РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300503236 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на И.Л.Д.,ЕГН-********** чрез пълномощника му
адв.П.К. против решение № 261695/11.06.21г.,постановено по гр.д.№ 492/20г.по описа на
ПдРС,11-ти гр.с.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от същия иск против
************за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на настъпило ПТП с виновен водач С. К. И. при управление на лек автомобил
модел „************ със сключена застраховка „Гражданска отговорност“,полица
*************.,със срок на валидност една година, считано от 10.01.2018г. до
09.01.2019г.,изразяващи се в охлузвания на главата и десен крак и кръвонасядания на
гърдите и дясното коляно,за сумата над 1000лв. до сумата от 3000лв.,като се претендират
още 2000лв.от предявения иск от 7000лв.,предявен като частичен от обща сума в размер на
15 000лв.,ведно със законната лихва за забава,считано от 08.10.2018г. до окончателното й
изплащане като неоснователен и недоказан.
Излагат се подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението в
атакуваната му част.Твърди се,че присъдената сума за обезщетението за неимуществени
вреди е в изключително занижен размер;съдът неправилно приел,че загубата на първи долен
ляв зъб на жалбоподателя не е в причинно-следствена връзка с ПТП,поради което не
присъдил обезщетение за него;в решението не било съобразено при присъждане на
1
обезщетението установеният в КЗ лимит на отговорност,който съгл.чл.492 бил в размер на
10 000 000лв.минимален размер за неимуществени вреди по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“( „ГО“ ).Иска се отмяната на решението в атакуваната му част и
постановяване на друго,с което да се уважи претенцията на ищеца с още 2000лв.за
причинените му неимуществени вреди.Претендират се направените по делото разноски и
адв.хонорар с ДДС на осн.чл.38,ал.2 от ЗА във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Въззиваемата страна *********** чрез процесуалния си представител юрск.Б.Г.
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в
писмен отговор.Претендира разноски пред въззивната инстанция за юрск.възнаграждение в
размер на 150 лв.Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата
страна в случай,че същото е над минимума по НМРАВ № 1/04г.
Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва
постановеното отхвърлително спрямо нея решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря
на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането й по същество ПдОС намира за установено следното:
Предявен е от И. Л. Д. осъдителен иск с правна квалификация по чл.432,ал.1 от КЗ
във вр.с чл.45 от ЗЗД. против **********.
Страните не спорят,а и това се установява от представените писмени доказателства-
Протокол за ПТП № 1623567/1.10.2018г.,АУАН № 0691772/01.10.2018г. и НП № 18-0273-
000692/12.10.2018г.,че на 01.10.18г.около 21,20ч..е настъпило ПТП в Община Х. по път ІІІ
клас № 642- кръстовище с път 6061,като при управление на моторно превозно средство- л.а.
марка модел „*********“, с рег. № **********водачът му С. К. И. е нарушил правилата за
движение по пътищата,не е спазил пътен знак „Б1“ и не е пропуснал движещия се по път с
предимство л.а. марка и модел „*********** управляван от И. Л. Д., в резултат на което
настъпил челен сблъсък между двете МПС.
Безспорно е наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно
дружество и виновния водач за ПТП С. И. съгласно полица ************., със срок на
валидност една година, считано от 10.01.2018г. до 09.01.2019г.,валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие – 01.10.2018г.
Застрахователят оспорва,че при ПТП са настъпили за ищеца травматични
увреждания.Счита,че от ПТП са настъпили само материални щети,тъй като в Протокола за
ПТП, АУАН и НП е отразен фактът за наличието единствено на имуществени вреди.
Твърди се в исковата молба,че в резултат на настъпилото ПТП,ищецът е получил
следните травматични наранявания-охлузвания по главата и десния крак,кръвонасядания на
гърдите и дясното коляно,изпадане на долен ляв зъб и психически стрес.След инцидента на
същия било издадено СМУ № 51/18,издадено от д-р З.Н.след преглед на ищеца на 10.10.18г.
По делото са разпитани и трима свидетели-Н. Д.,който е съставил Протокола за ПТП
и е посетил на място инцидента,и двама свидетели на ищеца-А. Я. и Г. М.,които са
2
разпитани относно претърпените от ищеца болки и страдания след ПТП.Свидетелят Д. си
спомня, че вероятно е предложил да бъде извикана медицинска помощ,но лицето е отказало,
поради което и не са били документирани травматични увреждания.
По делото е изготвена и приета СМЕ с в.лице М. Б.,от която се установява,че при
процесното ПТП за ищеца са настъпили травматични увреждания,изразяваши се в
охлузвания на главата и десния крак и кръвонасядания на гърдите и дясното коляно,които са
причинили болки и страдания,без разстройство на здравето,като нормалната
продължителност на оздравителния процес е 14-20 дни.Според експерта тези травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП,но по отношение на
загубата на първи долен ляв зъб на ищеца становището му е,че не може причинно-
следствено да се отнесе към настъпилия инцидент.Още повече че при прегледа вещото лице
е установило наличието на пародонтозен процес и множество налични корени, които са
довели до силна увреда на съзъбието.
След анализ на писмените и гласните доказателства и на съдебната експертиза
първоинстанционният съд е стигнал до извод за основателност на претенциите за
неимуществени вреди,като е приел,че е налице фактическия състав за реализиране
отговорността на ответника по чл.432 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД,доколкото е прието за
установено,че деликвента С. И., който е застрахован при ответника по застраховка „ГО“,
противоправно е причинил травматични увреждания на ищеца,тъй като е нарушил чл.6, т.1
от ЗДвП.Районният съд е намерил за доказана причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и част от уврежданията на ищеца,а именно- охлузвания по главата и
десния крак и кръвонасядания на гърдите и дясното коляно.Приел е,че макар тази връзка да
не е доказана посредством Протокола за ПТП,тя се установява безспорно от СМУ и СМЕ по
делото. Позовавайки се на СМЕ,съдът обаче не е намерил наличие на причинно-следствена
връзка между ПТП и падането на долен ляв зъб.Не е коментирал позоваването на Д. на
разпоредбата на чл.492 от КЗ досежно минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителната застраховка ГО.
Настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд относно наличието
на ФС на чл.432 от КЗ,механизма на ПТП и причинно-следствената връзка с охлузванията
на главата и десния крак и кръвонасяданията на гърдите и дясното коляно на
ищеца.Споделя се и извода за недоказаност на причинната връзка с падането на долния ляв
зъб на ищеца.Наличието на причинна връзка между страданието на ищеца и инцидента
наистина е необходимо условие за присъждане на обезщетение,но само когато причинената
вреда е пряка и непосредствена последица от ПТП,като причинната връзка следва да се
докаже от ищеца.В случая по делото има данни (СМУ и СМЕ),че при ищеца е констатирано
наличието на парадонтозен процес,който води до загуба на функциите на опорно-
държащият апарат,разклащане и загуба на зъби,а това означава,че загубата на първи долен
ляв зъб може да се дължи както на ПТП,така и на развиващия се пародонтозен процес
поради неполагане на грижи за зъбите.Не се доказва категорично наличието на пряка
причинно-следствена връзка между падането на долния ляв зъб на ищеца и претърпения от
3
него инцидент при ПТП.
Районният съд при определяне на размера на обезщетението и изхождайки от
принципа на справедливостта е отчел продължителността на възстановителния процес-14-
20 дни,интензитета и продължителността на претърпените от Д. болки,както и че е бил на
легло,не е можел да работи и е имал стрес да се вози в кола.Приел е,че след приключването
на възстановителния процес ищецът се е върнал към нормалния си ритъм на живот и е
присъдил обезщетение в размер на 500лв.за травматичните охлузвания на главата и десен
крак и 500лв. за кръвонасядания на гърдите и дясното коляно.
Не е коментирал обаче последствията от преживения психически стрес,който се е
изразявал в страх да шофира и дори да се вози в автомобил,силно се страхувал и
притеснявал,в каквато насока са показанията на св.Я. и М.
Отделно от това при определяне на справедливия размер на обезщетението следва да
се има предвид и съществуващата в страната икономическа конюнктура.Икономическата
конюнктура е в основата на непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователното
покритие за неимуществени вреди,причинени от застрахования на трети лица,като към
момента лимитът на застрахователните суми за неимуществени вреди е достигнал
10 420 000лв,а към момента на ПТП-10 000 000лв.за неим.вреди.Независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие,при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия,а като ориентир за
размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.Все
пак,независимо от размера на застрахователния лимит,обезщетението във всеки един случай
се определя конкретно и не е задължително да бъде определен в максималния лимитиран
размер.
С оглед на горните съображения настоящият съдебен състав приема,че определеното
обезщетение е занижено и с оглед на точното приложение на закона-чл.52 от ЗЗД е
необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищеца,определен към
момента на увреждането,да се завиши с още 500лв.,или общо 1500лв.
Предвид изложеното,решението следва да се отмени в частта,с която претенцията на
И. Л. Д. е отхвърлена за сумата над 1000лв. до 7000лв.(като частичен иск от обща сума в
размер на 15 000лв.)-за сумата от 500лв. и се постанови ново,с което искът да се уважи още
за сумата от 500лв.,ведно със законната лихва от 08.10.18г.
С оглед изхода на спора и съобразно уважената част от иска въззиваемото дружество
следва да заплати на адв.П.К. сумата от 90лв.с ДДС възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА
за осъщественото безплатно процесуално представителство.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 261695/11.06.21г.,постановено по гр.д.№ 492/20г.по описа на
ПдРС,11-ти гр.с.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от И.Л.Д.,ЕГН-**********
против ********** иск с правно основание чл. 432 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД над сумата от 1000лв.
до 7000лв.-за сумата от 500лв.,и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ***********,със седалище и адрес на управление: ***********да заплати
на И. Л. Д.,ЕГН-********** от гр. ************,още 500 (петстотин)лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие,настъпило на 01.10.18г. ,ведно със законната лихва от 08.10.18г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлена част на иска.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ************ да заплати на адв.П.К.-САК,*********** сумата от 90
(деветдесет)лв.с ДДС разноски за адв.възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя И. Л. Д. на осн.чл.38,ал.2 от ЗА пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5