Решение по дело №509/2024 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 26
Дата: 9 май 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия: Тихомир Руменов Рачев
Дело: 20242110200509
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Айтос, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Административно
наказателно дело № 20242110200509 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Е. Ю. Ю., чрез адв. В. А. А. от Адвокатска
колегия – Бургас, срещу Наказателно постановление № 24-0335-000297 от
12.09.2024 г., издадено от Н. А. М. – Началник група към Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи – Бургас, Районно управление –
Руен, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2
месеца за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление и
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в
постановлението не са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН за
описване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди се,
че жалбоподателят е управлявал превозното средство по пътя между селата
Просеник и Подгорец. Когато наближил разклона за ***, който бил от дясната
му страна, видял, че срещу него идва черен микробус. Водачът на микробуса
не заявил на негово ляво, без да подаде мигач, при което жалбоподателят не
успял да спре и се ударил в предната дясна част на микробуса. Вследствие на
удара паднал на земята. От микробуса излезли водачът и семейството му и
1
започнали да заплашват жалбоподателя, че ще го пребият. Тъй като се
изплашил, жалбоподателят избягал. Вкъщи установил, че има наранявания по
тялото си, които изисквали медицинска помощ. Бащата на жалбоподателя се
върнал на местопроизшествието и съобщил на полицията за случилото се.
Жалбоподателят не се явява лично в открито съдебно заседание. За него
се явява адв. А., който поддържа жалбата. Той излага, че някой, вероятно
органите на полицията, е дописал акта за установяване на административно
нарушение след връчване на екземпляр от него, копиран чрез индиго, на
жалбоподателя. С това административният орган целял да прикрие
нарушението на чл. 40, ал. 4 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН). Изтъква се, че посочените в акта лица не са очевидци, а
такива е имало на местопроизшествието, което органът е знаел, тъй като е
разполагал с видеозапис на инцидента. Развиват се съображения, че в
наказателното постановление некоректно е посочена разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, защото този текст касае само пътнотранспортно
произшествие с имуществени вреди, а в случая са претърпени и телесни
увреждания.
Въззиваемата страна оспорва жалбата. Излага, че във видеозапис от
инцидента е видно, че веднага след удара с автомобила в рамките на няколко
секунди жалбоподателят се изправя и потегля отново, без да изчака. Изтъква
се, че щом е можел да кара мотора си и да се прибере вкъщи, значи
жалбоподателят не е имал нужда от спешна медицинска помощ. Оспорва се
твърдението, че жалбоподателят е бил заплашван, тъй като такива
доказателства за това липсват.
Районна прокуратура – Бургас, редовно призована по реда на надзора, не
взема становище по жалбата и не изпраща представител в открито съдебно
заседание.
Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Съобразно
твърденията в наказателното постановление делото е подсъдно на Районен съд
– Айтос.

Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 14.08.2024 г. Б. С. М. – младши автоконтрольор при Районно
управление – Руен, в присъствието на свидетелите Х. А. М. и Ф. Ф. А., негови
колеги, е съставил АУАН, че на 12.08.2024 г. около 18:30 ч. на общински път
BGS1195, в района на ***, с посока на движение от с. Просеник към с.
Подгорец, Е. Ю. Ю. е управлявал моторно превозно средство марка „Хонда“,
модел „430R”, участвал е в пътнотранспортно произшествие и е напуснал
местопроизшествието, без да има съгласие относно обстоятелствата, свързани
с пътнотранспортното произшествие, като не е уведомил съответната служба
2
за контрол на Министерството на вътрешните работи. Посочено е, че АУАН е
съставен във връзка с преписка № 335Р-7913/13.08.2024 г. по описа на
Районно управление – Руен. Под този текст съдържа добавка: „Предлагам:
нарушение чл. 123, ла. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. На основание чл. 175,, ал. 1, т. 5
от ЗДвП глоба в размер на 100 лв.“, датирана от 12.09.2024 г.
Жалбоподателят е представил по делото копие на АУАН върху официална
бланка със същия номер, върху която с индиго е нанесен текстът на оригинала
на АУАН. В това копие липсва текстът, че АУАН е съставен във връзка с
преписка № 335Р-7913/13.08.2024 г. по описа на Районно управление – Руен,
както и относно разпоредбата, която е нарушена. Това означава, че текстът е
добавен след връчване на АУАН на жалбоподателя.
Същата фактическа обстановка, описана в АУАН, е пренесена в
наказателното постановление, включително, че актът е съставен във връзка с
преписка № 335р-7913/13.08.2024 г. по описа на Районно управление – Руен.
Посочено е също, че размерът на наказанието е съобразен с чл. 27, ал. 2
ЗАНН, тежестта на нарушението, предходните наложени административни
наказания по ЗДвП.
По делото е предоставена преписка № 335р-7913/13.08.2024 г. по описа
на Районно управление – Руен, във връзка с която е образувано досъдебно
производство № 335-ЗМ-163/24 г. по описа на Районно управление – Руен, във
връзка с данни, че при процесното пътнотранспортно произшествие е
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК и чл.
345, ла. 2, вр. с ал. 1 НК. Наказателното производство е прекратено с влязло в
сила постановление на прокурор. По преписката се съдържа диск със запис от
автомобила, с който жалбоподателят се е сблъскал. Записът бе приобщен към
доказателствата по делото чрез оглед. От него се установи, че жалбоподателят
действително е участвал в пътнотранспортно произшествие с автомобил, след
което почти веднага е напуснал местопроизшествието. На
местопроизшествието има няколко неидентифицирани лица, които са станали
очевидци на сблъсъка.
По делото са разпитани свидетелите Б. М. – актосъставител, и Х. М. –
свидетели при съставяне на акта. Те споделят, че актът е съставен въз основа
на преписката на Районно управление – Руен.
По делото е направен опит да бъде призован свидетелят О. А. М.,
управлявал микробуса, с който се е сблъскал жалбоподателя. Събрани са
данни, че свидетелят се намира в чужбина за постоянно и не е известен
адресът му там.
По делото е представен заповед за компетентността на лицето, издало
процесното наказателно постановление.
По делото е прието съдебномедицинско удостоверение от 15.08.2024 г.,
изготвено от лекар при „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение – Бургас“ АД – Отделение по съдебна медицина, от което е видно, че
жалбоподателят е освидетелстван във връзка с твърдения за претърпяно на
3
12.08.2024 г. пътно-транспортно произшествие. Установени са следните
наранявания: лявото рамо е набелязано отточно спрямо дясното; по предната
повърхност на лявата китка се установява окръглено мораво-кафеникаво
кръвонасядане с площ 2/2 см.; в областта на поредната повърхност на горната
трета на лявата подбедрица се установява неправилно по форма, кафеникаво-
червеникаво охлузване над нивото на околната кожа с площ 3/1 см; в областта
на вътрешната повърхност на левия глезен се установява окръглено мораво-
кафеникаво кръвонасядане с площ 2/2 см.; в областта на външната повърхност
на левия глезен се установява окръглено мораво-кафеникаво кръвонасядане с
площ 1/1 см. В удостоверението е посочено, че травматичните увреждания са
получени в резултат на ударното/притискащо и тангенциално действие с или
върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и биха могли да се получат по време
и начин, както е съобщил пострадалият.
По делото е разпитан свидетелят Ю. Ю. Ю. – баща на жалбоподателя,
който сочи, че на 12.08.2024 г. около 18:00-19:00 ч. синът му се прибрал.
Казал, че е паднал от мотора. Имал рани на гърба, крака, рамото. Свидетелят
закарал сина си в болница, за да обработят раните. Бащата отишъл на
местопроизшествието и уведомил полицията за случилото се.
Съдът извърши служебна проверка и установи, че
административнонаказателното производство е било образувано в срока по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение е
незаконосъобразен. Според чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 ЗАНН актът за установяване
на административното нарушение трябва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
законните разпоредби, които са нарушени. В случая обаче актът не съдържа
достатъчно подробно описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Посочено е, че жалбоподателят е участвал в пътнотранспортно
произшествие, но не уточнено какво е това произшествие. Освен това, видно
от текста на АУАН, произшествието е с участието на друго лице, което също
не е посочено в акта. На следващо място, в оригинала на акта, който е връчен
на жалбоподателя, не е посочена и нарушената разпоредба – тя е добавена чак
на 12.09.2024 г. И в наказателното постановление липсва описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а такова се изисква от
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. С оглед на изложеното съдът приема, че е ограничено
правото на санкционираното лице да научи какво нарушение му се вменява и
да упражни ефективно правото си на защита, която е немислима при липса на
яснота относно фактическите и правни рамки на нарушението.
Съдът намира за съществено и последващото добавяне към АУАН на
текста, касаещ преписа № 335р-7913/13.08.2024 г. по описа на Районно
управление – Руен. Според чл. 43, ал. 1 актът се подписва от съставителя и
поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя
4
да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си. В случая е очевидно, че
дописването на съдържанието на акта е станало в полицията, след като на
жалбоподателя е връчен препис от акта. Според съда препращането,
извършено от актосъставителя, към преписката има важно значение, тъй като
само по този начин става ясно как актосъставителят е установил нарушението.
Освен това по този начин на практика се извършва позоваване на
доказателствата по посочената преписка. Чрез последващата промяна на акта
жалбоподателят е бил лишен от право на защита, тъй като чак с наказателното
постановление е разбрал, че актът е съставен във връзка с преписката. Ето
защо постановлението би било незаконосъобразно и на това основание.
Само за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че по делото се
установи по категоричен начин, че жалбоподателят е пострадал от
произшествието. Доказа се, че веднага след произшествието е бил закаран в
болница. Поради това е налице основателна причина за напускане на
местопроизшествието.
Следва да се отбележи също, че наличието на телесни повреди пречи
деянието да се квалифицира по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, тъй като т. 3
касае пътнотранспортни произшествие, при които са причинени само и
единствено имуществени вреди. Органът е разполагал с видеозапис от
произшествието и е знаел, че жалбоподателят е пострадал. Това, че
жалбоподателят е станал и се е прибрал с мотора, не означава, че не е бил
пострадал, както става ясно от показанията на св. Ю. и от
съдебномедицинското удостоверение.
Предвид констатираните множество нарушения на материалния и
процесуалния закон, се налага процесното наказателно постановление да бъде
отменено.
На жалбоподателя следва да се присъдят разноските, които е
претендирал своевременно и за които е представил надлежни доказателства.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0335-000297 от 12.09.2024
г., издадено от Н. А. М. – Началник група към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Бургас, Районно управление – Руен,
с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Е. Ю. Ю., с ЕГН **********, с
адрес: ***, е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 2 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
5
– Бургас да заплати на Е. Ю. Ю., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
500 лв. – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6