№ 1331
гр. Варна, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20243100900303 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от “Тиви Груп Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Димитровград, чрез адв. М. К., против Р. И. Г., ЕГН **********,
с адрес: ***********ние чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата 95755,20 лв.,
представляваща останалата част от общо претендираните 125755.20 лв., съставляващи
обезщетение за вреди, причинени от ответницата, в качеството й на управител на ищцовото
дружество, изразяващи се в липсваща касова наличност, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както
и сумата от 12502 лв., представляваща останалата част от общо 16418 лв. мораторна лихва
върху главницата за периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска 08.11.2022г. В
условие на евентуалност се претендират сумите на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
като обезщетение за вреди, настъпили вследствие извършен на ответницата деликт. В
допълнителната искова молба е обективирано заявление, че не се поддържа предявения в
евентуалност иск.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответницата Р. И. Г. е депозирала писмен отговор,
с който се поддържа становище за неоснователност на претенцията.
С постъпилата допълнителна искова молба се излага становище за
неоснователност на оспорванията в отговора.
С допълнителния отговор ответната страна поддържа, че решението за
освобождаване на управител обвързва съдружниците веднага, а след вписване в ТРРЮЛНЦ
има действие и по отношение на трети лица. Релевирано е възражение за погасяване по
давност на вземането, както и възражение за прихващане със сума в размер на 21540 лв.,
представляваща минималния осигурителен доход за периода от 01.07.2018г. до 31.06.2021г.,
претендирана по договор за управление от 15.01.2009г.
Извършена е пълна двойна размяна на книжа.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът прави извода, че предявените искове са процесуално допустими.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл.365
ГПК съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на Глава тридесет и втора от
ГПК – „Производство по търговски спорове”.
Възражението за прихващане, заявено в допълнителния отговор, не следва да
бъде прието за разглеждане поради настъпила преклузия, доколкото в случая не е налице
изключението, предвидено в чл.371 от ГПК.
По доказателствените искания на страните:
По отношение на представените с исковата молба писмени доказателства,
1
доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата
страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Искането с правно основание чл.192 от ГПК следва да бъде оставено без
уважение поради липсата на обосноваване с посочване на правнорелевантни факти, чието
установяване се цели и които не биха били установени чрез СЧЕ.
Искането в ИМ и отговора за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, се
явяват допустими и относими към предмета на доказване, поради което следва да бъдат
уважени.
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от
ГПК – „Производство по търговски спорове”.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство заявеното с
допълнителния отговор от ответника възражение за прихващане със сума в размер на 21540
лв., представляваща минималния осигурителен доход за периода от 01.07.2018г. до
31.06.2021г., претендирана по договор за управление от 15.01.2009г.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото, на
основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
Предявени са от “Тиви Груп Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Димитровград, чрез адв. М. К., против Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ***********
обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД
за присъждане на сумата 95755,20 лв., представляваща останалата част след предявен
частичен иск от общо 125755.20 лв., съставляващи обезщетение за вреди, причинени от
ответницата, в качеството й на управител на ищцовото дружество, изразяващи се в
липсваща касова наличност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 12502 лв.,
представляваща останалата част от общо 16418 лв. мораторна лихва върху главницата за
периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска 08.11.2022г.
В исковата молба се твърди, че ответницата е била управител на ищцовото
дружество в периода от 10.02.2009г. до 29.06.2021г. и в това си качество е управлявала и
осъществявала изцяло оперативната дейност на дружеството в района на гр.Варна и
гр.Шумен. Сочи се, че в периода 05.07.2021г.-16.07.2021г., е извършена инвентаризация от
нарочно назначена комисия, която констатирала липса на заприходени като касова наличност
парични средства в размер на 125755.20 лв. С нотариална покана от 12.10.2021г. ответницата
била поканена да даде обяснение за установената липса в касата на дружеството и да
възстанови сумата, в отговор на която тя заявила, че на служителите във гр.Варна и
гр.Шумен били заплащани суми по касови ордери извън ведомостите за заплатите, които
надвишават 63000 лв., както и че е изплащала дивиденти в общ размер над 22000 лв.,
комисионни в размер над 26000лв. Твърди се, че липсват ордери за за изплащане на такива
суми на служители, както и основание за такова плащане, също така, че дивиденти се
изплащат въз основа на решение на Общото събрание и то от сметката на дружеството, а не
от личната сметка на управителя. Твърди се, че установената липса от касата на дружеството
към датата на вписване на освобождаването на ответницата като управител, в размер на
125755.20лв., за която не са представени разходо-оправдателни документи, представлява
имуществена вреда на дружеството, поради което с решение на Общото събрание от
20.05.2022г. е взето решение да се търси имуществена отговорност на ответницата по реда
на чл.145 от ТЗ за причинената имуществена вреда на ищцовото дружество - липса на
парични средства, заприходени като касова наличност в размер на 125755.20лв. Твърди се,
че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска в размер на 16418лв.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответницата Р. И. Г. е депозирала писмен отговор,
с който се поддържа становище за неоснователност на претенцията. Твърди, че цялата сума е
разпределена за заплати на служители, комисиони на клиенти, дивиденти и за други разходи.
Сочи, че е била освободена като управител на 03.06.2021г., а проверката, при която били
2
установени липси, била извършена на 30.06.2021г., тоест обхващала период, през който
ответницата не е била вече управител на дружеството. Поддържа се, че всяко движение на
парични средства от касата на дружеството е извършвано от ответницата със знанието и
съгласието на дружеството.
С постъпилата допълнителна искова молба се излага становище за
неоснователност на оспорванията в отговора. Поддържа се, че в тежест на ответника е да
представи надлежни разходооправдателни документи съгласно ТЗ, ЗСч и действащото
законодателство за това, че са извършени плащания на законово основание, които са довели
до намаление на касовата наличност. Твърди се, че ревизията е извършена с известно
забавяне, тъй като ответницата е укривала счетоводни документи на дружеството и не е
предала наличните парични средства в касата в гр.Варна.
С допълнителния отговор ответната страна поддържа, че решението за
освобождаване на управител обвързва съдружниците веднага, а след вписване в ТРРЮЛНЦ
има действие и по отношение на трети лица. Релевирано е възражение за погасяване по
давност на вземането, както и възражение за прихващане със сума в размер на 21540 лв.,
представляваща минималния осигурителен доход за периода от 01.07.2018г. до 31.06.2021г.,
претендирана по договор за управление от 15.01.2009г.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.145 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД.
Предвид изложеното от страните, съдът намира, че не са налице безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата.
С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест ищецът, следва
да установи твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, а именно предпоставките за ангажиране на отговорност по реда на чл.145 от ТЗ,
вкл. качеството на управител на ответницата през процесния период, взето решение на
съдружниците за предявяване на иска, настъпила вреда в резултат от действия или
бездействия на управителя, причинна връзка между това поведение и вредата, както и
нейния размер.
В тежест на ответната страна е да установи правоизключващите и
правопогасяващите си възражения, вкл. възражението си за изплащането на конкретни суми
за възнаграждения на служители, дивиденти, комисиони.
ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба, ОИМ, ДИМ и ДО
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване търг.дело №45/2023г.
УКАЗВА на ищеца на основание чл.101 от ГПК в срок до съдебно заседание да
уточни изявлението в ДИМ, че не поддържа предявения в евентуалност иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД, а именно да заяви дали оттегля или се отказва от предявения в
евентуалност иск, с оглед предприемане от съда на съответните процесуални действия.
ДА СЕ ОТПРАВИ искане до ВРП за предоставяне на информация относно
досъдебно производство №4744/2023г. – за какво престъпление е образувано, има ли
привлечено като обвиняем лице, както и на препис от постановлението за образуване и
постановлението за привличане на обвиняем, ако е извършено това процесуално действие.
ОСТАВЯ без уважение искането в ИМ за задължаване на “Триера Аструм“ ООД
да представи документи, на основание чл.192 от ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача след запознаване с
материалите по делото и счетоводството на ищеца да даде заключение по поставените в
исковата молба въпроси по т.13 от доказателствените искания, в отговора по т.3.4 от
доказателствените искания.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждението и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата в размер на 600 лв., вносими 400 лв. от ищеца и 200 лв. от
ответника в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
Определя за вещо лице Боян Банков, който да се призове след внасяне на
депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото
най-малко една седмица преди съдебното заседание.
3
УКАЗВА на страните възможността за постигане на доброволно уреждане на
спора, вкл. чрез Центъра за медиация при ВРС. Центърът предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством
медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. За съдействие
към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни
и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл.
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация страните могат да се свържат за дела на
окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел.052 623 362 както и да изпратят запитване по e-
mail: *********@***.**.
НАСРОЧВА производството по т.д. № 303/2024г. на ВОС за разглеждане в
открито съдебно заседание на 29.10.2025г. от 11.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
насроченото с.з., а на ищеца да се изпрати и препис от допълнителния отговор.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4