№ 1689
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110201758 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-024481 от 30.11.2022г., издадено
Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Г. П. Ч. с ЕГН:********** са му наложени кумулативно 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 3 000.00 лева и 2.).
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2
от ЗДвП вр. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
В депозираната жалба срещу наказателното постановление се инвокират
подробни съображения. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и
съображения за липсата на административно нарушение и на доказателства,
които да го установяват.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
чрез процесуалното представителство на адвокат моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено изцяло. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, който да оспорва депозираната жалба. Не
се претендират разноски.
1
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Г. П. Ч. е правоспособен водач на МПС от 13.12.2018 г.
В периода 04.06.2020 г. до 11.01.2023 г. спрямо него били издадени 19 броя
електронни фишове, с които се санкционирало поведението му като водач на
МПС за различни по вид административни нарушения по ЗДвП. В периода
29.05.2019 г. до 06.01.2023 г. жалбоподателят Ч. бил санкциониран с общо 16
издадени наказателни постановления за различни по вид административни
нарушения по ЗДвП.
Спрямо жалбоподателя Ч. едно от издадените наказателни
постановления с № 22-0769-002904 от 21.11.2022 г. (по което съдебното
производство по ЗАНН е висящо, поради инициираното съдебно обжалване),
касаело санкционирането му по чл.104б, т.2 от ЗДвП с наложени глоба в
размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Жалбоподателят Ч. към 05.09.2022 г. правоуправлявал и ползвал лек
автомобил с марка „**********“ с рег. № **********.
В сградата на „Ринг Мол“ с адрес гр.София, ул. „Околовръстен
път№ 214 имало разположен вътрешен подземен паркинг на няколко нива.
Подземният паркинг на всяко нИ. бил предназначен единствено и само за
престой на автомобили и МПС, превозващи хора и/или товари. Паркоместата
били обозначени с номера, отделени едно от друго с бяла маркировка.
Теренът на паркинга се състоял от твърда равна настилка, наподобяваща
асфалт и позволяваща безпрепятственото движение на водачите на
автомобилите и МПС, или за тяхното движение при висока и несъобразена
скорост или за реализирането на т.нар. „дрифтене“ с автобили от тяхна
страна. Конструкцията на паркинга се крепяла върху широки носещи бетонни
колони, разположени отвесно (в право положение).
Тези широки носещи бетонни колони били поставени (ситуирани) в
близост до паркоместата на подземния паркинг (за всяко нИ.). Около тях
можело да преминават безпроблемно автомобилите и МПС, когато влизали
или излизали от паркинга, за да паркират на избрано от тях място или да го
напуснат. Поземният паркинг в сградата на „Ринг Мол“ с адрес гр.София, ул.
2
„Околовръстен път№ 214 бил охраняван с инсталирана видео система за
наблюдение – чрез видео камери (които били в изправен режим). Тези камери
нямали звуков фон. Само заснемали видео кадри. Често в подземния паркинг
на „Ринг Мол“ гр.София се организирали „дрифтове“ на автомобили. Този
паркинг представлявал една от контактните точки в гр.София за
извършването на такива маневри от водачи на автомобили, които били
почитатели на високите скорости и на различни марки бързи леки коли.
На 05.09.2022 г., около 00:53 часа жалбоподателят Ч., като водач на
управлявания от него лек автомобил с марка „**********“ с рег. №
********** (тъмен на цвят и без шарки на него), се намирал на едно от нивата
в подземния паркинг в сградата на „Ринг Мол“ с адрес гр.София, ул.
„Околовръстен път№ 214. Жалбоподателят Ч. бил в автомобила си. Той се
движел с него из подземния паркинг.
В подземния паркинг е имало присъствие и на други автомобили – лек
автомобил с рег. № СА 8623 МР, лек автомобил с рег. № ВД 0206 КС и
автомобил с рег. № ******** (близък до рег. № ******** съгласно
сведението на свидетеля В. С. С. на л.10 СП) с шарки на него – странично
разположени (като за този автомобил се посочи, че не се възприемат от
видеозаписа от местопроизшествието буквените знаци от регистрационната
му табела с оглед фокуса на охранителната камера).
Лекият автомобил на жалбоподателя Ч. с марка „**********“ с рег. №
********** (тъмен на цвят и без шарки на него), управляван от него в този
момент на посоченото място на подземния паркинг, правел на няколко пъти
(повече от три пъти – най-малко пет-шест пъти) форсиращи движения с
поднасянето му във въртелива кръгова посока (или т.нар. „дрифтене“) около
носещите конкструкцията на мола широки бетонни колони. Около същите
колони по същия начин с такова „дрифтене“ се въртял множество пъти и
другия лек автомобил с възприемащите се цифри от регистрационната му
табела с № ******** с шарки на него – странично разположени (близък до
рег. № ******** съгласно сведението на свидетеля В. С. С. на л.10 СП).
Автомобилът с рег. № ******** бил управляван от лице от женски пол, след
като преустановил движението си с извършването на т.нар. „дрифтене“–
водача слязъл от лекия си автомобил и от кадрите се възприема, че е жена (с
дълга коса е), като лицето от женски пол е било придружавано от пасажер от
мъжки пол. В обективна на камерата на инкриминирания лек автомобил
„**********“ с рег. № ********** (тъмен на цвят и без шарки на него) не се
виждало лицето на водача Ч., нито същия е слизал от автомобила си, нито
някой се е качвал в него. За случая били сигнализирани служители на 06 РУ-
СДВР. Дрифтещите два автомобила с марка „**********“ с рег. №
**********, управляван от жалбоподателя Ч. и втория с рег. № ******** с
шарки на него – странично разположени (близък до рег. № ******** съгласно
сведението на свидетеля В. С. С. на л.10 СП) напуснали
местопроизшествието. Останалите недрифтещи автомобили били сварени в
подземния паркинг.
Свидетелят В. С. С. като служител на охраната в „Ринг Мола“ гр.София
3
изгледала сутринта на 05.09.2022 г. записите от охранителната система. Тя
съставила доклад за случая от 05.09.2022 г., развил се около 00:53 часа. От
незаконното дрифтене в подземния паркинг на сградата не възникнала
опасност за други пътници или водачи на други МПС в посочения времеви
период (такива не са преминавали), но е възникнала непосредствена опасност
за пожаро-аварийната система на „Ринг Мол“ гр.София и за извеждане на
посетителите на мола по това време след 23:00 часа (например гледащите
филми на голям екран и клиентите на заведенията). Също така от подобен тип
„дрифтене“ с автомобил се създавали щети за подовата настилка на паркинга
на „Ринг Мол“ (следите от гумите на МПС оставяли по настилката).
След извършена проверка по случая от представители и служители на
„Ринг“ Мол гр.София, бил свален видеозаписа от охранителната камера от
05.09.2022г., документиращо събитията с лек автомобил с марка
„**********“ с рег. № **********. Свидетелят Б. Б. Б. на длъжност
полицейски инспектор от 06 РУ-СДВР, извършил проверка по документи.
Събрал сведения, включително приел такива от жалбоподателя Ч.. В
писмените си сведения жалбоподателят Б. отразил, че е бил установен на
мястото на събитието на 07.10.2022 г. в 23:20 часа (в тях се сочат възприятия
за друга дата), но извън автомобила си с марка „**********“ с рег. №
**********. Пред свидетеля Б. жалбоподателят Ч. устно потвърдил (дори
и с усмивка признал), че е управлявал лекия си автомобил с марка
„**********“ с рег. № ********** в инкриминираните ден на 05.09.2022 г.,
около 00:53 часа и място на подземния паркинг в сградата на „Ринг Мол“ с
адрес гр.София, ул. „Околовръстен път№ 214, като „добре“ въртял гуми.
Свидетелят Б. изгледал видеозаписа, документиращ инкриминираното
събитие и възприел, че на кадрите от записа в съответната част от
видеозаписа се възприемало извършването на т.нар. „дрифтене“ с лек
автомобил с марка „**********“ с рег. № **********.
Въз основа на АУАН № 204511 от 17.10.2022 г. срещу жалбоподателя Ч.
е постановено от административно-наказващия орган НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-024481 от 30.11.2022г., издадено
Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Г. П. Ч. с ЕГН:********** са му наложени кумулативно 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 3 000.00 лева и 2.).
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2
от ЗДвП вр. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен,
категоричен и абсолютен начин от събраните по делото писмени
доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетелите от Б. Б. Б. на длъжност полицейски инспектор от
06 РУ-СДВР, от показанията на свидетеля В. С. С., от показанията на
свидетеля Д. Б. Д. и от данните от видеозаписа от паркинга на „Ринг Мол“
гр.София, предоставен на СДВР-ОПП от свидетеля Д., приложен към
доказателствата по делото и предявен на страните на основание чл.284 от
4
НПК. Въз основа на тази доказателствена съвкупност е издадено обжалваното
НП. Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства,
гласни доказателствени средства и веществено доказателство (видеозапис),
като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия
доказателствен материал.
Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички
факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и
ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета
на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и
доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един
пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и
конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе
изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или
административно нарушение и само въз основа на тях, а в настоящото
наказателно производство те не са единственото доказателствено средство
(визират се показанията на свидетеля Б. Б. Б.) – събрани са множество от
писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, веществено
доказателство и с оглед приложените по делото способи на доказване,
дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен
разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия , които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време,
но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от
24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени
факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен
добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчИ.ст, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б. Б. Б. на длъжност
автоконтрольор от СДВР-ОПП, като обективни, подробни, изчерпателни,
безпристрастни, обективни, независими, логични, достоверни, добросъвестни,
точни, последователни, непротИ.речиви, ясни, конкретни, хармонични и най-
5
вече кореспондиращи на данните от предявения на страните на основание
чл.284 от НПК видеозапис. Съдът намира, че показанията на свидетеля Б.,
пред когото жалбоподателят Ч. устно е потвърдил (и с усмивка), че е
„дрифтел“ с автомобила си на подземния паркинг на „Ринг Мол“ гр.София на
инкриминираната дата и данните от видеозаписа, потвърждават извода на
съда, че административното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП от
обжалваното НП е доказано по безспорен и несъмнен начин. Дори и да не е
било записано изрично в писмените свидедения на жалбоподателя Ч. и
доколкото във възраженията си е отрекъл той да е бил там, същият пред
свидетеля Б. потвърдил като самопризнал, че „добре“ е въртял гуми с
автомобила си. Показанията на свидетеля Б. са добросъвестни и
кореспондиращи на данните от изгледания от съда видеозапис. Същият в
показанията си не излага предположения за субекта на административното
нарушение. Нито измисля факти. Нито придава друг смисъл на фактите,
какъвто нямат. Свидетелят Б. не излага интерпретация на факти, а обективни
възприятия за факти от обективната действителност. Показанията му са
достоверни във висока степен. В показанията му пред съда не се установяват
никакво лично отношение, отношение на желание да се уличи някого в
административно нарушение или данни за преднамереност, протИ.правност,
отмъщение, злоба и др. Показанията на свидетеля Б. целят да разкрият
обективна истина по делото и това са допълнителни аргументи защо
показанията от разпита му следва да се кредитират изцяло. Показанията му
установяват, че жалбоподателя Ч. е извършителя на административното
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Видеозаписът като достоверен източник
на независими факти документира, че автомобила на жалбоподателя Ч. с
марка „**********“ с рег. № ********** е „дрифтел“ в инкриминираните
ден 05.09.2022г., около 00:53 часа и място на подземния паркинг в сградата
на „Ринг Мол“ с адрес гр.София, ул. „Околовръстен път№ 214, заедно с още
един автомобил, управляван от жена - с възприемащите се цифри от
регистрационната му табела с № ******** с шарки на него – странично
разположени (близък до рег. № ******** съгласно сведението на свидетеля В.
С. С. на л.10 СП). Жена не е слизала от автомобила на жалбоподателя Ч. с
марка „**********“ с рег. № **********. На конкретното
местпроизшествието е имало присъствие на хора и други автомобили. В
показанията си пред съда свидетелите В. С. С., И. А. И. и Д. Б. Д. не си
спомнят (с оглед изминалото време) (и доколкото не са очевидци на
събитието) точният регистрационен номер на автомобила или автомобилите,
които са посочели изрично в сведенията си, след като същите са изгледали
видеозаписа от местопроизшествието от инкриминирания ден. Същият
видеозапис от местопроизшествието е изгледал и свидетеля Б. Б. Б..
Показанията на свидетеля Б. не са изолирани и същите се основават на пряко
възприети факти. Показанията на свидетеля Б. не са твърдения срещу
твърдения, а обективно изложение на възприятия, намиращи колерация и
потвърждаване в останалия кредитиран доказателствен материал. Защитните
твърдения на жалбоподателя Ч. от сведенията му, от АУАН и от съдебно
заседание при упражняването на правото му на защита, че не е бил на
6
конкретното място и че не е управлявал инкриминирания автомобил не са
потвърждават от друг доказателствен източник на независима информация,
така както се потвърждават показанията на свидетеля Б.. Твърденията на
жалбоподателя Ч. са само твърдения и си остават твърдения, основани на
реализирането на правото му на защита. Съдът не може да ги приеме за
доказани, тъй като са опровергани изцяло от показанията на свидетеля Б. и
останалия кредитиран доказателствен материал, а от друга страна не се
подкрепят от доказателствата по делото. Показанията на свидетеля Б. по
делото не са единствените доказателства. Събрани са и писмени
доказателства, и други гласни доказателствени средства и видеозапис,
случайно заснемащ инкриминираното (отразено в АУАН и НП) събитие.
Показанията на свидетеля С. Д. Т. нямат връзка с предмета на делото, а от
друга страна обслужват защитната линия на жалбоподателя Ч., поддържана
от него, да избегне инициираното срещу него административно-наказателно
преследване. Показанията на свидетелите Недялко Тодоров Янков и
Станимир Живков Мишинев като служители на 06 РУ-СДВР установяват, че
са посетили конкретното място на събитието, не излагат подробни
възприятия, тъй като не си спомнят за него.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респективно чл.
57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН. Издадени са от
надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното
нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – отразено и в
наказателното постановление. Подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с
оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От своя страна, съгласно дефиницията в § 6. т. 1 от ДР ЗДвП –
„път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
В случая, лентите за движение на автомобили и МПС до паркоместата от
подземния паркинг на „Ринг Мол“ гр.София са „път“ по смисъла на ЗДвП,
поради което и при преминаването си през него водачите следва да се
съобразяват с всички изисквания на този закон, включително и с това на чл.
7
104б, т. 2 ЗДвП.
От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя Ч. е
санкциониран, именно за това, че на инкриминирания ден 05.09.2022 г., около
00:53 часа е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, не по
предназначение, като ясно и точно са установени по делото извършените от
него действия – умишлено извел от контрол управляваният от него лек
автомобил с марка „**********“ с рег. № **********, като за целта
извършил маневри с волана на МПС, довели до принудително странично
движение на автомобила и принудителното превъртане на колелата му по
цялата площ на паркинга около широките носещите конструкцията на „Ринг
Мол“ гр.София бетонни колони – т. нар. „дрифт“.
ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната
практика, то е било обект на анализ. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона
за нормативните актове разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДП следва да се
тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата –
осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез
превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което
поставя в опасност жИ.та, здравето и имуществото на гражданите.
В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща
рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя,
активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат, на
които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на
задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време
автомобилът странично се приплъзва (В тази насока е Решение № 909 от
20.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2020 г.).
В случая, по мнение на съда, поведението на жалбоподателя Ч. напълно
съответства на вмененото му нарушение. Той е извършил маневри, довели до
загуба на сцепление и приплъзване странично на автомобила му, което е
довело до там, че той няколкократно се е завъртял около оста си и което не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в
градовете и селата застрашава жИ.та и здравето на останалите участници в
движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци (дори те да
са липсвали на конкретното местопроизшествие) и водачи на автомобили,
поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.
В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по сходни
казуси, като например Решение № 65 от 20.01.2021 г. на АдмС - Бургас по к.
а. н. д. № 2322/2020 г., Решение № 30/13.02.2018 г. на ШАС, постановено по
к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на Административен
съд – Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.; Решение № 72/05.03.2019 г. по к. а.
н. д. № 30/2019 г. на АС – Шумен и други.
Видно от показанията на разпитания свидетел Б., от видеозаписа и от
събраните по делото писмени доказателства – поведението на водача Ч. от
инкриминирания ден и място е умишлено, доколкото съвсем преднамерено
той е поддържал автомобила в състояние на приплъзване, правейки няколко
8
пълни оборота около оста си и множество обиколки чрез дрифтене около
държащите конструкцията на мола широки бетонни колони на
инкриминирания паркинг. Ако се касаеше до неправилно боравене
(навлизане с несъобразена скорост на територията на паркинга) или случайно
изпускане на съединителя – то това щеше да доведе до еднократно
„приплъзване“ на автомобила (каквито данни не се извеждат от видеозаписа),
но не и до правенето на няколко цели кръга около бетонните колони на
сградата (или т.нар. „пергели), съпроводено с вдигане на пушек и оставяне на
ясни следи по подовото покритие на паркинга. Без значение за
съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига
крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ,
боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка
или по друг начин. В тази насока е Решение № 994 от 16.02.2023 г. на АдмС
- София по адм. д. № 10288/2022 г. Без значение е за съставомерността на
административното нарушение, че подземния паркинг на „Ринг Мол“
гр.София е закрито място. Според Решение № 397 от 25.01.2023 г. на АдмС -
София по адм. д. № 9891/2022 г. правилата за движение по пътищата следва
да се спазват и в закритите обществени паркинги.
Съгласно Решение № 895 от 13.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 10737/2022 г. показанията на контролните органи в тази насока,
независимо дали са категорични относно конкретния способ или почиват на
предположения, са неотносими с оглед достигнатите изводи за крайния
резултат.
По въпроса за субективната страна – съдът счита, че нарушението е
извършено при пряк умисъл от страна на водача Ч., защото поведението му е
било осъзнато и желано, т. е. поднасянето на автомобила е бил целен ефект от
управлението на МПС, а не случайна последица. Ето защо, то е умишлено, т.
е. нарушението е извършено виновно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние
правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на
основание чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП законосъобразно е наложено наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12
месеца и „глоба“ в размер на 3000.00 лева. Видно от санкционната норма
двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е
фиксиран и не може да се изменя.
В заключение, конкретното нарушение, за което жалбоподателят Ч. е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение“. В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28
ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това нарушението реално е
представлявало опасност за другите участници в движението, за
преминаващи пешеходци, за сигурността на „Ринг Мол“ гр.София, доколкото
9
се активирала пожаро-аварийната система, водещи до извеждане на
посетителите на мола, възниквали щети за подовата настилка от паркинга
(например следите от гумите на дрифтиралите автомобили) и се създавал
риск от възникване на ПТП, включително и за водача на дрифтещия от него
автомобил, с възможност да се удари в бетонните колони на сградата. А това
от своя страна, съгласно показанията на свидетеля Д., може да засегне и
целостта на конструкцията и носещите я колони, последните имащи други
функции, но не и да са предназначени да понасят удари или ПТП с дрифтещи
около тях автомобили.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се протИ.поставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
От въззиваемата страна разноски не се претендирани и такива не се
дължат, като такива с оглед изхода на делото са недължими на жалбоподателя
Ч. за заплатено адвокатско възнагражение в размер на 1800.00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-024481 от
30.11.2022г., издадено Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Г. П. Ч. с ЕГН:********** са му наложени кумулативно
1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 3 000.00 лева и
2.). административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2
от ЗДвП вр. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11