Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../28.07.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
При участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм.д. № 267/2022 год.
по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано
е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „****“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Черни връх“ № 73,
представлявано от управителя Д.Д.В., срещу решение № 69/16.03.2022 г.,
постановено по нахд № 883/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е изменено
наказателно постановление № 08-002147/99 от 25.06.2021г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на
чл. 62, ал. 1 от КТ, като нарушението е преквалифицирано като наказуемо по чл.
414, ал. 3 от КТ и е определена имуществена санкция в размер на 1500 лева. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон, касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че районният съд не е разгледал
пълно и задълбочено възраженията на жалбоподателя. Оспорват се изводите на съда
относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Счита се, че
неправилно районният съд е приел, че възникналите между страните правоотношения
имат трудов, а не гражданскоправен характер. Твърди се, че изводите му за това противоречат на доказателствата по делото и на
постоянната съдебна практика относно правната същност на гражданските договори,
сключвани между дружеството и лицата куриери (пешаци). Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът
- Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, не изразява становище по
основателността на жалбата.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за основателност на
касационната жалба. Сочи, че според съдебната практика конкретните отношения, предмет
на НП, са гражданскоправни и се уреждат по гражданскоправен ред, а не по реда
на Кодекса на труда. Счита, че решението и наказателното постановление са
неправилни, поради което следва да бъдат отменени.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата
по делото, намира следното от фактическа и правна страна :
Касационната
жалба е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
С
процесното НП на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл. 414,
ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ за това, че в качеството си на
работодател е приел на работа на 16.03.2021 г. **** въз основа на граждански
договор, като й е възложил да изпълнява функции, присъщи на трудово
правоотношение, без да е изпълнил задължението си да сключи с нея трудов
договор в писмена форма.
В
производството по оспорване на наказателното постановление въззивният съд е
установил, че на 16.03.2021 г. е извършена проверка в офис за куриерски услуги
на „****“ ООД, находящ се в град Добрич, ул. „****“ № 13. Проверката е
инициирана по повод на постъпил сигнал (жалба) от **** за нарушение на трудовото
законодателство - некоректно отношение и незаплащане на трудовите й възнаграждения.
При
проверката в офиса на дружеството е заварена ****, която писмено е декларирала
пред контролните органи факти и обстоятелства, свързани с условията по
наемането й на работа. Съдът е обсъдил предоставените от лицето сведения по чл.
402, ал. 1, т. 2 от КТ и събрания в административнонаказателното производство
граждански договор и въз основа на данните в тях е преценил, че възложената на ****
дейност има трудов, а не гражданскоправен характер, тъй като действителната
воля на страните е престирането на работна сила, а не конкретен резултат.
ДРС е приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е отхвърлил
възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя и наказващия
орган. Изложил е съображения, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице
съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, като се е позовал и на приложената
по делото заповед № З-0035/29.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА “ГИТ“,
с която е определен териториалният обхват на контролна дейност на служителите в
дирекции „Инспекции по труда“, които имат правомощия на инспектор по чл. 21,
ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“. Материалната компетентност на
наказващия орган е обосновал въз основа на представената по делото
оправомощителна заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“, с която са делегирани правомощия на директорите на дирекции „Инспекции
по труда“ да издават наказателни постановления по актове за установяване на
административни нарушения, издадени от инспектори и от лицата от ДИТ, посочени
в чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“. Приел е, че е ноторно известен фактът, че лицето, издало НП, е
изпълнявало длъжността директор на дирекция „ДИТ“ – Добрич към датата на
издаване на НП, с оглед на което е направил извод, че НП е законосъобразно от
процесуална страна.
Съдът е
отхвърлил и основното възражение на жалбоподателя за
наличие на гражданско
правоотношение между дружеството и наетото лице. Изложил е съображения, че всички представени по делото
доказателства говорят за
съществуването на трудово
правоотношение с предмет организиране и извършване на доставка, получаване и пренасяне на
пратки (писма, документи, пакети и др.) до и от клиенти и контрагенти на
дружеството. Преценил е, че работата, за която е била наета ****, съдържа
белезите на трудово правоотношение, включващи отчитане на извършената работа,
текущ контрол от страна на дружеството, йерархична подчиненост на мениджъра на
офиса, повторяемост на възложените функции всеки ден без събота, неделя и
официалните празници, спазване на установените от дружеството правила и
механизми за разнос на пратки, периодичност на заплащането на труда. Направил е
констатацията, че възложената дейност не е еднократен процес, което сочи на
изпълнение на трудови функции.
След оценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че те
установяват факта на полагане на труд от ****. Заключил е, че жалбоподателят е
прибягнал до граждански договор, за да прикрие по същество предоставянето на
работна сила и съществуването на трудово правоотношение, което е недопустимо. По
тези съображения е стигнал до извода, че е безспорно доказано извършването на
нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като дружеството е приело на работа
работник, без да сключи с него писмен трудов договор.
При проверката
относно приложимата санкционна норма съдът е преценил, че отговорността на
нарушителя следва да бъде ангажирана не на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, а на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ, поради което и в изпълнение на правомощията си
по чл. 334, т. 3, във вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК е преквалифицирал
изпълнителното деяние и е определил имуществена санкция в същия размер.
Настоящият
касационен състав намира, че решението е правилно и подробно мотивирано, поради което не са
налице основания за неговата отмяна.
Районният
съд е обсъдил всички направени от процесуалния представител на дружеството
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, като обосновано
и законосъобразно ги е отхвърлил като неоснователни. Правилно и в съответствие
с представените по делото заповеди на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ съдът е
приел, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица, разполагащи с необходимата
компетентност за това в качеството им съответно на инспектор в ДИТ – Добрич и
директор на ДИТ - Добрич. Обстоятелството, че в НП не е вписано, че се издава
по делегация, не лишава издателя му от компетентност. Решаващото в случая е, че
длъжностното лице е било надлежно упълномощено по съответния за това ред, и
пропускът му да посочи акта, въз основа на който е било упълномощено, не влече
нищожност на НП поради липса на компетентност. Недопустими са възраженията на
касатора, че липсват доказателства, установяващи, че актосъставителят и
наказващият орган са заемали съответните длъжности към релевантния момент на
съставяне на АУАН и издаване на НП. Конкретни оплаквания за това са направени едва
в хода по същество пред въззивната инстанция, поради което не подлежат на
разглеждане от касационната инстанция.
В мотивите към решението е разгледан основният
спорен въпрос между страните налице ли е престиране на труд или постигане на
резултат, като са изложени подробни съображения относно характера на
взаимоотношенията между санкционираното дружество и завареното в офиса лице.
Районният
съд е направил внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства, в
резултат на което е стигнал до правилни и обосновани правни изводи.
Настоящата
касационна инстанция споделя изцяло съображенията на районния съд, че според данните
по делото лицето е наето с цел да осъществява трудови функции. Трудовият
характер на правоотношението се установява и от вида и характера на самата
работа на куриер, подробно описана в клаузите на представения граждански
договор, сключен с ****. Обстоятелството, че договорът е озаглавен
„граждански“ не го прави такъв, тъй като цялото му съдържание го определя като
прикрит трудов договор. В него се съдържат типичните клаузи на трудов договор,
уреждащи трудови задължения на наетия работник. Както правилно е посочил и
районният съд в мотивите към решението си, страните са уговорили престиране на
работна сила чрез извършване на ежедневни доставки и отчитане на работата. Законосъобразно
е становището на съда, че наличието на текущ контрол от страна на дружеството и
йерархична подчиненост на мениджъра на офиса, повторяемостта на изпълняваните
функции, спазването на установените от дружеството правила и механизми за
разнос на пратки, стриктното съобразяване с фирмената политика, периодичността
на заплащането на труда, установеното работно място – офисът на дружеството и
територията, определена за разнос, са все признаци на трудовото правоотношение,
които го отличават от гражданското правоотношение, където липсва такава икономическа
зависимост и обвързаност и многократност на дейностите, а се цели постигането
на конкретен резултат.
Нещо
повече, в чл. 1, ал. 2 от сключения договор е видно, че на наетото лице не е
предоставена никаква свобода да определя как да извършва възложената работа,
тъй като дружеството е поставило условието, че ще определя сроковете и маршрута,
по който наетото лице да разнася пратките и писмата. Обстоятелството, че в чл. 1,
ал. 3 от същия договор е посочено, че извършването на работата не е свързано с
работно време и работно място, не определя правоотношението като гражданско.
Тази клауза е без реално съдържание, понеже е в противоречие с останалите
писмени уговорки между страните и вида и характера на възложената работа. Така
в чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че възложената работа се осъществява на
територията на гр. Добрич, т.е. определено е място на работа. При извършената
проверка контролните органи са заварили **** да работи в офиса на дружеството,
съобразно възложените й с чл. 1, ал. 2 от договора функции по приемане,
описване, сортиране, съхраняване и т.н. В чл. 5, ал. 2 от договора са
предвидени множество задължения на лицето куриер като това да предава пратките
в определеното време, да се отчита периодично пред офис-координатора, да
изготвя и предава на ръководството необходимите справки и отчети, свързани с
дейността, да отговаря писмено пред офис координатора, както и да спазва
стриктно установените от възложителя правила и механизми за разнос на пратки. Всички
тези клаузи противоречат на равнопоставеността на субектите в гражданското
правоотношение и създават зависимост на лицето куриер от дружеството – касатор.
Договореният начин на заплащане на положения труд също води до категоричен
начин, че с процесния граждански договор дружеството е прикрило наличието на
трудово правоотношение, поради което правилно е било санкционирано за
нарушаване на трудовото законодателство с обжалваното пред районния съд
наказателно постановление.
Тълкувайки
волята на страните в съответствие с правилото на чл. 20 от ЗЗД, районният съд е
приложил правилно материалния закон. Мотивите му за доказаност на нарушението са обосновани
и законосъобразни, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационния състав препраща
изцяло към тях.
Неоснователно
е възражението на касатора, че решението на ДРС не е съобразено с постоянната
практика на съдилищата в страната относно същността на гражданските договори,
сключени между дружеството и лицата куриери (пешаци). Всяко съдебно решение се основава на
фактите и обстоятелствата по съответното дело. Съдът решава споровете според
закона и събраните по делото конкретни доказателства – в случая
доказателствата, въз основа на които следва да се прецени дали касаторът има
качеството работодател или възложител. Представените във въззивното
производство съдебни решения касаят други съдебни производства, в които са
решени съвсем различни спорове, с различни страни, поради което районният съд
не е бил обвързан от тях при решаването на делото.
Правилно
и законосъобразно е становището на ДРС, че извършеното от жалбоподателя деяние
е съставомерно и е основание за реализиране на административнонаказателната му
отговорност, но не по чл. 414, ал. 1 от КТ, а по чл. 414, ал. 3 от КТ, която е
приложимата санкционна норма за нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ. Решението на
съда да преквалифицира нарушението и да определи имуществена санкция в същия
размер е в съответствие с правомощията му на въззивна инстанция и разрешението,
дадено в ТР № 8/2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ООС на I и II колегия на ВАС.
С
оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че решението на районния съд,
с което е потвърдено наказателното постановление, не страда от посочените в
жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
С оглед на изхода от спора касаторът
няма право на разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 69/16.03.2022 г., постановено по нахд № 883/2021 г. по описа на Районен
съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: