Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260056
гр. ВРАЦА,30.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение, в
закрито заседание на 30.10.2020г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело N` 475 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.435 ал.1 т.3 предл.2 ГПК.
А.М.К. ***,взискател по изп.д.№ 112/2010г. по описа на СИС при РС
Мездра,чрез процесуален представител адв.К.Т. от ВрАК,е обжалвала действия на
ДСИ в СИС при РС Мездра,обективирани в постановление от 04.08.2020г.,с което е
прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Поддържа се във въззивната жалба,че при постановяване на обжалваното
постановление ДСИ не е съобразил разпоредбите на ЗМДВИП,обявено с решение на НС
от 13.03.2020г.,поради което се иска отмяна на обжалваното постановление.
Противната страна – длъжник по изпълнителното дело не е ангажирала
становище по жалбата.
На основание чл.436 ал.3 ГПК ДСИ е изложил мотиви,с които смята жалбата за
допустима,но неоснователна.
Врачанският окръжен съд,като взе предвид изложените в жалбата доводи и
съображения и събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:Жалбата е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по
чл.436 ал.1 ГПК,от страна,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на
ДСИ,подлежащ на обжалване.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Изпълнително дело № 112/2010 по описа на СИС при МРС година е образувано на
27.07.2010 г. по молба на взискателя А.М.К. *** въз основа на приложен изп.лист
от 01.01.2010 г., издаден по ЧГД № 737/2009 г. на РС Мездра, по което длъжника М.
К. К. е осъден да заплати на А.М.К. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени вреди , ведно със законната лихва, начиная от
10.07.2003 г. до окончателното и изплащане и разноски. Към молбата е приложено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 01.01.2010 г. между
адвокат К.Т. и взискателя, изразяващи се в процесуално представителство по
образуване,защита и съдействие по изпълнителното дело.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал
извършване на справки, удостоверяващи материалното състояние на длъжника,като на
основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК същият е освободен от такси и разноски по
делото.
На длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение с посочване на общото
задължение по делото към 27.07.2010 г., връчена лично на длъжника на 17.08.2010
г., видно от върната и приложена по делото разписка.
Длъжникът е започнал доброволно да превежда суми по делото през периода
24.08.2010 г. - 20.07.2011 г., след което е преустановил плащанията.
По искане на взискателя е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника
за 28.06.2012 г. от 10:00 часа. На посочената дата при посещение на адреса на
жилището на длъжника, не са открити движими вещи, собственост на длъжника,
които са секвестируеми и подлежащи на реално принудително изпълнение.
На 29.05.2013 г. по искане на взискателя е наложен запор на л.а. Фолксваген
венто с per. № ***, собственост на длъжника, които е описан, оценен и изнасян
на публична продан в периода от 05.08.2013 г. до 05.09.2013г. и от 08.04.2014
г. до 08.05.2014г., като на 09.05.2014 г. лекият автомобил е продаден за сумата
от 1010,00 лв. и възложен на купувача К. М. К. с постановление за възлагане на
движима вещ от 12.05.2014 г.
Междувременно в периода от 27.12.2013 г. до 18.10.2016 г. длъжникът отново
е превеждал доброволно суми по делото,като е превел общо 2 120,00лв.
След тази дата суми по делото не са постъпвали, поради което от страна на
взискателя е поискано извършване на принудителни действия, а именно:
- налагане на запор върху открити 2
бр. МПС/л.а. Опел кадет с per. № ***, л. а. Фолксваген голф с per. № ***, собственост
на длъжника, като запорът е наложен на 14.06.2016 г.;
- налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника във всички търговски банки, упражняващи дейност в РБългария
- запорът е наложен на 27.10.2016 г. в 25 банки в страната;
- насрочване на опис на движими вещи в
дома на длъжника, който първоначално е бил насрочен за 27.02.2018 г. от 10:00 часа,
а по искане на взискателя е пренасрочен за 01.03.2018 г. Същият не се е извършил,
поради неявянето на взискателя.
- с молба с вх. № 256/29.03.2018 г.
отново е поискано насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, като
същият е насрочен за 19.04.2018 г. от 10:00часа. За деня на описа страните са редовно
уведомени, но при посещение на адреса не са намерени движими секвестируеми
вещи, собственост на длъжника, които подлежат на опис, поради което опис не е
извършен.
След 19.04.2018г.принудителни действия по делото не са извършвани.
На 29.07.2020 г. в деловодството на PC Мездра е постъпила молба по
изпълнителното дело за насрочване нов опис на движими вещи.ДСИ констатирал,че
от последното принудително изпълнително действие – 19.04.2018г.до подаване на
молбата от 29.07.2020г.са били изминали повече от 2 години,през които
взискателят е бездействал и не е поискал
извършване на никакво изпълнително действие,поради което издал обжалваното
постановление от 04.08.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство,
получено от взискателя А.К. чрез пълномощника и адв. К.Т. на 10.08.2020 г.
При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира жалбата
за неоснователна.Последното изпълнително действие по делото е от
19.04.2028г.,за когато е бил насрочен опис,който,обаче не се е състоял,тъй като
не били открити вещи у длъжника,подлежащи на опис и секвестируеми.В продължение
на повече от 2 г., считано от датата, на която е предприето последното валидно
изпълнително действие - 19.04.2018г.,до 29.07.20г.взискателят е бездействал и
не е поискал извършване на никакви други изпълнителни действия, поради което ДСИ
правилно издал обжалваното постановление за прекратяване на изп.производство на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
В жалбата,както се изложи основният довод на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалваното постановление е свързан с приложението на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и
несъобразяване на ДСИ с разпоредбите му.
Извънредното положение в РБългария е въведено за срока след 13 март 2020г.с
обнародвания в ДВ бр. 28 от 24 март 2020г.Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г.В същия закон се регламентира спиране или удължаване на определени
процесуални срокове и ограничение на определени процесуални действия - с цел
облекчение на физическите и юридическите лица, както и осигуряване спазването
на въведените мерки за превенция и намаляване разпространението на COVID-19. С
чл. 3 от Закона за извънредното положение са спрени всички процесуални срокове
по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства от 13.03.2020 г. до момента на неговата отмяна.
Срокът спира да тече с настъпване на определено събитие, до началото на
което е текъл, и след отмяната му отново продължава да тече. В настоящия случай
това събитие е въвеждане на извънредно положение със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. При спиране срокът се смята по
следния начин: времето от началото на срока до настъпване на събитието, с което
срокът е спрян, се събира с времето, което е изтекло след отпадане на
събитието, с което срокът е спрян. В конкретния случай времето от началото на
срока до 13.03.2020 г. се събира с времето, което е изтекло след отмяна на
извънредното положение. Така в настоящия случай от предприето последното
валидно изпълнително действие - 19.04.2018 г. до 13.03.2020 г. - въвеждане на
извънредното положение в страната, с което срокът е спрял да тече са изтекли 22 месеца и 23 дни, което време след
като се събере с времето, което е изтекло след отпадане на събитието - 20.05.2020
г. съгласно пар.13 от ЗР на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение /до когато срока на обявеното извънредно положение в
страната е удължен с Решение на 44-то Народното събрание на 3 април 2020 г. и е
публикувано в ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г./, тъй като при отмяна на извънредното
положение процесуалните срокове
продължават да текат оттам, от където са спрели до датата на постъпилата
по изпълнителното дело молба от пълномощника на взискателя за извършване на
принудително действие - опис, оценка и публична продан на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника, заведена с вх. № 3394/29.07.2020 г.Получават се
след приспадане 9срока на извънредното положение 25 месеца и 2 дни,т.е. повече
от 2 години бездействие на взискателя по изпълнителното дело.Доводите на
жалбоподателя-взискател в жалбата,че двугодишния срок следвало да се брои от
13.03.2020г. са неоснователни и голословни.Касае се както се изложи по горе за
спиране ,а не за прекъсване на срок.
При така изяснената фактическа обстановка жалбата се явява
неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение.Постановлението на
ДСИ е правилно,и при постановяването му,той не е допуснал нарушение на
материалния закон.
Водим от горното,ВрОС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената от А.М.К. *** жалба против
постановление на ДСИ при СИС при РС Мездра от 04.08.2020г.по изп.д.№ 112/2010г.,с
което е прекратено производството по делото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........