Р Е Ш Е
Н И Е
№ 304
град Велико Търново, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на пети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 551/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 393,
ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба, подадена от Н.Х.Б., с адрес ***,
чрез *** Л. П. от ВТАК, против Заповед № З-817/20.07.2022 г. на директора на
Регионална дирекция „Охрана – Велико Търново“, с която на
основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 6,
предложение трето и чл. 204, т.4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за
срок от 3 месеца. Жалбоподателят
отрича да е извършил вмененото нарушение. Излага доводи, че заповедта е издадена
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ЗМВР и
Правилата за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ и
териториалните им служби/звена към министъра на правосъдието, утвърдени със
Заповед № ЛС 04-374/27.07.2021 г. на министъра на правосъдието /Правилата/, в противоречие
с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. По тези съображения, доразвити в съдебно заседание, иска от съда да
отмени обжалваната заповед, като му се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна по
жалбата – директорът на
Регионална дирекция „Охрана – Велико Търново“ към Главна дирекция „Охрана“-МП
оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи,
че заповедта е издадена при спазване на всички материално- и
процесуално- правни изисквания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Н.Х.Б. е държавен служител
в Регионална дирекция „Охрана – Велико Търново“ към Главна дирекция „Охрана“-МП,
като същият със Заповед № ЧР-82/11.03.2021 г. е бил преназначен на младши изпълнителска
длъжност „Сътрудник по охраната I степен –
оперативно-дежурна част“ в Регионална дирекция „Охрана – Велико Търново“ към
Главна дирекция „Охрана“, със специфично наименование на длъжността младши
инспектор. Съгласно представения график за 08.07.2022 г. същият е разпределен да охранява пост № 4 – Административен съд – гр. Велико Търново, като според
постовата книга жалбоподателят трябва да е в обедна почивка от 11:00 до 12:00
часа.
На 08.07.2022 г. около
10:50 часа ответникът преминал с автомобил по ул. „Велчо Джамджията" в град Велико Търново и установил, че жалбоподателят
е на автобусната спирка, разположена на около 50 метра от сградата на
Великотърновския административен съд.
Ответникът незабавно разпоредил на инспектор Красимир А. И. - инспектор ОСКОТ в
сектор „Охрана на сгради" на Регионална дирекция „Охрана - Велико
Търново", определен да координира и контролира дейността на служителите в
сектора, да извърши проверка по телефона за присъствието на служителите,
осъществяващи охраната и пропускателния режим на пост 4 във Великотърновски
административен съд. Около 10,55-10,56 ч. инспектор И. е провел телефонни
разговори по служебния стационарен телефон на пост 4 с младши инспектор Т.Г. и
с младши инспектор И.Р., осъществяващи охраната и пропускателния режим на поста,
които заявили, че Б. вече бил напуснал сградата на съда. Телефонен разговор с
младши инспектор Н.Б. не е провеждан.
От младши инспектор Н. Б. са дадени писмени обяснения с per. № 2466/08.07.2022 г., в които потвърждава,
че около 10,55 ч. е бил на автобусната спирка в близост на съда. Сочи, че е
искал да хване автобус № 20, за да върне ключа за административния съд, който
върнал на дежурния в ОДЧ.
На 12.07.2022 г. са дадени две становища от инспектор Красимир А. И., в
които се мотивира липсата на служебна необходимост за напускането на поста,
както и са изготвени докладни записки от младши инспектор Т.Г. и младши
инспектор И.Р., потвърждаващи напускането на сградата на съда от страна на
жалбоподателя преди 11 часа на 08.07.2022 г. Представено е и становище от
14.07.2022 г. от С.И. - инспектор-човешки ресурси в РД „Охрана – Велико Търново“,
според което е налице основание за реализиране на дисциплинарната отговорност
на жалбоподателя с налагането на наказание „Писмено предупреждение“.
При тази фактическа
обстановка е постановена оспорената Заповед № З-817/20.07.2022 г. на директора
на Регионална дирекция „Охрана – Велико Търново“, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 6,
предложение трето и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“
за срок от 3 месеца. От фактическа страна е възпроизведена гореописаната
фактическа обстановка. В мотивите на заповедта е посочено, че с
действията си Н.Б. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се
в преждевременно напускане на работа, с което не е изпълнил разпоредбата на т.
5 от раздел IV на утвърдените Правилата за изпълнение на служебните задължения
от персонала за физическа защита на пост 4 в Административен съд - Велико
Търново, peг. № 1902/16.06.2020 г. -
„По време на службата на постовия е забранено да напуска поста без
разрешение на началника на сектор „ОС" или заместващия го служител, с
изключение на случаи на крайна необходимост с цел
предотвратяване нарушение на обществения ред и осигуряване сигурността в
сградата"- дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение трето, е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение" за
срок от три до шест месеца. Посочено е, че при определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 25.07.2022 г. Недоволен от заповедта, Б. я е оспорил пред Административен
съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез ответника на 03.08.2022 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка, както и допълнително представените от жалбоподателя график
за месец юли 2022г. на служителите, работещи на сменен режим на работа в РД
„Охрана“ - Велико Търново, Заповед № ЛС-04-374/27.07.2021г. на министъра на
правосъдието и Правила за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция
„Охрана“ и териториалните им служби/звена към министъра на правосъдието.
Съдът намира, че жалбата е
допустима като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена от
компетентния съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР вр. чл. 393, ал. 2 от ЗСВ орган и
при спазване изискванията за форма. В съответствие с нормата на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР в заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
При постановяване на обжалвания акт обаче
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и неправилно е приложен материалният
закон.
Принципно положение във всяко
производство за реализиране на отговорност, била тя дисциплинарна,
административнонаказателна и пр., е че санкционираното лице трябва да бъде
запознато с факта, че е образувано такова производство, с резултатите от
разследването/проверката и вмененото му деяние, като следва да му бъде дадена
възможност да вземе становище по обвинението преди да му бъде наложено
наказание. Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно производство се
образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия
извършител. Чл. 208 от ЗМВР допуска дисциплинарното производство да започне и
без издаването на нарочна заповед във визираните в текста хипотези, сред които
е и процесната, като в такъв случай дисциплинарното производство започва с
първото действие по установяване на нарушението. В случая писмена заповед за образуване на производството безспорно не е издавана,
което е допустимо съгласно чл. 208 от ЗМВР, но това не отменя задължението на дисциплинарно
наказващият орган да уведоми служителя, че спрямо него е започнала проверка и
за резултатите от нея /чрез запознаване с обобщена справка с резултатите от
разследването съгласно чл. 205, ал. 4, т. 1 от ЗМВР, каквато безспорно не е
изготвена/, за да може той от своя страна да организира защитата си и да
упражни правата си по чл. 205, ал. 4 от ЗМВР. Това не е сторено в настоящия
случай и представлява съществено нарушение на правото на защита на лицето.
При издаване на оспорената заповед е допуснато и нарушение на чл. 206,
ал. 2 ЗМВР, съгласно която при определяне на вида и размера на дисциплинарните
наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В оспорената
заповед е посочено, че тези обстоятелства са взети предвид, но нито едно от тях
в действителност не е обсъдено от органа в своята конкретика. Едва в хода на
устните състезания ответникът изтъква предходни простъпки на жалбоподателя, за
да характеризира цялостното му поведение по време на службата, но както се
посочи, в оспорената заповед и в документите, към които препраща липсват мотиви в тази насока, поради което тези доводи на ответника не
следва да се обсъждат.
Нарушен е и материалния закон и неговата цел. Действително описаното
деяние, за което е санкциониран Б. представлява преждевременно напускане на
работа по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6, предл. трето от ЗМВР. Същевременно
не е взето предвид, че напускането на поста, на който е бил разпределен
жалбоподателя, е за съвсем кратък период преди обедната му почивка /около 10 минути/ и от това не са настъпили каквито и да е вредни последици. Касае
се за маловажно нарушение по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, при което
отклонението от изискванията е незначително, и за което в ЗМВР е предвидено
налагането на дисциплинарно наказание „мъмрене“. Тежестта
на наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното, което е
самостоятелно основание за отмяната на заповедта.
При този изход на делото на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, в общ размер на 610 лв., платими от юридическото
лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения акт.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ
Заповед
№ З-817/20.07.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Охрана – Велико
Търново“. ОСЪЖДА Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието да
заплати на Н.Х.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 610 лв.
/шестстотин и десет лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението не подлежи на
касационно оспорване на основание чл. 211, изр. последно от ЗМВР.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: