Р
Е Ш Е Н И Е
№394 11.12.2020 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и двадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова
и в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №363 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационната жалба на П.А.В. ***, чрез пълномощника си адв. Д.С.Б.Б. срещу
Решение №260057/27.09.2020 год., постановено по АНД №1920/2020 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден
като правилен и законосъобразен електронен фиш серия К, №2803104, издаден от ОД
на МВР Стара Загора.
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения
- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Жалбоподателят твърди,
че поддържа подробните съображения изложени в жалбата пред Районният съд. Моли
съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,
с което да бъде отменен електронен фиш
серия К, № 2803104 издаден от ОД на МВР
Стара Загора.
Ответникът по касация ОД на МВР Стара Загора, не се
явява, като в депозираното писмено становище излага доводи за неоснователност
на касационната жалба, като моли да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема
становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд
– Стара Загора се е развило по жалбата на П.А.В. срещу електронен фиш серия К,
№2803104, издаден от ОД на МВР Стара
Загора, с който на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2 във
връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 10.06.2019
год., в 13.24 ч. в Област Стара Загора, АМ Тракия, км. 205 управлява лек
автомобил „Опел астра“ с рег. №***със скорост 125 км./ч. посока към гр. София,
при въведено временно ограничение на скоростта от 90 км./ч., въведено с пътен знак
В-26, съгласно заповед №РД-11-362/29.03.2019 год. на АПИ. Заснето с мобилна
радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс от -3% км./ч. със скорост 125
км/ч при максимално допустима 90 км/ч и превишение на скоростта 35 км/ч.
При осъществения контрол за
законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че вмененото
във вина на В. административно нарушение е доказано по безспорен начин, въведено
с пътен знак В26 и съгласно цитираната във фиша заповед, която не е предмет на
разглеждане на образуваното дело. От представените писмени доказателства се
установява по безспорен начин осъщественото административно нарушение,
изразяващо се в управление на МПС със скорост надвишаваща въведеното за
конкретния пътен участък ограничение. Не е установил нарушение в процедурата по
реализирането на отговорността. Това го е мотивирало да постанови решение, с
което да се потвърди издаденият електронен фиш.
Решението
на районния съд е правилно.
Настоящият
съдебен състав на основание чл.221, ал.2 от АПК споделя напълно мотивите на
районният съд, изложени в обжалваното решение.
В касационната жалба липсват
конкретни оплаквания относно неправилността на обжалваното решение, а се
препраща към жалбата, с която е сезиран районният съд.
На първо място съдът намира,
че такова препращане по принцип е недопустимо. Това е така, тъй като в жалбата
с която е сезиран районният съд за изложени оплаквания за незаконосъобразността
на издаденият електронен фиш, който е и предмет на развилото се производство
пред този съд. В касационното производство, предмет на разглеждане е
постановеното решение от съда, като основанията за неговото оспорване се
съдържат в НПК и са различни от тези, с които се оспорва фиша. В касационната
жалба следва да се съдържат конкретни оплаквания в какво се състои
неправилността на решението, а не защо е незаконосъобразен издаденият
електронен фиш.
Въпреки гореизложеното, съдът
намира, че постановеното решение е правилно. Съдът е формирал своите правни
изводи въз основа на приетите по делото писмени доказателства, с които се
установява фактическата обстановка отразена във фиша. Установените факти,
правилно е прието от районният съд, че са подведени от наказващият орган под
правилната материалноправна разпоредба.
В жалбата до районният съд се
твърди, че не приложен протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи. В представената преписка пред съда е представен
такъв протокол с рег. №2114/11.06.2019 год., съставен по надлежния ред и
съдържащ всички реквизити, предвидени в наредбата и отразяващ използването на
техническото средство на дата 10.06.2019 год.. От същият се установява, че за
времето от 13.15 часа до 15.45 часа е извършен контрол на скоростта на движени
на МПС на км.205 от АМ Тракия, при което са установени 21 нарушения, за които
са съставени клипове от №12075 до №12096. Нарушението за което е санкциониран
касатора е осъществено на 11.06.2019 год. в 13.24 часа, за което е приложен и
съответния клип. С така приложените доказателства е правилен извода на
районният съд за безспорна установеност на вмененото във вина на В.
административно нарушение за управление на МПС със скорост над максимално
разрешената за този участък.
В жалбата е посочено като
нарушение, неизпълнение на задължението на контролните органи, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Същото не следва да бъде
разглеждано, тъй като тази норма е отменена, считано от 16.01.2018 год. и не е
била в сила нито към момента на установяване на нарушението, нито към момента
на постановяване на съдебното решение на Районен съд Стара Загора.
Не се споделя наведеното
оплакване, че в конкретния случай намира приложение Тълкувателно решение №1 на
Общото събрание на колегиите на ВАС от 26.02.2014 год. по тълкувателно дело
№1/2013 год. Действително в този смисъл е посоченото тълкувателно решение, което
обаче е постановено при действащата към него момент нормативна уредба
/26.02.2014 год./ След тази дата има множество изменения, както на ЗДвП, така и
приемането на нормативна уредба относно условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. Същата влиза в сила от 23.05.2015 год. и
допуска установяването на превишението на скоростта да се установява не само
със стационарни технически средства. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
която е посочена в касационната жалба, е изменена три пъти след постановяването
на тълкувателното решение - бр. 19 от 2015 год., бр. 101 от 2016 год., в сила
от 21.01.2017 г. и бр. 54 от 2017 год. От 10.07.2017 год. влиза в сила
последното изменение, което предвижда, че по този ред не могат да се налагат
наказания лишаване от право да се управлява МПС и да се отнемат контролни
точки. С изменението от 2015 год., законодателят е уточнил, че установяването
следва да се осъществява с автоматизирано техническо средство. Именно от 2015
год. /ДВ бр.19/2015 год./ е дадена и легалната дефиниция на понятието
автоматизирани технически средства - §6, т.65 от ДР на ЗДвП, които могат да
бъдат два вида – стационарни и мобилни. Изхождайки от всичко това, съдът
намира, че към датата на осъществяване на административното нарушение от страна
на касатора не са налице законови пречки, нарушението да бъде установено с
автоматизирано техническо средство, което не е задължително да бъде
стационарно. Касаторът прави неправилно тълкуване на законовата разпоредба на
чл.189, ал.4 от ЗДвП. При осъщественото граматическо тълкуване на нормата
/имайки в предвид мястото на поставяне на запетаята след „отнемане на контролни
точки“/, следва, че електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение,
а не че в тяхно отсъствие са установява превишението на скоростта, респективно
административното нарушение. Тълкуването на нормата така както е направено от
касатора, е неправилно. Ако същото се възприеме, то нарушението следва да се
установи не само в отсъствието на контролният орган, но и в отсъствието на
нарушителя. Това изключва и извършването на нарушението, доколкото нарушението
се изразява в управлението на МПС, което предполага и наличието на водач на
това МПС. Липсата на водач, изключва и наличието на административно нарушение,
тъй като отговорността е лична и би могло да се търси от водача, а не от трето лице.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението на
районният следва да бъде потвърдено. Въз основа на приетите доказателства по
делото, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че на 10.06.2019
год. в 13:24 часа П.А.В. е осъществил от обективна и субективна страна
административно нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Нарушението е правилно квалифицирано, а наказанието е наложено в предвиденият
от закона размер.
При този изход на спора
искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН и съобразно фактическата и
правна сложност на делото следва да бъде осъдено да заплати на Областна
дирекция на МВ Стара Загора сумата от
80.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предложение второ от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260057/27.09.2020
год., постановено по АНД №1920/2020 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА П.А.В.,
ЕГН **********
*** да заплати в полза на ОД МВР – Стара Загора,
представлявана от Директора Стоян Стоянов сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляващи направените пред касационната инстанция разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.