№ 196
гр. Плевен , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Цв. Кръстева
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
като разгледа докладваното от Силвия Цв. Кръстева Въззивно гражданско
дело № 20214400500434 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от Р. ХР. К. с ЕГН********** срещу Решение № 260269/ 03. 04.
2021 г. по гр. д. № 2388/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно като
несъответстващо на доказателствата на въззивницата и е отправено искане за отмяна на
решението на районния съд.
Въззиваемата страна „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД с *** е изразила становище ,
че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е приел за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че Р. ХР. К. с
ЕГН********** дължи на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪРГАРИЯ“ АД с *** сумата от 342, 19
лв., представляваща главница по Договор за издаване на револвираща МКК DINERS CLUB
от 21. 11. 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по ч. гр. д. № 511/ 2020 г. на ПлРС – 31. 01. 2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С решението Р.К. е осъдена да заплати на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪРГАРИЯ“ АД сумата
от 75, 00 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 511/ 2020 г. и сумата
от 275, 00 лв. разноски в исковото производство.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е приел, че договорът между страните е бил прекратен, тъй като по
делото липсват данни същият да е бил продължен след изтичане на срока на 30. 10. 2019 г.,
ответницата не е изтегляла суми от кредитната карта, съответно не е налице и погасяване на
такива суми след настъпването на крайния срок по договора. Съдът е приел, че
прекратяването на договора съгласно чл. 10.4 от общите условия на ищеца прави изискуеми
всички задължения по него, включително и претендираните в исковото производство суми
за главница. Въз основа на тези мотиви съдът е приел, че главницата по договора е дължима
от ответницата, ликвидна и изискуема е към датата на подаване на заявлението от 31. 01.
2020 г. поради прекратяване на договора с изтичането на крайния срок. Съдът е посочил,
въз основа на изготвеното заключение на ССЕ, че направеното уточнение на ищеца за
техническа грпешка при подаване на заявлението в началната дата на изчисляване на
лихвите е основателно и лихви преди сключване на договора през 2018 г. не са начислявани,
съответно направените погасявания на лихви преди подаване на исковата молба с плащания
от ответницата не са били недължимо начислени лихви. Съдът не е установил и
начисляване, а с това и отчетени погасявания на недължими според ответницата такси за
експресно издаване на кредитната карта. Съдът изцяло се е позовал на заключението на
ССЕ, от което е установено, че непогасена към датата на устните състезания е главница в
по- висок размер от претендирания – 344, 77 лв. вместо 342, 19 лв. първоинстанционният
съд е приел, че дължи мата сума е по главницата в размер на 342, 19 лв. както е предявена с
исковата молба и за този размер е уважил предявения иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от първоинстанционния съд и счита,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С въззивната жалба въззивницата е представила вносни бележки за погасяване на
задължението по кредитната карта, като същата твърди, че тези бележки не са съобразени от
първоинстанционния съд. Въззивният съд след проверка на представените във въззивното
производство вносни бележки от въззивницата и съпоставката с данните в заключението на
ССЕ установи, че всички бележки са съобразени от вещото лице при изготвяне на
2
заключението и са приспаднати от размера на дължимата главница по кредитната карта,
поради което следва да се приеме, че размерът на останалото за изплащане парично
задължение като главница е в размера установен от вещото лице от 344, 77 лв., като
дължима е сумата от 342, 19 лева поради липса на увеличение цената на иска от страна на
ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва въззивницата да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр . чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 260269/ 03. 04. 2021 г.
по гр. д. № 2388/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Р. ХР. К. с
ЕГН********** да заплати на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД с ***
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3