Решение по дело №111/2021 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към Решение № 3/19.04.2021 год. по ЧНД № 111/2021 год. по описа на СлОС

Производството е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор
върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/.
Образувано е по повод на постъпило Удостоверение, издадено въз основа на
анекс 9 от Закон 302/2004, който е поел разпоредбите на Рамково решение №
2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа на взаимно
признаване към съдебни решения и решения за пробация, с оглед надзора върху
пробационните мерки и алтернативните санкции /съответстващ на чл. 6 от
ЗПИИСРРПУНПМАС/, издадено от Съд Гюргево, Република Румъния на 19.01.2021
год. Иска се признаване и изпълнение по реда на цитираното рамково решение на
влязла в сила наказателна присъда, постановена от Съд Гюргево, Република Румъния, с
която на българския гражданин Р. Р. Р. е наложено наказание една година и два месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от две
години, през който следва да се спазват определени мерки за надзор /пробационни
мерки/. Към удостоверението е представено копие от наказателна присъда №
1713/16.07.2019 год., произнесена от Съд Гюргево по дело № 3050/236/2018 год., с
превод на български език.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява
становище за наличие основанията на чл. 15, ал. 1, т. 12 от ЗПИИСРРПУНПМАС да се
откаже признаването на решението на съда от Република Румъния. Изразява
становище, че продължителността на пробационната мярка е две години, съдебният акт
е влязъл в сила на 24.09.2019 год., т.е. до изтичането му остават по – малко от шест
месеца, като на това основание законът позволява да бъде отказано изпълнението.
Осъденото лице Р. Р. Р., редовно призован, не се явява. Делото се разглежда при
условията на чл. 16, ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в която разпоредба е предвидено,
че неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на
делото.
Окръжният съд, съобразявайки се с искането, събраните доказателства,
изразените становища на страните, от фактическа и правна страна приема следното:
С наказателна присъда № 1713/16.07.2019 год., произнесена от Съд Гюргево по
дело № 3050/236/2018 год., влязла в сила на 24.09.2019 год., българският гражданин Р.
Р. Р. е осъден за деяние по чл. 452, ал. 1, б. „з“ от Закон № 227/2015 год. на Република
Румъния на една година „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от две години и е постановено в този изпитателен срок същият да
спазва следните мерки за надзор за срок от две години, а именно: да се представя в
Пробационна служба Гюргево на датите, определени от нея; да приема посещенията на
пробационния съветник, назначен за неговия надзор; да обявява предварително
промяната на жилището и всяко пътуване, надвишаващо 5 дни, както и връщането; да
съобщава за смяната на работата и да съобщава информация и документи, които могат
1

да позволят контрола на средствата му за препитание.
Осъждането е за това, че на 17.11.2016 год. около 17,30 часа Р. Р. Р. по повод
преминаване през ГКПП Гюргево с автомобил мака „Фолксваген“, с рег. № **, е
притежавал 138 стека цигари „Д.“ и „М.“ (27 600 цигари, акцизни стоки, подложени на
маркиране), маркирани с български бандерол, което отговаряло на престъплението
притежание извън фискалния склад на акцизни продукти, подлежащи на маркиране,
без да са маркирани или неправилно маркирани или с фалшиви бандероли над лимита
от 10 000 цигари, по чл. 452, ал. 1, б. „з“ от Закон № 227/2015 год. на Република
Румъния. От описаното става ясно, че се касае за деяние, извършено на територията на
издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища.
По силата на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по
признаване на наказателно решение на чуждестранен съдебен орган и за изпълнение на
наложените с коментирания по-горе съдебен акт пробационни мерки.
Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е издадено по образец,
съгласно Приложение № 1 към чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма,
придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от българския закон. То съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в представеното съдебно
решение, постановено от румънския съд, чието признаване се иска – наказателна
присъда № 1713/16.07.2019 год., произнесена от Съд Гюргево по дело № 3050/236/2018
год., влязла в сила на 24.09.2019 год.
Касае се за окончателен съдебен акт на съд на издаващата държава, с който се
установява, че българският гражданин Р. Р. Р. е извършил престъпление и му се налага
наказание с отложено изпълнение, съпроводено с определени пробационни мерки, т.е.
съдебно решение за налагане на пробационни мерки по смисъла на чл. 3, ал. 1, б. „б“ от
ЗПИИСРРПУНПМАС.
В удостоверението и съдебните актове е описано извършеното деяние от Р. Р. Р..
На 27.07.2020 год. българският гражданин Р. Р. Р. е поискал иницииране на
процедура по международен трансфер в държава България, което било отразено в
Протокол от № 7228/27.07.2020 год. по описа на Пробационна служба Гюргево.
С искане Пробационна служба Гюргево сезирала Съд Гюргево с цел иницииране
на процедура по международно прехвърляна към България на изпълнението на
мерките и на задълженията, наложени на осъдения Р. Р. Р. и с наказателна присъда №
2230 от 24.09.2020 год., произнесена от Съд Гюргево по дело № 11131/236/2020 год.,
същото е допуснато.
Пробационната служба Гюргево в писмо до Министерство на правосъдието,
Национална агенция „Пробации“ е посочила, че санкционираното лице е уведомено за
това, че искането на международното прехвърляне на делото за пробация към държава
на произход не спира изпълнението на мерките и задълженията, начина на спазването
им е под надзора на Пробационна служба Гюргево до момента на уреждането на
2

искането на Р. Р. Р..
Удостоверение, издадено въз основа на анекс 9 от Закон 302/2004, който е поел
разпоредбите на Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за
прилагане на принципа на взаимно признаване към съдебни решения и решения за
пробация, с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции
/съответстващ на чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС/, издадено от Съд Гюргево, Република
Румъния е постъпило в Окръжен съд – Сливен на 26.03.2021 год.
Извършвайки преценка за наличие на условията за признаване и изпълнение на
влязлото в сила съдебно решение, постановено от издаващата държава – Република
Румъния, съдът констатира, че наказателна присъда № 1713/16.07.2019 год.,
произнесена от Съд Гюргево по дело № 3050/236/2018 год. е влязла в сила на
24.09.2019 год. и със същата наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
една година е отложено за срок на надзор от две години, като са наложени надзорни
мерки, който срок изтича на 24.09.2021 год.
В настоящия случай към датата на постановяване на съдебния акт, а и към датата
на получаване на Удостоверението в СлОС и образуване на делото в СлОС на
26.03.2021 год., продължителността на наложените Съд Гюргево пробационни мерки е
по – малък от шест месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 12 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, съдът може да откаже да признае решението по чл. 2, т. 1 и да
откаже упражняването на надзор върху пробационни мерки или алтернативни санкции,
когато пробационната мярка или алтернативната санкция е с продължителност, по –
малка от шест месеца. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като
срокът на надзор от две години, в който са наложени надзорни мерки от Съд Гюргево,
изтича на 24.09.2021 год.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от
НК на Република България е предвидено, че когато отложеното наказание „Лишаване
от свобода“ е не по – малко от шест месеца, съдът може да постанови една от
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 – 4 през изпитателния срок.
Продължителността на тези пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 – 4 е от шест
месеца до три години, съгласно разпоредбата на чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК на Република
България. Следователно минималната продължителност на наложената пробационна
мярка в изпитателния срок не може да бъде по – малка от шест месеца.
Предвид горното и като съобрази наличните по делото данни за наличие
основанията по чл. 15 от ЗПИИСРРПУНПМАС, съдът намери, че е налице хипотеза на
чл. 15, ал. 1, т. 12 от ЗПИИСРРПУНПМАС, обуславяща отказ от признаване и
изпълнение на наказателна присъда № 1713/16.07.2019 год., произнесена от Съд
Гюргево по дело № 3050/236/2018 год., влязла в сила на 24.09.2019 год.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	3
Дата:	19 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия:	Цанка Георгиева Неделчева

Дело:	20212200200111
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	26 март 2021 г.

Решение по дело №111/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите