Р Е Ш Е Н И Е
№260259
гр. П., 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00325 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се
признае за установено, че Б.С.Б. дължи сума в размер на 898,69 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. П., ул. «***, за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2018 г.,
както и сумата от 250,23 лева – лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден отговор на исковата,
с който се оспорват исковите претенции, за което излага подробни доводи.
Акцентира се за липсата на договорни отношение по доставка на топлинна енергия,
както и се въвежда възражение за давност. Не се оспорва размера на стойността
на доставената топлинна енергия, както и за размера на начислената лихва за
забава.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответната страна за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 06905 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за
която е подадено посоченото заявление.
Представено е извлечение от вестник „СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
Страните не спорят, че до процесния
имот е доставяна топлинна енергия на стойност
898,69 лева за периода
от 01.05.2016 г. до 31.07.2018 г., поради което този факт е отделен за
безспорен и ненуждаще се от доказване.
По делото е приложен нотариален акт №
180 от 20.11.2017 г., от който се установява, че Павлин Петров учредява вещно
право на ползване на E.Н., които две лица не са страни по настоящото
производство.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по
– горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото не се установи,
че ответната страна е притежавала
собствеността или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. Не са
представени доказателства и за наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. В тази връзка
не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество
и ответника за процесния обект и за
процесния период. Ето защо исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу Б.С.Б., ЕГН **********,***, за признаване
за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 898,69 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. «***, за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2018 г., както и сумата от
250,23 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г.
до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06905 по описа за 2019 г.
на Пернишки районен съд.
Решението подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 06905 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.