по чл.422 ГПК.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
От приложеното ч.гр.д. №1752/2018 г. по описа на ВРС, 26с. е видно, че на основание чл.410 ГПК в
полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение №9803/01.12.2017г. срещу ответника Е.Е.З., с която е разпоредено
същият да заплати на „АСВ” ЕАД следните
суми : 1615.70 лева, представляваща непогасена главница по договор
за потребителски паричен кредит № 2009177/08.10.2015 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и “
ЕАД и Е.Е.З., сумата от 273.53 лева, възнаградителна
лихва, за периода от 07.05.2017 г. до 18.10.2017 г., сумата от 46.07 лева, представляваща обезщетение за забава, за
периода от 07.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
06.02.2018 г., които вземания са прехвърлени от
„У.К.Ф.“ ЕАД и “ ЕАД н. „А.з.с.н.в.
ЕАД по силата на Приложение 1/18.10.2017 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания цесия от 20.12.2016 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 06.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в общ размер на 88.71 лева, от които: 38.71 лева –
заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На заявителя са дадени указания да предяви иск
за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 ГПК.
Съгласно Договор за потребителски паричен кредит №2009177 „У.К.Ф.“
ЕАД е
предоставило на Е.Е.З. кредит в размер от 2 100 лева, която сума
включва такса за разглеждане на кредит
от 100 лева, като общата сума, която се е задължил да върне е в размер
на 3888.30 лева. Вписан е ГПР в размер
на 43.96 %. Сумата е следвало да бъде изплащана на 48 месечни вноски, всяка от
които в размер на 81 лева с падежа датата 7 –мо число на месеца и първа вноска
на 07.11.2015г.
Представен е погасителен план за кредита, съгласно който
последната падежна дата е 07.10.2019г.
Представени са ОУ за отпускане на
потребителски кредит на „У.К.Ф.“ ЕАД, подписани от потребителя. В
чл.13,ал.2, б.“а“ е предвидена хипотеза
за обявяване на задълженията по договора за предсрочно изискуеми при допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски при условие,
че те не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване
на нарушението/ падежа на погасителната вноска.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016г. „У.К.Ф.“ ЕАД е прехвърлило на
„А.****“ ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за
заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити, които е
отпускал на свои клиенти, като вземанията по процесния договор са посочени в Приложение
№ 1 от 20.06.2017 г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г.
Съгласно заключението на
проведената по делото ССчЕ, която като неоспорена от страните съдът кредитира
като обективно и компетентно дадена се установява следното : „У.К.Ф.“
ЕАД е превела по банковата сметка на Е.Е.З. сумата от 2000 лева с посочено
основание „паричен заем 2009177“. Кредиторът е събрал комисионна такса размер на 100 лева, която е включена към
главницата по кредита и е начислявана с месечните вноски. Ответникът е
извършвал плащания по кредита в общ размер на 1 386.91 лева, като датата
на последното плащане е 07.04.2017г. Към датата на входиране на заявлението в
съда 05.02.2018г. по кредита задължението е в размер на 1615.70 лева –
главница, 273.53 лева – редовна лихва за периода 07.04.2017г. до 18.10.2017г. ,
наказателна лихва 7.26 лева за периода 07.04.2017г. до 18.10.2017г. и законна
лихва за периода 19.10.2017г. до 31.12.2017г. – 38.81 лева.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът
следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка
с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото по изготвената по делото ССчЕ въз основа на Договор за потребителски паричен кредит №2009177 с „У.К.Ф.“ ЕАД на ответника е отпусната сумата от 2000 лева, преведена по банковата му сметка в У.Б.АД. Съобразно договореното между страните по кредитното правоотношение отпуснатата в кредит парична сума е следвало да бъде върната 48 равни месечни вноски, включващи главница, договорна лихва и застрахователна вноска в размер на 81 лева в срок до 07.10.2019г.
Съгласно заключението по ССчЕ ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 1386.91 лева на датите, посочени в табличен вид по т.3 от заключението, като последната дата на плащане е 07.04.2017г.
Ищецът е
придобил вземането по кредита, съгласно сключения с кредитора договор за цесия
от 20.12.2016г. и Приложение №1 към него. Съобразно
разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД
цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава
в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. Със сключването на договора
заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към ответника по сключения договор за заем. За
сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните
по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по
договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да
бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване
по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед
защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането.
