Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9254
по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Община Варна
ЕИК ********* с адрес Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР. ВАРНА, БУЛ. „ОСМИ ПРИМОРСКИ ПОЛК“
№ 43 срещу „К.Б.“ ЕТ, ЕИК *********, представляван от КРАСЕН ДИМИТРОВ БАНКОВ, адрес на управление:*** с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 7882.92 лв. /седем хиляди осемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, представляваща дължимо обезщетение за разположен на обект върху общинска земя без правно основание –
павилион –
търговска дейност, находящ се на ул. „Цар Асен“
№ 68, без издадено Разрешение за право на разполагане върху общински земя с площ на обекта –
81.00 в.м., зона 1-ва за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., от които както следва сумата от 7290,00 лв., на осн. т.13.5, Раздел ХІІІ на Приложение 2 от Наредба за определяне на и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, във вр. с чл. 56 от ЗУТ и сумата от 592,92 лв. на осн. т.13.5, Раздел ХІІІ на Приложение 2 от Наредба за определяне на и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, във вр. с чл. 56 от ЗУТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
11.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 4291.25 лв. /четири хиляди двеста деветдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща лихва върху главницата за периода от 01.01.2012 г. до 09.11.2017 г. включително, от които, както следва: сумата от 3970,89 лв. върху главницата от 7290,00 лв. и сумата от 320,36 лв., върху главницата от 592,92 лв.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №3257/14.05.2018 г. по ч.гр.д.№6808/2018 г. на ВРС.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
В полза на Община Варна по Частно гражданско дело (ЧГД) №6808/2018г. на Районен съд - Варна бил издаден изпълнителен лист №3834/17.05.2018г. и Заповед №3257/14.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), по силата на която длъжникът „К.Б.“ ЕТ, ЕИК
*********, бил осъден да заплати на Община Варна, сумата 7882,92 лв. - главница, представляваща дължимо обезщетение за разполагане на обект върху общинска земя без правно основание за периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г. - павилион - търговска дейност, находящ се в гр.В., без издадено разрешение за право на разполагане върху общинска земя, площ на обекта - 81,00 кв. м., зона - 1, сумата от 4291,25 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.01.2012г. до 09.11.2017г. включително; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда на 11.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението; както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 244,00 - заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
„К.Б.“ ЕТ е следвало да заплаща месечна цена на право разполагане от 607,50 лв. на месец и цена на услугата сметоизвозване в размер на 0.02 лв. на кв.м. на ден. Към настоящия момент длъжникът продължавал да ползва земя общинска собственост без основание, за разполагане на обект, като същевременно не заплаща дължимото на Община Варна обезщетение. При многократните проверки, извършени от длъжностни лица към Район „Приморски“, обективирани в констативен протокол №
**********/26.06.2012г., №
**********/20.06.2016 г., се установило, че разположеният от ответника обект в зона 1, павилион продължава да заема общински терен без издадено разрешение за поставяне.
От направената справка в административно-информационната система ИМЕОН за задължените физически и юридически лица на Община Варна, се установява, че за периода 01.01.2012г. - 31.12.2012г. ЕТ „К.Б.“, ЕИК
********* не е заплатил сборна главница в размер на 7 882,92 лева, представляваща неплатена цена на право на разполагане и цена на услугата сметоизвозване за преместваем обект, както и сумата от 4 291,25 лева обща лихва върху главницата, изчислена към 09.11.2017г.
Община Варна изрично се е противопоставила на поведението на ответника, изразяващо се в ползване на общински терен, без да заплаща цена на разполагане. С ответника ЕТ „К.Б.“ са правени опити за разрешаване на спора относно заплащането на дължимата сума по пътя на преговорите, чрез изпращане на покани за доброволно плащане, но такова съгласие не е било постигнато, поради което било образувано и производство по чл.417, т.2 от ГПК.
Ответникът в срока за отговор оспорва предявените искове по основание и размер, както и твърди недопустимост на същите. Твърди,
че процесната Заповед за изпълнение на парично задължение е издадена за сумата от
7882,92 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за разполагане на обект върху общински земи без правно основание,
съгл.
счетоводно извлечение, приложено към заявлението,
а в исковата молба е заявен петитум да се установи вземане,
произтичащо от неплатена цена на право на разполагане върху общински терен,
т.е.
не е налице идентичност между заявеното основание в заявлението по чл.410
от ГПК и в петитума на предявения иск,
което прави производството недопустимо.
Ответникът твърди още,
че не дължи вземането,
предмет на иска,
тъй като обектът не е „разположен“ върху общински терен без правно основание,
не съставлява временен обект по смисъла на чл.56
от ЗУТ,
съставлява „строеж“ по смисъла на §5 т.38
от ЗУТ и същият е негова собственост,
нанесен е в КККР на гр.
Варна,
поради което и не дължи обезщетението,
което претендира ищецът.
Твърди, че обектът, за който ищецът претендира, че е разположен върху общински терен е собственост на ответника, като той го е закупил с договор през 2008 г.от „Изоламат“ АД, което от своя страна е придобило обекта от „Феникс Реком“, което е приватизирано съгл. Договор за приватизация от 06.10.1995г., като процесният обект е визиран в приложение 4, в сметка 203, т.27. Обектът е нанесен в кадастралната карта като ПИ с идентификатор №10135.2558.104.1, като в кадастралния регистър като собственик на обекта е записано-неидентифициран собственик.
Ответникът сочи,
че съгл. § 12. от ЗППДОП прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти по реда на този закон от органите по чл. 3 се извършва писмено. Нотариална форма не е необходима.
Съгл.чл.17а от ЗППДОП собствеността върху обекта е придобита от купувача.
Съгл. § 34. от ЗППДОП „В тримесечен срок от влизането на закона в сила органите,
упражняващи правата на собственост на държавата в държавните предприятия,
внасят в капитала им правото на собственост върху земята при условията и по реда на чл. 17, ал.
3, когато земята не е включена в баланса на предприятията, но се ползва от тях в случаите, когато земята е собственост на държавата или общините. Сочи,
че в конкретния случай земята под обекта се е ползвала от приватизираното предприятие и е следвало да бъде внесена в капитала му.
На отделно основание твърди придобиване на процесния имот чрез давностно владение,
упражнено в периода
2002 г.
до
2019 г.
с присъединено владение от праводателя „Изоламат“ АД.
Оспорва твърдението на ищеца,
че обектът е временно преместваем обект,
като твърди,
че той всъщност представлява „строеж“ пета категория по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ, за който не се дължи обезщетение за право на разполагане, тъй като строежът не може да бъде „разположен“, а се изгражда, поради което не съставлява обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ.
Позовава се на разпоредбата на чл.38 от ЗС, съгласно която при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата и др. изброени в закона, като прави извода, че поземленият имот, за който ищецът претендира, че е общински след реализиране на етажната собственост на блока е станал обща част към блока и принадлежи по силата на закона на етажните собственици.
На следващо място счита,
че следва да се определи прилежащата част към приватизирания търговски обект с идентификатор 10135.2558.104.1 по КККР на гр.
Варна,
собственост на ЕТ „Кентавър“, тъй като съгласно цитираните по-горе разпоредби теренът под приватизирания обект е прилежащ.
Сочи,
че съгл.
чл.
64 от ЗС собственикът на сграда има право да се ползва от земята доколкото това е необходимо за ползването на постройката,
като това ползване не е възмездно.
Освен горното излага,
че с решение на Конституционния съд по конституционно дело №18 от
2000г.
престават да бъдат общинска собственост по смисъла на закона имотите и вещите на търговките дружества,
дори ако общината е била единствен собственик,
съгласно разпоредбата на чл.2
ал.4
от ЗОбС.
Прави възражение и за погасяване на вземането по давност.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Към доказателствения материал по делото е приобщено ч.гр.д. № 6808/2018 г. на Районен съд –
Варна. По същото е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на Община Варна за сумата от 7882,92 лв. –
главница и сумата от 4291,25 лв. лихва върху главницата за периода от 01.01.2012 г. до 09.11.2017 г. за разполагането на преместваем обект, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Цар Асен“
№68.
С исковата молба е представено счетоводното извлечение от сметка №411 „Вземания от клиенти“ за задълженията на ЕТ „Кентавър – Красен Банков“, ЕИК *********, от която е видно, че като задължения на ответника са начислени, както следва:
Сумата от 7290,00 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. на основание решение на ОбС – Варна №1196-4, Протокол №14/01,02.04.2009 г., в сила от 01.05.2009 г. и т. 13.5, Раздел ХІІІ на Приложение 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, както и сумата от 3970,89 лв., представляваща мораторната лихва върху горната сума за периода от 01.02.2012 г. до 09.11.2017 г. и сумата от 592,92 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. на основание решение на ОбС – Варна №548-6, Протокол №17/25.10.2010 г. и т. 13.6, Раздел ХІІІ на Приложение 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, както и сумата от 320,36 лв., представляваща мораторната лихва върху горната сума за периода от 01.02.2012 г. до 09.11.2017 г.
Представен е и Констативен протокол №**********/20.06.2012 г. на Община Варна, район Приморски, в който съставен по повод на извършена проверка в магазин за спално бельо на пазар „Чаталджа“, ул. Цар Асен, стопанисван от фирма Нешем ЕООД, ЕИК *********, при която е констатирано, че обектът е разположен на общински терен с площ от 46 кв. м и не е с позиция от одобрената от гл. архитект на Община Варна схема. По касова книга в обекта се извършва търговска дейност от 01.01.2012 г.
На л. 11 се намира и Констативен протокол №********** от 26.06.2012 г., съставен от служители на Община Варна при проверка на обект – павильон, находящ на пазар „Чаталджа“, ул. „Цар Асен“, експлоатиран от „К.Б.“ ЕТ, ЕИК *********, по време на която е констатирано, че обектът е разположен на общински терен с площ от 81,00 кв. м и не е с позиция от одобрената от гл. архитект на Община Варна схема.
Представена е и покана за доброволно плащане на процесните суми до ответника.
В подкрепа на възраженията си по иска ответникът е представил Договор за покупко-продажба на обект за търговия от 14.01.2008 г., по силата на който ЕТ „Кенатавър – Пенка Банкова“, ЕИК ********* е закупила следната вещ, притежаваща статут на обект за търговия, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Асен“ и ул. „Печ“ до пазар „Чаталджа“, с предназначение „павилион за изкупуване на вторични суровини“ от „ИЗОМАТ“ АД, Булстат 10365039 при цена от 2000 лв.
Представен е и договор за продажба на ДМА от 02.08.2002 г., по силата на който „ИЗОМАТ“ АД, Булстат 10365039 купува от „ФЕНИКС РЕКОМ“ АД, Булстат ********* дълготрайни материални активи съгласно опис-приложение – непредставен по делото.
Представен е договор за продажба на 78% от акциите на „Феникс Реком“ ЕАД - гр. Варна – с представен списък на ДМА към него – нечетлив.
По делото е изслушана и приета и съдебно-архитектурна експертиза на в.л. арх. Н.С., от която се установява, че процесният обект не е преместваем по смисъла на параграф 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, също така не отговаря и на чл.21, ал.,1, т.2 от Наредба на Общ. съвет – Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗУТ, съгласно който преместваемите обекти за търговска дейност трябва да са с площ до 15 кв.м. като вещото лице заключва, че същият представлява павилион изграден върху бетонирана площадка на нивото на тротоара.
По делото е представено Решение № 5012/11.11.2013г., постановено по гр.д.№ 12260/2011 г. на ВРС, частично потвърдено и частично отменено с Решение по гр.д.№853/2014 г. на ВОС, с което е прието за установено между страните ЕТ „Кентавър – Красен Банков и Община Варна, че Община Варна НЕ Е собственик на търговски обект с идентификатор 10135.2558.104.1 с площ от 80 кв.м., разположен в ПИ с идентификатор 10135.2558.104, целият с площ от 1 490 кв.м., с граници ПИ с идентификатори: 10135.2558.103, 10135.2558.105, 10135.2558.110, 10135.2558.97, находящ се в гр.Варна, ул.”Цар Асен”, на осн. чл. 124 ГПК, като отхвърля отрицателния установителен иск срещу Община Варна по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2558.104, целият с площ от 1 490 кв.м., с граници ПИ с идентификатори: 10135.2558.103, 10135.2558.105, 10135.2558.110, 10135.2558.97, находящ се в гр.Варна, ул. „Цар Асен”.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. т.13.5 и т. 13.6 Раздел ХІІІ на Приложение 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна в редакцията към 2012 г. определящи цена на право на разполагане на будки, павилиони и др. обекти върху терени общинска собственост по чл.56 и § 17 от ЗУТ и цена на сметоизвозване на временни обекти, разположени върху общинска земя.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят:
1. преместваеми увеселителни обекти;
2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности;
3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.2 от ЗУТ за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.
Съгласно чл. 21, ал.1, т.2 от Наредба на ОбС Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията преместваемите обекти с оглед функционалното им предназначение могат да бъдат: 2. преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности като павилиони, кабини, маси за извършване на търговия, колички, каравани за търговия, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и съоръженията на изброените обекти (чадъри, сенници, тенти, навеси и др.). В общински и държавни имоти не могат да се поставят обекти по тази точка с площ по-голяма от 15 кв. м. и маси/витрини с площ по-голяма от 5 кв. м.
Видно от представените констативни протоколи процесните обекти са разположени върху общинска земя без изискуемата от чл. 56, ал.2 схема на главния архитект на общината.
Съгласно параграф 5, т. 8 от ПРЗ на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Видно от заключението на вещото лице павилионът е изграден върху бетонна площадка на нивото на тротоара. Същият е със стоманена конструкция. Покривът е гофрирана ламарина. Интериорът е с окачен таван на височина 2,50 м, скриващ покривната конструкция. Стените са от боядисани талашитени плоскости. Подовата настилка е от теракотни плочки. Дограмата е алуминиева.
Следователно, ако разглежданият обект „павилион", може да се разглежда като цялостна масивна сграда, която не може да бъде демонтирана и преместена на друго място без да се разруши, независимо от обозначението му като "павилион", той следва да бъде характеризиран като сграда.
Предвид изложеното дотук съдът кредитира заключението на вещото лице, че процесният обект с площ от 80 кв.м не представлява преместваем обект по смисъла на ЗУТ, тъй като при демонтирането му ще бъде разрушена целостта му, т.е. не може да бъде преместен без да бъде разрушен.
В чл. 80 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна в редакцията към 2012 е посочено, че за всички услуги, предоставяни от общината, които не са регламентирани със закон, се определя цена с наредбата. Чл. 80 е поместен в Глава Трета, озаглавена „Цени на неуредени със закон услуги, оказвани или предоставяни от общината на физически и юридически лица“
В чл. 83, ал.1, т.13 от Наредбата като услуги по тази глава са посочени цена на право на разполагане на будки, павилиони и др. обекти върху терени общинска собственост по чл.56 и § 17 от ЗУТ и цена на сметоизвозване, или се касае за преместваеми обекти. Тъй като в настоящия случай се установи, че процесният павилион не е преместваем обект, то и не са приложими разпоредбите на Глава трета от Наредбата, респ. и на Проложение 2 към нея по отношение на обекта, тъй като те би следвало да се обхващат от приложното поле на чл. 10 от ЗМДТ и чл. 6, ал.1, т.1 от ЗМДТ. Същото се подкрепя и от представената приходна квитанция на л. 54 за заплащане на местни данъци и такси за процесния обект за следващ процесния период.
Доколкото основанието на претенцията на ищеца е за заплащане на цена на такси за право на разполагане на будки, павилиони и др. обекти върху терени общинска собственост по чл.56 и § 17 от ЗУТ и цена на сметоизвозване за временен обект, то същата се явява неоснователна, поради което предявеният от ищеца иск следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 6808/2018 г. на ВРС. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 80,00 лв. - депозит за вещо лице. В производството по ч.гр.д. №6808/2018 г. на ВРС, длъжникът е претендирал разноски в размер на 470,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Община Варна ЕИК ********* с адрес Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР. ВАРНА, БУЛ. „ОСМИ ПРИМОРСКИ ПОЛК“
№ 43 срещу „К.Б.“ ЕТ, ЕИК *********, представляван от КРАСЕН ДИМИТРОВ БАНКОВ, адрес на управление:*** с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 7882.92 лв. /седем хиляди осемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, представляваща дължимо обезщетение за разположен на обект върху общинска земя без правно основание –
павилион –
търговска дейност, находящ се на ул. „Цар Асен“
№ 68, без издадено Разрешение за право на разполагане върху общински земя с площ на обекта –
81.00 в.м., зона 1-ва за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., от които както следва сумата от 7290,00 лв., на осн. т.13.5, Раздел ХІІІ на Приложение 2 от Наредба за определяне на и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, във вр. с чл. 56 от ЗУТ и сумата от 592,92 лв., на осн. т.13.5, Раздел ХІІІ на Приложение 2 от Наредба за определяне на и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, във вр. с чл. 56 от ЗУТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
11.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 4291.25 лв. /четири хиляди двеста деветдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща лихва върху главницата за периода от 01.01.2012 г. до 09.11.2017 г. включително, от които, както следва: сумата от 3970,89 лв. върху главницата от 7290,00 лв. и сумата от 320,36 лв., върху главницата от 592,92 лв.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №3257/14.05.2018 г. по ч.гр.д.№6808/2018 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Община Варна ЕИК ********* с адрес Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР. ВАРНА, БУЛ. „ОСМИ ПРИМОРСКИ ПОЛК“
№ 43 ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕТ, ЕИК *********, представляван от КРАСЕН ДИМИТРОВ БАНКОВ, адрес на управление:*** сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща направени от ответника съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 470 (четиристотин и седемдесет) лв., представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 6808/2018 г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му в прпеис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: