Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.
София, 18.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІІ-ти въззивен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
Мл.с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на секретаря Даниела Т.а в
присъствието на прокурора Й. Петров, след като разгледа докладваното от съдия
Михайлов в.н.о.х.д. № 4504 по описа за 2020 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда от 15.07.2020 г.,
постановена от СРС, НО, 110 състав по НОХД №16790/2018г. съдът е признал
подсъдимият С.С.Т. за ВИНОВЕН в това, че: На 07.05.2018 г., около 19:00 часа, в
гр. София, ж.к.“3ападен парк“, в парк „Лебеда“, находящ се на ул. „Найчо
Цанов“, чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето, е причинил на Р.Х.Ц.
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи, втори и трети горни
леви зъби, първи долен десен и първи долен ляв зъб, което е реализирало
медико-биологичния признак – избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говора, поради което и на основание чл.129, ал.2, пр.4, алт.2, във
вр. с ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК, го е осъдил на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложил изтърпяването на определеното по отношение на подсъдимия С.С.Т.,
със снета по делото самоличност, наказание лишаване от свобода за срок от две
години, с ЧЕТИРИ ГОДИНИ ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия С.С.Т., със снета
по делото самоличност, да заплати направените разноски на досъдебното
производство в размер на 126,68 лева в полза на СДВР, както и направените
съдебни разноски в размер на 100 лева в полза на Софийски районен съд и 5 лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената
присъда е постъпила Въззивна жалба от подсъдимия С. С.Т. чрез неговия адвокат Й.К.,
в която се сочи, че присъдата е постановена при нарушения на материалния и
процесуалния закон, като съответно се иска оправдаване на подсъдимия или
връщане на делото за ново разглеждане.
Постъпило е и Допълнение
към Въззивна жалба от подсъдимия С.С.Т. чрез неговия адвокат Й.К., в което се
прави подробен разбор на доказателствата, оспорва се приетата от съда
фактическа обстановка, както и извода за авторството на деянието, сочат се и
съществени процесуални нарушения, състоящия се в недопускане на исканите от
защитата доказателства. Оспорват се също така и изводите на съда относно
субективната страна на деянието, както и справедливостта на наказанието, което
защитата счита за явно несправедливо с оглед продължителността на делото и
данните за подсъдимия, който бил неосъждан. В заключение отново се иска
признаване на подсъдимия за невиновен, алтернативно – отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието.
В Допълнението към жалбата
се прави и искане за допускане на нова съдебно-медицинска експертиза с
формулирани от защитата задачи.
В съдебно заседание по делото защитникът на
подсъдимия – адв. К. поддържа жалбата. Не прави искания по доказателствата.
Пред въззивния състав представителят на
държавното обвинение оспорва подадената жалба. Не прави искания по
доказателствата.
Частният обвинител Ц. не се явява,
представлява се от адв. Н., който оспорва жалбата и не прави доказателствени
искания.
В хода по същество адв. К. моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена като незаконосъобразна,
позовавайки се на заключението на СМЕ, допусната и приета от въззивния съд. С
оглед новосъбраните доказателства защитникът пледира за наличието на заболяване
на зъбите на пострадалия – пародонтоза, което е довело до остатъчни и
непълноценни дъвкателна способност и говор. В резултат на заболяването се
посочва, че не е бил необходим силен удар, който да причини падането на зъбите.
На следващо място, защитата твърди, че в мотивите към атакуваната присъда не е
обсъден механизма на извършване на деянието, силата и интензитета на ударите,
както и разстоянието между пострадалия и подзащитния му. Релевират се отново
възражения относно неправилен доказателствен анализ. В заключение се иска
отмяна на присъдата и връщане делото на друг съдебен състав за ново разглеждане
или алтернативно - оправдаване на подсъдимия.
Прокурорът в своята пледоария застъпва
становището от необходимост първоинстанционният съдебен акт да бъде изменен. В
тази връзка посочва, че наличието на заболяване на зъбите пародонтоза при
пострадалия е улеснило подсъдимия в извършване на вмененото му деяние. Счита,
че заключението на СМЕ не води до несъставомерност на деянието, тъй като дори
при пародонтоза, ако зъбите имат остатъчна дъвкателна и говорна способност,
деянието е съставомерно по реда на чл. 129, ал. 1 от НК. Поради това при
правилни фактически и правни изводи, прокурорът намира за необходимо единствено
определеното наказание “лишаване от свобода” да бъде намалено на 1 година и 2
месеца.
Повереникът на частния обвинител адв. Н. моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. В своята пледоария акцентира,
че пародонтозата, установена при пострадалия, не влияе върху съставомерността
на инкриминираното деяние, поради което моли присъдата да бъде потвърдена като
правилна.
Представителят на държавното обвинение
допълва своята реч по отношение субективната страна, посочвайки че според него
деянието е осъществено при внезапен пряк умисъл, което би могло да се разгледа
като смекчаващо вината обстоятелство.
Подсъдимият Т. лично в своя защита заявява,
че поддържа казаното от неговия адвокат. Изразява съжаление за възникналия
инцидент, като счита, че е бил прав да търси отговорност от пострадалия във
връзка с действията на последния спрямо семейството му. Моли да бъде оправдан.
В правото си на последна дума подсъдимият Т. моли
да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и
след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.С.Т. е роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със завършено
средно образование, работи като управител на „Мис Ауто“ ЕООД-гр. София,
неосъждан, ЕГН **********. Той живее на семейни начала със свидетелката М.Р.Й.,
с която имат три деца.
На 07.05.2018 г. около 18-19 часа свидетелките В.Б.Н.и М.Р.Й. се намирали в гр.
София, ж.к.“3ападен парк“, ул. “Найчо Цанов“, парк „Лебеда“. Свидетелката Н.
била с 10-годишния си син, а свидетелката Й. с двете си деца – момче на 8
години и момиче на 2 години. Двете били седнали в питейно заведение „Меги“ и
наблюдавали децата и домашния любимец на свидетелката Й. – куче от породата
„Джак ръсел териер“. Кучето било пуснато да се разхожда свободно в парка без
повод, поради което възникнал конфликт между детето на свидетелката Н. и друго
дете, което си играело в близост. Словесният конфликт се пренесъл и между
възрастните – свидетелката Н. и неустановен по делото мъж.
Междувременно в парка се намирал и свидетелят
Р.Ц. с двете си деца – момче на пет години и малко момиченце, което возел в
детска количка. Минавайки покрай свидетелката Н. и неустановено по
делото лице от мъжки пол, свидетелят Ц. решил да се намеси във възникналия вече
конфликт по повод кучето. Той останал с впечатление, че свидетелката Н. е
собственик на кучето, поради което се обърнал към нея с думите „Мършо, хвани
тоя помияр“. Впоследствие, когато разбрал, че кучето е собственост на
свидетелката Й., се обърнал към свидетелката Н. с думите: „Не си ти мършата“, а
на свидетелката Й. казал „Ти си мършата, хвани този помияр“. След това
свидетелят Ц. продължил да бута количката и на около 10 метра от мястото на
така развилия си словесен конфликт седнал на свободна пейка в парка. В
съседство на други пейки в близост до свидетеля Ц. седели свидетелите М. Л.К., И.И..Т.и
В.И.Д.. Междувременно свидетелките Н. и Й. седнали отново на масата в заведението.
Поради така възникналия конфликт свидетелката
Й. решила да се обади на подсъдимия Т., с когото живеели на семейни начала и
който пристигнал в парка след около 10-15 минути, около 19:00 часа. Разбирайки
за отправените обиди спрямо свидетелката Й., подсъдимият решил да се
саморазправи със свидетеля Ц.. Той тръгнал към пейката, на която последният бил
седнал, приближил се до него, попитал го „Ти на кой ще викаш мърша?“ и го
ударил с ръка по рамото. Свидетелят Ц. се изправил и попитал подсъдимия „Какво
става?“, при което подсъдимият грабнал бутилката с бира, която свидетелят Ц. държал
в ръката си и същата паднала на земята, където се счупила. Същевременно,
свидетелят Ц. се обърнал инстинктивно към дъщеря си, за да се увери, че
стъклата от счупената бутилка не са я наранили, но в този момент подсъдимият Т.
го ударил с ръка в лицето. Свидетелят Ц. отскочил от пейката и я заобиколил, а
подсъдимият тръгнал след него, нанасяйки му удари с ръка в задната част на
главата и в предната част на лицето. Вследствие на втория удар,
свидетелят Ц. паднал на земята на около половин метър разстояние от пейката, на
която стоял. Тъй като пострадалият страдал от генерализиран пародонтит /пародонтоза
в напреднала форма/ и вследствие на ударите, нанесени му от подсъдимия Т., му
били избити общо пет зъба.
Седящите в непосредствена близост свидетели К.,
Т.и Д. възприели развилия се физически конфликт пред тях. Свидетелката К.,
седейки съвсем близо до свидетеля Ц., се опитала да преустанови нападението,
заставайки между подсъдимия и пострадалия. Същевременно, свидетелката Т.се
навела над свидетеля Ц. и го помолила да не се изправя, тъй като се опасявала,
че последващи удари ще бъдат фатални за него. През това време свидетелката Д.,
възприемайки нападението, малко след това се отдалечила от мястото на
инцидента.
В непосредствена близост до мястото на
конфликта се намирал и свидетелят Л.Т.. Последният, възприемайки случващото, се
отправил към подсъдимия Т. и свидетеля Ц.. След като стигнал до тях, той се
намесил и потупал подсъдимия Т. по рамото, казвайки му „Стига, С.“. Подсъдимият
Т. преустановил ударите си спрямо Ц. и се върнал при свидетелките Й. и Н.. Веднага
след това подсъдимият Т. заедно със семейството си тръгнали от заведението и
парка.
Междувременно въпреки подадените сигнали на
тел. 112 на мястото на инцидента не пристигнала нито полиция, нито бърза помощ,
поради което пострадалият Ц. бил закаран в УМБАЛСМ „Пирогов“ АД от негов
приятел. В медицинското заведение той постъпил в 20:04 часа за извършване на
преглед и оказване на медицинска помощ. Свидетелката К. останала на място и
започнала да почиства локвите с кръв от земята, за да могат децата да продължат
да играят.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство СМЕ, се установява, че пострадалият Р.Х.Ц. е получил
следните травматични увреждания: избиване на първи, втори и трети горни леви,
първи долен десен и първи долен ляв зъби; луксация на първи горен десен зъб;
разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане на горната устна; кръвонасядане и
оток на долната устна; оток в окосмената част на главата; оток, кръвонасядане и
охлузвания на левия лакът; охлузвания и кръвонасядания на десния лакът;
охлузвания в областта на капачката на лявото коляно. Механизмът на причиняване
на установените травматични увреждания е в резултат на действието на твърди
тъпи предмети, които могат да се получат в условията на нанесен побой.
Избиването на първи, втори, трети горни леви, първи долен ляв и първи долен
десен зъби са причинили избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говора, а останалите травматични увреждания - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От заключението на приетата във въззивното
съдебно следствие съдебномедицинска експертиза се установява, че към датата на
деянието – 07.05.2018 г. свидетелят Ц. е страдал от генерализиран пародонтит
/пародонтоза в напреднала форма/, включително и на травмираните първи, втори и
трети горни зъби вляво. Пародонтозата е хронично прогресивно заболяване на зъбозадържащия
апарат - пародонт с голяма давност, което засяга зъбите на горната и долната
челюсти, изразяващо се в резорбция на челюстната кост около зъбните корени,
придружено с възпаление на венечната лигавица, което при напреднала и тежка
форма причинява силна подвижност на зъбите и солно намаляване на дъвкателната
им способност и в някой случай се наблюдава и спонтанно изпадане на зъби при
дъвкателна функция или лека травма. В конкретния случай освен изпадане на
зъбите има установена контузия и разкъсно-контузна рана на долната устна вляво
по вътрешната повърхност, което позволява силата на нанесения удар в областта
на устата да се приеме като достатъчна, без да се твърди, че е с голяма сила
нанесеният удар. В открито съдебно заседание вещите лица допълват, че
установеното от тях заболяване може да се диагностицира единствено чрез
рентгеново изследване, тъй като то засяга челюстната кост, т.е. костните
гнезда, алвеолите, където седят зъбите. Те са категорични, че зъбите са имали
остатъчна дъвкателна функция, но не в пълен обем, както при здрави зъби без
пародонтоза.
Описаната по-горе фактическа обстановка
настоящата инстанция прие въз основа на събраните и анализирани в тяхната
съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно:
Гласни: показанията на свидетеля Р.Х.Ц.; на М.Р.Й.,
както и приобщените ѝ по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и т.2,
пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП; на В.Б.Н., както и приобщените
ѝ по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания,
депозирани в ДП; на М. Л.К., както и приобщените ѝ по реда на чл.281,
ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП; на В.И.Д.;
на И.И.Т., както и приобщените ѝ по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1,
т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в ДП; на Л.Г.Т., както приобщените му по
реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в
ДП; на Д.В.Л.; на С.П.М.и на М. Д. Л..
Писмени: протокол за разпознаване на лица, справка от
Дирекция „Национална система 112“ към МВР, Регионален център 112-София; справки
за съдимост, медицински документи, както и изготвените в хода на досъдебното
производство и в хода на въззивното съдебно следствие съдебномедицински
експертизи по отношение на свидетеля Р.Х.Ц..
Така възприетата от въззивния съд фактическа
обстановка по съществото си кореспондира изцяло с тази установена от първата
инстанция. Фактическите констатации на районния съд са обосновани и почиват на
правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, поради което не
се наложи настоящата инстанция да ги ревизира. При извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение. Обсъдени са всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на
други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вярна
на едни от тях, а други отхвърля. Обсъждайки доказателствата и средствата за
тяхното установяване – както по отделно, така и в тяхната съвкупност, районният
съд е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи,
които напълно се споделят от съда в този си състав. Същевременно събраните в
хода на въззивното съдебно следствие доказателства относно заболяването на зъбния
апарат на пострадалия Ц. не променят крайния извод относно извършеното деяние и
виновността на подсъдимия Т.. Промяната във фактическите обстоятелства, касаеща
заболяването на зъбния апарат на пострадалия Ц., не води до промяна в
съставомерността на деянието, а единствено е основание за намаляване на
наказателната репресия спрямо подсъдимия Т.. Настоящият съдебен състав,
споделяйки анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към
присъдата, не намира за необходимо да го преповтаря, а да отговори изчерпателно
на възраженията на защитата.
На първо място, неоснователни се явяват
възраженията на защитата относно възприемането от районния съд на различна
фактическа обстановка в сравнение с тази, описана в обвинителния акт.
Производството пред районния съд е протекло по общия ред и тъй като първата
инстанция е такава по същество, може да приема фактическа обстановка, различна
от тази описана в обвинителния акт, стига да не се касае до съществено
изменение, отнасящо се до извършеното деяние, неговите съставомерни елементи
или такива влияещи върху индивидуализацията на наказанието. В случая се касае
до несъществено изменение, тъй като докато прокурорът, описвайки фактическата
обстановка в обвинителния акт, не е посочил, че пострадалият вследствие на
ударите е паднал на земята, то първоинстанционният съд е приел за безспорно
доказано, че Ц. вследствие на нанесените му удари бил повален на земята.
Подобно попълване на фактическите констатации не е в противоречие с
правомощията на съда, нито е утежнило положението на подсъдимия, поради което и
възраженията на защитата са неоснователни.
Подобно на първоинстанционния съд и
настоящата инстанция намира, че по делото няма спор между страните, а и
доказателствата са еднопосочни, че на инкриминираното време и място – 07.05.2018
г., около 19:00 часа, както подсъдимият Т., така и пострадалият Ц. ***, парк
„Лебеда“. Безспорно се установява причината, поради която Т. е бил повикан от
свидетелката Й.. Самият пострадал Ц. добросъвестно споделя думите и изразите
отправени от него първоначално към свидетелката Н., а в последствие и към Й. –
съответно „Мършо, хвани тоя помияр“ и „Ти си мършата, хвани този помияр“.
Именно така използваните негативни обръщения към свидетелките Й. и Н. седят в
центъра на упражнената впоследствие физическа агресия. Това е така, тъй като
редица свидетели – преки очевидци на случилото се, са категорични, че Т.,
приближавайки към пострадалия Ц., е отправил думи в смисъл „ти ли си човекът,
който ще плашиш жените“/св. Ц./; „ти ще обиждаш жена ми ли?“ /св. К./; „ти ли
си този, който плаши?“ /св. Д./; „на кой ще казваш ти мърша бе“ /св. Т./. Макар
и да са налице различия в така отправените изрази от Т. според посочените
свидетели, то те безспорно сочат причината, поради която той потърсил Ц. и
поради която решил да се саморазправя с него, а именно – обидите, отправените
от Ц. към свидетелката Й..
Поради еднопосочността на доказателствата по
отношение на по-горе посочените обстоятелства, обосновано първоинстанционния
съд е съсредоточил своя доказателствен анализ върху конкретното поведение на
подсъдимия Т. и пострадалия Ц. и възникналия физически конфликт между тях
двамата. В тази връзка се наблюдават две групи свидетелски показания, даващи
различни версии за случилото се. Правилно първата инстанция се е доверила на
свидетелите Р.Ц., М. К., И.Т., В.Д. и Л.Т., спадащи към първата група
показания, подкрепящи обвинителната теза. Свидетелят Ц., въпреки че като
пострадал от инкриминираното деяние е конституиран в качеството на частен
обвинител и като такъв е заинтересован от изхода на делото, споделя
последователно, логично, достатъчно подробно и описателно упражнената спрямо
него физическа агресия от подсъдимия Т.. Внимателният прочит на споделеното от него
сочи, че той вътрешно непротиворечиво и нетенденциозно споделя субективните си
възприятия от инкриминирания ден. Свидетелят Ц. е категоричен, че подсъдимият Т.
е мъжът, който е дошъл на инкриминирания ден при него, счупил е бутилката бира,
която Ц. държал и му е нанесъл удари в областта на главата, в резултат на които
той паднал, а 5 броя зъби му били избити. Разказът на Ц. за упражнената спрямо
него физическа агресия от подсъдимия Т. не само че е устойчив във времето и
остава непроменен, но се намира в пълна корелация с показанията на свидетелите
очевидци, възприели непосредствено събитията.
На първо място, споделеното от Ц. кореспондира
изцяло с показанията на свидетелите К. и Т.. Двете са се намирали на съседна
пейка, на разстояние от около метър – метър и половина, откъдето са наблюдавали
идването на подсъдимия Т., отправените към Ц. думи, нанесените удари в областта
на главата, в резултат на които пострадалият паднал на земята и му били избити
5 зъба. При разпита на свидетелките К. и Т.районният съд е констатирал липса на
спомени, която е била отстранена чрез приобщаване на показанията им, депозирани
в хода на досъдебното производство. При внимателния прочит на споделеното от
двете свидетелки в двете фази на процеса – както по отделно, така и в тяхната съвкупност,
въззивният съд счита, че не са налице съществени противоречия, като съобщеното
от тях взаимно се допълва и подкрепя. В действителност пред съда свидетелката К.
по-подробно, с повече детайли, описва събитията, на които е станала неволен свидетел,
но в същото време тя посочва, че в хода на досъдебното производство не са
ѝ били задавани уточняващи и допълващи въпроси. Въззивният съд намира за
житейски логично обяснението на свидетелката относно детайлността на нейните
показания, още повече че в съдържателен план, т.е. относно основните параметри
на доказване, споделената от нея информация в двете фази на процеса е
последователна и непротиворечива. Изнесената от нея информация относно
нанесените удари в областта на главата на пострадалия остава непроменена, като
в хода на досъдебното производство посочва, че е чула на лицето, нанасящо
удари, да му казват „С.“. К. е категорична, че не познава мъжа, нанесъл ударите,
но го е виждала няколкократно в парка, а в съдебна зала разпознава именно
подсъдимия като извършител на деянието. В същия смисъл са показанията на
свидетелката Т., която посочва, че познава подсъдимия, т.к. са посещавали едно
и също училище, и е категорична, че той е нанесъл удари в областта на лицето на
пострадалия Ц.. По-нататък свидетелките К. и Т.са еднопосочни относно броя на
ударите – три, в резултат на които пострадалият паднал на земята, преминаването
на пострадалия зад пейката, както и че К. направила опит да спре подсъдимия Т.,
заставайки между него и Ц.. И двете свидетелстват за наличието на кръв и
изпадали зъби. Единственото по-съществено разминаване между показанията на К. и
Т.е относно наличието на бутилка бира у пострадалия Ц.. Свидетелката Т.посочва,
че не е видяла частния обвинител да държи бутилка с алкохол, но не е сигурна в
това обстоятелство. Същата изрично акцентира, че макар и да не е забелязала
подобно обстоятелство, не изключва наличието му. Ето защо, въззивният съд се
довери на споделеното от К. относно бутилката бира, което кореспондира изцяло с
показанията на пострадалия Ц.. Двамата еднопосочно споделят, че бутилката е
била счупена от подсъдимия Т. още в самото начало на физическия сблъсък, още
преди той да нанесе удари в областта на лицето на пострадалия.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира
показанията на свидетелките К. и Т.за обективен източник на информация, от
който се извеждат преки доказателства досежно авторството на деянието и
динамиката на развилия се физически конфликт между подсъдимия Т. и пострадалия Ц..
В тази връзка не могат да бъдат споделени изложените съображения от защитата
относно наличие на противоречия в показанията на свидетелката К., депозирани в
хода на досъдебното производство. Защитата съпоставя снети обяснения от
полицейски орган извън развилия се наказателен процес, още преди образуването
на досъдебното производство, с депозираните от свидетелката К. показания пред
разследващите органи. Позоваването на собственоръчно написаните обяснения от К.
е недопустимо, тъй като те не са събрани по реда и правилата на НПК и не
представляват доказателствено средство по смисъла на наказателно-процесуалния закон. На следващо място, въззивният съд не
констатира и тенденциозност в показанията на свидетелката Т.поради
обстоятелството, че с нея се е свързала съпругата на пострадалия Ц., за да я
помоли да свидетелства. Соченото от защитата не може априори да обуслови
недостоверност на показанията на Т.. Същевременно споделеното от нея се намира
в пълна корелация с показанията на К. и Ц., поради което за въззивния съд не
съществуват съмнения относно добросъвестността на свидетелката при споделяне на
нейните субективни възприятия относно инкриминираното деяние.
Не могат да бъдат споделени и изложените
възражения от защитата относно ненадеждност на показанията на свидетелите К. и Т.,
тъй като свидетелката Д. твърди, че те не са се намирали в парка по време на
инцидента. Субективната увереност на едно лице досежно не/настъпването на
дадени факти не е равносилна на безспорно доказан факт. Т.е. увереността на
свидетелката Д., че Т.и К. не са се намирали по време на развилия се физически
сблъсък в непосредствена близост не е равнозначно, че те не са били там. На
първо място, всички свидетели по делото посочват, че в парка е имало много
хора. Същевременно самата свидетелка Д. посочва, че събитията са се развили
изключително бързо и тъй като всички са се разбягали – и тя си е тръгнала, т.е.
не е наблюдавала конфликта до самия му край, до преустановяването на ударите от
страна на подсъдимия Т.. Следователно вниманието на свидетелката Д. е било
акцентирано върху проявената агресия от подсъдимия. Показателно за това е и
обстоятелството, че тя е съхранила спомен единствено за подсъдимия и
пострадалия, посочвайки ги съответно като
извършителя, лицето, което е нанасяло ударите, и потърпевшия. Гореизложените
обстоятелства – присъствието на много хора, бързината, с която се е развил
конфликтът, съсредоточеното внимание на Д. върху самата физическа разпра,
отдалечаването ѝ от местопроизшествието, обясняват факта, че тя не е
възприела присъствието на Т.и К.. От друга страна, съобщеното от Д. относно
динамиката на упражнената физическа агресия от Т., която тя е възприела пряко –
удари в областта на лицето, в резултат на които пострадалия паднал,
кореспондира с показанията на Т.и К.. Взаимно допълващите се и подкрепящи се
показания на трите свидетелки е пореден аргумент, че макар и свидетелката Д. да
не е възприела присъствието на К. и Т., последните две са се намирали на
инкриминираното място в инкриминираното време. Присъствието на свидетелката К.
по време на инцидента се потвърждава и от обстоятелството, че полицейските
органи, пристигнали на място след неизвестно време, са снели обяснения за
случилото се именно от нея.
На следващо място, въззивният съд се довери
на показанията на свидетеля Т., депозирани в хода на досъдебното производство.
Непосредствено пред районния съд същият се опитва да подкрепи защитната теза,
че пострадалият е бил в нетрезво състояние и че е имало продължителна караница
с подсъдимия Т. по повод предхождащия инцидент с кучето. Правилно в тази част
показанията на Т. са преценени от районния съд като недостоверни. При
съпоставка на споделеното от свидетеля в двете фази на процеса е видно, че
същият не споделя подобни обстоятелства пред разследващите органи, което е
напълно обяснимо с оглед обстоятелството, че той в началото на проявената
агресия се е намирал на разстояние от около 20 метра. Пред разследващите органи
свидетелят е посочил, че приближавайки към двамата мъже, е видял как единият
удря другия в областта на главата, когато самият той е отстоял на около 10 метра. Следователно нелогично се явява
споделеното от Т. пред съда относно продължителна караница, предхождаща
ударите, след като самият той не е бил пряк очевидец на пристигането на
подсъдимия при пострадалия. Твърденията за подобен продължителен скандал между
подсъдимия и пострадалия са в противоречие и с показанията на свидетелките Д., К.
и Т., които споделят, че събитията са се развили изключително бързо. След като
свидетелят Т. не е възприел началото на конфликтната ситуация, а се е намесил
впоследствие, нелогични звучат показанията му и в частта относно твърдението,
че пострадалият Ц. изглеждал сякаш е изпил две бири с приятели. Безспорно по
делото се установява, че Ц. е бил в парка с децата си. В действителност той е
държал една бутилка с бира, но свидетелките К., Т.и Д., които са се намирали на
около метър – метър и половина от пострадалия, т.е. на разстояние по-близко от
свидетеля Т., и които са възприели конфликта от самото му начало, са
категорични, че Ц. не е изглеждал да е бил под влиянието на алкохол. По-нататък
обосновано първоинстанционният съд не се е доверил на свидетеля Т. относно
твърденията му, че пострадалият Ц. е тръгнал след подсъдимия. Така съобщеното
от Т. противоречи на показанията на свидетелите К. и Т., които са категорични,
че след нанесените удари пострадалият паднал на земята, като Т.му казала да не
се изправя, защото я било страх какво може да последва. Двете посочват, че
пострадалият паднал и лежал пред пейката, на която седял преди физическия
конфликт, където била и локвата кръв, която била чистена от К.. Независимо от непоследователността на свидетеля
Т. в двете фази на процеса, опита му да смекчи вината на подсъдимия, както и
противоречията с показанията на останалите свидетели очевидци, той е
категоричен, че подсъдимият е ударил в областта на главата пострадалия Ц. и
именно вследствие на тези удари са били избити зъбите на пострадалия. Именно в
тази част въззивният съд цени показанията на Т. като достоверни и отразяващи
обективно събитията, развили се на инкриминирания ден.
От показанията на всички свидетели, обсъдени
дотук, по един безспорен и категоричен начин се установява както авторството, така и
механизма на причиняване на установените травматични увреждания на пострадалия Ц..
Следва да се отбележи, че е житейски логично и обосновано в показанията на
свидетелите очевидци по делото, внасящи информация относно нанесените удари от
подсъдимия Т., да има несъществени разминавания. Процесният инцидент се е
развил изключително бързо – в рамките на няколко минути, а случилото се е било
неочаквано и изненадващо за присъстващите в парка. От друга страна,
възприемането на конкретни обстоятелства, съхраняването на спомен за тях и
последващото възпроизвеждане са строго индивидуални за всеки индивид и зависят
от обективни и субективни фактори като възраст; състояние на даващия обяснения/показания
при извършване на престъплението; наблюдателност; умение за точно
възпроизвеждане; интелектуални възможности. Изброените предпоставки, обуславящи
правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно
рефлектират върху съдържанието на гласните доказателствени източници и
обуславят различния начин, по който свидетелите споделят техните субективни
възприятия. Задължение е на съда да определи, дали различното съдържание на
всеки гласен доказателствен източник е съществено или произтича от
индивидуалната способност на всеки човек да съхранява спомени. В конкретния
случай при процесното натоварено със стрес и напрежение събитие, протекло в
рамките на няколко минути, е житейски правдиво в показанията на свидетелите Ц.,
К., Т., Д. и Т. да се наблюдават различия относно броя удари, нанесени от
подсъдимия Т., дали е имало удари с крак от страна на подсъдимия, както и
относно обстоятелството, дали пострадалия е преминал зад пейката. Следва да се отбележи, че обосновано
първоинстанционният съд не се е доверил на твърдението на Д., че подсъдимият Т.
е ритал пострадалия, доколкото в тази част показанията ѝ са изолирани.
Правилно районния съд е приел и че пострадалият в един момент е преминал зад
пейката, доколкото подобни сведения се съдържат както в показанията на К., така
и в тези на Т., които са се намирали най-близко до самия инцидент. Що се отнася
до броя на ударите – свидетелките К. и Т.са еднопосочни, че са били нанесени поне
три удара в областта на лицето на пострадалия Ц.. Свидетелката Д. не посочва
колко удара са били нанесени, а свидетелят Т. се е намесил впоследствие и не е
възприел конфликта от самото му начало. Разглеждайки съвкупно показанията на
посочените свидетели и на пострадалия Ц., обосновано районният съд се е доверил
на споделеното от К. и Т.. Макар и част от свидетелите да не посочват колко са
били ударите, всички те са категорични, че именно подсъдимият Т. е нанесъл
удари в областта на главата на пострадалия Ц., в резултат на които са били
избити зъбите на последния и той е паднал на земята. Подобна категоричност
относно правнорелевантните факти, част от предмета на доказване, мотивираха
въззивният съд да се довери на показанията на посочените свидетели относно
авторството на деянието в лицето на подсъдимия Т. и механизма на нанасяне на
телесните увреждания – а именно удари в областта на главата. Предвид гореизложеното
следва да се разглеждат като неоснователни възраженията на защитата относно
недоказаност на авторството и механизма на причиняване на процесните телесни
увреждания.
С оглед кредитирането на обсъдените дотук
свидетелски показания обосновани се явяват изводите на районния съд, с които
същият не се доверява на споделеното от свидетелите Й., Н., Л., М. и Л. относно
твърденията им за нетрезво състояние на пострадалия Ц., замахването с бутилка
от Ц. към подсъдимия Т. и че пострадалият сам е паднал върху пейката, по който
начин са му били избити инкриминираните зъби. Обясним е стремежът на
свидетелите да оневинят подсъдимия Т., тъй като Й. живее с него на семейни
начала, а останалите са в близки приятелски отношения със семейството им.
Въпреки това твърдението им, че пострадалият Ц. е бил пиян, от една страна се
появява за първи път в съдебна зала, като нито един свидетел не съобщава
подобни факти пред разследващите органи. От друга страна – се опровергава от показанията на свидетелите Д.,
К. и Т.. По-нататък въззивният съд констатира, че свидетелките Н. и Й. са
наблюдавали развилите се събития от масата в кафето, на която седели, като били
на разстояние от около 10 метра. Свидетелката Л. се е намирала на 30-40 метра
от мястото, където е седял пострадалият Ц., свидетелят М. е бил на разстояние
10-15 метра, а свидетелят Л. се е намирал в детската площадка и на излизане от
нея е чул суматоха и твърди, че тогава е видял замахване с бутилка от Ц..
Следователно всички те са били на разстояние от порядъка на 10-30 метра, от
където твърдят да са възприели ситуацията, докато свидетелите К. и Т.са били на
около метър-метър и половина, поради което последните са имали възможност да
възприемат в по-големи детайли случващото се. От друга страна, свидетелката К.
е категорична, че бутилката бира е била счупена от подсъдимия Т. още в самото
начало на конфликта, поради което нелогични се явяват твърденията за замах със
същата от пострадалия към подсъдимия.
На следващо място, механизмът на причиняване
на процесното телесно увреждане, посочено от Й., Н., Л., М. и Л., въззивният
съд намира за неправдоподобен. Невъзможно е пострадалият Ц. да замахне с
бутилка бира и от само себе си да падне върху пейката. По делото не се установи
той да е бил в нетрезво състояние, в резултат на което стойката му да е била
нестабилна. Следователно, за да се озове същият на земята или да падне върху
пейката, е било необходимо върху него да е било оказано външно въздействие,
каквото се явява нанасянето на удари от страна на подсъдимия Т.. Предприемането
на подобен замах се опровергава и от показанията на К.. На следващо място, с
оглед заключението на СМЕ, изготвена в хода на досъдебното производство, е
невъзможно установените травматични увреждания да са причинени единствено при
падане на пострадалия върху пейката. Вещото лице посочва, че в конкретния
случай са установени увреждания в областта на главата, по-конкретно в областта
на устата, разкъсно-контузна рана на устата, отток, кръвонасядане и избиване на
подлежащи зъби. Експертът посочва, че не са установени увреждания по издадените
част на лицето – нос, скули, чело, т.е. така наречените теренни травми, които
се получават при падане на терен, което изключва процесните увреждания да са
получени при падане. Така приетото заключение напълно опровергава твърденията
на свидетелите за падането на пострадалия Ц. върху пейката, по който начин
последният да е получил установените травматични увреждания. Ето защо,
въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция, че свидетелите Й.,
Н., Л., М. и Л. се опитват да изградят защитна теза, поради което не кредитира
техните показания в по-горе посочените части.
По отношение на установените травматични
увреждания въззивният съд се довери на заключението на СМЕ, изготвено в
досъдебното производство, и прието от първоинстанционния съд. Същото е
изготвено от компетентно вещо лице, което е отговорило изчерпателно и
обосновано на поставените му въпроси. Същевременно експертът при защита на
заключението си непосредствено пред съда посочва, че не е разполагал с
рентгеново изследване на зъбния апарат на пострадалия Ц., в медицинската
документация, която му е била предоставена, не са се съдържали данни относно
каквото и да е заболяване на зъбния апарат, поради което той е приел, че
пострадалият не е страдал от пародонтоза към инкриминирания момент. Такива
данни не са били предоставени и от самия пострадал, който не е знаел за
заболяването си, тъй като нито зъболекарят му, нито съдебният лекар или друг
преглеждащ го лекар не му е споменавал, че страда от подобна болест. Поради
това бе допусната съдебномедицинска експертиза във въззивното производство,
която да установи какъв е бил зъбният статус на частния обвинител към
инкриминирания момент. От заключението на приетата във въззивното съдебно
следствие съдебномедицинска експертиза се установява, че към датата на деянието
– 07.05.2018 г. свидетелят Ц. е страдал от генерализиран пародонтит
/пародонтоза в напреднала форма/, включително и на травмираните първи, втори и
трети горни зъби вляво. Пародонтозата е такова хронично заболяване на зъбозадържащия
апарат, при което се резорбира челюстната кост около зъбните корени, придружено
с възпаление на венечната лигавица. В резултат на болестта се намалява
стабилността на зъбите, които започват да се клатят и при напреднал стадий на
заболяването започват да изпадат. За да достигнат до това свое заключение,
вещите лица са изследвали рентгенова снимка от 18.05.2017 г., предоставена им
доброволно от пострадалия, като те са категорични, че подобно заболяване може
да се диагностицира единствено чрез рентгеново изследване. Въпреки
диагностицирането на пострадалия с пародонтоза, експертите са категорични, че
избитите зъби са имали остатъчна дъвкателна функция, като за тяхното избиване
не е бил необходим удар с по-голяма сила. Разглеждайки двете заключения
съвкупно може да се направи извод, че заболяването на зъбния апарат на
пострадалия Ц. е улеснило избиването на толкова голям брой зъби – 5 на брой,
реализирано с нанасянето на поне три удара в областта на лицето, които са били
с достатъчна, но не голяма сила.
С оглед на всичко изложено въззивният съд
прие, че фактическите и доказателствени изводи на проверяваната инстанция
относно конкретните параметри на поведението на подсъдимия Т., а оттам и
правната оценка на действията му се явяват обосновани от информационното
съдържание на гласните доказателствени средства и другите доказателства.
Въззивната инстанция намира, че при правилно
установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, първоинстанционният съд е направил и правилни правни
изводи досежно съставомерността на поведението подсъдимия С.С.Т. както от
обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл.129, ал.2, пр.4,
алт.2, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Т. На
07.05.2018 г., около 19:00 часа, в гр. София, ж.к.“3ападен парк“, в парк
„Лебеда“, находящ се на ул. „Найчо Цанов“, чрез нанасяне на удари с ръка в
областта на лицето, е причинил на Р.Х.Ц. средна телесна повреда, изразяваща се
в избиване на първи, втори и трети горни леви зъби, първи долен десен и първи
долен ляв зъб, което е реализирало медико-биологичния признак – избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето и говора.
Изпълнителното деяние подсъдимият Т. е
реализирал като е нанесъл удари с ръка в областта на лицето на пострадалия Ц..
Безспорно от доказателствения материал се установява, че подсъдимият Т. е
нанесъл три удара в областта на лицето на Ц., които са били с достатъчна сила,
за да бъдат избити общо 5 зъба. В резултат на ударите, нанесени от подсъдимия
са избити първи, втори и трети горни леви, първи долен десен и първи долен ляв
зъби, без които се затруднява дъвченето и говора. Следователно е налице пряка
причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на подсъдимия и
настъпилия противоправен резултат.
На следващо място, вещите лица, изготвили СМЕ
във хода на въззивното производство, са категорични, че въпреки установеното
заболяването на пострадалия Ц., зъбите са имали остатъчна дъвкателна функция,
но не в пълен обем, както при здрави зъби без пародонтоза. Следователно избитите
зъби са могли да изпълняват предназначението си за дъвченето и говоренето,
поради което не са налице основания да бъде променена квалификацията на
вмененото на подсъдимия Т. деяние. Причиненият противоправен резултат,
реализирал медико-биологични признак избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето, съответства на причинена средна телесна повреда.
Въззивният съд споделя и изложените
съображения от първата инстанция досежно субективната съставомерност на
инкриминираното деяние. Подсъдимият Т. е осъществил вмененото му престъпление
при форма на вината алтернативен пряк умисъл. Действията на подсъдимия Т. – отивайки
при пострадалия Ц. и отправяйки към него думите „Ти на кой ще викаш мърша?“, са
ясна индиция за желанието му за саморазправа, прераснала във физически конфликт.
Подсъдимият е осъзнавал, че удряйки пострадалия в областта на главата, която е
жизненоважен орган, ще причини някакъв вид телесно увреждане. Насочеността на
ударите към жизнено важен орган на пострадалия сочат на осъзнатост от страна на
подсъдимия Т. за обществената опасност на предприетите от него действия и е
предвиждал възможността да причини по този начин телесни увреждания на
пострадалия. Напълно основателни са изводите на районния съд, той е искал и е
целял да накърни телесния интегритет на Ц., за което сочи необходимостта да се
намесят няколко човека от случайно преминаващите или намиращите се в близост
граждани и благодарение на които било преустановено упражняването на физическа
агресия. Подсъдимият е действал с алтернативен пряк умисъл, тъй като той не е
формирал в съзнанието си точна представа за конкретните измерения на възможните
последици, но е целял и искал да нанесе някакъв вид телесна повреда и е
осъзнавал, че такава може да бъде причинена чрез удар в областта на главата.
В тази връзка напълно неоснователни се явяват
възраженията на защитата относно субективната страна на деянието. Въззивният
съд намира за необходимо да обърне внимание на защитата, че съдебната практика
и правната доктрина са еднопосочни, че престъплението по чл. 129 от НК може да
бъде осъществено както при пряк, така и при евентуален умисъл. От друга страна,
алтернативността на умисъла не е трети вид умисъл, а касае представното
съдържание на дееца относно конкретния по вид престъпен резултат.
Алтернативността може да се прояви както при прекия, така и при евентуалния
умисъл. В процесния случай районният съд е анализирал действията на подсъдимия Т.,
въз основа на които правилно е обосновал наличието на алтернативен пряк умисъл.
По отношение размера на наложеното наказание
въззивният съд намира основания да го ревизира, но не по причините посочени от
защитата. Настоящата инстанция не счита, че правото на подсъдимият Т. делото му
да бъде разгледано в разумен срок е накърнено. Престъплението е извършено на
07.05.2018 г., когато е образувано и досъдебното производство по реда на чл.
212, ал.2 от НПК. В хода на разследването подсъдимият Т. първоначално е
разпитан в качеството на свидетел на 14.05.2018 г., след което на 22.06.2018 г.
е привлечен в качеството на обвиняем. Въззивният съд намира, че разумният срок
започва да тече не от датата на привличането на Т. като обвиняем, а от датата
на разпита му като свидетел, тъй като именно тогава същият разбира, че се води
производство във връзка с инкриминирания случай. На следващо място, видно от
материалите от досъдебното производство може да се направи извод, че разследването
е водено ритмично и не е налице неоснователно забавяне в действията на
разследващите органи. В резултат на това обвинителният акт е внесен на 03.10.2018г.
или четири месеца след инкриминираното деяние, през което време са били
предприети активни действия по разследването. Първоинстанционното съдебно
следствие също е водено ритмично без неоснователно забавяне на делото. Част от
насрочените съдебни заседания са били отложени поради обявяването на извънредно
положение в страната с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, с което
се преустанови и разглеждането на дела в открити съдебни заседания. Поради това
продължителността на производството по делото, което не се отличава с изключителна
фактическа и правна сложност, не може да се вмени във вина на държавните
органи, поради което да бъде смекчена отговорността на подсъдимия. С оглед
гореизложеното въззивният съд намира, че изминалият към момента период от 2
години и 9 месеца не надхвърля разумните рамки на провеждане на наказателно
преследване, поради което и правото на подсъдимия не е накърнено.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
обаче следва да бъде взето предвид заболяването на зъбния апарат на пострадалия
Ц. – генерализиран пародонтит /пародонтоза в напреднала форма/, което е
улеснило значително извършването на деянието и причиняването на вредоносния
резултат. Като такова съдът намира и предхождащото поведение на пострадалия Ц..
Макар и въззивният съд да споделя изложените съображения, че деянието не е
извършено в състояние на физиологичен афект, безспорно поведението на Ц. и
отправените обиди към свидетелките Й. и Н. е укоримо. Дори и кучето,
собственост на Й., да е било разхождано в нарушение на Наредба за придобиване,
притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община
отправянето на обръщения като „мършо, прибери си кучето“ не могат да се
разглеждат като законосъобразно и зряло разрешаване на конфликт. Отчетените от
въззивния съд допълнителни смекчаващи вината обстоятелства, както и посочените
от районния съд, а именно – чисто съдебно минало, трудова и семейна
ангажираност не са достатъчни, за да обусловят приложение на чл. 55 от НК.
Макар и тяхната численост да не е малка, дори и най-ниското предвидено в закона
наказание, което в конкретния случай е „лишаване от свобода“ в размер от 3
месеца не се явява несъразмерно тежко с извършеното от подсъдимия Т. деяние,
поради което наказанието правилно е определено по реда на чл. 54 от НК.
Осъщественото от Т. деяние се отличава с
висока обществена опасност, не само защото същото е тежко престъпление по
смисъла на закона, както отбелязва и районният съд, но и защото същото е извършено
на публично място пред много хора, сред които е имало и малки деца, включително
пред децата на пострадалия, като малкият му син е възприел нанасянето на удари
спрямо баща му, наличието на кръв, за която свидетелстват К. и Т., поради което
е седял встрани, плачейки. Като утежняващи отговорността следва да се
преценяват и по-леките наранявани, настъпили в резултат на нанесените удари в
областта на главата, а именно разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане на
горната устна; кръвонасядане и оток на долната устна; оток в окосмената част на
главата; оток, кръвонасядане и охлузвания на левия лакът; охлузвания и
кръвонасядания на десния лакът; охлузвания в областта на капачката на лявото
коляно, които са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неоспасно за живота.
Въззивният съд обаче не може да се съгласи си
изложените от първата инстанция съображения, че извършеното деяние съдържа
белези на хулиганство, тъй като подсъдимият Т. е действал с цел да защити
достойнството на жената, с която живее на семейни начала, а избиването на 5
броя зъби не е в резултат на изключително силни удари от страна на Т..
Поведението му е укоримо и затова ще бъде ангажирана наказателната му
отговорност, но не може да не бъде отчетено и предхождащото поведение на
пострадалия Ц., което седи в генезиса на конфликтната ситуация.
Всичко изложено дотук мотивира настоящият
съдебен състав да измени наложеното наказание „лишаване от свобода“, като
намали размера му от 2 /две/ на 1 /една/ година. Предвид превеса на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът счита, че справедлив и съответен на
извършеното деяние и на личната обществена опасност на подсъдимия се явява
именно една година „лишаван от свобода“. Подсъдимият Т. е с чисто съдебно минало,
което сочи, че същият не е конфликтна личност, а настоящото деяние е инцидентно
по своя характер и неправомерните действия са предприети, за да бъде защитена
свидетелката Й.. Поради това въззивният съд счита, че така отмереното наказание
„лишаване от свобода“ в размер от 1 година ще постигне
корекционно-превъзпитателната си цел и ще въздейства предупредително върху
останалите членове на обществото.
За постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК, правилно първата инстанция е преценила, че не е необходимо наказанието
„лишаване от свобода“ да бъде приведено в изпълнение, поради което е отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият Т. е трудово и семейно ангажиран,
като същият има три деца. Изолирането в пенитенциарно заведение ще окаже негативно влияние както върху него
самия, така и върху семейството му. Ефективна индивидуална превенция ще се
постигне с условното осъждане, при което над подсъдимия тегне и опасността наказанието
да бъде приведено в изпълнение при следващо престъпление. Въззивният съд с
оглед отчетените смекчаващи вината обстоятелства не може да се съгласи
единствено с размера на изпитателния срок, определен от районния съд, като
същият следва да бъде намален на 3 /три/ години.
При извършената цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда и съобразявайки изложеното дотук,
въззивната инстанция намира първоинстанционния съдебен акт за законосъобразен и
обоснован, но не и за справедлив. Налице са основания за изменение на
наложеното на подсъдимия Т. наказание, като същото следва да се намали.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3
вр. чл.337, ал. 1, т. 1 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 15.07.2020 г.,
постановена от СРС, НО, 110 състав по НОХД №16790/2018 г. в санкционната
ѝ част, като НАМАЛЯВА наложеното
на подсъдимия С.С.Т. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ от 2 /ДВЕ/ години на 1
/ЕДНА/ година и НАМАЛЯВА определения
на осн. чл. 66, ал. 1 от НК ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 4 /ЧЕТИРИ/ на 3 /ТРИ/ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.