Дори и да се приеме, че длъжникът не
е получил уведомление преди датата на
завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до него с
получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и
по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като
настъпил в хода на процеса.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на всички вноски по кредита съобразно предпоставките на чл.13,ал.2,
б.“б“ от ОУ към договора, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките
вземания по предоставения кредит при неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита. От експертизата по делото се установява, че
ответникът е преустановил плащанията по кредита на 07.04.2017г. Същият е изпаднал в забава по смисъла на
ОУ през месец май 2017г., към който са
били налични две неизплатени месечни вноски с падеж 07.04.2017г.- частично
платена и 07.05.2017г. и към този момент
е възникнало и правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на всички
задължения по кредита.
Предсрочната изискуемост на кредита по
смисъла на чл.60 ЗКИ не настъпва
автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а необходимо
нарочно волеизялвение на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до
знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване
на предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск по чл.422 ГПК трябва да предхожда депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС.
По делото липсват доказателства длъжника да е бил уведомен за волеизявлението
на кредитора. Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда
на чл.422, ал.1 ГПК, от предмета на издадена заповед за изпълнение за вземане,
основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от
основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на
исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта към този
момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта / в този смисъл
р. №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. Iт.о.ВКС/.
Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на
ВКС /мотиви/, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да
се отхвърли на предявеното основание /р. № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. №
165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.
На изложените съображения предявения иск с
правно основание чл.422 ГПК обоснован на настъпила предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се
отхвърли като неоснователен.
По предявения в евентуалност осъдителен иск
:
В Решение №198/18.01.2019г, постановено
по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о. е даден положителен отговор на въпроса допустимо ли е предявения
осъдителен иск по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да
бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване
на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание
чл.47,ал.6 ГПК, каквато е и настоящата хипотеза. Следователно предсрочната
изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на
книжата по делото на особения представител на ответника, което е осъществено на
дата 06.03.2019г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде
зачетен и съобразен от съда.
Съобразно настъпилата предсрочна изискуемост
ответникът дължи заплащането на главница в размер на 1615.70 лева,
възнаградителна лихва в размер на 273.53 лева за периода 07.04.2017г. до 17.10.2017г.,
както и обезщетение за забава върху неизплатените и падежирали към датата на
исковата молба вноски по кредита, което възлиза в размер на 129.33 лева за
периода 07.04.2017г. до 17.07.2018г.
Законната лихва върху главницата следва
да се присъди от датата на подаване на
исковата молба 18.07.2018г.
По
разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК, както
следва сумата от 125.92 лева заплатена
д.т. в производството по делото,
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева, определено по чл.25 НВЗПП, 300 лева за внесен депозит за особен
представител на ответника 300 лева, внесен депозит за ССчЕ.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:****със седалище и адрес на управление ***, ****срещу Е.Е.З., ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №961/08.02.2018г., издадена по ч.гр.д. №1752/2018г. по описа на ВРС, 26с. в полза на ищеца суми, а именно : 1615.70 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит № 2009177/08.10.2015 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и “ ЕАД и Е.Е.З., сумата от 273.53 лева, възнаградителна лихва, за периода от 07.05.2017 г. до 18.10.2017 г., сумата от 46.07 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 07.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2018 г., които вземания са прехвърлени от „У.К.Ф.“ ЕАД и “ ЕАД н. „А.з.с.н.в. ЕАД по силата на Приложение 1/18.10.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания цесия от 20.12.2016 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД Е.Е.З., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:****със седалище и адрес на управление ***, ****сумата
от 1615.70/хиляда шестстотин и петнадесет лева и седемдесет ст./ лева, представляваща непогасена главница по договор
за потребителски паричен кредит № 2009177/08.10.2015 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и “
ЕАД и Е.Е.З., сумата от 273.53/двеста
седемдесет и три лева и петдесет и три ст./ лева, възнаградителна лихва, за
периода от 07.05.2017 г. до 18.10.2017 г., сумата
от 46.07 /четиридесет и шест лева и седем ст./ лева, представляваща
обезщетение за забава, за периода от 07.04.2017 г. до 06.02.2018 г., които
вземания са прехвърлени от „У.К.Ф.“ ЕАД
и “ ЕАД н. „А.з.с.н.в. ЕАД по силата на
Приложение 1/18.10.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания цесия от 20.12.2016 г.,ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
– 18.07.2018 г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законната лихва за периода
от 06.02.2017г. до 17.07.2018г.
ОСЪЖДА Е.Е.З., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:****със седалище и адрес на управление ***, ****сумата от 1025.92 / хиляда двадесет и пет лева и деветдесет и две ст./ лева, представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: