№…………
гр. Варна,………………………2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично
заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №800/2020 г. по
описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
Производството по делото е по реда на чл. 197, ал.2 и чл. 268, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба от Б.В.Я. ЕГН ********** срещу
Решение № 72/10.03.2020 г. издадено от директора на ТД на НАП – Варна, в частта
с която е оставена без уважение жалбата й срещу действия извършени по
образувано изп. дело №160003-048-0008777/2016 г., обективирани в издадени
документи:
Съобщение за доброволно изпълнение Изх. №С
160003-048-0008777/27.06.2016 г.,
Разпореждане за присъединяване Изх. №С
160003-105-0089130/05.10.2016 г.,
Разпореждане за присъединяване Изх. №С
170003-105-0321381/07.12.2017 г.,
Разпореждане за присъединяване Изх. №С
180003-105-0342965/06.11.2018 г.,
издадени от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП -Варна, на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
и е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с Изх.№С200003-022-0006453/07.02.2020 г. и съответното на
него Запорно съобщение изх. № С-200003-003-0005134 от 07.02.2020г.
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С20038-022-0003941/28.01.2020 г. издадено от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП - Варна, на основание чл. 197, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Жалбоподателката не оспорва наличието на изпълнителни
основания по смисъла на чл. 209, ал.2 от ДОПК. Сочи, че по образуваното
изпълнително дело не й е връчена покана за доброволно изпълнение, което е
нарушило правата й. Не е спазен чл. 32, ал.1 от ДОПК, относно връчване на
съобщението и чл. 50, ал.1 от ДОПК, относно съставяне на протокол за
извършените действия. Отказано й е било запознаване с административната
преписка, поради което жалбата по административен ред е изготвена без
информация за извършените спрямо ней действия. В последствие е получила
материалите по преписката, от които установява, че административния орган е
извършил две посещения по постоянен адрес на физическото лице, а не по
седалището на едноличния търговец. Съобщение за доброволно изпълнение и
Разпореждане за присъединяване са изпратени по пощата, те са с печат
„непотърсен“ на четири дати. Счита, че неправилно е приложен чл. 32 от ДОПК –
връчване, чрез прилагане в данъчното досие. Незаконосъобразно връчванията са
извършени по адрес на физическото лице, а не по регистрация на ЕТ. Изложено е,
че оспореното Решение № 72/10.03.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна няма
изходящ номер, липсва вписването на акта в регистрите на ТД на НАП – Варна,
това създава пречка да се установи издадено ли е в 14 – дневен срок. Не са
посочени имената и длъжността на органа, който го е издал, тъй като са записани
само две от имената на издателя. Актовете, които са потвърдени с решението
същото са без име на издателя, тъй като не е посочено цялото име, а само име и
фамилия, в нарушение на чл. 9 от ЗГР. Относно публичен изпълнител Д.П., в някой
от актовете е записана като публичен изпълнител, а в други като старши публичен
изпълнител. В решението е вписана като публичен изпълнител, което не отговаря
на заеманата длъжност. Това се установява и от опис на връчените актове, като
старши публичен изпълнител. В оспореното решение е посочено изпълнително дело №
160003-048-0008777/2016 г., което не е предмет на спора. Потвърдено е и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С20038-022-0003941/28.01.2020 г., по което жалбоподателката не е страна. Намира, че оспореното решение е укривано дълго
време, не е спазен чл. 6 от ДОПК, поради това, че не е предоставено време да
подготви защитата си, считано от запознаване с административната преписка. Не е
й е било връчено съобщение за доброволно изпълнение от 27.06.2016 г., поради
което и оспореното постановление от 07.02.2020 г. е незаконосъобразно. В
оспореното решение не са изложени мотиви относно законосъобразно съобщаване на
поканата за доброволно изпълнение. Съобщение за доброволно изпълнение от 27.06.2016
г., разпореждане за присъединяване от 06.11.2018 г. не са надлежно връчени в
нарушение на чл. 32 от ДОПК. Разпореждания за присъединяване от 07.12.2017 г. и
05.10.2016 г. също не са й връчени. Преписката е срещу ЕТ, а съобщенията са
изпращани на адрес на физическото лице, в нарушение на чл. 28, ал.1 от ДОПК.
Адресът на ул. Ген. Цимерман № 28/30 е адресът на управление на търговеца. Не е потърсена на адрес по месторабота.
Длъжник е ЕТ „В. – Б.В.“, а не Б.В.Я., поради което запориране на сметка на
физическото лице е незаконосъобразно. Отправено е искане за отмяна на
оспореното решение и потвърдените с него актове. Претендира присъждане на
сторени разноски в производството. В съдебно заседание лично жалбата се
поддържа изцяло.
Директорът на ТД на НАП - гр. Варна, чрез процесуален представител - гл.
юрисконсулт П. Николова в писмено становище оспорва жалбата. Изложено е, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно с изключение на частта, в която е допусната
техническа грешка, като вместо номера на ИД № *********/2016 г. е посочен № на
съобщението за доброволно изпълнение № 160003-048-0008777/2016 г. и Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С 20038-022-0003941/28.01.2020 г.
издадено от М. Х. – гл. публичен изпълнител е неотносимо към производството по
Решение № 72/10.03.2020 г. Претендира за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер.
Ответникът е посочил, че
е изпратил по поща Решение № 72/10.03.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна
на жалбоподателката и при представяне на доказателства за съобщаването му ще
представи такива. Не са представени доказателства за съобщаване на решението,
поради което жалбата е в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК и чл. 268, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
1.
Съобщение за
доброволно изпълнение Изх. №С 160003-048-0008777/27.06.2016 г.,
2.
Разпореждане
за присъединяване Изх. №С
160003-105-0089130/05.10.2016 г.,
3.
Разпореждане за
присъединяване Изх. №С 170003-105-0321381/07.12.2017 г.,
4.
Разпореждане за
присъединяване Изх. №С 180003-105-0342965/06.11.2018 г.,
5.
Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С200003-022-0006453/07.02.2020 г. и
съответното на него Запорно съобщение изх. № С-200003-003-0005134 от 07.02.2020
г.
са издадени от публичен изпълнител /старши
публичен изпълнител/ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.
Б.В.Я. има образувано Изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на ТД
на НАП – Варна. Съобщение за доброволно изпълнение е изпратено по пощата с
обратна разписка на адрес: гр. Варна, ***писмото се е върнало с отбелязване –
непотърсено.
Издадени са: Разпореждане за присъединяване Изх.
№С 160003-105-0089130/05.10.2016 г., Разпореждане за
присъединяване Изх. №С 170003-105-0321381/07.12.2017 г.,
Разпореждане за присъединяване Изх. №С
180003-105-0342965/06.11.2018 г.
Установени са публични задължения в общ размер: 18 458,91 лева /главница 13 490,01 лева и лихва 4 968,90 лева /. Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С200003-022-0006453/07.02.2020 г. Всички оспорени документи са връчени на жалбоподателката с разписка № С 20003 - РЗЛ – 0002712/19.02.2020 г.
По определение на закона – чл.
56 от ТЗ, едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията по
реда на ТЗ е с оглед участието му като страна по търговски правоотношения, с
произтичащи от това права и задължения, но тя няма за правна последица
възникването на нов правен субект. Няма разлика в правосубектността. Едноличния
търговец е търговското качество на физическото лице, с което му се дава
възможност да участва в търговския оборот. Едноличният търговец е носител
едновременно на търговски и на граждански права и задължения. С едно и също имущество
той отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на
търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. Както
физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния
търговец, така и за задълженията на физическото лице отговаря и предприятието
му. Като се има предвид, че едноличните търговци не са юридически лица, нито
различни правни субекти от физическото лице, за задълженията възникнали от
дейността на физическото лице, действащи като ЕТ, отговорността се носи от
съответното физическо лице и обратно.
Според чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и
изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително
когато е разсрочено или отсрочено /чл. 195, ал. 2 от ДОПК/.
Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1) по
искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2) когато
не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след
получаване на изпълнителното основание /чл. 195, ал. 3, т. 1-2 от ДОПК/. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки се издава в писмена
форма и следва да съдържа изброените в чл. 196, ал. 1 от ДОПК реквизити.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК - Съдът отменя обезпечителната мярка, ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Също така, според чл. чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на
вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
По правното си естество обезпечаването на публични вземания, уредено в чл. 195 и сл. от ДОПК, означава предприемане на конкретни
процесуални действия от страна на приходната администрация, чиято цел е да се
гарантира събирането на едно установено по основание и размер, и изискуемо
публично вземане. От това на първо място следва, че основателността на тези
процесуални действия пряко зависят от наличието на годно изпълнително основание
(изчерпателно изброени в чл. 209, ал. 2 ДОПК). В този смисъл може да се каже, че
обезпечителната защита е привременна и тя важи докато е налице валидно
изпълнително основание.
Процесното ПНОМ, съобщение за доброволно изпълнение
и разпореждания са присъединяване са издадени от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Варна, който е компетентен орган, съобразно чл.195, ал.3, т.1, 221, ал.1
и чл.217, ал.2 от ДОПК. Д.П.е публичен
изпълнител съобразно Заповед № 541/18.05.2009 г. на ИД на НАП, като на
основание Заповед № 3-1923/30.11.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна
изпълнява длъжността - старши публичен изпълнител. Вписване или невписване на
„старши“, относно длъжността публичен изпълнител не променя качеството й,
поради което в тази насока липсва нарушение.
Решение № 72/28.12.2017 г. е издадено от
директора на ТД на НАП – Варна, който се е произнесъл съобразно
законоустановената компетентност в чл. 197, ал.1 от ДОПК и чл. 267, ал.2 от ДОПК. Съобразно Заповед № 388/21.04.2015 г. на ИД на НАП, директор на ТД на НАП
– Варна е Милена Колева. Жалбата по административен ред е подадена на
26.02.2020 г., поради което срокът за произнасяне на ответника е бил до
11.03.2020 г., по арг. на чл. 197, ал.1 и чл. 267, ал.2 от ДОПК. Процесното
решение е издадено в изискуемия срок на 10.03.2020 г. Същото е подписано от
издателя Милена Колева, като е посочено името и длъжността на административния
орган. Посочване на бащино име на издателя на решението не е необходимо по арг.
на чл. 59, ал.2, т.1 от АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК.
Посочването на двете имена и длъжността на издателя дават възможност да се
установи, компетентно ли е лицето, което е издало решението, поради което
информацията е достатъчна за реализиране правото на защита на жалбоподателката.
Вписването на решението в регистър не е условие за валидността му, поради което
дори и да липсва такова не води до липса на издадено решение. Същото е със
съдържание, което отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК, вр.
§2 от ДОПК.
Налице са публични задължения на жалбоподателката на
основание чл.162, ал.2, т.1, 7 и 9 от ДОПК. Налице са годни изпълнителни
основания по арг. на чл.209, ал.2, т.1, т.2 и т.5 от ДОПК. Нормата на чл.195, ал.1 от ДОПК изисква
кумулативното наличие на установено и изискуемо публично вземане, за да се
пристъпи към налагане на обезпечителни мерки, в случая тези изисквания са
налице и жалбоподателката е заявил, че не оспорва тези обстоятелства.
За възникналите задължения е образувано ИД №
*********/2016 г.
Най – старите задълженията в съобщението за
доброволно изпълнение са били по данъчна декларация за 2014 г., останалите са
били за здравно осигуряване, ДОО, УПФ, за периода 2015 -2016 г. Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. С предприемане на образуване на изпълнително дело и
издаване на съобщение за доброволно изпълнение е прекъсната давността.
Съответно с налагане на обезпечителни мерки давността е спряна. Принудително
изпълнение, е определено от законодателя като действие с предприемането, на
което давността се прекъсва - чл. 172, ал.2 ДОПК. В случая това е станало с образуване с издаване на
изпълнително дело и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение.
Последвалите разпореждания за присъединяване от 05.10.2016 г., 07.12.2017 г., 06.11.2018
г. от своя страна съща са породили прекъсване на давността. Последвало е
издаване постановление за налагане на обезпечителни мерки от 07.02.2020 г., с
което давността е спряна – чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК. Законосъобразен е извода
на ответника, че публичните задължения не са погасени по давност.
Задълженията са
определени на задължено лице Б.В.Я. с ЕТ „В. – Б.В.“. Съобщение за доброволно
изпълнение от 27.06.2016 г. и за разпореждане присъединяване от 06.22.2016 г.
са изпратени на посочения адрес за кореспонденция с НАП – гр. Варна, ул. Ген.
Столипин № 52, ет.1, ап.1., но пратките са се върнали с отбелязване, че не са
потърсени.
Съобщението да доброволно изпълнение, разпорежданията за присъединяване
и ПНОМ са връчени на жалбоподателката на 19.02.2020 г. Срокът за доброволно
изпълнение е бил до 26.02.2020 г., като задълженията не са били платени. От
19.02.2020 г. е започнал да тече и срокът за оспорването им. Последното е
реализирано, поради което сочените нарушения на процесуалните правила по
съобщаване на посочените актове не са допуснати и не е осъществено нарушаване
правото на защита на жалбоподателката. Не са налице доказателства за укриване
на административната преписка, поради което твърденията в тази насока са
неоснователни.
С оглед наличието на неоспорените публични задължения
законосъобразно е предприето образуване на изпълнително дело – чл. 220, ал.1 от ДОПК, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение – чл.221, ал.1 от ДОПК и
присъединяване на задълженията – чл. 217, ал.2 от ДОПК.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с Изх.№С200003-022-0006453/07.02.2020 г. и съответното на
него Запорно съобщение изх. № С-200003-003-0005134 от 07.02.2020 г. на Б.В.Я. е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити
вложени трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление,
находящи се „Банка ДСК“ АД в размер на 18 458,91 – главница и лихви,
установено и изискуемо публично задължение.
Налице са предпоставките по 195, ал.1 от ДОПК и чл. 202, ал.1 от ДОПК,
поради което законосъобразно е издадено ПНОМ и е наложен запор до размера на задължението.
Жалбоподателката в открито съдебно заседание е заявила, че задължението не е
платено, поради което не са налице предпоставките по чл. 208, ал.1 от ДОПК за
отмяна на обезпечението. Запорното съобщение е издадено за обезпечаване на
задължение на Б.В.Я., която действа като ЕТ „В. – Б.В.“, като в съобщението е
конкретизирано какви суми трябва да се запорират. В отговор от Банка ДСК от
18.02.2020 г. е посочено, че банковата сметка е на физическото лице Б.В.Я.. В
случая не е допуснато нарушение с налагане запор върху сметката на физическото
лице, поради това, че то действа като ЕТ.
Съобщението за доброволно изпълнение е
връчено на 19.02.2020 г., а ПНОМ е от 07.02.2020 г., т.е. преди да изтече 7 –
дневния срок за доброволно изпълнение. ПНОМ се издава, когато публичното
задължение е установено и изискуемо, както в случая, съобразно чл. 195, ал.1 от ДОПК. Не е необходимо да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, за да се
обезпечи публично вземане. Поради това в тази насока не е извършено нарушение.
Жалбоподателката не е търсена на адресът на
управление на ЕТ или по месторабота. Такова задължение няма публичния
изпълнител, поради това, че публичните задължения са известни на
жалбоподателката и е можела да се информира за задълженията си.
В оспореното решение освен предмета на спора е посочено също така, че се оставя без уважение жалбата срещу действията по образувано изп. дело № 160003-048-0008777/2016 г. и се потвърждава Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200038-022-0003941/28.01.2020 г. издадено то Д. Павлова на длъжност публичен изпълнител в дирекция събиране при ТД на НАП - Варна. Ответникът не оспорва, че посоченото изявление в диспозитива на решението е очевидна фактическа грешка. Това се установява от мотивите на решението, в което правилно е посочен предмета на спора. Поради това, че ответникът не е поправил допуснатата техническа грешка, със самостоятелен акт, в тази част решението следва да се отмени.
Изложеното обосновава частична основателност на жалбата относно
допуснатите очевидни фактически грешки. В останалата част решението е
законосъобразно и следва жалбата да се отхвърли в тази част.
Предвид частичната основателност на жалбата,
по аргумент на чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане
на платена държавна такса е основателно, поради което администрацията към която
се числи ответника – ТД на НАП – Варна следва да се осъди да заплати сумата от
10 лева на жалбоподателката. Поради
това, че в случая не се оспорва ревизионен акт, не е приложим чл. 161, ал.1 от ДОПК и заплатените разноски следва да се присъдят изцяло, а не съобразно
уважената част от жалбата. В този смисъл е решение по адм. д. № 13662/2017 г. на
ВАС.
Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането е неоснователно предвид частичната основателност на
жалбата, поради което се отхвърля от съда.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 197, ал. 4 и чл. 268, ал.2 от ДОПК, Административен съд – Варна,
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Б.В.Я. ЕГН **********
срещу Решение № 72/10.03.2020 г. издадено от
директора на ТД на НАП – Варна, в частта с която е оставена без уважение
жалбата й срещу действия, обективирани в издадени документи:
Съобщение за доброволно изпълнение Изх. №С
160003-048-0008777/27.06.2016 г.,
Разпореждане за присъединяване Изх. №С
160003-105-0089130/05.10.2016 г.,
Разпореждане за присъединяване Изх. №С
170003-105-0321381/07.12.2017 г.,
Разпореждане за присъединяване Изх. №С
180003-105-0342965/06.11.2018 г.,
издадени от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП -Варна, на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
и е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с Изх.№С200003-022-0006453/07.02.2020 г. и съответното на
него Запорно съобщение изх. № С-200003-003-0005134 от 07.02.2020 г. издадени от
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, на основание
чл. 197, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
ОТМЕНЯ Решение № 72/10.03.2020 г.
издадено от директора на ТД на НАП – Варна, в частта с която е оставена без
уважение жалбата от Б.В.Я. ЕГН ********** срещу действия извършени по образувано изп. дело №
160003-048-0008777/2016 г. и се потвърждава Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200038-022-0003941/28.01.2020 г.
издадени от Д. Павлова на длъжност публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“
при ТД на НАП - Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
– Варна да заплати в полза на Б.В.Я. ЕГН ********** сумата от 10 /десет/ лева, представляваща
заплатена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК и чл. 268, ал.2 от ДОПК.