Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Габрово, 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в открито
заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА ПЕТРОВА
При секретаря В. Николова, като
разгледа докладваното от съдията, АНД № 355 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.Г.К.
*** против Наказателно постановление № 20-1752-000185 от 11.02.2020г. издадено
от Началник РУ Габрово, с което на осн. чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалбата се твърди, че написаното в
наказателното постановление не отговаря на истината. Твърди се, че не е
извършено нарушение.
Претендира се отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно ведно със
законните последици.
В проведеното съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответното РУ Габрово редовно
призовано не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доводите
наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото се събраха гласни и
писмени доказателства, от които се установи, че
на 04.02.2020г. срещу жалбоподателя Р.К. е съставен АУАН за нарушение на
чл. 137 а ал. 1 от ЗДП. Актът е съставен затова, че на 04.02.2020г. около 18,00 часа в
Габрово по улица „Брянска” в посока ул. „Стефан Караджа” управлява
собствения си лек автомобил БМВ 520 с рег. № ЕВ 0212 АХ, като по време на движение не използва
обезопасителен колан, с какъвто е
оборудван автомобила.
Съставеният АУАН е надлежно връчен
на жалбоподателя и подписан от него, с отбелязване на възражение, че при спиране от полицията е бил
с поставен колан.
В законоустановения срок е
депозирано писмено възражение против съставения АУАН.
Въз основа на съставеният АУАН е
издадено Наказателно постановление № 20-1752-000185 от 11.02.2020г. от Началник РУ Габрово, с което на Р.Г.К. за
нарушение на чл. 137 а ал.1 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 50
лева на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП и е постановено отнемане на 6 к.т. на
основание Наредба № І3-2539 на МВР.
Изслушани бяха показанията на
свидетелите С.Б. и И.Ф..
В показанията си свидетелят Б.
заявява, че в акта е записано, че водачът управлява лек автомобил „БВМ” с
непоставен обезопасителен колан. Не си спомня дали са били на установъчен пункт
или са били в движение. Спрели автомобила по установения ред. Не си спомня
конкретни подробности от месец февруари.
В показанията си свидетелят Ф.
заявява, че са спрели водача на улица „Брянска” за това, че няма
обезопасителен колан. На улица „Брянска” нямало установъчен пункт. Не си
спомня кой е подал сигнала за спиране на водача. Каквото било установено, това
било записано в акта.
Изслушани са показанията на свидетеля
П.Ч.. От същите е видно, че на 04.02.2020г. сутринта около 8 часа, докато
вървял до „Балкантурист” видял
жалбоподателя, който изкарал автомобила на заден ход от паркинга пред блока.
Видял как си извадил яката от колана в движение и потеглил. Помислил, че жалбоподателят не го е видял, но
след около половин час му се обадил по
телефона и се оказало, че го е видял в
огледалото за обратно виждане. Казал му, че му бил съставен АУАН за това, че е
бил без поставен колан.
При така събраните по делото гласни
доказателства съдът счита, че не е установено по безспорен и несъмнен начин
осъществяването на административното нарушение по чл. 137 а ал.1 от ЗДП, което
е вменено на жалбоподателя и за което е ангажирана административно наказателната
му отговорност на осн. чл. 183 ал.4 т.7
от ЗДП.
Изводът, че жалбоподателят е извършил
нарушението, административнонаказващият орган е формирал въз основа констатациите
в редовно съставения по ЗДП АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДП има доказателствена сила до доказване на
противното.
Съдът обаче е обвързан от разпоредбата на чл.
84 от ЗАНН, която препраща към чл. 14, ал. 2 от НПК, по силата на който
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. При обсъждане на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият състав констатира, че свидетелите Б. и Ф.,
очевидци на нарушението, не изясняват по
никакъв начин отразените в АУАН
обстоятелства. Предвид показанията на полицейските служители, които не
свидетелстват за каквито и да било обстоятелства, при които е било констатирано
нарушението, времето, мястото и начина на спиране, повода за спиране на водача,
съдът счита, че констатациите, обективирани в АУАН, не са защитени по
убедителен начин.
На техните показания, от които по същество не могат да
бъдат извлечени никакви факти имащи значение за предмета на доказване се
противопоставят показанията на свидетеля Чукаров.
В тежест на наказващият орган е да докаже
извършването на нарушението, както и доказателствата които го потвърждават.
Реализирането на административната отговорност трябва да почива на безспорни и
категорични доказателства за виновното противоправно поведение на конкретен
извършител, каквито в случая не са събрани от страна на наказващия орган, което
налага извод, че нарушението вменено във вина на жалбоподателя не е доказано по
несъмнен начин, поради което и обжалваното наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Процесуалният представител е направил
искане на основание чл. 38 ал.2 от ЗА
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗАНН
предвижда, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.
Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право
на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение
се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща
към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК
"поемане на разноски от административен орган" означава поемане на
разноските от юридическото лице в структурата на което е административният орган. В настоящия случай разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОДМВР Габрово. Поради изложеното ОДМВР Габрово следва да бъде
осъдено да заплати на адв. Р. адвокатското възнаграждение в размер на 100
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-1752-000185 от 11.02.2020г. издадено от Началник РУ Габрово, с което на Р.Г.К. ***, ЕГН ********** е
наложено наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183 ал.4 т.7 от
ЗДП и е постановено отнемане на 6 к.т. на основание Наредба №І3-2539 на МВР,
като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, Областна дирекция на МВР – Габрово да заплати на адвокат Р.И.Р. ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Габрово в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: