Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.413, ал.2 от ГПК. Жалбоподателят "П. И. Б." С. излага в жалбата до съда, че не е доволен от разпореждане № 1438/11.02.2010г. постановено по ч.гр.д. № 530/2010г. на ВТРС /съдът приема, че е допусната техническа грешка и неправилно е изписано РС С., вместо РС В.Т./. Твърди се, че с разпореждането неправилно е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Й. И. Ф., на основание липса на предсрочна изискуемост на кредита. От доказателствата по делото е установено, че банката е обявила кредита за изискуем и този факт се установява от счетоводните книги. Съдът има задължение само да констатира наличие на такава предсрочна изскуемост и да провери редовността на счетоводната книга. Неправилно съдът е изследвал договора за банков кредит и поканата отправена до длъжника, като е достигнал до извод, че след като длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, заявлението се явява неоснователно. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и след като съобрази нормативната база и съдебната практика да уважи подаденото заявление. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Великъторновският окръжен съд, след като обсъди становището на жалбоподателя и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е разпореждане № 1438/ 11.02.2010г. по ч.гр.д. № 530/2010г. на Великотърновския районен съд. С това разпореждане съдът е отхвърлил заявлението на "П. И. Б." С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Й. И. Ф. от гр.В.Т. за сумата 60 192,75 лв., представляваща главница по договор за банков кредит № 96КР-АА-0085/6.11. 2006г., дължима лихва в размер на 5716,28 лв. за периода 28.06.2008- 05.02. 2010г. и сума в размер на 2427,27 лв. разноски по делото. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно договора за банков кредит, кредитът следва да се издължи до 06.11. 2026г. Пак по силата на договора - чл.30.2, при невнасяне на което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо, банката има право да направи кредита предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост следва да бъде обявена недвусмислено от кредитора и този факт е следва да бъде доведен до знанието на длъжника. Излагайки съображения в тази насока ВТРС е достигнал до правилен съдебен акт. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на ВТРС, че за да се уважи искане предявено по реда на чл.417, т.2 от ГПК, вр.чл. 60, ал.2 от ЗКИ, не е достатъчно кредиторът да представи редовни от външна страна счетоводни документи относно дължимостта на кредита. Необходимо е изрично волеизявление, че кредитът става предсрочно изискуем, което да бъде доведено до знанието на длъжника. Тъй като доказателства в тази насока не са представени, правилно заявлението е отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 278, ал.4 и чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът: О П Р ЕД ЕЛ И : ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1438/ 11.02.2010г. по ч.гр.д. № 530/2010г. на Великотърновския районен съд, като правилно. Разпореждането подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |