Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260065
гр. Русе, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд, гражданска
колегия в
открито заседание на 03 декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 400 описа за 2020 г., за се произнесе,
съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищцата Л.К.П. твърди, че срещу нея е образувано
изпълнително производство с взискател – ответника по делото „Юробанк България“ АД
– гр. София за задължение в размер на 565 839.47 лева по изп.дело
№ 47/2020 г. по описа на ЧСИ В. М. , образувано въз основа на изпълнителен
лист от 07.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 7289/2011 г. на РРС. Ищцата счита,
че не дължи изпълнение на това задължение, тъй като са настъпили факти, които
са погасили същото, а именно последното редовно изпълнително действие,
предприето по ИД № 598/2011 г. по описа на същия съдебен изпълнител, образувано
на основание същия изпълнителен титул, е извършено на 19.08.2013 г. и след тази
дата, за период по-дълъг от две години, са били извършвани само справки за
имуществено състояние, но не и изпълнителни действия. Такова е поискано едва
през месец февруари 2016 г. Съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 с постановление от 24.10.2019 г. Ищцата
счита, че от извършване на последното изпълнително действие на 19.08.2013 г. е
започнал да тече нов срок, поради което погасителната давност е изтекла на
20.08.2018 г. и всички действия, предприети след перемирането на вземането, се
явяват нищожни. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника,
че не дължи сумата - предмет на изпълнително дело № 47 от 2020 г. по описа на
ЧСИ В. М. , защото е погА.
а по давност, както и ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявения иск. Счита, че вземането не е погА. о по
давност, като се позовава на т. 10 от ТР № 2/2015 г. и практиката на
съдилищата, съобразно която вземането не е погА. о. Моли
да бъде отхвърлен предявеният иск и присъждане на разноски по делото.
Третото лице помагач на страната
на ответника „Колект БГ“ ЕАД София не подава отговор.
В съдебно заседание заявява, че счита исковата молба
за неоснователна и поддържа писмения отговор на ответната страна.
След преценка на събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се
спори, че по ЧГД № 7289/2011 г. по описа на РРС, ищцата била осъдена да заплати
на "Юробанк И ЕФ ДЖИ България" АД, в
условия на солидарност с лицето Д. П. Н. , сумата от 208 520.48 CHF, равняваща се на
355 685.90 лева, представляваща просрочена главница по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот от 30.07.2008 г., със законната лихва върху нея от 03.09.2011
г., 1038.81 CHF, равняващи се на 1771.96 лева – такса, 9525.11 CHF, равняващи се на
16247.55 лева - договорна лихва за периода 13.11.2010г. – 26.08.2011г. вкл.,
както и 7474.11 лева – разноски по делото и 5024.46 лева - адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на
издадения на 07.09.2011 г. в това производство изпълнителен лист, по молба на кредитора
било образувано на 04.10.2011 г. изп. дело № 598/2011г.
по описа на ЧСИ В. М. с рег № 833 и район на действие РОС. В молбата си взискателят
е заявил като изпълнителни способи налагане на възбрана върху недвижим имот,
служещ за обезпечение на договора за банков кредит, налагане на възбрана върху
недвижимите имоти, собственост на длъжниците, ако имат такива, налагане на
запор върху трудовите им възнаграждения и запор на дружествени дялове, ако имат
такива. Банката е възложила изрични правомощия на ЧСИ по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ
да определи способа на изпълнението.
Видно от приложеното изп. дело № 598/2011г. на 22.10.2011г. на Л.П. е връчена Покана за
доброволно изпълнение. По входирани на 16.02.2012г. и 22.07.2012г. молби на взискателя,
на 06.03.2012г. от била наложена възбрана върху ½ ид.ч.
от недвижим имот, на 06.08.2013г. - запор на МПС, а на 19.08.2013г. - възбрана на недвижими имоти –
земеделски земи, всички собственост на ищцата. От този момент до м. февруари
2016 г. няма извършвани изпълнителни действия по делото, включително и по
инициатива на ЧСИ.
На 25.02.2016 г., по
искане на взискателя от 23.02.2016 г., били наложени запори върху банкови
сметки на двамата длъжници, а по искане от 31.01.2019 г. бил извършен опис на движими
вещи, собственост на К., като последният бил отменен с влязло в сила решение по
в.гр.д. № 225/2019 на РОС.
По молба от
23.10.2019г. на другия длъжник по изпълнителното дело Д. П. Н. ,
с постановление от 24.10.2019 г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното
производство по ИД №598/2011г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и
отменил наложените обезпечителни мерки.
С молби от
09.01.2020г „Юробанк
България“ АД е поискало от ЧСИ В. М. да му бъдат върнати оригинали на изпълнителните
листове по прекратеното производство и да бъде образувано ново изп.дело, да бъде наложена възбрана върху недвижимите
имоти, собственост на длъжниците, налагане на запор върху банковите им сметки и
на основание чл. 18 ЗЧСИ да се извърши цялостно проучване на имуществото им
и да определи способа на изпълнението. На
основание на тази молба и изпълнителния лист от 07.09.2011, издаден по ЧГД №
7289/2011 г. по описа на РРС, е образувано изп.дело №
47/2020г. по описа на ЧСИ В. М. .
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Съгласно
чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, основаващ се
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът има интерес да иска
установяване, че вземането на кредитора не съществува, тъй като образуваното
срещу него изпълнителното производство е прекратено по силата на закона с
изтичане на двугодишен срок от образуването му, а впоследствие, след
прекратяването му, е изтекъл предвиден в закона период, след който дългът за
главницата се явява погА. по давност.
Целта на
позоваване на погасителната давност е на кредитора да се отнеме възможността да
иска принудително осъществяване на своето право.
Предявеният
иск по чл.439 от ГПК се явява допустим, тъй като дори при настъпване на
перемпция по образуваното изпълнително дело, длъжникът винаги има правен
интерес от това да установи със сила на пресъдено нещо, че вече не дължи
вземането, установено в полза на кредитора, а в случая - и с оглед образуването
на ново изпълнително производство след прекратяване на първоначално
образуваното.
Поради
характера на разглеждания иск - отрицателен установителен, тежестта за
доказване на обстоятелствата, релевирани като основания за несъществуване на
отричаното вземане, се носи от ищцата – длъжник в изпълнителното производство.
В процесния
случай се установява, че по образуваното ИД № 598/2011г., считано от 19.08.2013г.
в продължение на 2 години взискателят не е предприел активни действия по
събиране на вземанията си, за които в негова полза има издаден изпълнителен
титул. Поради това и с Постановление от 24.10.2019г. ЧСИ прекратил изпълнителното производство, с
мотиви, че е настъпила перемпция.
На основание
чл. 433, ал. 3 от ГПК, във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право,
освен ако не се касае за права, придобити от трети лица (чл. 433, ал. 5 ГПК).
Ето защо извършените след 19.08.2015 г. изпълнителни действия не произвеждат
целения от взискателя резултат, тъй като се явяват осъществени по прекратен
изпълнителен процес и не могат да бъдат зачетени.
Ищцата
намира, че вземането за главницата е погА. о по
давност, започнала да тече в нейна полза от 19.08.2013 г. - датата на
последното активно изпълнително действие на кредитора.
По отношение
на дата, от която тече погасителна давност, както и предпоставките за нейното
спиране е постановено ТР № 2/26.06.2015 г., с което е прието, че самото
образуване на изпълнителния процес не прекъсва давността, а това се осъществява
с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ в рамките на
изпълнителния процес и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
В
постановената след цитираното тълкувателно решение практика на касационната
инстанция с Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на
ВКС, ГК, IV г. о., както и с Решение № 51/21, 02, 2019 г. по гр. д. № 2917/2018
на ВКС, IV г. о. обаче е прието, че извършената отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
г. с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поражда действие от датата на обявяването на
тълкувателното решение, като даденото в тази точка разрешение се прилага от
26.06.2015 г.
В конкретния
случай с оглед момента, когато е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
изпълнителното производство се е прекратило на 19.08.2015 г. За него до
26.06.2015 г. следва да намери приложение даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г.
разрешение, според което образуването на изпълнителното дело прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. В спорния
казус от 26.06.2015 г. трябва да се счита, че за кредиторът е започнал да тече
нов давностен срок. Молбата, въз основа на която е образувано изп.дело № 47/2020г. по описа на ЧСИ В. М. е от
09.01.2020 г., т.е. преди изтичането на този срок. С образуването му давността
е прекъсната и започва да тече нова давност за вземането.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането
по изпълнителният лист от 07.09.2011г. не е погА. о
по давност, поради което и предявеният от Л.К.П. иск с правно основание чл.439 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.2 от ГПК в тежест на ищцата са направените от
насрещната страна разноски. По делото не са представени доказателства от
ответника за направени съдебни разноски и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, русенският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.К.П.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от П. Н. Д. , Д. Б. Ш. и А. В.
Я. , иск по чл. 439 от ГПК за установяване недължимостта, поради погасяване по
давност, на сумата от общо 565 839.47 лева, представляваща главница - 273327.94 лева, неолихвяеми
вземания -275216.07 лева, такси и
разноски – 17295.46 лева, за които е
издаден изпълнителен лист на 07.09.2011 г. по ч. гр. дело № 7289/2011г. по
описа на РРС в полза на „Юробанк България“ АД, въз основа на който е
образувано изп. дело № 20208330400047 по описа на ЧСИ
В. М. с рег № 833 с район на действие РОС.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач „Колект БГ“ АД гр. София, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6,
представлявано от Ю. Б. Ц. и В.
И. К. на страната на ответника „Юробанк България“ АД.
Решението подлежи на обжалване
пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: